Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 43

 

град Пловдив, 10.01.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ГИНКА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1880  описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, и във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба от Г.Р.К., с ЕГН **********, чрез адв. А.П.,***, , с цена на иска 200 лв., представляващи причинени имуществени щети във връзка с образуване на изпълнително дело № *********/2021 г. на ТД НАП Пловдив, без годно изпълнително основание.

Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 200 /двеста/ лева, платени адвокатско възнаграждение по повод на обжалване на образувано изпълнително производство № *********/2021 г. на ТД НАП Пловдив, прекратено с Разпореждане № С220016-035-0081336/07.04.2022 г. на НАП Пловдив.

Ответникът по иска – ОД на МВР Пловдив – редовно призовани, не изпращат представител. В депозиран по делото отговор на исковата молба от главен юрисконсулт И.П. – процесуален представител, се излагат доводи за неоснователност  на иска. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение искът да се уважи пълно и изцяло, като основателен и доказан.

Административният съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Издаден е фиш № Х 475810 от 12.03.2021 г. на ОД на МВР Пловдив, който е оспорен по надлежния ред от ищеца К.. На основание чл.186, ал.2 от ЗДв.П е бил издаден АУАН № 577631 от 22.04.2021 г., а възоснова на него е издадено и НП № 21-0325-000517 от 19.05.2021 г. на Началника на РУ първомай при ОД на МВР Пловдив. Макар, че посоченото Наказателно постановление не било влязло в законна сила, служител на ОД на МВР Пловдив е изпратил фиш № Х 475810 от 12.03.2021 г. за образуване на изпълнително дело от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Въз онова на така изпратения фиш е било образувано изпълнително дело № *********/2021 г. на ТД НАП Пловдив.По така образуваното изпълнително производство ищецът е ползвал адвокатска защита, като е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. А.П., видно от приложено заверено копие на Договор за правна защита и съдействие № ********** от 20.09.2021 г. В изпълнение на възложеното по договора, адв. П. като пълномощник на длъжника К. е извършил съответните действия, в това число изготвяне на молби, жалба /налични по преписката/, въз основа на което се е стигнало и до прекратяване на принудителното изпълнение с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225, ал.1, т.6  от ДОПК. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искът е допустим и основателен.  Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на образувано изпълнително дело № *********/2021 г. на ТД НАП Пловдив, без годно изпълнително основание, а именно: фиш № Х 475810 от 12.03.2021 г. на ОД на МВР Пловдив, който е оспорен по надлежния ред. Налице са действия на длъжностно лице от системата на ОД на МВР Пловдив, което е изпратило за принудително изпълнение невлязъл в сила Фиш за налагане на глоба. Налице е незаконосъобразна дейност на длъжностно лице. Областните дирекции на МВР са юридически лица на бюджетна издръжка, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за МВР. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно действие на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Безспорно е изпратено за изпълнение – принудително Фиш невлязъл в законна сила, т. е. негодно изпълнително основание. Данъчната администрация, в частност публичният изпълнител няма задължението да извършва проверка дали съответния Фиш е влязъл в законна сила или не, това го прави взискателя, преди да предяви съответният акт за принудително изпълнение.

Правилно е посочена като ответник – ОД на МВР – Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. А съгласно чл. 4 от държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са безвиновни. В този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице оспорен фиш № Х 475810 от 12.03.2021 г. на ОД на МВР Пловдив,  който невлязъл в сила, негодно изпълнително основание, е изпратен от служител на ОДМВР Пловдив за принудително изпълнение на ТД на НАП Пловдив, въз основа, на което е образувано изпълнително производство, във връзка с което се претендират и имуществените вреди, представляващи адвокатско възнаграждение.

Наличен е и вредоносния резултат, реално настъпилите за ищеца вреди, съгласно хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно от незаконосъобразното действие във връзка с невлязло в сила изпълнително основание, респективно прекратеното изпълнителното производство като властнически акт на административен орган, които представляват материалното основание за търсене на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за адвокатско възнаграждение.

Връзката между образуваното изпълнително производство и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би потърсил помощ от адвокат, ако срещу него не е било образувано изпълнително производство, което от своя страна безспорно представлява акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Адвокатската защита по изпълнителните производства не е задължителна, но право на всяко лице е да ползва такава защита, ако прецени. С оглед гореизложеното съдът счита предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно: Видно е, че става въпрос за 200 лв. адвокатски хонорар, който е съобразен с чл.10, т.4 /в приложимата редакция/ от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно неоснователни се явяват аргументите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в изпълнителното производство. С оглед на изложеното, разгледан и по същество, предявеният иск за сумата от 200 лв, представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против изпълнителното производство, което е без годно изпълнително основание е ползвал услугите на адвокат. Между адвокатът и ищецът на 20.09.2021 г. е сключен договор за правна защита и съдействие, договорено възнаграждение в размер на 200 лв., което е заплатено веднага, изцяло и в брой при подписване на договора така на правените разноски представляват имуществена вреда, съгласно чл. 4 от , настъпила в резултат на незаконосъобразно изпълнително производство. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Следователно, същият е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022 г ищецът е заплатил за осъществената от адв. П. правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 310 лв, от които 300 лв. направени за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав на Административен съд – Пловдив

                                                   Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на Г.Р.К., с ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното без годно изпълнително основание  изпълнително дело № *********/2021 г. на ТД НАП Пловдив.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на Г.Р.К., с ЕГН **********, сумата от 310 лв. / тристаи десет лева/ съдебни разноски по АД № 1880/2022 г по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: