№ 230
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 363 по описа на
АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 13, ал. 6, изр. първо, предл. второ от Закона за
социалното подпомагане (ЗСП), във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за
прилагане на ЗСП (ППЗСП).
Образувано
е по жалба на С.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед №
ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) – Перник, потвърдена с Решение
№ 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция СП (РДСП) –
Перник, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, във вр. с чл. 2, ал.
1 и чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г.), на С.А.П. е отказана целева помощ за отопление с
топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година (от 01 ноември до 31 март).
Жалбоподателя
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована.
Счита за неправилен, недоказан и формален извода на административния орган, че разполага
с второ жилище, тъй като притежаваното от него бунгало в с. Л. не отговаря на
легалното определение за жилище, дефинирано в § 5, т. 30 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) – същото е със застроена площ от 12 кв. м,
липсва водопроводна и канализационна мрежа, не се обитава целогодишно, със
стоманена конструкция e с дървена обшивка, не притежава основни помещения, които характеризират
съвкупността от стаи като жилище. Твърди, че в процесния случай социалните
работници не са извършили проверка на обстоятелството, дали притежаваното от
него бунгало, находящо се в с. Л. може да задоволи жилищните нужди на
семейството му, като само формално са приели, че наличието на собственост върху
същото е достатъчно основание да бъде отказано предоставянето на целева помощ
за отопление. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да върне преписката
на административния орган с указания за отпускането на целева помощ за
отопление за сезон 2023/2024 година. Претендира присъждане на разноски по
производството. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, претендирано от ответника.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата.
В
съдебно заседание ответникът – директор на ДСП – Перник, редовно призован, не
се явява, представлява се от юрисконсулт Е.Г., негов пълномощник, която оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
На
29.08.2023 г. С.П. *** заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РК/3825 за отпускане на
целева помощ за отопление с топлоенергия по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Декларира,
че е пенсионер, обитава със съпругата си собствено жилище, единствено за
семейството му, находящо се в гр. Перник на ул. „***“ № 29А/9, което е и постоянният му адрес, притежава решение на
ТЕЛК/НЕЛК за неработоспособност от 70% до 89.99%, семейството му има брутни
доходи от пенсии през предходните шест месеца в размер на 1363 лв. х 6 месеца, притежава
„друг“ имот – бунгало в с. Л., със стоманена конструкция, с дървена обшивка.
Във връзка
с така подаденото заявление на 14.09.2023 г. е изготвен социален доклад от
социален работник (съгласуван на 18.09.2023 г.), в който въз основа на
извършена социална анкета, включваща и посещение на 01.09.2023 г. на настоящия
адрес, посочен в заявлението, е направено предложение за отказ на помощта на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., с мотиви, че „съгласно
списъци, предоставени от МДТ“ обитаваното от заявителя собствено жилище не е
единствено – семейството притежава второ жилище и земя в с. Л.. Няма данни по
делото да е извършвана проверка чрез посещение на място на посочения в
заявлението-декларация от жалбоподателя недвижим имот, находящ се в с. Л.. Заповедта
е връчена на С.П. лично на 02.10.2022 г.
(известие за доставяне на л. 18).
На
18.09.2023 г., въз основа на така изготвения социален доклад директорът на ДСП
– Перник издава заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г., с която на основание
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. отказва на С.П. целева
помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2023/2024 година, с
мотив, че обитаваното собствено жилище не единствено, предвид получена
информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник, посочено
и в социалния доклад (непредставени по делото).
Заповедта
е оспорена по административен ред пред директора на РДСП – Перник с жалба вх. №
14-94С-00-0988 от 06.10.2023 г., с доводи, че посоченото в заявлението-декларация
бунгало не може да бъде считано за жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.
С
решение № 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г., директорът на РДСП – Перник, отхвърля
жалбата на С.П. срещу заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г. с мотиви, че
лицето не отговаря на императивното условие по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г. обитаваното от него собствено жилище да е единствено, тъй
като от направен пълен преглед по преписката и получена информация от Дирекция
„Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник, като недвижима съсобственост
на С.П. и съпругата му са регистрирани по ½ идеални части от жилище на
адрес: гр. Перник, ул. „***“, бл. 29, вх. А, ап. 9, и жилище и земя 1/1 идеални
части, собственост на С.П., находящи се в с. Л.. По делото липсват данни за
редовно връчване на Решение № 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г., на директорът на
РДСП – Перник, като с жалба по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 6, изр. първо, предл. първо
от ЗСП, подадена директно пред Административен съд – Перник, входирана с № 2823
от 16.10.2023 г., заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от 18.09.2023 г. на директора на ДСП
– Перник е оспорена по съдебен ред.
По делото се представи като писмено доказателство и
обяснителна записка, относно направа на ел. инсталация в бунгало и ел.
захранване в УПИ – 132, с. Л., кв. „***“, с възложител С.П., в която е отразено,
че бунгалото представлява стоманена конструкция с дървена обшивка. Писмо от
Агенция по вписванията с вх. № 3581 от 28.11.2023 г. (л. 30-37), съдържащо
справка с данни за С.А.П., от която се установява отнесено към предмета на
спора, че по имотните партиди, както на жалбоподателя, така и на неговата
съпруга, липсва отразяване на деклариран имот, находящ се в с. Л.,
представляващ земя и сграда. Квитанция от 13.02.2023 г. (л. 39) за платена
такса битови отпадъци за 2023 година, без
начислен, съответно дължим данък за имота, представляващ земя и сграда,
находящ се в с. Л., община Перник, местност „***“.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол
по реда на АПК на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП акт на директора на ДСП, преминал
задължителния административен контрол по чл. 13, ал. 5 от ЗСП, при който
жалбата е отхвърлена, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен
орган, в случая директор на ДСП – Перник, съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в предвидената от закона писмена форма
(арг. от чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК), и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид
изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 от АПК.
По
отношение спазване на административнопроизводствените
правила и във връзка с това, приложението
на материалния закон:
Редът за
отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния
сезон е регламентиран в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. В процесния случай
формално е съобразена процедурата по чл. 27, ал. 1, 2, 4, 6, 7 и 8 от ППЗСП във
вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., съответно чл. 4, ал. 3
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 27 от ЗСП. Въз основа на
подадено заявление-декларация социален работник от ДСП – Перник е извършил
социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, изготвил
е социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отказ на исканата целева
помощ, а въз основа на този социален доклад е издадена оспорената заповед за
отказ на целевата помощ за отопление, потвърдена с решение на по-горестоящия
административен орган в производство по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Условията
за отпускане на целеви помощи за отопление на лица и семейства през
отоплителния сезон са определени в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Съгласно чл.
2, ал. 1, предл. второ от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., право на целева
помощ имат лицата и семействата, които включително отговарят на условията по
чл. 10 от ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, месечната помощ се
отпуска, ако обитаваното от лицата и семействата собствено жилище е единствено.
В хода
на проведеното по заявлението на С.П. административно производство е прието за
установено притежаването на второ жилище от семейството, находящо се в с. Л., което
е обосновало извод, че лицето не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., за отпускане на
целева помощ за отопление.
Този
извод е материално незаконосъобразен, а същият е резултат от допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Допуснато
в хода на производството е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК съответно
чл. 36, ал. 3 от АПК, регламентиращи издаване на индивидуалния административен
акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на страните, както и след проверка и
преценка на всички събрани доказателства. В случая това не е извършено.
За да
приеме наличието на отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП
във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. – наличие на друго
жилище, освен обитаваното от лицето и семейството му собствено жилище, административният
орган следва да провери 1. освен
наличието на декларирания „друг“ имот въз основа на наличните и събрани по
преписката, включително служебно (чл. 36, ал. 1 и 4 от АПК) доказателства, 2. също и дали този имот представлява
жилище.
1.
Оспорената заповед, както и
отхвърлящото жалбата срещу нея решение на горестоящия административен орган
относно наличието на процесния „друг“ имот се основават в данните, посочени в
заявлението-декларация, както и в „списъци“ и „информация“ от ДМДТ при Община
Перник, непредставени по делото, за притежавано от жалбоподателя недвижимо
имущество в с. Л., представляващо земя и сграда – бунгало.
Установи
се от приобщената по делото информация от Агенция по вписванията, че липсват
данни за наличието на вписване по партидите на жалбоподателя и неговата съпруга,
на декларирания пред социалните служби имот в с. Л..
По
делото не се спори, което се установява, макар и косвено, и от приобщената по делото приходна квитанция, издадена от
ДМДТ при Община Перник, че имот, представляващ земя и сграда, находящ се в с. Л.,
е деклариран от С.П. пред местната приходна администрация, а за същия е
начислена, съответно дължима и платена такса битови отпадъци за 2023 г.
С оглед
горното, предвид включително факта на декларирането на този имот и пред
социалните служби се приема, че жалбоподателят действително притежава имот –
УПИ–132, находящ се в с. Л., кв. „***“, в който е изградено бунгало.
2.
Въз основа на единствено на тези
данни, в хода на производството е направен извод, че посоченият имот
представлява „второ“ жилище, притежавано от заявителя, съответно е налице основанието
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП за отказ от предоставяне исканата целева помощ
за отопление.
Изводът
обаче за наличие на хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП е правен,
съответно следва да бъде направен след анализ на фактите и обстоятелствата,
свързани с декларираната и притежавана от заявителя друга собственост и
конкретно дали същата
представлява жилище (решение № 7781 от
29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2021 г.) Следователно тази преценка също
следва да е предмет на извършваната от социалните работници социална анкета,
състояща се освен в посещение на място в дома на лицето и в проучване на
документация, още и в събиране на информация – § 1, т. 11 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗСП, с оглед спецификата на всеки казус, в случая включително
чрез извършване на оглед на място и съответна „оценка“ на декларирания от
заявителя друг имот. Самото наличие на втори имот не означава автоматично, че
лицето няма право на целева помощ за отопление.
Такива действия обаче не са били предмет на извършената социална анкета,
съответно от доказателствата по делото не се установява безспорно, че
декларираното от жалбоподателя пред социалните служби бунгало представлява
жилище.
В ЗСП,
ППЗСП, респективно Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., липсва легална дефиниция на
понятието „жилище“. Такава се съдържа в други нормативни актове, които следва
да се приемат за приложими по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), а като законово определени, да се ползват в един и
същи смисъл във всички нормативни актове (арг. от чл. 37, ал. 1 от Указ № 883
от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА). Така, съгласно – § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ,
„жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди. Според чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня и тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него
(решение № 229 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г. и др.) Съгласно §
2, т. 8 от ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г., жилище е обособено и самостоятелно от гледна
точка на конструкцията място, което е пригодено за живеене, състои се от едно
или няколко помещения (жилищни и спомагателни) и има един или няколко
самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ коридор, двор или
направо на улицата). Съответно съгласно § 2, т. 15 от ДР на с.з. „нежилищна
сграда“ е сграда, която по първоначално изграждане не е предназначена за
постоянно обитаване и може да представлява производствена, административна,
курортна и друга.
От тези
дефиниции следва, че за да се определи един имот като жилище, то той следва да
е в състояние да задоволява жилищни нужди, да е пригоден и годен както за
живеене, така и за постоянно обитаване към момента на издаване на заповедта за
отказ от предоставяне на целева помощ за отопление.
Жалбоподателят
твърди, че декларираният от него пред социалните служби имот – бунгало,
изградено в имот в село Л., представлява стоманена конструкция с дървена
обшивка със застроена площ от 12 кв. м, че в имота липсва водопроводна и
канализационна мрежа, че същият не се обитава целогодишно, съответно че не е
пригоден и е негоден за живеене.
Ответната
страна не оспори тези твърдения, съответно не ангажира доказателства, от които
да се установява безспорно, че декларираното от жалбоподателя бунгало е жилище
по смисъла на определенията, цитирани по-горе, т.е. обективна пречка за
предоставяне на целева помощ за отопление поради непокриване на изискването
обитаваното от заявителя и семейството му жилище да е единствено.
А в подкрепа
на горното са и данните, съдържащи се в приходната квитанция, издадена от ДМДТ
при Община Перник, приложена по делото. Видно е от съдържанието на същата
имотът, деклариран от жалбоподателя, находящ се в с. Л., община Перник, местност
„***“, описан като „земя и сграда“ не е обложен с данък недвижими имоти нито в
частта му, съставляваща сграда, нито в частта му, представляваща поземлен имот
(дължима и платена е само такса за битови отпадъци). Отнесено към процесния
спор, съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и самостоятелни обекти в сгради,... които според подробния устройствен
план имат предназначението по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (в урбанизирани
територии или в отделни поземлени имоти или извън тях – за жилищни ...
функции). Т.е. бунгалото, изградено в поземления имот не се третира като
такова, с жилищни функции включително за целите на данъчното облагане на недвижимите
имоти.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспореният отказ за отпускане на целева помощ за
отопление с топлоенергия
за отоплителен сезон 2023/2024
година е необоснован – издаден при непълно установяване на релевантните за
производството факти. Това представлява съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато би могло
да доведе до друго разрешаване на поставения пред административния орган
въпрос. Предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателствата,
извършването на релевантна към хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП
проверка относно характера на притежаваното от С.П. бунгало, би могло да доведе
до различен от постановения с оспорената заповед негативен резултат, съответно
до отпускане на целева помощ. Допуснатото нарушение препятства и съда да
извърши проверка относно приложението на материалния закон, респективно да
прецени съответен ли е актът на целите на закона, прогласени в чл. 2, ал. 2 във
вр. с чл. 11 от ЗСП.
Налице е
основанието по чл. 146, т. 3 във вр. с т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна, съответно за връщане на преписката на
директора на ДСП – Перник, за провеждане на всестранно и обективно изследване
на спорните обстоятелства. Това налага провеждането на нова социална анкета,
насочена към установяване на действителното фактическо състояние на
притежаваното от жалбоподателя бунгало, съответно попадането на същото под
нормативните определения за
„жилище“, цитирани по-горе. Едва след като бъде извършено изясняване на тези
обстоятелства, ведно с другите обстоятелства, от значение за разглеждане на
молбата и за предоставяне на целева помощ за отопление с топлоенергия, органът
следва да обсъди включително приложението на чл. 10, ал. 1, т.1 от ППЗСП и съответно да мотивира
административния си акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.
2, предл. трето от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 6 от ЗСП, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, заповед № ЗСП/Д-РК/3825 от
18.09.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Перник, потвърдена с решение № 14-РД06-0038 от 10.10.2023 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която на основание чл.
10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,
във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, на
С.А.П. е отказана целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон
2023/2024 година (от 01 ноември до 31 март), като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката
на директора на ДСП – Перник, за ново произнасяне по заявление вх. №
ЗСП/Д-РК/3825 от 29.08.2023 г. на С.А.П. за отпускане на целева помощ за
отопление с топлоенергия по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен
сезон 2023/2024 година, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 13, ал. 6, изр. второ от Закона за
социалното подпомагане.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/