Протокол по дело №708/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 406
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20223100600708
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 406
гр. Варна, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Иваничка Д. Славкова

Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Родина Б. П.а
и прокурора Т. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600708 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим:
В. П. Я. – редовно призован, явява се лично и с адв.Л., редовно
упълномощен от преди.

ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
Х. П. Х. – редовно призован, не се явява.
Б. М. Х. – редовно призована, не се явява.
Адв. Г. Н. и адв. Г. Г. – редовно призовани, не се явяват. Същите са
депозирали молба, че нямат възможност да се явят в с.з., като желаят да се
даде ход на делото и излагат становище от съществото на делото.

ВЕЩИ ЛИЦА:
Д-р С. В. В. – редовно призован, явява се лично.
Д-р Т. К. А. - редовно призована, явява се лично.
Р. С. Г. - редовно призована, явява се лично.
1

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие

Съдът пристъпва към снемане самоличността на явилите се вещи лица:
Доц. д-р С. В. В. – 47 г., български гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д-р Т. К. А. - 62 г., българска гражданка, с висше образование,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Р. С. Г. - 71 г., българска гражданка, с висше образование, неосъждана,
без родство с подсъдимия.
Вещите лица СА ПРЕДУПРЕДЕНИ за отговорността по чл. 291 от НК
Обещават да дадат заключение по съвет и знание.

На основание чл. 282, ал.1 от НПК, съдът ПРОЧИТА комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, депозирана по делото на
12.02.2024г. изготвена от вещите лица доц.д-р В., д-р Т. А. и в.л.Г.
В.л. д-р А.: Поддържаме заключението, което сле изготвили и
депозирали във ВОС. Считаме, че е подс. В. П. Я. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си
към датата на извършване на деянието 16.04.2019 г. Към момента на
изследването освидетелстваното лице е в същото състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На въпрос на съда:
Във връзка с предходно изготвено заключение, в което е установено, че
2
същият не може да носи наказателна отговорност и да ръководи постъпките
си, считаме, че в тази част на експертното осъждане ние подробно се
обсъдили цялата анамнеза и цялата формулировка в случая. Имаме
достатъчно данни, че става въпрос за разстройство на личността.
В.л. доц.д-р В.: Става дума за друго заключение по друго дело вероятно.
Искам да кажа, че няма принципна негодност за разбиране на свойството и
значението и ръководенето на постъпките си. Невменяемостта се определя за
дадено деяние. Ние не можем да кажем, че човек, който е бил невменяем към
дадено извършено деяние, ще бъде невменяем каквото и да извърши. По
друго време, в друго състояние е възможно той да не отговаря на
медицинските критерии за невменяемост когато времето и деянието са
различни. Нямаме невменяемост по принцип, тя винаги се определя в
зависимост от деянието.
В.л. д-р А.: Ние сме запознати с това заключение. Това, което е
обсъждано в предварителните това е смесеното разстройство на личността,
вредната алкохолна злоупотреба и към делото имаше, че към датата на
извършване на деянието той е бил в интоксикация, поради което не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното.
На въпросите на адв. Л.:
В.л. д-р А.: Той самия е правил суицидни опити. Информацията, която е
в заключението за това, че майка му се е обесила и всичко останало черпим
от негови данни от анамнезата. Искам да направя едно уточнение, че
маниерът по който той предоставя информация ние сме го описали в
анамнезата, в описанието на интервюто. Той много избирателно, понякога
иносказателно, т.е. той не отговаря точно и определено на въпросите, както са
зададени. Много често прави аналогии, сравнение, метафори, така че на
моменти би могло да не е точно написано, поради това, че той не го е казал по
начин, по който е разбираем. Но това е по негови данни.
В.л. Г.: Той доста злорадстваше и имаше потребност да ни манипулира,
което му носеше някакво удовлетворение. Така, че това което ни е казал -
това сме записали.

В.л. д-р А.: Анамнезата винаги е важна. Тя е от различни източници, не
е само по негови данни, но и като информация по делото.
3
В.л. Г.: Има експериментална част и в методиката, която дава доста
подробни сведения за личността на лицето, както и за неговата
психопатология има предварителни оценъчни скали, като едната от тях –
корекцията сочи, че тя надвишава значително горната граница на нормата и
свидетелства за това, че изследваният възприема себе си благоприятно, или
съзнателно скрива своите дефекти и конфликти. Това вече е експериментално
доказано.
Това именно са и кодовете, които сме отразили в нашата експертиза код
23 и код 28. Ние не можем напълно да се доверим на тези кодове, защото
имаме предварителна информация от т.н. оценъчни скали, които ни дават
ориентация, доколко основните скали са валидни и достоверни и ние сме ги
описали.
В.л. д-р А.: Достоверното даване на информация, като става въпрос за
манипулация също може се приеме като критерий за поставяне на
съответната диагноза, която към момента сме поставили. Т.е. това е част от
поведението на такъв тип лица, които имат личностово разстройство - да
покаже някакво надмощие над другите, някакво поведение, което да унижи,
или да обърка събеседника и това е потребност да удовлетвори някакви
личностови комплекси. Манипулацията сама по себе си може да изглежда
объркваща, но в контекста на цялостното изследване тя е част от критериите,
въз основа на които сме поставили диагноза.
Характеровите особености не изключват вменяемостта, те не са
психично заболяване в тесния смисъл на понятието. Не става въпрос за
краткотрайно, или продължително разстройство на съзнанието, т.е. няма
помрачение на съзнанието, няма продължително разстройство на съзнанието
като психоза, която се характеризира с психотични симптоми към момента на
извършване на деянието. Има данни за употреба на алкохол, в каква степен и
какво, те не са достатъчно. В части той си спомня и възстанови контакт и
непосредствено след деянието говори, че алкохолното опиване не е било
тежко, т.е. не може да се приеме като някакво стеснение, или умопомрачение
на съзнанието. Няма достатъчно данни да се приеме, че по време на деянието
е бил под въздействие на алкохол, или някакво психотично състояние, което
да попречи на възможността да разбира свойството и значението на
извършеното.
4
По време на изследването се коментира, че той е бил употребявал
алкохол, това също е по негови данни. Мисля, че за някакви бири ставаше
въпрос, мисля че и в д.пр. също имаше. Това няма касателство към неговата
вменяемост. Няма данни той да е бил с тежко опиване, или да е бил с
алкохолна психоза.
В.л. доц. д-р Върбанов: Към него момент на предходната експертиза по
друго дело заключението е аргументирано в зависимост от данните, с които
съм разполагал тогава.
Разминаването в двете експертизи е заради 3-те години разлика в двете
деяния. Сега в контекста на сегашната експертиза почти съм сигурен, че ако
трябва отново да напиша експертиза по това дело заключението ми ще е
същото. По-скоро в медицинската част, най-вероятно в диференциално-
диагностичен аспект може да се обсъди психотична декомпенсация на
личностното разстройство, която също представлява качествено нарушение
на съзнанието, продължително, но временно не постоянно. Така, че най-
вероятно на базата на тази информация бих излязъл също със заключението,
че специално за това си деяние към него момент не е разбирал свойството и
значението единствено по психотични мотиви, такова е било към него
момент заключението.
Причината за органичното разстройство, по-скоро самото то не може да
се излекува, защото това касае органична промяна в мозъка. Все още ние един
структурно нарушен мозък не можем да го възвърнем към нормалната му
структура. Проявите обаче на тази органична увреда не винаги са постоянно
явление. В общия случай то няма да се излекува като разстройство във
времето, възможно е обаче проявите да се занижат. Тогава моята визия
наистина е била за органично мозъчно разстройство, в контекста обаче на две
справки медицинска документация. Сега по това дело има експертиза, от
която се установява мозъчно клинично на тези увреждания и където
уврежданията бяха описани се оказа в един момент, че тези увреждания ги
няма. Аз тогава съм се базирал на едни документи за увреждания в мозъка, за
парализи, черепно мозъчни травми и пр., от които в един момент се оказва, че
няма и следа. Но към него момент данните са били такива и аз не мога да
кажа това, че това не е вярно, нито мога да отхвърля доказателствата, които
ми се дават. Към него момент това е била най-вероятната диагноза, която е
5
можело да се приеме.
Затова Ви казвам, че към момента съм склонен да предположа, че към
него момент не е разбирал, но по-скоро може би е било в рамките на
психотична декомпенсация на личностовото разстройство.
Сега неврохирурга казва, че няма органични промени, това е негова
работа, не моя. Към него момент си има документи, които твърдят, че мозъка
е пострадал и органично променен.
Затова, ако сега може да се обясни поведението с декомпенсация на
личностовото разстройство, а не на органични промени. Аз нямам скенер, не
мога да видя някои работи, аз работя с документите, които ми се предоставят.
В.л. д-р А.: Органичните промени не е задължително да се видят на
скенер, ЯМР и т.н. Да има такива методи, но точно във Варна не разполагаме
с тях, които успяват да уловят мозъчния кръвоток, трансмисията в мозъка, те
са на много високо ниво на диференциация на изследването. Такива
изследвания нямаме и не е задължително да има такова промени за да има
органични промени в мозъка, те могат да бъдат съвсем на вътреклетъчно ниво
и няма как да се уловят в такива изследвания. Под въздействието на
комплексни фактори като стрес, алкохол, наркотици, травма, начин на живот,
изобщо едни биопсихосоциални фактори и някакви междуличностнови
отношения е възможно на фона на едно личностно разстройство и органични
промени, които не се установяват с някаква методика е възможно да настъпи
декомпенсация и да се появи налудно разстройство и то може да отзвучи
съвсем естествено без специално лечение. По-трудно, но би могло да отзвучи.
Също поради промяна на заобикалящите го фактори. Ние наблюдаваме
непрекъснато при възрастните хора, които имат органични промени, напр.
при деменции е доказано, има моменти когато те са параноидни, психотични,
има моменти в които са адекватни, те си имат пунктоация. Ако няма такива
изразени промени, то не значи, че човек не може да развие налудно
разстройство, защото по принцип този тип личностово разстройство, което
при него е смесено, но има повече елементи на параноидно личностово
разстройство е възможно в резултат на някакво въздействие,
междуличностнови конфликти, употреба на по-голямо количество алкохол да
има такива психотични включвания, т.е. да развие налудно разстройство.
Въпрос на подсъдимия – Искам да попитам вещите лица дали са се
6
съобразили, с това което съм казал тогава на прегледа?
В.л. д-р А.: На едно място ни е съобщено, че бабата се е обесила, на
друго – майката, но това няма някакво съществено значение, освен една
предразположеност към такива реакции.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

Съдът намира, че заключението на вещите лица следва да се приобщи
към доказателствата по делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, депозирана по делото на
12.02.2024г. изготвена от вещите лица доц.д-р В., д-р Т. А. и в.л.Г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на от по 53 0 лв.
за всеки един от тях /изд.3 бр.к.ор./

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, моля да дадете ход
на делото по същество.
Адв.Л.: Имайки предвид изслушването днес становище на вещите лица,
считам че заключението е неясно и противоречащо на събраните по делото
доказателства. В този смисъл считам, че се намираме в хипотезата на чл.153
от НПК и моля за назначаване на нова експертиза, която да бъде изготвена от
три други вещи лица, които като се запознаят изцяло с медицинската
документация и при необходимост вземат такава, която е на разположение
предвид предходните му заболявания да отговорят на същите въпроси.
Едно от основанията ми затова е изразеното днес становище от д-р В.,
който заключи, че не може да се излекува от самосебе си едно лице, когато е
установена негово психично заболяване през 2022 г. и след това без да има
някакво лечение да оздравее.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите искането на защитника без
7
уважение, т.к. експертизата е достатъчно обстоятелствена и обоснована, а и
вещите лица подробно бяха разпитани в залата.

Съдът като взе предвид направеното от защитата искане намира, че към
настоящия момент съдът е положил достатъчно усилия за обективни,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото и не се
налага събиране на нови доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на нова тройна
СППЕ.

Намира делото за изясняване от фактическа и правна страна и ДАВА
ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите присъдата на ПРС като правилна
и законосъобразна и отлично мотивирана и оставите въззивната жалба без
уважение като неоснователна.
В хода на д.пр. и съдебното следствие в двете съдебни инстанции с
категоричност се доказа изложената в днешния обвинителен акт фактическа
обстановка и вината на подсъдимия. Считам, че в своите мотиви ПРС
правилно е обосновал вината на подсъдимия, въз основа на какви
доказателства е счел, че същия е виновен, като всички в своята съвкупност
сочат единствено и само на неговото виновно поведение. Считам, че
наказанието, което е наложил съдът към средния размер предвиден в закона е
правилно определено предвид факта, че същия е осъждан. Деянието му по
настоящото дело е в изпитателния срок на предходна присъда чието
изпълнение е било приведено с присъдата. Правилно е определен и режима на
изтърпяване на наказанието, който следва да бъде строг, както и за полагането
на медицински грижи.
Доколкото въобще съществуват спорни въпроси във въззивното
8
производство, считам, че с назначените от съда две комплексни експертизи -
СППЕ и тройна СМЕ се даде за пореден път отговор на въпроса, че
подсъдимият е извършил престъплението в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. е бил вменяем
като това негово състояние е към момента на изготвяне експертизата от трите
вещи лица.
Относно другите въпроси, които съдът е следвало да изясни за пореден
път, считам че тройната СМЕ категорично отговаря на въпросите, които най-
вероятно съдът е счел за спорни, доколкото относно медицинските резултати
на писмените документи, които съществуват са в противоречие с резултатите
от клиничното изследване на лицето, като СМЕ дава отговор на въпроса, че
от проведените образни клинични изследвания липсват данни за увреждане
от травматичен характер, които да доведат до пареза на горните крайници,
като в тази насока е проведен ЯМР на гръбначния стълб, където не са
установени никакви патологични находки, обясняващи симптоматиката на
освидетелствания.
Отговорено е и на въпроса дали имало обективни пречки от медицинско
естество по време на деянието подсъдимият да върви без помощни средства и
вкл. и да бяга, като е посочено, че такива не са били налице, т.к. за същия не
се установява атрофия на мускулатурата на долните крайници. Също така и на
конкретен въпрос вещите лица отговарят, че не се установяват увреждания от
неврологичен, или ортопедичен характер, които да не позволяват
предвижването на освидетелствания без помощни средства.
Вещите лица са направили извода, че от предоставените документи и
проведените изследвания не се установяват данни за травма на гръбначния
стълб от ортопедичен, или неврологичен характер, които да обосноват
сложената диагноза на подсъдимия – долна парапареза тежка степен, т.е. от
всичко казано до тук е видно, че подсъдимият е можело да извършва активни
двигателни движения и съответно в тази насока да извърши деянието, за
което му е вменено обвинение.
Предвид изложеното, моля да потвърдите първоинстанционната
присъда.

Адв.Л.: Изложил съм своите аргументи във въззивната си жалба, като
9
няма да ги преповтарям, но желая да обърна внимание на два от тях, като
основни такива:
На първо място считам, че деянието за което е обвинен моя клиент е
несъставомерно във варианта, в който е повдигнато обвинение.
Престъплението по чл.330 от НК има количествени критерии, който е т.н.
значителна стойност. Към датата на извършване на деянието това са 14
минимални работни заплати, като съгласно Постановление на МС от
20.12.2018 г., към датата на извършване на деянието 16.04.2019 г.
минималната заплата е била 560 лв. В конкретния случай равностойността на
14 минимални работни заплати е 7840 лв. Съгласно приетото заключение на
СОЕ стойността на инкриминираните вещи е 4992 лв., т.е. ние се намираме в
тази хипотеза, която предполага несъставомерност на деянието по чл. 330 от
НК. Действително може да се разсъждава дали са налице някакъв друг тип
престъпление, но моля да вземете предвид, че дори хипотетично да погледнем
за такава възможност, такова престъпление се намира в друг глава и раздел от
НК. И не би следвало да се достига до осъдителна присъда при така грешно
повдигнато обвинение.
На следващо място, имайки предвид казаното от прокурора на
справедливо определено наказание, считам, че по отношение определяне
размера на наказанието е изключително неправилно определено, предвид
мотивите на съда, доколкото съдът приема за отегчаващи вината
обстоятелства „..данните и за други подобни прояви, за които въпреки, че
няма влезли в сила актове на съда са индикация за поведението на
подсъдимия…“. Не можем на индикации и някакви презумции да формираме
мнение за отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът приема за отегчаващо вината обстоятелство това, че
„..непристойното поведение на подсъдимия в последното заседание, когато
разрани главата си и с окървавените си пръсти се опита да напръска
прокурора...“ Не мога да приема, че това е отегчаващо вината обстоятелство.
Ако съдът си формира своето вътрешно убеждение, че трябва да наложи по-
тежко наказание въз основа на тези факти и обстоятелства, считам че това е
една неправилна и незаконосъобразна присъда, която моля да коригирате.
Аз продължавам да твърдя, че е налице несъставомерно деяние, за което
Ви моля за оправдателна присъда.
10
В случай на алтернативност, моля за драстично намаляване на
наказанието.

Подс. Я.: Нямам какво да кажа.

Съдът ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Я.: Моля да ме
оправдаете, понеже присъдата е незаконна. Не е било законно дори да ме
обвинят в това престъпление. Всички доказателства по това дело бяха
унищожени преди делото да започне в първата инстанция.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
й пред ВКС на Р.България.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14.55 часа

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11