№ 195
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. Н. Д., чрез служебния
защитник адв.Р. С., против протоколно определение от 28.01.2021г. на СГС, постановено по
чнд №57/2021г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като от доказателствата
по делото се налага извод, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК, лишеният от свобода се е поправил, писмените доказателства, представени
от затворническата администрация, сочат на изключителна положителна промяна, макар че
се наблюдават колебания в поведението на осъдения, който се е включил в обучения и
курсове, спазвал е реда, получавал е награди и отчетените в рисковите зони точки са
намалени. Това поведение не може да бъде игнорирано, въпреки последващите две
наказания за държане на телефон, за което значение има и липсата на ефективен контрол.
Режимът, при който се търпи наказанието, не зависи от осъдения и липсата на замяна с по-
лек, отчетена от съда, не може да е предпоставка за отказ от УПО. Предвид тези
съображения се иска постановяване на ново определение, с което да се уважи молбата за
условно предсрочно освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, в
писменото становище, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение,
намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с активна процесуална
легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането
1
й, а по същество е неоснователна по следните съображения:
В. Д. изтърпява от 03.10.2010г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 16 години
и 8 месеца, наложено му с влязла в сила присъда, постановена по нохд №151/2011г. по
описа на СОС, за извършено престъпление по чл. 116 и чл.199 от НК. Към настоящия
момент осъденият е изтърпял ½ от наказанието, което е законно определеният минимум по
чл.70, ал.1, т.1 от НК.
В писменото становище на началника на ЗОЗТ“Кремиковци“ е посочено, че то е
отрицателно, тъй не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна
работа, оценката на риска от рецидив е 68 точки, поведението на осъдения е колебливо,
непоследователно, без възможност да се изрази категорична позиция за трайна позитивна
промяна. Д. не е прекатегоризиран в ОТН, което е задължително, целите и задачите,
заложени в индивидуалния план, не са изпълнени, корекционната работа следва да
продължи до постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не следва да се
уважава.
Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно
освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от
упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият
състав намира, че правилно е прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения
би било преждевременно, тъй като към момента на преценката той все още не е дал
достатъчно доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот. Прието е, че е налице предпоставката за УПО по чл.70, ал.1, т.1 от НК той да е
изтърпял повече от ½ от наложеното наказание, но не е налице другата кумулативно дадена
предпоставка, а именно достатъчно доказателства за окончателно поправяне или поне за
необратим процес в тази насока. Този извод подробно е бил обоснован от приложените
писмени доказателства във връзка с искането за УПО и затворническото досие, напълно се
споделя и от настоящия състав. Правилно е прието е, че осъденият не отговаря на
изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение и тъй като е налице само
предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието, молбата за
условно предсрочно освобождаване не е основателна. Тъй като осъденият не е дал
доказателства за това, че се е поправил трайно, а само за започнала позитивна промяна на
поведението му, предвид забелязаната колебливост на този процес, първостепенният съд е
посочил, че липсват основания да не се кредитират всички изложени становища на
затворническата администрация. От тях е безспорно установено, че при първоначален риск
от рецидив, намален от 92 на 67 точки, поради нарушения на дисциплината рисът отново е
бил увеличен на 78 точки, впоследствие е намален на 69 точки, към момента е среден – 60
2
точки. Именно тази колебливост на поведението на осъдения е основната причина
първоинстанционният съд законосъобразно да заключи, че няма възможност да се изведе
извод за окончателното му поправяне или поне за необратим в тази посока процес. Отчетено
е и че режимът на изтърпяване на наказанието все още не е променен от общ на лек, а също
и че са налични проблемни зони, посочени в доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС и в
експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние. Предвид
изложеното, настоящият състав също приема, че се налага се извод, че процесът на
поправяне и превъзпитание следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа
за законосъобразен начин на живот и извън границите на заведение за изтърпяване на
лишаване от свобода. Затова правилно първостепенният съд е приел, че не са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като в тази връзка
е съобразено и че не са налице достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на
лицето и в този смисъл не е налична втората предвидена от закона предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно условно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК осъденият
да е дал доказателства за поправянето си, въпреки че е изтърпяно повече от половината от
наказанието. Затова защитните възражения в жалбата, че са налице и двете изискуеми от
закона предпоставки за постановяване на УПО, са изцяло неоснователни
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.01.2021г. на СГС, постановено по
чнд №57/2021г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Н. Д. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3