№ 235
гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103101 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, против „Микро Кредит“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. М. В., с която се иска от съда да постанови решение, с което
да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 9032-00117253 от 11.10.2022 г.,
както и да прогласи за нищожен Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9032-00117253 от 11.10.2022 г., сключени между ищцата и ответника „Микро Кредит“ АД. В
условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата за предоставяне на
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 9032-00117253 от 11.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата на 11.10.2022 г. е сключила с „Микро Кредит“
АД Договор за потребителски кредит № 9032-00117253 за сума в размер на 700 лева, която
кредитополучателят се задължил да изплати разсрочено на 9 месечни погасителни вноски,
при годишен лихвен процент от 40,47 %, като размерът на общата сума по кредита, която
следва да върне ищцата е 823,23 лева.
Твърди се, че между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем
№ 9032-00117253 за услугата „пакет Комфорт“, която се изразявала в безплатно внасяне на
вноски директно в офиса на дружеството, безплатно предоговаряне, преференциално
обслужване, право на участие в промоции, като за тази услуга се начислявала сума в общ
размер на 604,17 лв. Така общата сума, която ищцата следвало да върне, била 1427,40 лева.
Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било и изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
1
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не но-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните но договора. В случая размерът на шрифта, с
който е изготвен договорът, е под 12.
В договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент без да
са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водели до различен размер на ГПР
от посочения.
Счита, че ГПР е многократно над максимално допустимия размер, вземайки предвид
сумата, която е изплатила ищцата и отпуснатия заем.
В процесния договор било уговорено заплащането на сума от кредитополучателя за
допълнителна услуга, която услуга е свързана с отпускането и усвояването на заема. Така
формулираната клауза има за цел заобикалянето на разпоредбите на ЗПК.
В ГПР по договора не били включени разходите за заплащане на „допълнителна
услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябвало да е част от годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. В този смисъл счита, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между
страните.
Смята, че ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Неизпълнението на задължението
за правилно посочване размера на ГПР се сочи да е в наршуение на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и Съвета.
Излага съображения, поради които счита, че размерът на начислената „допълнителна
услуга“ следва да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Сочи, че грешното
посочване размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаГ.ят в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случая
размерът на възнаградителната лихва, в който се включва и начислената „допълнителна
услуга“, надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В случая липсвали условия за
прилагането на ГЛП, липсвало уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилаГ.я от кредитодателя. Тази неяснота съществено
ограничавала правата на потребителя и представлявала основание за недействителност на
договора за кредит.
Счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани, както самостоятелно,
2
така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици.
На следващо място посочва, че са налице явно неизгодни условия по процесния
договор предвид наличиено на несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации. Ищцата е получила сумата в размер на 700 лева, като впоследствие е
трябвало да върне сумата от 1427,40 лева, респективно това обстоятелство явно не
съответствало на пазарните и икономически условия в страната към момента на
предоставяне на заема.
Ако се приеме договорът за валиден и действителен, смята, че са нищожни отделните
клаузи от процесния договор поради нарушение на закона, поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди, че е
нищожна клаузата от процесния договор относно допълнителната услуга. Твърди се, че
услугата, за която е ищцата е заплатила, изобщо не е изпълнявана от ответното дружество.
Така формулираната клаузата, на база на която е събрана сумата, се явявала в противоречие с
императивното правило на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД депозира отговор на
исковата молба.
Посочва, че процесният договор за допълнителни услуги има напълно самостоятелно
действие и съдържа напълно независими клаузи, създаващи права и задължения за страните,
различни от тези, произтичащи от договора за заем. Допълнителният пакет услуги се
предоставял по силата на отделно от договора за заем облигационно правоотношение, а
именно на процесния договор за допълнителни услуги. Сочи, че договорът за допълнителни
услуги няма характер на договор за потребителски кредит и правоотношенията,
произтичащи от него, се регулират от общите правила на ЗЗД. Твърди, че по своята правна
природа договорът за допълнителни услуги се доближава до договора за изработка като
разликата между тях се състояла в това, че при договора за услуги можело да се иска
възнаграждение, дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат, тъй като по
договора за услуги се дължало единствено осъществяването на определена дейност, а не
краен резултат от тази дейност. При този договор възнаграждението било функция на
извършената уговорена дейност независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е
постигнат. Излага съображения, поради които счита, че за процесния договор за
допълнителни услуги не се прилагат разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че процесният договор за заем отговаря на изискванията на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, размерът на шрифта на текста отговаря на изискванията, предвидени в
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че в нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в процесния договор за заем не бил посочен начинът на
изчисляването на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран същият. Твърди, че
възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй
3
като се основана на отделно облигационно отношение, което няма връзка с договора за
кредит. Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума
за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са
взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че
не са относими, тъй като договорът не предвижда друга възможност за изменение на
размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване на
кредита. Твърдението на ищцата, че процесните допълнителни услуги, предмет на договора
за допълнителни услуги, следвало да бъдат включени в ГПР противоречало на всякаква
икономическа и правна логика. Механизмът за пресмятане на ГПР бил по формула,
съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, сложността на която би довела
по-скоро до объркване на потребителя, като нямало законово изискване той да бъде посочен
и в договора за паричен заем. Договорът за заем не съдържал възможности за промяна в
ГПР, като в резултат от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за
определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора, ГПР бил изчислен на
база първоначално уговорения размер на лихвата. В процесния договор ясно била посочена
общата дължима сума в размер на 823,23 лева. Поради това несериозно било да се твърди,
че кредитополучателят е поставен в положение, в което да не може да разбере
действителния размер на ГПР, или да му се налага да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита.
Изискването за яснота, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, било спазено.
Възразява срещу твърдението на ищцата, че предоставянето на допълнителни услуги
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Счита, че дори и ищцата да е била заблудена по някакъв начин, то това не означава, че
друг потребител или потребителите в по-голямата си част биха сторили същото. Сочи, също
така, че за да бъде развален договорът, следва подобна търговска практика да бъде
установена с акт на КЗП и да бъде забранена със заповед на председателя й.
Не оспорва, че договореният ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва,
но счита, че това не го прави нищожен, тъй като след въвеждането през 2014 г. на
ограничението на размера на ГПР съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, практиката на ВКС, съгласно
която възнаградителната лихва не трябва да надвишава трикратния размер на законната
лихва, е изгубила приложение по отношение на потребителските кредити. В този смисъл
счита, че размерът на ГЛП не може да противоречи на добрите нрави, ако ограничението на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК е спазено.
Твърди, че услугите, които се предоставят на ищцата по силата на процесния договор
за допълнителни услуги, не са свързани с усвояване и управление на кредита, по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, т.е. по отношение на същите не може да се прилага тази императивната
норма. Сочи, че липсва легална дефиниция на тези понятия и не е ясно съдържанието им. В
случая в съответствие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси, били ясно посочени, както в Приложение № 1 - Описание на допълнителните
услуги към договора за допълнителни услуги, така и в Тарифа за допълнителни услуги на
4
Микро Кредит АД към договори за заем, подписана от ищцата. Допълнителните услуги,
предмет на процесния договор за допълнителни услуги, се предлагали напълно отделно от
договора за потребителски кредит, нито били договорени в самия договор за заем, нито пък
кредитодателят изисквал от заемополучателя да ползва допълнителни услуги, още по-малко
да сключва процесния договор за допълнителни услуги. В този смисъл допълнителните
услуги нямали нищо общо с управлението или усвояването на кредита. Твърди, че
допълнителните услуги се предлагали за удобство на клиента и по негово изрично искане,
както и че не били задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или
получаване на заем Microcredit. Посочва, че дори да се приеме, че услугите, предмет на
процесния договор за допълнителни услуги, са свързани с договора за заем, то съгласно чл.
10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от заемополучателя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В тази връзка се сочи,
че ответното дружество не било длъжно безвъзмездно да посещава ищцата вкъщи или на
удобно за нея място за събиране на вноска, нито да изпълни задълженията си по чл. 16, ал. 1
от ЗПК в рамките на по-малко от 120 минути, нито безвъзмездно да приема в офисите си
пари в брой, представляващи погасителните вноски на ищцата.
Излага, че като кредитна институция, поемал сравнително по-висок риск при
отпускане на заем в сравнение с банките, отпускал кредити със средства, които не били
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини, поради
което неговата дейност не можела да бъде финансирана от друго място освен от лихвоносни
заемни средства. Затова и лихвите по договорите били в пъти по-високи от тези предлаГ. от
банките. Нещо повече, финансовите институции отпускали кредити в изключително кратки
срокове и без формалности, което допълнително увеличавало разходите за отпускане на
кредита /бързи риск оценки, заетост на хора и пр./. Самите отпускани кредити били
свързани с по-високи проценти на риск, които финансовата институция поемала, заради
бързината, с която се одобрявали потенциални клиенти. Предоставянето на процесните
допълнителни услуги се предлагало единствено за удобство на клиента, като част от
стратегията на дружеството за привличане на клиенти и само и единствено по изрично
искане на клиента.
Намира, че твърдението, че допълнителните услуги били свързани с усвояване и
управление на кредита и следвало да бъдат включени в ГПР, противоречало на всякаква
икономическа и правна логика. Допълнителният пакет услуги се предоставял по силата на
съвсем отделно облигационно правоотношение от договора за заем, а именно на договор за
допълнителни услуги. Този договор, макар и в името му да се съдържало името на договора
за заем, не бил обвързан с последния. Поради тази причина нямало как възнагражденията за
услуги по Договора за допълнителни услуги да бъдат включени в ГПР, тъй като последният
бил елемент на съвсем различен договор, а именно този за предоставяне на заем.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
5
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че на 11.10.2022 г. между ищцата М. Й. Г. в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „Микро кредит“ АД е сключен Договор за заем
Microcredit № 9032-00117253, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 700
лева. Заемната сума е следвало да бъде върната на 9 месечни равни погасителни вноски,
платими на 26 – то число на месеца за периода от 26.11.2022 г. до 26.07.2023 г. в размер на
91,47 лева всяка, включващи главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план,
неразделна част от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,47 % и лихвен процент при просрочие ОЛП+10%. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне възлиза на 823,23 лева. Не е спорно
обстоятелството, че М. Й. Г. е усвоила изцяло заемната сума.
На същата дата между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № 9032-00117253/11.10.2022 г. Съгласно чл. 3 от договора на потребителя е
предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ следните услуги:
посещение в дома му или на удобно за него място за събиране на вноската; безплатно
внасяне на вноските на името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит
АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане на заявлението за кредит
в срок до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции.
Предвидено е, че за пакета допълнителни услуги „Комфорт“ се дължи
възнаграждение в размер на 67,13 лева месечно за срока на договора. Дължимото
възнаграждение за услуга „Комфорт“ е в размер на 604,17 лева, изчислено от съда по реда на
чл. 162 от ГПК и се заплаща на равни месечни вноски на падежната дата на вноските по
кредита.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените
въпроси, се установява, че в договора не е посочен ГПР, но при параметрите му и
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
ГПР по процесния договор е в размер на 48,89 %, а с включването на възнаграждението за
допълнителната услуга ГПР става 574,77 %.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
РС Пазарджик е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за заем № 9032-
00117253 от 11.10.2022 г. и Договор за допълнителни услуги за заем Microcredit № 9032-
00117253 от 11.10.2022 г., сключени между страните по делото. Предявен в условията на
евентуалност против ответника е установителен иск за обявяване нищожността на клаузата
за предоставяне на допълнителни услуги по Договор за заем № 9032-00117253 от 11.10.2022
г.
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото и
заключението на СИЕ се установява, че ищцата М. Й. Г. и ответника са били обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за заем № 9032-00117253 от 11.10.2022
г., сумата по който е била усвоена от ищцата. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
6
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищцата и ответника договор има
правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната
разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът може да
направи извод, че същият противоречи на императивни правни норми.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1
, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма. Посочен е общият
размер на кредита и условията за усвояването му, срок на договора, брой, размер и падеж на
погасителните вноски, размер на лихвения процент, който е фиксиран и общият размер на
дължимата сума. Ищцата е информирана за правото да получи от заемодателя информация
за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който
може да бъде упражнено. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК обаче договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно,
7
а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая това изискване на закона не е изпълнено, тъй като в договора за потребителски
кредит липсва посочен ГПР като абсолютна стойност на ГПР, още по – малко ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита. При липса на посочен ГПР в договора
са нарушени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това следва се приеме, че е
налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което
съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора поради противоречие със
закона.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск касаещ
процесния договор за кредит е основателен.
Договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00117253/11.10.2022 г. има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е
сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и
има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във
връзка с отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй
като не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за
потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но същите следва да са уговорени
в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, както
и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони да бъде ясно и
точно определено в договора.
Договорът за допълнителни услуги, който е сключен между страните вменява в
тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна лихва
за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на кредитирането и би следвало да са безплатни за
заемателя. Поради това същият противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в
противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една от
закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи
8
нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и
съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. В този смисъл клаузите
противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Видно от съдържанието на договора за допълнителни услуги същите са пряко
свързани с договора за потребителски кредит. Една част от тях засягат начина на погасяване
на задълженията по кредита /посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банковата сметка на заемателя/, друга
част касае усвояването на кредита /разглеждане до минути, преференциално обслужване/,
трета последващото изменение на заемното правоотношение /предоговаряне и разсрочване
на заема/. Същите са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен едновременно
с договора за потребителски кредит. Разходите за допълнителните услуги, дължими по
Договора за допълнителни услуги от 11.10.2022 г. попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“. Затова следва да бъдат включени в ГПР по договора за
потребителски кредит, доколкото договорът за допълнителни услуги е пряко свързан с
договора за потребителски кредит. Този извод се налага от обстоятелството, че страна и по
двата договора е ответникът, престацията по договора за допълнителни услуги е извършване
на действия по обслужване на кредита, предвиденото възнаграждение е за действия, които
обслужват погасяване на задълженията по него, възнаграждението за услугата се дължи на
падежа на договора за кредит. Следователно договорът за допълнителни услуги няма
самостоятелно съществуване, а съществуването му е обусловено от съществуването на
договора за кредит. Затова договореното възнаграждение в размер на 67,13 лева месечно е
компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхващат от легално дадената дефиниция в §1, т.
1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално допустимият размер на ГПР е пет пъти
размера на законната лихва. Според заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, ако в ГПР по договора се включи и
възнаграждението за допълнителни услуги ГПР би бил 574,77 %. Този ГПР надвишава
законово предвидения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК -пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове към 11.10.2022 г. В случай, че ГПР по договора се
изчисли с включването на разходите за допълнителни услуги се заобикаля изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР да не надвишава път пъти законната лихва.
9
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането на
задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги,
чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в
интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем, внася
значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. Срещу правата, „предоставени“ с договора за допълнителни услуги, с които
по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да внася
вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря
условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 700 лева потребителят се
задължава да заплаща възнаграждение в размер на 604,17 лева, т. е. размер почти равен на
заемната сума. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на
възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг.
В заключение, предявеният иск за прогласяване на нищожен на процесния договор
за допълнителни услуги от 11.10.2022 г. е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата
следва да се присъдят и сторените от нея разноски в размер от 100 лева за държавна такса и
100 лева за възнаграждение на вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. М. М. от АК София, за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството, дължимото се възнаграждение
по всеки от исковете. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за
правна помощ и съдействие, в който е посочено, че на ищцата се предоставя правна помощ
безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на
адвоката на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата
в производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на
10
конкретното дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и
обстоятелството, че установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, в
полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер общо на 960 лева с вкл. ДДС или
по 480 лева с вкл. ДДС по всеки един от исковете./В този смисъл Определение № 622 от
21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС Пазарджик; Определение № 488 от
22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС Пазарджик/. За да добави към
определения размер на възнаграждението на основание § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г.
данък добавена стойност съдът съобрази актуалната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в полза на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело
минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес,
към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са и Определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.
т. д. № 1082/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г., ТК,
ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК, ІІ т. о. и Определение
№ 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената съдебна практика се
приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение предоставената от адвоката
правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на представения договор за
правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна доставка. Осъществяването
на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не съставлява безвъзмездна
услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС,
е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е
определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за заем
№ 9032-00117253 от 11.10.2022 г., сключен между ищцата М. Й. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и ответника „Микро Кредит“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет. 3, представлявано от В. М. В., е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00117253 от 11.10.2022 г., сключен между
11
ищцата М. Й. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и
ответника „Микро Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. М. В., е нищожен поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави – чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. М. В. ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „******
сумата в размер на 200 лева, сторени разноски в производството за ДТ и възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. М. В., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. СГС, представлявано от Д. М. М. –
управител, както и лично от адв. Д. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 960 лева с ДДС, представляващо адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12