Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                    30.05. 2019 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На тридесети май                                                     2019 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 29,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 367 от ТЗ.

Ищецът „А-ТУР” ЕООД град Търговище твърди, че с ответника  „ЗЕНОН БГ” ООД град Търговище, имали сключен договор за превоз на пътници. По този договор „А-ТУР” ЕООД е изпълнител превозвач, а „ЗЕНОН БГ” ООД е възложител на превоза. И двете страни изпълнявали своите задълженията по договора, но от м. декември 2018 година възложителят престанал да заплаща извършените превози, въпреки издадените за това фактури. Съгласно договора за превоз възложителят следвало да заплаща дължимото възнаграждение в рамките на 45 дни от издаване на фактурата. Така към настоящия момент незаплатени били следните фактури: за превоза за м. ноември 2018 година – фактура № **********/30.11.2018 г – 71 299,97 лева, за превоза за м. декември 2018 година – фактура № **********/31.12. 2018 г. – 50 032,13 лева и за превоза за м. януари 2019 година фактура № **********/ 31.01.2019 г. – 63 806,98. Общото задължение по тези фактури е в размер на общо 185 139,08 лева. Поканите за доброволно плащане и наложеното обезпечение не дали резултат. Затова ищецът моли, ответникът да бъде осъден да заплати сумата по главницата, ведно със законната лихва за съответния период на забава, както следва: За превоза за       м.       ноември          2018  година фактура № 1431/ 30.11. 2018 г. – 71 299.97 лева с падеж 14.01. 2019 година за периода от 14.01. 2019 година до 01.04. 2019 година в размер на 1544,83 лева; За превоза       за       м        декември          2018  година фактура № 2113/31.12. 2018 г. – 50 032,13 лева с падеж 14.02. 2019 година за периода от 14.02. 2019 година до 01.04. 2019 година в размер на 653,20 лева; За превоза за м. януари 2019 година фактура № 2115/ 31.01. 2019 година – 63 806,98 лева с падеж 17.03. 2019 година за периода от 17.03. 2019 година до 01.04.2019 година в размер на 283,59 лева. Общото обезщетение е в размер на 2481,62 лева. Да се присъдят и направените разноски в производството. Прилагат се фактурите като доказателство, както и договорът между страните. Пред съда се явиха представляващият дружеството Али Хасанов и адвокат Иво Иванов. Искът беше поддържан изцяло, като се поиска да бъде постановено неприсъствено решение.

В законния срок от ответника не постъпи отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се яви представител и не взе становище по иска.

На основание чл. 239 от ГПК, в съдебно заседание съдът постанови, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание с определението на съда по чл. 374 от ГПК от 08.05. 2019 г.

Предвид на това искът следва да бъде уважен изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Внесена е сумата от 7504,85 лв. по двата иска като държавна такса и 6276 лв. адвокатско възнаграждение. Тези суми следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Зенон БГ“ ООД, ЕИК200288580, седалище ***, представлявано от съдружника Малкоч Седат, ЕГН **********, турски гражданин, постоянно пребиваващ в България, да заплати на „А-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Търговище, ул.“Васил Левски“ № 29, вх.“Б“, ет. 3, ап. 9, представлявано от Али Хасанов Хасанов следните суми:

185 139,08 лв., представляващи възнаграждение по договор за превоз за месец ноември 2018 г. по фактура 1431/ 30.11. 2018 г.,за месец декември 2018 г. по фактура 2113/ 31.12. 2018 г.,и за месец януари 2019 г. по фактура 2115/ 31.01. 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.04. 2019 г. до окончателното изплащане,

2481,62 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка фактура до 01.04. 2019 г. и направените по делото разноски в размер на 7504,85 лв.  държавна такса и 6276 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: