РЕШЕНИЕ
№ 1554
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л. Р. Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110218309 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти
състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и
пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 18309 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. И. срещу наказателно постановление №
****************г., издадено от заместник-кмета на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, с което на осн. чл. 22, ал. 5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 53 от Закона за
1
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 178д от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от
200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че деянието му представлява маловажен
случай по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Административнонаказващият орган (АНО) представя писмено становище по
делото, с което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и моли съда да го
потвърди.
В съдебно заседание, АНО, редовно призован, се представлява от юрк. Пенева,
която заявява, че нарушението е безспорно установено и препраща към писменото
становище, представено по делото. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 16.05.2024 г. С. Г., старши полицай при „Общинска полиция“, ОПП – СДВР
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл.98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН като
посочил, че има възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани възр възражения, съответни на посоченото във въззивната жалба.
Въз основа на АУАН на 06.06.2024 Илиян Павлов – зам. кмет на СО издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189 от ЗДвП и представените заповеди, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и
съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна
квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
На НП е отбелязано, че е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но по
делото не се установява да са спазени изискванията на въпросната разпоредба, с оглед
на което подадената срещу него жалба е в предвидения в закона срок и се явява
допустима.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
2
На 16.05.2024 г., към 09:30 ч., в гр. София П. И. И. бил паркирал лек автомобил
марка „Т.“, модел „К.“, черен на цвят, с рег. № *************** на бул. „Христо
Ботев“ № 98 в посока към бул. „Сливница“, на място за паркиране на МПС,
определено за лица с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля С.Г., приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
снимков материал.
По делото е безспорно, че лекият автомобил на жалбоподателя е бил паркиран
на посочените дата и място – жалбоподателят излага това в писмените си възражения,
като това обстоятелство се установява и от свидетелските показания и писмените
доказателства по делото – докладна записка.
От свидетелските показания, схемата на организация на движението и
снимковия материал се установява и, че непосредствено преди мястото, на което е
паркирал жалбоподателя има поставен на видимо място пътен знак Д21, обозначаващ
място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, както
и табела Т17 с надпис „Две места“, указваща броя на предвидените за целта места.
Това обстоятелство също не се оспорва по същество, като липсват и твърдения, че
жалбоподателят е разполагал с документ, разрешаващ му да паркира в обхвата на този
пътен знак.
Спорно обстоятелство по делото е наличието на хоризонтална пътна маркировка
върху мястото за паркиране, изпълнена като син фон. Свидетелката Г. твърди, че е
имало видима маркировка, като същата не е била цялостна, но са били налични
очертания, изпълнени с преобладаващ син цвят. Жалбоподателят оспорва наличието на
маркировка и представя снимка в подкрепа на оспорването си. Липсва яснота обаче за
точната дата на изготвяне на снимката, като на нея се вижда очертание на място за
паркиране, а доколкото върху него е разположен лек автомобил не може да се направи
категорична преценка за това дали има пълна липса на маркировка. С оглед на това
съдът приема, че само въз основа на така представената фотография не може да се
направи извод за цялостно отсъствие на пътна маркировка, но с оглед заявеното от
свидетеля хоризонталната маркировка не е изпълвала изцяло мястото за паркиране и е
била нарушена.
Жалбоподателят твърди, че е изпратил смс за заплащане на паркиране в „синя
зона“ и представя доказателства за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил съставът на нарушение чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С въпросната разпоредба се забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. В чл. 178д ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 200
лв. лице, което лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
По делото бе безспорно установено, че жалбоподателят е паркирал
управляваното от него МПС на място, обслужващо хора с трайни увреждания,
съгласно поставения пътен знак Д21, поради което съдът приема, че е осъществил от
обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е
правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост. Той не е
предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, като спазва правилата за движение, и по-конкретно – да се
съобрази с разположените пътни знаци.
3
Жалбоподателят излага доводи за липса на хоризонтална пътна маркировка,
обозначаваща мястото за паркиране. Съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП местата за паркиране в
зони за платено и безплатно паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В
чл.25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията е предвидено, че местата за паркиране на
автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в
съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
(ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за
паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния
символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят. В настоящия казус действително бе
установено, че на мястото, на което е паркирано МПС на жалбоподателя не е имало
изпълнена в цялост хоризонтална маркировка по чл.25 от Наредбата.
Налице е съдебна практика, споделена от настоящия състав, според която
липсата на хоризонтална маркировка на мястото за паркиране определено за хора с
трайни увреждания, не води до несъставомерност на деянието по чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП. При безспорно установено наличие на пътен знак Д21, липсата на хоризонтална
маркировка не влияе върху задължителното действие на знака и не дерогира
задължението на водачите на МПС да съобразяват поведението си с поставената
вертикална сигнализация. Съгласно общата разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП
участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци, включително
и знак Д21, като подзаконов нормативен акт не може да изключи законовите
задължения за водачите на МПС. Законодателят е регулирал и хипотезата на
несъответствие между пътен знак и хоризонтална маркировка, като в чл.7, ал.3 от
ЗДвП е предвидено, че тогава водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с пътните
знаци, т.е. жалбоподателят при паркиране е следвало да съобрази поведението си с
поставения пътен знак "Д21", обозначаващ мястото като такова за хора с трайни
увреждания, без значение дали е имало хоризонтална пътна маркировка или същата е
била с нарушена цялост или липсваща, поради което възраженията му в тази насока са
неоснователни. В този смисъл – Решение № 4127 от 07.02.2025 г. по адм. д. №
11365/2024 г. на АССГ. Неотносим към съставомерността на поведението на
жалбоподателя е и изпратеният от него смс за „синя зона“.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен. Съгласно чл.
189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима
тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение настоящото нарушение разкрива типичната
степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, доколкото е ограничило
възможността за паркиране на лица с трайни увреждания и то в некратък период от
време.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от
4
ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***************** г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на П. И. И. с ЕГН:
********** на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН П. И. И. с ЕГН: ********** да
заплати на Столична община сумата от 80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5