РЕШЕНИЕ
№ 1008/27.02.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди
и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 7200 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „В. и к.– В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Д.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
320,32 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 14.12.2016
г. до 13.12.2018 г. за обект, находящ се в гр. В., ул. „Х. М.“ № *, гараж, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 39,33 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане
на главницата за периода от
*г. до * г., които суми са предмет
на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата
и уточняващата молба ищецът „В. и к. – В.” ООД излага, че в качеството
си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника
Д.И.И. за имот, находящ се
в гр. В., ул. „Х. М.“ № *, гараж. Твърди, че съгласно
общите условия на дружеството потребителите на ВиК услуги следва
да ги заплащат
в тридесетдневен срок след датата на
фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се,
че ответникът не е изпълнил задължението
са заплаща потребените ВиК услуги, които се
отчитат по партида с абонатен № * и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, за дължимите от ответника суми
за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта, която била връчена
при условията на чл. 47 от
ГПК. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д.И.И., чрез назначения от съда особен
представител адв. В.В., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени по
основание и размер. Оспорва се ответникът
да е потребител на ВиК услуги
на посочения адрес, като сочи,
че количествата вода във фактурите
са начислени служебно. Оспорва по съдържание представените
от ответника частни документи. Сочи, че ищецът
не е ангажирал доказателства за извършвани отчети, нито за това
че реално е доставил ВиК услуги
и то именно в посочения размер. В евентуалност оспорва дължимостта на сумите поради неизпълнение
на задължението на ответника за
отчитане на показанията на СТИ, издаване на фактура
и свеждането ѝ до знанието на потребителя
съобразно изискванията на чл. 7, т. 6 и чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия на оператора.
Оспорва СТИ да е надлежно отчитано съобразно ОУ. Ответникът оспорва и метрологичната годност на процесния
водомер № *, както и точността на измерването
му. По изложените
съображения моли за отхвърляне на
исковете.
В проведеното о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора –
ищецът чрез упълномощения си проц. представител, а ответника, чрез назначения
от съда особен представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, от което е
видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от 28.01.2013 г., 30.06.2016 г. и 28.04.2017 г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация- В.“ АД. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.
От предоставената Справка за
недобора се установява, че абонат на партида с № * и обект на потребление гр. В., ул. „Х. М.“ № *, гараж е ответникът Д.И.И., ЕГН **********,
а като платец е посочен ЕТ „А.“,
ЕИК *.
Към доказателствата по делото е приложена справка от Службата по вписванията – гр. В., видно от която ответникът притежава ½ ид.ч. от самостоятелни обекти на собственост с идентификатор * и * разположени на приземния етаж на сграда с административен адрес гр. В., ул. „Х. М.“ № *, както и на апартамент разположен на първия етаж на сградата.
Ищецът е представил подписан от ответника Д.И.И. Талон за пломбиране на водомер № *, съставен на * г. от „Х.“ ДЗЗД, видно от който представител на дружеството е поставил на клиентски № * нов водомер, марка А., с годност до 2028 г. и фабричен № * в баня, находяща се на адрес гр. В., ул. „Х. М.“ № *, офис № *. СТИ е пломбирано с пломба № *.
Като доказателство по делото са представени карнетни листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги за периода 20.04.2015 г. – 18.03.2019 г., от които се установява, че партидата с № * на адрес гр. В., ул. „Х. М.“ № *, гараж, за водомер с фабричен № * и № на пломбата № * се води на наемател ЕТ „А.“, а собственик на обекта е ответника Д.И.И.. За част от отделните месечни отчетни посещения в периода от * г. до * г. карнетите са подписани в графа „потребител“. Документите сочат, че в периода 20.04.2015 г. – 16.01.2018 г. са начислявани служебни количества вода, а през февруари не са засичани заради подмяна на водомера. Впоследствие до месец март 2019 г. е натрупано показание на новия водомер от 36 куб.м., като месечните отечети са подписани за потребител.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.,
което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, както и
от обясненията на експерта дадени в о.с.з., се установява, че процесният обект
на потребление представлява жилище, обособено от два офиса намиращи се вдясно
от входа на сградата на ул. „Х. М.“ № 12, като при позвъняванията на
вещото лице категорично е отказан достъп до жилището за да засече водомера.
ССчЕ сочи, че за процесния период не са постъпвали плащания от ответника, а по
документи на ищеца задълженията на абоната са изчислени на 320,32 лв. и 39,33
лв.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху
просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К
услуги, 2) изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер,
3) доставяне на количеството потребени, но
незаплатени услуги и размера на претендираните суми,
4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
Спорни по делото са всички пунктове от така
условно разпределената доказателствена тежест на
ищеца, като спорът се е концентрирал около
въпросите дали ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот и дали ищецът е извършил реална доставка по
договора.
В случая представената
по делото справка по имотната партида на ответника установява качеството му на
собственик на ½ ид.ч. от процесния
обект на потребление, представляващ жилище, преустроено от два партерни офиса, находящо се в многоетажна жилищна сграда на адрес гр. В.,
ул. „Х. М.“ № 12. Наред с това ответникът не е оспорил подписа си в
представения талон за пломбиране на водомер от * г. от „Х.“
ДЗЗД, а с полагането на подпис по конклудентен път
извънсъдебно е признал не само изправността на монтираното ново СТИ с фабричен
№ * и № на пломбата № *, но и качеството си на титуляр по процесната
партида с клиентски № *.
Така съдът намира, че доказателствената съвкупност
пълно и главно доказва, че ответникът Д.И.И. е потребител
на ВиК услуги за процесният
обект на потребление, противно на поддържаното от особения представител.
Спорен по делото на
следващо място е въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора,
което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.
В тази връзка следва да
бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр.
първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване
(водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието
на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение при преценката на доказателствената сила
на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като
е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В случая от карнетните листи представени по делото се установява, че за
период 12.11.2015
г. до 18.03.2019 г., карнетът
съдържа подпис за потребител при отчитането на водомера извършено. Тези подписи
удостоверяват, че потребителят е запознат и е бил съгласен с начисленото количество
ВиК услуги не само за текущия месец, но се е съгласил и с доставеното
количество услуги в предходния период, доколкото показанията за съответния
месец на СТИ са сбор от количеството доставени ВиК услуги за предходни месеци. Няма
данни нито наведени твърдения, ответникът да е оспорил към момента на
проверката или впоследствие установените от инкасатора показания при отчета на 18.03.2019
г. Така полагайки подпис върху карнета абонатът е изразил
съгласие и е признал количеството и размера на доставените му услуги, считано
до 18.03.2019
г., включително служебно начислените, респективно признал
е наличието на реално потребление от в процесния
период. Така се налага изводът, че за потребителя е възникнало задължение за
заплащане на начислените от дружеството количества ВиК услуги. Изложеното дотук
сочи, че предявеният иск за реално изпълнение се явява основателен и следва да
бъде уважен така както е предявен - за сумата от 320,32 лв., дължима главница
за периода 20.02.2017 г.
до 10.01.2019 г.
Вследствие на уважаване
на главната претенция основателна се явява и акцесорната за законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 18.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж
на всяко едно от месечните задължения и неизпълнението на абоната за
заплащането им в тридесетдневен срок, считано от датата на издаване на
съответната фактура (чл. 33, ал.2 от ОУ), основателен се явява и искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението за мораторна лихва върху
главницата именно в претендирания общ размер на 39,33 лв., за периода от 20.02.2017 г.
до 10.01.2019 г., потвърден и от
заключението на ССчЕ
Предвид изхода на спора
на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него
разноски както следва: 25,00
лв. за заплатена държавна такса
в заповедното и 75,00 лв. в исковото производство, 300,00 лв. внесен
депозит за особен представител на ответника и 150,00 лв. депозит за назначената
ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. за заповедното и 150,00
лв. за исковото производство, определено по реда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС и внесения от бюджета на съда депозит за назначаване на ССчЕ от 50,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация
– В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 320,32 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 14.12.2016
г. до 13.12.2018 г. за обект, находящ се в гр. В., ул. „Х. М.“ № *, гараж, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.01.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 39,33 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане
на главницата за периода от
20.02.2017 г. до 10.01.2019 г.,
които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА
Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 525,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 50,00 лева, представляващи заплатен депозит от бюджета на
съда за ССчЕ, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответника за
внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: