Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                 Гр.Ардино, 20.12.2017г.

                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Ардинският районен съд в публично заседание, проведено на тридесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав;

                             

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 67/ 2017г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Р.А.К. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1758391, издадена от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

            В жалбата, подадена от лично от жалбоподателят К., наказаното лице изразява недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него л.а. не е била използвана стационарна камера, а мобилна такава. Позовава за тълкувателно решение на ВАС в тази насока Иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.

            В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява, както и не постъпило писмено становище по хода и съществото на делото.

            Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ- Ардино към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата , и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното постановление.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 11.08.2017г.  полицейският служител при РУ- Ардино на ОДМВР- Кърджали- Е.К. е бил на работа съгласно утвърденият график със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № К 34 01 АК. В автомобила е имало монтирана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /автоматизирано техническо средство/ „TFR-IM“  № 647/14. Същият ден служебният автомобил се намирал на 3-то класен път 865, в с.Чубрика, на територията на общ.Ардино, като към 18,57 часа автоматизираното техническо средство /системата за видеоконтрол/ е регистрирало превишена скорост от 65 км/ч. при ограничение  на скоростта от 50 км/ч. като не се сочи това ограничение с пътен знак ли е наложено или общо ограничение по чл.21 ал.1 от ЗДвП – касещо населените места, така се сочи в становището на наказващият орган- без да са представени доказателства в тази насока/, на л.а.“АУДИ 80“ с рег. № К 80 33 АК, собственост на жалбоподателят К..

По повод на това нарушение, извършено на 11.08.2017г. в 18,57 часа на посоченото място, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия серия К № 1758391 от ОДМВР- Кърджали против жалбоподателя К.. В обстоятелствената част на процесният електронен фиш е записано, че установено и заснето със автоматизирано техническо средство № 647 е движение с скорост от 62 км./ч.- превишаване с  12 км/ч., при разрешена скорост от 50 км/ч., което съставлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание  чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 50 лева. На 30.10.2017г. процесният ел.фиш е връчен на жалбоподателят. Жалбата е подадена на 31.10.2017г.- т.е. същата е допустима за разглеждане, като подадена в законоустановеният срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства- Клип № 15831 от Радар № 647, в който е фиксирана скоростта на превозното средство /65 км/ч/, регистрационният  номер /К 80 33 АК/, датата и точния час на нарушението- 11.08.2017г. в 18,57 часа/, номера на техническото средство- Радар № 647, както и снимка на пътен знак В- 26 /ограничаващ скоростта/, както и писмените доказателства- Протокол за извършено обучение от 27.03.2015г.; Протокол от 27.03.2014г. за монтаж и настройка; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 238р- 8896 от 14.08.2017г. / с дата на използване 11.08.2017г./;, и Протокол № 6-18-17/ 15.06.2017г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-IM“  № 647/14, както и самият процесен ел.фиш /описан по-горе/.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан пол.служител Е.К., който на процесната дата и място е бил на работа със служебният автомобил, на който е била мобилната система за видеоконтрол и записване, и който потвърждава гореустановената фактическа обстановка, като заявява, че функцията на полицейските служители е само да засичат и наблюдават екрана, но не и да спират МПС при установено нарушение на ограниченията в скоростта /при наличие на такава монтирана система в автомобилите им/. Самият ел. фиш се издавал въз основа на заснетият видеоклип.

Съдът, имайки предвид така установените по-горе факти, стигна до следните правни изводи;

Постъпилата жалба е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество, тъй като установи датата на връчване на обжалваният електронен фиш- и това 30.10.2017г., а жалбата е подадена на 31.10.2017г.

Съгласно чл. 21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение водачът на МПС следва да се съобразява със сигнализираната с пътен знак или конкретни особености на пътното платно /напр. населено място/ разрешена скорост. В настоящият случай се сочи, че превишаването на тази скорост е установено с мобилна система за видеоконтрол № 647, която е предназначена за видеонаблюдение в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи през зоната на наблюдение. Видно от приложената снимка, регистрираната скорост от система за видеоконтрол Радар № 647 е 65 км/ч., като административнонаказващият орган, базирайки се на указанията за работа с TFR1-М, според които системата може да допусне грешка при фиксиране на скоростта до + или – 3 км.ч., е възприел грешката в по- благоприятния за нарушителя размер и в Електронния фиш е отразил скорост от 62 км/ ч.  Но както и се посочи, не се установи от самият електронен фиш как е въведено ограничението на скоростта за този пътен участък /въпреки наличието на снимка в видеоклипа, където е заснет ограничаващият скоростта пътен знак В- 26/. Но може би наказващият орган е имал предвид, че движението е осъществено в населено място, където общото законово ограничение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч- при липса на друго указано с пътен знак /а такъв е имал на място, но не е упоменат в електронният фиш/..

Съгласно  чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Самият електронен фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и посочване на нарушената разпоредба.

С оглед законодателна промяна, въз основа на променената редакция на текста на чл.189 ал.8 от ЗДвП /обн. ДВ, бр.19 от 2015 г./, в 7-дневен срок от получаване на жалбата, директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощеното от него лице, я изпраща заедно с цялата преписка на съответният районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, разположението на ПЪТНИЯТ ЗНАК "Е-24" се документира със снимка.

В настоящият случай, в обжалваният фиш мястото на нарушението е описано, както бе посочено по-горе, а в приложеният към него Клип № 801 са посочени географските координати със съответни означения с градуси, които по никакъв начин не могат да установят връзката между мястото, локализирано в електронния фиш- като това място дори не е посочено със конкретно географско или административно наименование.

Именно заради това законодателят е предвидил, че при изпращане на материалите в съда следва да се посочат, респективно да се представят всички доказателства в подкрепа на обжалваният фиш, в това число информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП. Това е така, защото в случай на оспорване на мястото на нарушението, няма как да бъде установена тази връзка, а тъй като електронният фиш се издава въз основа констатациите на обсъдения клип, при положение, че тази връзка не може да се направи следва извода, че административното обвинение не може да се докаже по несъмнен начин, така както вменява законът, респективно съдът следва да отсъди в полза на жалбоподателя и електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен. В случая, действително е налице снимка на въведеното със ПЪТЕН ЗНАК "В- 26" ограничение на скоростта, и че заснемането е било сигнализирано именно за този пътен участък. Следва също така да се упомене, че тежестта на доказване за извършване на съответното нарушение лежи върху наказващият орган. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението, а още по-малко съдът следва да прави това. В тази връзка, след като по делото остана недоказан факта относно мястото на извършване на нарушението, и оглед на изложеното, жалбата е основателна. В случая, деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което може да бъде поставено навсякъде. В тази връзка следва да се отбележи, че измерването и регистрирането на скоростта с подобен тип технически средства се извършва напълно автоматично и не подлежи на манипулация, независимо дали се касае за стационарно поставена, или за мобилна система. Позиционирането на мобилното устройство обаче, както и насочването на системата радар-камера и въвеждането на работните параметри, е човешка дейност и пряко зависи от оператора на системата. Когато се касае за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, облекчената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима. Аргумент в тази насока дава и текстът на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП - "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш", т.е. условие за издаване на фиш е отсъствието на контролен орган при установяването на нарушението. Съдът не споделя виждането, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш. Вярно е, че граматическото тълкуване, изхождащо от мястото на запетаята /поставена след "техническо средство"/ би могло да обоснове подобен извод. Логическото тълкуване, обаче, и използваното от законодателя словосъчетание – "контролни органи" налагат по-скоро становището, че фиш следва да се издаде, ако нарушението е констатирано в отсъствие на последните. Това е така, защото именно те са тези, които извършват дейност по контрол на правилата за движение и затова са "контролни". Органът, който налага наказание не е такъв, а административно наказващ и неговото присъствие или отсъствие няма отношение към констатиране на нарушението, както при стандартната процедура, установена в ЗАНН, така и при специалната по  чл.189 ал.4 от ЗДвП. И в двата случая актът, с който се налага наказание /доколкото електронният фиш в хипотезата на  чл. 189 ал.4 от ЗДвП замества по-скоро наказателното постановление, а не АУАН/, се издава без нарушителя и без участието и присъствието на органите, констатирали извършването на нарушението. Ето защо, виждането, че с текста на  чл.189 ал.4 от ЗДвП се предоставя специална /извънредна/ възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител, ако нарушението е заснето с автоматично техническо средство, не намира опора в закона.

Идеята на законодателя е да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни предпоставки- нарушението да е установено с помощта на автоматизирано техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. в хипотезата на  чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Съдът счита, че това тълкувателно решение на ВАС е актуално и към настоящият въпреки настъпилите законодателни изменения, касаещи предварителното обозначаване местонахождението на съответното автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на скоростта, и това е така, защото нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП винаги касае контрол, осъществяван със стационарно техническо средство, а на мобилно такова, при чието използване и контролният орган се намира на мястото.

Като не е съобразил гореизложеното административно- наказващият орган е издал незаконосъобразен електронен фиш, който съдът намира, че следва да бъде отменен.

Водим от изложеното съдът,

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

           

ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1758391 издадена от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, на Р.А.К. с ЕГН- **********, с адрес-***, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд-  Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.                                                                     

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: