НОХД №  382/2010 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия А.П. ***, за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, в четири пункта, а именно за това че:

На 05.12.2008 г. в с.И,обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на малолетния А.С.К. *** думите :”Бягай оттук бе боклук, ще те заколя”и с действия-насочил е нож към тялото му,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

На 06.12.2008 г. в с.И,обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на К.А. *** действия-насочил е нож към тялото му,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

На 08.08.2009 г. в с.И,обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на Р.К.А. *** думите :” Чакай аз тебе да убия” и с действия-насочил е нож към тялото му,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

На 08.08.2009 г. в с.И,обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на С.С.И. *** думите :” Ела  да те убия.Ела да ти еба майката и да те унищожа.Мъжът ти не можах да убия, поне теб да убия” и с действия-насочил е нож към тялото й,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и да му определи наказание лишаване от свобода, без приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. 

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Не се признава за виновен по повдигнатите  му обвинения и дава обяснения по същите. Лично и чрез защитника си пледира за оправдателна  присъда.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

          Подсъдимият А.П. бил в дългогодишна вражда със  св.К.П., сина му – св. Р.А. и членовете на техните семейства. Семействата на подсъдимия и тези на св.К. П. и св.Р.А. живеели в съседство, като къщите им били разположени срещуположно на ул.”50-та” в с.И, обл.Пазарджишка.

 

Пункт І:

На 05.12.2008 г. вечерта  пострадалият малолетен св.А.К., внук на св.К.П. и племенник на св.Р.А. си играел на топчета с други деца на улицата, пред дома на дядо си в с.И. В един момент подсъдимият се появил на улицата, като бил във видимо нетрезво състояние. Приближил се към св.К., хванал го за яката, извадил сгъваем нож тип ”чекийка” и след като го напсувал му казал, че ще го убие. Размахвал ножа пред детето, което се уплашило и разпищяло.  Намиращите се в къщата К.П., , съпругата му – св.С.П. и снаха им – св.З. Д чули крясъците и незабавно излезли на улицата, като възприели гореописаната гледка. След тяхното появяване подс.П. пуснал детето и то уплашено избягало в къщи. Намесила се съпругата на подс.П. и той се прибрал в дома си. За инцидента били уведомени служителите на РУП-Пазарджик, като на място бил изпратен автопатрул в състава на който били полицейските служители Д. Дамянов и С.Т..

 

Пункт ІІ:

На следващия ден - 06.12.2008 год. подс.А.П. ***, където употребил алкохол. На връщане около 10.00 часа, той видял, че св.К.П. излиза с велосипед от дома си.  Насочил се към него с нож в ръка и с думите: ”Чакай, сега ще те убия, ще видиш какво ще стане с теб”,  го подгонил по улицата. Уплашен от отправената закана св.К.П. побягнал към центъра на селото. Отишъл  в едно кафене, където видял кмета – св.Н Г.. Видимо афектиран и възбуден св.К.П. се оплакал на кмета, че подсъдимият го гони по улиците с нож и му се заканва да го убие. Св.Г. отказал да ходи и да търси подс.П., като посъветвал пострадалия да се обърне към полицията.

На 08.12.2008 год. св.К.П. ***, в която описал инцидента с неговия внук от 05.12.2008 год. и със самия него от 06.12.2008 година.

Междувременно, след като св.К.П. бил избягал  към центъра на селото, подс.А.П. видял на улицата св.А.П.. Същата отивала към магазина на св.Р.А.. Подс.А.П. се насочил към нея и с дърво й нанесъл няколко удара по главата, която тя прикривала с ръце. По повод на това той й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на лявата ръка, за което бил  осъден от Районен съд гр.Пазарджик по НОХД № 617/2009г. с присъда влязла в сила на 30.09.2009г., като му било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.  

 

Пункт ІІІ:

На 08.08.2009 г. около 20.00 ч. св. Р.  А. ***, като се намирал на улицата, непосредствено пред смесен магазин, обособен още като кафене и интернет-клуб, находящи се в двора пред къщата. С него на улицата били и св. М.И. и св. Й.П.. Свидетеля Р.А. предложил на останалите двама да изпият по една ракия и те приели. По повод на това св.Р.А. тръгнал към къщата на баща си – К.П., която била построена  в същия двор, но имала отделен вход откъм улицата. Целта на св.Р.А. била да повика дъщеря си, за да направи салата. Отивайки към входа на къщата на баща си, св.А. бил забелязан от подс.А.П., който се намирал в двора на своята къща, находяща се на отсрещната страна на улицата. Подс.П. попитал ядосано св.А. защо го гледа, а последният отвърнал, че не го гледа. Веднага след това подс.П. напсувал св.А., извадил нож и излязъл на улицата, като се насочил към пострадалия. А. отстъпил крачка – две назад, но подс.П. заявил, че ще го убие и продължил да го приближава. Уплашен от това св.К.А.  побягнал  по улицата в посока друг магазин, находящ се на около 50 метра от неговия. Подс.П. последвал А., но не го достигнал, т.к. пред другия магазин се намирал неговият син-З, който спрял баща си. Подс.П. ядосано казал на сина си да го пусне, за да убие Р.А., дори го заплашил, че ако не го пусне ще наръга с ножа сами него.  Независимо от това сина на подсъдимия успял да укроти баща си и той започнал да се връща по улицата към своя дом.

 

Пункт ІV:

Секунди  след  гореописаната ситуация, в момента когато се връщал към дома си , подс.П. минал покрай  магазина на св.Р.А.. Там видял неговата съпруга – св.С И., която до този момент се намирала в магазина, но била чула крясъци и излязла на улицата, като видяла как подсъдимият гони с нож мъжа й. Достигайки близо до св.И. подс.П. й казал: „ Майката ти да еба курвенска, мъжа ти не можах да уби, поне тебе да убия.”. Веднага след това с ножа в ръка са насочил към свидетелката, а тя се уплашила и побягнала, като влязла в дома си. В резултата на изпитания страх св.И. уринирала в гащите си.

По повод  инцидента на 10.08.2009 год. Р.А. и С И. ***.

Във връзка с описаните инциденти било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обективно, подс.А.П. не страда и не е страдал от психично заболяване. Към датата на деянието и към момента на освидетелстването той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както ида ръководи постъпките си.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обективно, св.С И. към момента на деянието и на освидетелстването е била в състояние правилно да възприема и възпроизвежда фактите от обективната действителност. Отправената спрямо нея закана е възбудила основателен страх за осъществяването й.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обективно, св.Р.А. към момента на деянието и на освидетелстването е бил в състояние правилно да възприема и възпроизвежда фактите от обективната действителност. Отправената спрямо него закана е възбудила основателен страх за осъществяването й.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  показанията на свидетелите А.К., К.П., Р.А., С И., С.П., Й.П., В.А., М.И., А.П., З. Д и Н.Г., частично от показанията на свидетелите Т. и С., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК .

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента.  Действително може да се каже, че една голяма част от тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, т.к. са в близко роднински отношения помежду си и са пострадали или роднини на пострадалите. Няма никакъв спор, че свидетелите А.К., К.П., Р.А., С И., С.П. и З. Д са близки роднински отношения. С.П. е баба на А.К., съпруга на К.П. и майка на Р.А., а св. З. Д е снаха на К. и С. П, т.к. е съпруга на техен син, който е и брат на Р.А..  Техните показания категорично описват фактите, включени  в предмета на доказване, а  именно отправените закани с убийство, с думи и действия, подробно и хронологично описани по-горе. Тези техни показания обаче не само се подкрепят помежду си, но и от показанията на абсолютно незаинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са Н.Г., Й.П., В.А. и М.И.. Първият от тях е кмет на селото и категорично сочи, че между семействата на подсъдимия и това на св.К.П. съществува дългогодишна вражда. Това се подкрепя и от отразеното в свидетелството за съдимост на подс.П. от което е видно, че той по НОХД № 3009/07г. на ПРС е признат за виновен в извършване на закана с убийство спрямо К.П., като  на основание чл.78а ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм.наказание глоба. Св.Г. е категоричен и , че на 06.12.2008г. св.К.П. го е намерил в кафене в центъра на селото, бил възбуден и афектиран, като се оплакал, че подсъдимият го гонил с нож по улицата и молел кмета за съдействие. Свидетелите Й.П., В.А. и М.И. пък са очевидци на отправените закани с думи и действия от страна на подсъдимия последователно към Р.А. и С И. на 08.08.2009 година, с оглед на което техните показания категорично очертават възприетата и описан по-горе фактическа обстановка.

Що се касае до обясненията на подсъдимия, то те са  противоречиви и недостоверни, като не са източник на доказателства за фактите от обективната действителност, а очевидно израз на защитна позиция. В обясненията си  подсъдимият да е гонил и заплашвал с нож, когото и да било, като дори сочи, че не носи нож в себе си. Отрича да е виждал А.К. въобще на 05.12.2008г., както и да е гонил с нож Р.А. на 08.08.2009г. и да се е заканвал с убийство  на съпругата му. Твърди, че на 08.08.2009г. въобще не бил излизал от двора на къщата си. В подкрепа на тези негови твърдения депозират показания съпругата на подсъдимия – св.М П. и неговите внуци – св.А.П. и св.К П..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.М П., св.А.П. и св.К П., т.к. всички те категорично се опровергават от показанията на пострадалите, но и от показанията на независимите по делото свидетели Г., П., В.А. ***. Ако беше вярно заявеното от подсъдимия, че на 05.12.2008г. не е виждал въобще малолетния А.К. и не му се е заканвал с убийство, то е резонен въпросът защо въобще тогава са били викани полицейски служители на място то страна на семейството на К.П.. Вярно е, че полицейските служители Т. и С. не успяха да си спомнят дали на тази дата са посещавали инцидент в с.И и какъв е бил поводът за това, но това обстоятелства се удостоверява от докладната записка на лист 22 от делото, написана от гл.полицай Дамянов и пол.Т., която може да се цени като писмено доказателство, за фактът, че на 05.12.2008г. автопатрул е бил изпратен от дежурния в ОД на МВР Пазарджик по сигнал за инцидент в ромската махала на с.И. Отделно от това в показанията си св.А.П. декларативно сочи, че дядо му не е излизал да гони Р.А. по улицата, но в същото време не може да посочи времето и мястото, когато е имало пререкания между тях, но подсъдимият не е излизал да го гони. При това положение, да се приеме, че св.А.П. говори истината означава да се възприеме, че той всеки един ден и час през мес.август на 2009г. е бил при дядо си, което е абсурдно. Св.К п. пък сочи, че на 06.12.2008г. – Никулден,  дядо му отишъл сутринта да купи риба, а на връщане „му направили засада” и нищо повече не се било случило. Тук е мястото да се посочи, че е едва ли може да се възприеме, като „нищо”, фактът, че освен заканата с нож към св.К.П., подс.А.П. на този ден и то малко след това е причинил средна телесна повреда на св.А.П., за което вече се уточни, че е осъден с влязла в сила присъда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият  А.П. е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, при условията на реалбна съвкупност, в четири пункта, както следва:

На 05.12.2008г. в с.И, обл.Пазарджик се е заканил с убийство  на малолетния А.С.К. *** думи  и действия, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за  осъществяването му;

На 06.12.2008г. в с.И обл.Пазарджишка се е заканил с убийство  на К.А. *** действия, като  това заканване би могло да възбуди основателен страх  за осъществяването му;

На 08.08.2009г. в с.И, обл.Пазарджик се е заканил с убийство  на Р.К.  А. *** думи и действия, като това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

На 08.08.2009г. в с.И, обл.Пазарджик се е заканил с убийство  на С.С.И. *** думи и действия, като това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Авторството на всяко от четирите деяния се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянията. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването на общественоопасните последици на всяко от деянията  си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Същият, при реализирането на всяка от своите  прояви е осъзнавал, че отправя закана с убийство по описания по-горе начин последователно  към свидетелите А.К., К.П., Р.А. и С И.. Съзнавал е още  и че всяка от отправените закани е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у заплашените за осъществяването й, още повече,че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо  заплашения реално да е изпитал страх. Установи се още,че заканителните реплики отправени към пострадалите и действията към всеки един от тях – насочване, размахване, подгонване с нож в ръка, по своето съдържание  и начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на всяко от конкретните  деяния, извършени от подсъдимия, предвид времето и мястото на извършването им – публично, на улицата, пред очите на други хора и с демонстрирано чувство за безнаказаност, а също и предвид начина освен вербално и с действия – насочване, размахване и гонене с хладно оръжие.

Подсъдимият също е личност със завишена степен на обществена опасност. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост той е бил  е осъждан по НОХД № 22/1968г. на ПРС и по НОХД № 862/1976г. на ПРС, за които осъждания е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а от НК. Както вече се посочи по НОХД № 3009/07г. на ПРС е било освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, извършено спрямо К.П., като тази присъда е влязла в сила на 18.04.2008 год. След това е осъден по посоченото вече НОХД № 617/09г. на ПРС с присъда влязла в сила на 30.09.2009г. При това положение той следва да се счита като неосъден към момента на деянието, но освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК преди това и последващото му осъждане го охарактеризират изключително негативно. Отделно от това е и негативно охарактеризиран по местоживеене.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни, използването на хладно оръжие при отправяне на всяка една от заканите и фактът, че първата от тях е отправена към малолетно лице.

          Съдът като прецени наличните смекчаващите и отегчаващи  отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания:  ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода  за заканата с убийство на А.К.,  ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода  за заканата с убийство на К.П.,  ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода  за заканата с убийство на Р.А. и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода  за заканата с убийство на С И., всяко от които е съответно на тежестта на извършеното.

          На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.А.П. едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода. 

          С оглед данните за личността на подсъдимия и неговата възраст, а също и с предвид чисто съдебно минало към момента на деянието, съдът прецени, че преди всичко за  принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия не се налага         ефективно изтърпяване на нолежоното наказание ЛС.

С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание от 1 година ЛС за изпитателен срок от три години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.А.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сторените по делото разноски в размер на 315 лв. за експертизи. 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: