РЕШЕНИЕ
№ 9629
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110165152 по описа за 2024 година
Производството е по ГПК, част II „Общ исков процес“, дял I „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба на ..., с която са предявени
срещу ... искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: след
допуснато, с протоколно определение от 20.03.2025 г., изменение на иска чрез заменяне
на основанието му - на правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 5000,00 евро /с левова
равностойност 9779,15 лева/, представляваща вземане за неоснователно получена от
ответника сума по платежен документ от 29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на изменението на иска /20.03.2025 г./ до окончателното изпълнение, и на правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 181,42 лева, представляваща вземане за мораторно обезщетение за
допусната забава в изпълнението на главницата в периода от 13.09.2024 г. до 31.10.2024 г.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021 г. е превел сумата от 5000,00 евро на ответника без
да е налице валидно правно основание за извършеното плащане, поради което претендира
връщането й, заедно с лихвата за допуснатата забава в изпълнението, считано от изтичането
на предоставения на ответника седем дневен срок за доброволно изпълнение преди процеса.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
представлява задържан задатък. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове. Моли
за присъждане на сторените разноски. В писмена защита поддържа възраженията си.
С влязло в сила на 28.03.2025 г. протоколно определение от 20.03.2025 г.,
производството по делото е прекратено, само в частта му, по предявения иск с правно
1
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата 5000,00 евро, претендирана
като вземане за връщане на платен депозит по споразумение от 28.09.2021 г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбите относно неоснователното обогатяване - чл. 55-59 ЗЗД визират
необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е получено без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, а извън тези случаи, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обогатяването.
За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи
релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като
по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи
връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест
на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото и има право да го задържи
/така Решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение от 08.05.2025 г.,
съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е заплатил на
ответника, с преводно нареждане от 29.09.2021 г., сумата от 5000,00 евро. Това
обстоятелство се потвърждава и от представените по делото преводно нареждане и
удостоверение за банкова сметка на ответника. В графа „основание“ за извършения превод, в
преводното нареждане е вписано „депозит“.
Ответникът твърди, че посочената сума е задържал като задатък. По делото, обаче, не
представя нито сключен главен договор, нито акцесорно съглашение за задатък. Не са
представени и никакви други доказателства, обуславящи извод за наличие на годно правно
основание за задържане на сумата. Изминалият период от време не освобождава ответника
от задължението да съхранява, поне в рамките на 5 годишния срок на погасителната
давност, документите, свързани и оправдаващи получената от него сума в размер на 5000,00
евро.
Поради изложеното и с оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът
дължи връщане на полученото, за което не доказва основание за задържане. Искът е
основателен и подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаване на иска, се следва и законната лихва, считано от
датата на предявяването му – 20.03.2025 г., когато е извършено изменението на иска чрез
заменяне на основанието му.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава.
С покана, получена от ответника на 05.09.2024 г., на същия е предоставен 7 дневен
срок да върне платената му на 29.09.2021 г., като депозит, сума в размер на 5000,00 евро.
След изтичане на предоставения му срок за доброволно изпълнение, ответникът е изпаднал
в забава. За периода от 13.09.2024 г. до 31.10.2024 г. дължи мораторно обезщетение за забава
върху главницата от 5000,00 евро в размер на 181,42 лева, определено от съда на основание
чл. 162 ГПК, използвайки лихвен калкулатор на портала за електронни услуги на НАП.
Искът, като предявен до този размер, се явява изцяло основателен и след да бъде
уважен.
Относно разноските.
2
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производството, за които е представил своевременно доказателства по делото, а именно за
заплатени държавна такса в размер на 400,00 лева, такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1680,00 лева с
включен ДДС от 280,00 лева.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът съобразявайки материалния интерес
на делото (цена на исковете от общо 9960,57 лева), размера на препоръчителното
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, от 1296,06 лева, разглеждането на делото в две открити съдебни
заседания, както и сложността му от фактическа и правна страна, не намира за основателно.
Платеното адвокатско възнаграждение е с включен ДДС, който също следва да бъде
възстановен, доколкото е начислен от представляващия ищеца адвокат с валидна
регистрация по ЗДДС.
Така на ищеца се следват разноски в общ размер на 2085,00 лева, така както са
поискани.
При този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
сумата 5000,00 евро /с левова равностойност 9779,15 лева/, представляваща вземане за
неоснователно получена от ответника сума по платежен документ от 29.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяването (изменението) на иска /20.03.2025 г./ до
окончателното изпълнение, на правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 181,42 лева,
представляваща вземане за мораторно обезщетение за допусната забава в изпълнението на
главницата в периода от 13.09.2024 г. до 31.10.2024 г., както и на правно основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 2085,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3