Определение по ВЧНД №584/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                      

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    гр. София,8 декември 2020г.

 

Апелативен специализиран наказателен съд,трети  въззивен състав, в закрито заседание на  осми декември   две хиляди и двадесета  година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  ГЕОРГИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                            ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

                                                                                   

                                                                            

след като се запозна с докладвано от съдия  Георгиева  ВЧНД № 584 по описа на АСНС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството по чл.270 ал.4 от НПК.

             С определение,постановено на24 ноември 2020г.,постановено по НОХД 939/2020г. СНС 16 състав е оставил без уважение  искането на подсъдимия Г.Д.В. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.

             Против това определение е постъпила частна жалба от подсъдимия чрез защитника му адв.Е..Оплакванията се свеждат необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Защитата акцентира върху срока на задържане,който към настоящия момент тя намира за неразумен.Навеждат се доводи за намалял интензитет на опасностите,което важно обстоятелство  според защитата СНС не е   преценил правилно.В жалбата се изтъкват доводи за влошено здравословно състояние.Иска се  отмяна на определението и постановяване на ново,с което искането на подсъдимия В. да бъде уважено.

          От СП не е постъпило възражение в законовия срок във връзка с частната жалба,която е правилно администрирана.

         АСНС  като се занима с оплакванията в частната жалба и принаправената служебна проверка приема следното:

         Частната жалба е допустима,подадена в срок и от лице,което има активна легитимация.

          По същество същата е неоснователна.

          Подсъдимият В. е предаден на съд заедно с още 8 лица с обвинение по  чл.321 ал.3 пр.2 т.2във вр.с ал.2 от НК за участие в ОПГ действаща на територията на страната за времето от началото на 2017г. до 18 април 2019г.,създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.209,чл.2010 и чл.211 от НК с ръководители Атанас Атанасов и Борислав Д..Освен подсъдимия в групата според обвинението са участвали и лицата:Димитър Д.,Г.Д.,И. Н.,Н. Н.,А. П.,В. П. и В. П.-Д.

          Най-общо казано дейността на групата  се е състояла в това да извършват измами по телефона на различни български граждани ,като ги заблуждавали ,че са полицейски служители,които се борят с престъпността,провеждат полицейски операции и успявали да въведат в заблуждение обикновено възрастни хора ,които доверчиво им предоставяли пари и ценности.При осъществяване на дейността  всеки от участниците имал конкретна задача,указана от двамата ръководители като действията на участниците в  сдружението били съгласувани и се основавали на трайност и последователност в стремежа да осъществят целта – осъществяване на измами по отношение на голям брой хора и получаване на сериозен паричен ресурс.Участниците в групата в това число и жалбоподателят Г.В. са използвали ,за реализиране на целите си и  сим карти  от чуждестранен мобилен  оператор.Пътували са в съседна Р.,за да закупуват такива карти и телефонни.

АСНС преценявайки фактите и обстоятелствата по делото намира,че няма изменение на обстоятелствата,които да подкрепят  твърденията в жалбата на подс.В. и неговата защита.Касае  се за обвинение в тежко умишлено престъпление и съпричастност към ОПГ състояща се от жители предимно на гр.Г. О. ,които в един продължителен период от време са осъществявали дейност известна на територията на цялата страна  като“Ало измамници“.Дейността е засягали предимно възрастни хора ,станали жертви на поредица от измами,загубили спестяванията си.Т.е.групата ,в която е участвал подс.Г.В. дълго време е увреждала обществените отношения свързани със   собствеността на голям брой граждани  и загуба на дългогодишни спестявания.

Правилно СНС е преценил за неоснователно искането.В производството по чл.270 ал.1 НПК,каквото се е развило пред първата инстанция следва да бъде преценено наличието на нови обстоятелства.

Като такива защитата е посочила продължителността на задържането.Не е налице подобно основание и развитието на наказателния процес е н напълно разумни срокове.Подсъдимият е задържан на 21 април 2019г. когато е прекратена и дейността на създадената ОПГ.

Обвинителният акт е внесен на 04.02.2020г.НПК не поставя ограничения на срока на задържане в съдебната фаза.Следва да се отбележи ,че цялото наказателно производство се е движило ритмично и са спазени законовите срокове.Прегледът на развитието на делото в съдебната фаза също показва бързина и ритмичност в работата на съда.Касае се за огромен по обем доказателствен материал,фактическа и правна сложност на делото поради естеството на обвиненията ,броя на подсъдимите  и особеностите на самите подсъдими- съдебното им минало,трайно установени навици свързани с получаване на „лесни пари“ и склонност измами.

Подсъдимият В. е с обременено съдебно минало.Заболяванията ,от които страда не са живото застрашаващи.Полагани са грижи за здравословното му състояние за времето прекарано местата за лишаване от свобода.

АСНС намира ,че въпреки наличието на постоянен адрес и семейство  не е достатъчно ,за да се презумира липса на опасност от укриване с оглед данните по делото от къде и как групата се е снабдявала със сим карти и телефони,необходими за престъпната дейност.

Твърдението на защитата ,че имал изрядно процесуално поведение е напълно неоснователно  при положение,че процесуалната принуда от 21 април2019г. до момента е „задържане под стража“.Подсъдимият по принуда спазва изрядно процесуално поведение  ,защото няма условия  за отклонение от правилната процедура свързана се неговото явяване пред органите на ДП,а сега и пред СНС.

АСНС намира ,че до колкото делото пред първата инстанция се намира в активна фаза на събиране на доказателства и особено разпити  на свидетели.Облекчаването на процесуалната принуда създава не хипотетична а реална опасност от въздействие върху доказателствата.

Не са налични изменения на фактите и обстоятелствата имащи решаващо значение за изменение на мярката за неотклонение ,предвидени в чл.56 ал.3 от НПК.

Съдилищата са длъжни стриктно да се придържат към целите на процесуалната принуда,възведени в нормата на чл.57 от НПК.

Предвид на изложеното АСНС приема,че обжалваното определение не страда от недостатъците,посочени в жалбата на подс.Г.В.  и неговата защита.Правилна и законосъобразна ,почиваща на доказателствата по делото за конкретния подсъдим е преценката на СНС ,че искането за изменение на мярката за неотклонение е неоснователно.

С оглед всичко изложено определението на СНС следва да бъде потвърдено.Водим от горното АСНС

               О П Р Е Д Е Л И

 ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 24.11.2020г.по НОХД 939/2020г. по описа на СНС 16 състав,с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Г.Д.В. и неговата защита за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

            2.