Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 3830 по описа за
2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.01.2018г., постановено по гр.дело № 25725/2017г.
по описа на СРС, ГО, 87 с-в, са отхвърлени обективно кумулативно съединените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ, предявени от Г.Р.Р. срещу Институт по роботика при Българска академия на
науките, за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 68/27.02.2017г.
на директора на института за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „асистент“ и за заплащане на сумата от
2 600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 28.02.2017г. до 31.07.2017г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца Г.Р.Р.. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното
решение и нарушения на материалния закон. Навежда съображения, че в конкретния
случай Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/
и Правилника за неговото прилагане не намират приложение по следните
съображения:
На първо място, ищецът не е притежавал научна степен
„доктор“, нито е имал намерение да придобие образователна и научна степен
„доктор“, както и не е предприемал каквито и да било действия в тази насока. По
тези съображения счита, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от ЗРАСРБ е
неприложима. На следващо място, твърди, че по делото не е установено
осъществяването на процедурата по чл. 44, ал. 2 от ЗРАСРБ по неговото
назначаване. Отделно от това, в жалбата се поддържа становище, че
продължаването на срока на сключения договор представлява по своята същност сключване
на нов срочен договор, което е в нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4 от
специалния закон. Развити са и съображения, че разпоредбата на чл. 68 от КТ е
императивна и не може да бъде дерогирана от подзаконов нормативен акт
/ППЗРАСРБ/, поради което следва да се приеме за задължително изискването на §
1, т. 8 от ДР на КТ, съгласно което обуславящите срочността на трудовия
договори обстоятелства следва да са вписани в трудовия договор. Жалбоподателят
сочи още, че липсва каквото и да е било препращане към специалния закон, от
което може да се изведе волята на страните договорът им да бъде срочен. Този
закон не е посочен нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика,
нито работодателят се е позовал на приложението на същия в отговора на исковата
молба. Навеждат се и съображения, че законодателят не е предвидил възможност за
удължаване/продължаване на срока на срочните трудови договори по реда на чл.
119 от КТ, тъй като това би могло да се използва с цел злоупотреба с правата на
работниците и служителите по смисъла на чл. 68, ал. 2 от КТ. Счита, че в случая
следва да има предвид обстоятелството, че след прекратяване на трудовия договор
ищецът е продължил да престира работна сила без противопоставяне на
работодателя, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 69 от КТ.
По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Ответникът по жалбата Институт по роботика при БАН, оспорва
същата. Излага съображения, че в случая срочността на правоотношението е
предвидена в специален закон – чл. 17 от ЗРАСРБ, като максималната
продължителност на същия е четири години – чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ. Оспорва
се твърдението, че е налице изпълнение на трудови задължения след изтичане на
срока на действие на договора, тъй като всички обстоятелства след връчване на
процесната заповед за уволнение са ирелевантни.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е по делото, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "асистент“ в Институт по роботика към БАН. Правоотношението е
възникнало въз основа на трудов договор № 25/26.02.2015г., който е сключен като
срочен за периода от 01.03.2015г. до 28.02.2016г. От приложената длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност е видно, че основната функция на
длъжността е извършване на научни анализи и разработки, а основните трудови
задължения са: проучване в теоретичен, методологически и практически аспекти
състоянието и тенденциите на развитие в областта, в която е професионално и
научно ориентиран; да следи новостите, като непрекъснато и системно обогатява
познанията си; да извършва самостоятелни научни изследвания, да ръководи
методически разработването на теми, проекти и технологични решения; да предлага
усъвършенстване на подходите и методическия апарат; да извършва проучване на
потребностите на производството, обслужването и други сфери на дейност от
научноприложни разработки и да участва при формулирането на тематичния план; да
анализира и обработва научно-техническа и икономическа информация; да
разработва анализи, обзори и конкретни решения по производствени,
организационни, информационни и управленски проблеми; да осъществява
самостоятелна публицистична дейност и да участва в различни форми на обмен на
научна информация и научни резултати. Основните отговорности на асистента са:
да отговаря за качеството и нивото на научните разработки и тяхното
съответствие със световните тенденции; да носи отговорност за дадените
заключения и становища на предлаганите за внедряване нови разработки; да
отговаря за състоянието и развитието на научната дейност за усъвършенстване и
повишаване на конкурентноспособността на произвежданите стоки и материали.
Преди изтичане на срока на договора – на 23.02.2016г.
е депозирана молба от ищеца до работодателя, с която е направено искане за
продължаване срока на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ считано от
26.02.2016г. С допълнително споразумение № 427/26.02.2016г. към трудов договор
от 26.02.2015г., страните са постигнали съгласие за продължаване срока на
действие на договора с още една година, считано от 26.02.2016г.
Със заповед № 68/27.02.2017г. на директора на
ответната научна организация, трудовото правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ, считано от 27.02.2017г. Заповедта
е била надлежно връчена на служителя на 27.02.2017г.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на 500 лева. Видно от
представената справка от ТД на НАП – София, изготвена на 27.07.2017г., след
прекратяване на процесното трудово правоотношение, е регистриран на
20.07.2017г. нов трудов договор на ищеца, сключен с Институт по механика към
БАН.
По отношение на правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като във връзка с доводите в
жалбата следва да се добави и следното:
Процесното трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 – с изтичане на уговорения срок. Това
прекратително основание е приложимо в случай, че трудовото правоотношение е
възникнало от срочен трудов договор и преди същото да се е превърнало в договор
за неопределено време при условията на чл. 69 от КТ.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС, че
процесната хипотеза попада в приложното поле на Закона за развитието на
академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ и Правилника за неговото
прилагане. Съдържанието на основната функция на длъжността и основните трудови
задължения на служителя в конкретното трудово правоотношение сочат, че
заеманата от ищеца длъжност „асистент“ е академична длъжност по смисъла на чл. 2,
ал. 3, т. 1 от ЗРАСРБ с насоченост в научноизследователската и развойна дейност
в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите
науки, без биотехнологиите. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Закона,
академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите
училища и научните организации, както и други лица, определени в Закона за висшето образование, а според §1, т.
1 от ДР на ЗРАСРБ „висши училища и научни организации"
включват всички висши училища, Българската академия на науките,
Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници,
институти и други, получили акредитация от НАОА. Ирелевантно за правния спор е
обстоятелството, че в трудовия договор и длъжностната характеристика не е
посочен приложимият нормативен акт, поради което релевираните от жалбоподателя
възражения в този смисъл не следва да се обсъждат.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало
по реда на чл. 17 от ЗРАСРБ, вр. чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ. Посочените
разпоредби на специалния закон регламентират, че трудовото правоотношение в
тези хипотези възниква по правило като срочно. По делото се установи, че ищецът
не е докторант, поради което трудовият договор, сключен с него, не може да
надвишава максимално определения в чл. 44, ал. 2 от Правилника срок на
договора, а именно - трудовият договор се сключва за срок не по-дълъг от четири
години. Не съществува забрана в специалния закон страните да уговорят по-кратък
срок на правоотношението, нито съществува забрана да се сключват няколко
последователни срочни трудови договори с едно и също лице, чиито общ срок на
действие не може да надхвърля максималния четири годишен срок. В срока на
договора лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия
за придобиване на образователна и научна степен "доктор" /чл. 44, ал.
3 от ЗРАСРБ/. Безспорно е обаче, че след изтичане на уговорения между страните
срок в рамките на максимално допустимия такъв, нов срочен трудов договор със
същото лице не може да се сключва /чл. 44, ал. 4 от ЗРАСРБ/.
В конкретния случай се установи, че след изтичане на
първия срочен договор, по молба на ищеца страните са сключили допълнително
споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен. По
естеството си това допълнително споразумение представлява втори срочен трудов
договор със същия служител за същата работа, тъй като е уговорен нов
едногодишен срок, след изтичането на първия. Както бе посочено, с подновяването
на срочния трудов договор за още една година не се надхвърля максималния
четиригодишен срок на договора, поради което не е налице нарушаване на
забраната по чл. 44, ал. 4 от ЗРАСРБ.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя
възражения за приложението на нормата на чл. 68 от КТ, тъй като както се
посочи, правоотношението между страните е регламентирано в специален закон,
който следва да намери приложение в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.3 от КТ трудовият договор
се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичането
на срока на същия. Релевантно за прекратяването на трудовия договор на това
основание е наличието на срочен трудов договор и изтичането на срока на същия.
В случая по делото се установиха наличието на посочените предпоставки – между
страните е съществува срочно трудово правоотношение за периода до 27.02.2017г.,
което е надлежно прекратено с изтичане срока на същото въз основа на заповед №
68/27.02.2017г. на директора на института. Ирелевантно е твърдението на ищеца,
че същият е продължил да престира работна сила след изтичане на уговорения от
страните срок на договора, без да е налице изрично възражение от страна на
работодателя. В случая работодателят е връчил на ищеца на 27.02.2017г. изрична заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което поведението на
ищеца след надлежното прекратяване на трудовото правоотношение е без значение
за изхода на спора.
Работодателят е доказал, че е
упражнил законно правото си на уволнение. Предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата
отмяна е неоснователен, поради което и предвид обусловеността им от този иск,
неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ /за
възстановяване на предишната работа/ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ /за обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението/.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
своевременно поисканите съдебни разноски за възнаграждение за адвокатска защита
и съдействие в размер на 600 лева с ДДС, съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.01.2018г., постановено по гр. дело № 25725/2017г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА Г.Р.Р., гражданин на В., роден
на ***г., с лична карта № *******, с разрешение за постоянно пребиваване в
Република България, личен номер *******, със съдебен адрес ***, партер, офис 1,
да заплати на И. по р. при Б. а. на н., БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.