№ 476 / 26.7.2019 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 26.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 03.07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 339 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Разглежда се положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
М.И.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила срещу М.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и Е.М.А., ЕГНxxxxxxxxxx положителен установителен иск за признаване за установено спрямо ответниците, че М.И.М. е собственик на 1/2ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 100кв.М., и другите подобрения:масивна сграда/летна кухня/, със застроена площ от 20кв.М. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30кв.М., построени в общински имот пл.№ 104, за който е образуван УПИ VII от квартал V по кадастралния и регулационния план на С., одобрен със Заповед № 62/15.01.1987г., като бъде отменен издадения констативен нотариален акт №72, том осми, рег.№ 10714, дело№675/28.10.2014г. за процесната 1/2 ид.ч.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните са сключили граждански брак помежду си през 1972г. Една година по-късно,е отстъпено безвъзмездно право на строеж на бащата на ответника.-А. Н. И. Последния преотстъпил правото си на строеж на ответника и по това време съпруг на ищцата и проекта е на негово име.Заедно започнали строежа. От втората половина на 1986г. семейните отношения между страните се нарушили, като отв.Н. завел дело за развод и със свое Решение МРС през 1987г. прекратил граждански брак между страните-по вина на двамата съпрузи.Родителските права върху жилището след развода се предоставили на ищцата, както и цялото семейно жилище.
За да не нарушава връзката на детето с бащата, ищцата останала на първия етаж от двуетажната сграда, като дала своето съгласие ответника да остане да живее на втория етаж заедно с новата си съпруга.
През 2018г. ответникът заявил на ищцата, че се е снабдил с нотариален акт за собственост върху цялото жилище, като го е прехвърлил на сина си от втория брак.
Ищцата намира, че владението върху сградата е упражнявано от двамата, а не само от ответника. Нейното владение върху втория етаж от сградата е било непрекъснато и неоспоримо, добросъвестно.
Гореизложеното обуславя правния интерес на ищцата от провеждане на настоящия иск.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети.
Прави се искане и за допускане на трима свидетели при режим на довеждане от ищцата за установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок от ответника Е.М.А. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на иска. Моли МРС да отхвърли установителния иск за собственост като неоснователен и недоказаН.
Ответникът М.А.Н., в законния срок също е подал писмен отговор на исковата молба с подробни доводи за неоснователносТ. Твърди, че ищцата след като през 1987г. заживяла с новия си съпруг, изнесла всички свои вещи от семейното им жилище, предмет на спора, като до настоящия момент нито е ползвала, нито владяла имота.Никога и не е предявявала каквито и да е претенции към имота. Намира, че учреденото право на ползване на ищцата е погасено по давност-давностният срок по чл. 59, ал.3 от ЗС бил изтекъл на 04.07.1995г.Отв. Н. твърди, че от 1987г. до настоящия момент само той владее имота за себе си-целия имот, без никой да му е пречел или оспорвал това право, поради което е придобил имота чрез давностно владение.Освен това е и собственик по наследство на процесния имоТ. Излага становище за погасяване на иска по давносТ. Моли РС-Монтана да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл.12 от ГПК, във вр. с чл.235, ал.2 от ПГК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустиМ.
Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на съда са следните:
По делото е приложен констативен нотариален акт №72, том осми, рег.№ 10714, дело№675/28.10.2014г. с който ответника М.А.Н. е признат за собственик по наследство на процесните имоти, изградени въз основа на учредено право на строеж и извършено строителство.
С нотариален акт за покупко-продажба от 28.10.2014г./същата дата/, №74, том VIII, рег.№ 10725, дело №676/2014. М.А.Н. продава на другия ответник Е.М.А. процесния имоТ.
Констативният нотариален акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно констатациите, направени от длъжностното лице-Н.. Н. А. П., при признаване на правото на ответника М.Н. за собственик върху целия процесен имот, е констатирала това на базата извършена проверка на приложени и описани в КНА документи, която проверка и констатация обвързва съда до установяване на противното.
Респективно, в тежест на ищцата, съобразно с чл.154, ал.1 от ГПК, при условията на пълно главно доказване е, да установи в гражданското съдопроизводство своето право на собственост върху ½ част от имотите, посочени в КНА, като по този начин опровергае неговото съдържание за процесната ½ ид.ч.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че констатациите, направени в КНА, не са опровергани.
Ищцата М. претендира собственическите си права върху 1/2ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 100кв.М., и другите подобрения:масивна сграда/летна кухня/, със застроена площ от 20кв.М. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30кв.М., построени в общински имот пл.№ 104, за който е образуван УПИ VII от квартал V по кадастралния и регулационния план на С., одобрен със Заповед № 62/15.01.1987г., на основание придобивна давност чрез непрекъснато владение, съобразно чл. 79, ал.2 от ЗС, продължило повече от 10г.
Съгласно трайно установената задължителна съдебна практика, владението следва да е: явно, непрекъснато, необезпокоявано. Респективно надлежното владение на даден имот означава преимуществено присъствие на владелеца в този имоТ. Епизодични и краткотрайни посещения на даден имот, съдебната практика не приема като надлежно владение.
Съдът намира, че от разпитаните по делото свидетели, не се установи ищцата М. да е упражнявала владението върху процесния имот-първи етаж от къща непрекъснато, явно и необезпокоявано. Напротив, установи се именно, че ищцата, както и нейния син, наистина посещават имота, но основното им местоживеене е на друго място-сина на ищцата и на отв.М.Н. и свидетел-И. М. А. живее в чужбина от 1995-1996г., като си идва по няколко пъти годишно. Ищцата М.М., видно от показанията на свидетеля П. М.-които съдът кредитира, от 1988г. живее с брата на свидетеля на адрес С. у. Б. С. М. твърди, че ищцата постоянно живее в този дом, не знае да живее другаде.
С. Р. П. твърди, че имота/целия/ се ползва само от отв.М.Н.,като дори твърди, че откакто са се развели/30г./ ищцата М. не е стъпвала таМ.
С. М. Т. също дава показания, че ищцата по принцип не живее в процесния имот, макар и да била ,,идвала от време на време‘‘.
От показанията на останалите свидетели също не се установява,,явно, непрекъснато и необезпокоявано‘‘ владение на ищцата М. върху първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 100кв.М., и другите подобрения:масивна сграда/летна кухня/, със застроена площ от 20кв.М. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30кв.М., построени в общински имот пл.№ 104, за който е образуван УПИ VII от квартал V по кадастралния и регулационния план на С., одобрен със Заповед № 62/15.01.1987г..
Водим от горното съдът намира, че предявеният положителен установителен собственически иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК ,следва да се отхвърли като неоснователен и недоказаН.
При този изход на делото, в полза на двамата ответници следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатски възнаграждения, на осН. чл/ 78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо: Е.М.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и на М.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, със същия адрес, че е собственик на 1/2ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 100кв.М., и другите подобрения:масивна сграда/летна кухня/, със застроена площ от 20кв.М. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30кв.М., построени в общински имот пл.№ 104, за който е образуван УПИ VII от квартал V по кадастралния и регулационния план на С., одобрен със Заповед № 62/15.01.1987г., като бъде отменен издадения констативен нотариален акт №72, том осми, рег.№ 10714, дело№675/28.10.2014г. за процесната 1/2 ид.ч., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осН. чл. 78, ал.3 ГПК, М.И.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и на М.А.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, със същия адрес, сумата от по 875,00лв. за всеки от тях-направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: