Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение 396 от 27.04.2010 год. по гр.д. № 3861 по описа за 2009 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.424,ал.1 ГПК от „К.”О. – В.Т. ,представлявано по пълномощие от адвокат К. Д. против „П.”О. – Г.О.,представлявано от управителя Й. Ф. А. и И. М. К. от гр.В.Т.,да се приеме за установено, че „К.”О.-В.Т. не дължи на „П.”О. –Г.О. и И. М. К. сумата от 8 290,53 лв., по фактури № 1557/15.07.2008 год.;№ 1539/21.07.2008 год.;№ 1547/25.07.2008 год. и № 1574/28.07.2008 год.,законната лихва върху сумата от 02.04.2009 год. до изплащане на вземането,както и сумата от 565,81лв. разноски,за което е издаден изп.лист по Ч.Гр.д. № 253/2009 год. на ГОРС като неоснователен и недоказан.Осъдил е „К.”О.-В.Т. да заплати на И. М. К. от гр.В.Т. разноски в размер на 803 лв. разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат И. И. –ВТАК в качеството на пълномощник на „К.”О.-В.Т..Жали се решението в цялост.Намеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон,поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Релевира следните оплаквания:Решението на съда било постановено при непоследователно излагане и погрешно възприятие на фактическата обстановка установена в хода на процеса,при неправилно тълкуване и прилагане на относима към спора законова нормативна база.Решението било неправилно,защото при определяне на релевантните по делото факти,съдът допуснал грешки като е започнал от приемане на погрешна правна квалификация на иска и постановил правна последица в противоречие на всички елементи от фактическия състав установен по делото.Решението било постановено без обсъждане на всички релевантни доказателства по делото и без съдът да се произнесе по всички доказателства в тяхната съвкупност - с което е допуснал съществени процесуални нарушения по чл.236,ал.2 ГПК.Съдът допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно осъществяване на релевантни за делото факти,в резултат на неправилно използване на правилата на формалната и правна логика.От релевантните по делото доказателства се налагал обратен извод.Съдът неправилно определил правната квалификация на иска и от там обсъждал обстоятелства и доказателства,които не са релевантни по делото.Съдът неправилно квалифицирал иска като такъв по чл.424,ал.1 ГПК,като заявява,че е предявил отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Моли въззивния съд да отмени решението на първата инстанция като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго,с което да уважи предявения иск.Претендира разноски. В законовия срок е постъпило възражение от въззиваемия И. М. К.,ответник по предявения иск.В съдебно заседание се представлява от пълномощника, адвокат Г. –ВТАК.Навеждат се подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт.В съдебно заседание отговора се поддържа от упълномощения адвокат. Въззиваемият „П.”О.- Г.О. ,ответник в първата инстанция, в съдебно заседание спори жалбата като неоснователна и недоказана чрез упълномощения адвокат И. И. –ВТАК. . Въззивният съд като взе предвид направените с жалбата оплаквания , и след преценка на събраните по делото доказателства,.приема за установено от фактическа и правна страна следното. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е недопустимо,поради това,че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „К.”О.-В.Т.,представлявано от управителя И.И. против „П. „О.-Г.О. и И. М. К..С исковата молба ищецът твърди,че съгласно изп.лист по Ч.Гр.д. № 253/2009 год. ГОРС дружеството било осъдено да заплати на първия ответник „П.”О.-Г.О. сумата от 8 290,53 лв.представляваща вземане по фактури: № 1557/15.07.2008 год.,№ 1539/21.07.2008 год.,№ 1547/25.07.2008 год. и № 1574/28.07.2008 год.,законна лихва върху сумата от 04.02.2009 год. и до изплащане на вземането ,както и сума в размер на 565,81 лв. разноски.Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание- Заповед по чл.410 ГПК,която не се ползвала със сила на пписъдено нещо.Твърди,че с договор за цесия от 13.04.2009 год. „П.”О.-Г.О. е прехвърлило вземането си по изпълнителния лист,заедно с адвокатски хонорар и такси за ЧСИ,на лицето И. М. К.,втория ответник.Цесията била съобщена на управителя на дружеството Л. А. G оргиев,който не уведомил другия управител.Твърди,че изпълняемото право,вземането описано в изп.лист не съществува.Твърди,че същото е заплатено по с/ка на „П.”О. чрез превод по с/ка още на 17.12.2008 год.Вземането било повторно заплатено и като задължение по цялото изпълнително дело,след образуването му на 21.10.2009 год.Заявява,че е налице правен интерес у ищеца от завеждане на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК за установяване на недължимост на задължението по изп.лист.Налице бил правен интерес от завеждане на делото срещу двамата ответници- първия като взискател по издадения изпълнителен лист,а втория като приобретател на вземането по договор за цесия и на основание чл.100 ЗЗД. Моли съда на основание чл.439 от ГПК да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на двамата ответници,че „К.” О.-В.Т. не дължи описаното в Изп.лист от 12.03.2009 год. издаден по Ч.Гр.д. № 253/2009 год. ГОРС вземане предмет и на договора за цесия,както следва: сумата от 8 290,53 лв., по фактури № 1557/15.07.2008 год.;№ 1539/21.07.2008 год.;№ 1547/25.07.2008 год. и № 1574/28.07.2008 год.,законната лихва върху сумата от 02.04.2009 год. до изплащане на вземането,както и сумата от 565,81лв. разноски. С доклада по делото съдът е квалифицирал иска по чл.424 ГПК,ал.1 ГПК,а не както се твърди в исковата молба,като е приел,че чл.439 ГПК ,в двете алинеи се отнася само случаите на защита,при което изпълнението е основано само на съдебно изпълнително основание,докато защитата срещу изпълнението ,основано на заповед за изпълнение и от двата вида би следвало да се провежда по чл.424 ГПК.Ищецът е направил възражение по така направената правна квалификация на иска,с твърдение,че е предявил отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК,както и че двата иска са различни. При разпределяне на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца,че следва да установи кои са новооткритите обстоятелства или нови писмени доказателства ,какво е значението им за делото,кога са му станали известни или кога се е снабдил с тях.Произнесъл се е по отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК и е отхвърлил предявения иск.Това решение е предмет на настоящото производство. Настоящият състав на въззивната инстанция намира,че първоинстанционният се е произнесъл по непредявен иск.Същият е сезиран с иск по чл.439 ГПК.Този извод на съда се налага от наведените с исковата молба фактически твърдения и направените искания.Твърди се,че изпълняемото право,вземането,подробно описано в изп.лист не съществува,т.к. същото е заплатено по сметка на първия ответник на 17.12.2008 год.Твърди се,че вземането повторно е заплатено и като задължение по цялото изп.дело след образуването му на 21.10.2009 год. В нито един момент ищецът не е твърдял,че искът е основан на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок.Съдът не споделя изводите на първата инстанция,че исковата защита по чл.439 ГПК обхваща само изпълнението въз основа на съдебно решение – като изпълнително основание.Според текста на закона този иск принадлежи на длъжника”след приключване на съдебното дирене в производството” и се отнася както за съдебното решение така и за останалите несъдебни изпълнителни основания. Това е така,защото никъде в текста,дори дори и буквално тълкуван не се казва „съдебно решение”.В разпоредбата е употребен израза „съдебно дирене в производството”,каквото се извършва във всяко производство,висящо пред съд.На следващо място искът по чл.42 ГПК е иск,който може да се предяви само в рамките на заповедното производство.Искът по чл.439 ГПК е иск,който служи за защита на вземанията по изп.лист и се намира в глава 39-„Защита срещу изпълнението”.Тези разсъждения на съда се налагат с оглед допустимостта на предявения иск по чл.439 ГПК.Като се е произнесъл по отрицателния иск по чл.424 ГПК съдът се е произнесъл по недопустим иск ,с какъвто не е бил сезиран.Решението на съда е също недопустимо,поради което същото следва да бъде обезсилено,а делото да се върне на първата инстанция за произнасяне по предявения иск по чл.439 ГПК. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.270,ал.3,изр.3 ГПК въззивният съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 396 от 27.04.2010 год. по гр.д. № 3868 по описа за 2009 год. на Великотърновски районен съд. ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск по чл.439 ГПК РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |