№ 78
гр. Пазарджик , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260051 от 15.02.2021г.
постановено по гр.д.№1402/2020г. по описа на същия съд, е прогласен за
нищожен договор за паричен заем №3314090 от 03.09.2018г., сключен между
„И.А.М.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : грС., ж.к.“Л.
7“, бул.“Д.Н.“ №28, ет.2, офис 40-46, представляван от изпълнителния
директор Г.Т.Т. и М. СТ. Б., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Ц. №9, поради
противоречие със закона-чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Със същото решение е
осъдено дружеството „И.А.М.“ АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител, да заплати на М. СТ. Б., с посочени ЕГН
и постоянен адрес разноски в размер на 250лв, а в полза на адвокат Е.И.-
Мирчева адвокатско възнаграждение в размер на 311лв.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „И.А.М.“
АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., с въззивна жалба с вх.№262061
от 09.03.2021г. с доводи за порочност ,като недопустимо, тъй като същото се
1
явявало второ по ред и че са налице предпоставките на чл.126 ал.1 от ГПК.
Твърди, че ищцата М.Б., чрез пълномощника си адв. Е.И. е подала искова
молба с вх.№10107 от 08.06.2020г. срещу процесното дружество, въз основа
на която е образувано гр.д.№1217/2020г. с искане да се прогласи за нищожен
сключения договор за кредит от 03.09.2018г. между ищеца и ответника, а на
24.06.2020г. ищцата М.Б. е предявила повторно същия иск срещу същото
дружество и за същото искане, с искова молба №11333 от 24.06.2020г. въз
основа на която е образувано гр.д.№ 1402/2020г. като се поддържа, че втория
предявен иск се явява недопустим, поради наличието на пълен идентитет с
първото гражданско дело. Счита, че наличието на висящо дело /гр.д.
№1217/2020г./ е било пречка за повторно предявяване на иск за същото нещо
и че вече предявения иск не може да бъде предявен отново срещу същите
страни и относно същото спорно право /чл.126 ал.1 от ГПК/. Поддържа, че
образуваното гр.д.№1217 /2020г. на РС-Пазарджик, се явява абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за гр.д.№1402/2020г. и постановеното
решение по второто дело следва да бъде обезсилено. Повтаря, че е налице
пълен субективен и обективен идентитет между двете граждански дела по
описа на РС- Пазарджик, поради което второто по време заведено дело гр.д.
№1402/ 2020г. следва да прекратено и постановеното решение №260051 от
15.02. 2021г. да бъде обезсилено. И че е недопустимо ищецът да черпи права
от своето процесуално поведение каквито са двойно присъдени разноски
поради образуване на две дела с един и същ предмет, между едни и същи
страни. Счита, че допускането на такова съдебно решение води до
нарушаване на основните принципи в гражданския процес, като принципа на
„законност, обхващащ еднакво спазването на процесуалния и на материалния
закон“, за което са предвидени и съответните гаранции за спазването му. И
най –вече задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните
права и на добрите нрави. Като последен довод се изтъква, че влизането в
сила на решението №250051 от 15.02.2021г. по гр.д.№1402/2020г. което е в
пълен идентитет с решението по гр.д.№1217 /2020г., би довело до нарушаване
на правата и утежняване положението на ответника. Моли да се обезсили
изцяло решение №260051 от 15.02.2021г. на РС-Пазарджик постановено по
второ образувано гр.д.№1402/2020г. и се прекрати производството по същото
поради наличие на пълен субективен и обективен идентитет с гр.д.
№1217/2020г. на РС-Пазарджик, с присъждане на разноски за въззивното
2
производство.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната по спора страна М.Б. чрез адв.Е.И., в който жалбата се оспорва
като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
по същество правилно и няма основание да бъде прогласявано за нищожно,
за обезсилване или за отмяната му и че съдебният акт не следва да се
обезсилва поради настъпването на юридически факт, който няма отношение
към допустимостта на самото решение, преценявана към момента на
постановяването му. Според въззиваемата страна отменителното основание
на което се позовава жалбоподателят, предполага установеност на това, че са
налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от
обективна и от субективна страна и чрез този способ се постига отмяна на
неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор.
Поддържа, че с т.5 на ТР на ОСГТК №7/2014г. е прието, че идентичност в
предмета на влезлите в сила решения като основание за отмяна на
неправилното решение, е налице не само при пълен обективен и субективен
идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са
разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на
делото, по които се формира сила на присъдено нещо и че основанието ще
бъде изпълнено, когато разрешаването на спора по един иск –обусловената
претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск-
обуславящата претенция по разрешенията по обуславящия спор си
противоречат. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма ангажирани от страните доказателства по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„И.А.М.“ АД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и
т.10 от ЗПК /Закона за потребителския кредит/ във връзка с чл.26 от ЗЗД
/закона за задълженията и договорите/ -прогласяване изцяло за нищожен
/недействителен/ на сключен договор за потребителски кредит поради
3
противоречието му със закона на определения годишен процент на разходите
/ГПР/, надхвърлящ многократно фиксирания размер в чл.19 ал.4 от ГПК и
при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата за
неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляща закона по чл.19 ал.4 от ЗПК, нарушаване на договорното
равноправие между страните и нарушаване на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК относно
същественото съдържание на ДПК.
В исковата си молба, с вх.№25222/20.05.2020г., /подадена пред РС-П./
против „И.А.М. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
грС., ж.к.“Л. 7“, бул. “Д.Н.“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от С.К.К.,
ищецът М. СТ. Б., ЕГН-**********, от гр.П., ул.“Ц. №9, поддържа, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №3314090 от 03.09.
2018г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в
размер на 750лв при фиксиран лихвен процент по заема от 35%, годишен
лихвен процент на разходите /ГПР/ от 41.68% и срок за погасяване на заема
26 седмици, с размер на двуседмична погасителна вноска от 63.27лв.Твърди
се, че съгласно чл.4 от договора, същият следвало да бъде обезпечен или с
две физически лица -поръчители, които да отговарят на посочени в договора
изисквания или да се представи банкова гаранция с бенефициер-заемодателят
за заемната сума със срок на валидност-30дни след крайния срок за заплащане
на задължението по договора. Твърди се, че поради неизпълнение от
кредитополучателя на условията по чл.4 ал.1 от ДПК, същият дължал
неустойка в размер на 339.04лв, която съгласно чл.4 ал.2 от договора следва
да престира разсрочено с погасителната вноска , към която се кумулира
месечна вноска за неустойка в размер 26.08лв като с последната падежното
вземане нараствало значително със сумата от 86.35лв.Твърди още, че
ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва и
неустойка, тъй като договорът бил нищожен защото фиксирания лихвен
процент от 35% не отговарял на действителното приложимия лихвен процент,
тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва;
че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на ГПР,
доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но че същият
не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от договора в действителния
му размер в нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11 т.10 от ЗПК. Счита
ищцата, че уговореният фиксиран лихвен процент от 35% към който се
4
кумулира вземането за неустойка представлява скрита печалба, визирана в
чл.4 ал.2 от ДПК, с която кредиторът допълнително се обогатява, нарушават
се добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребител и доставчика на финансовата услуга в разрез с добросъвестността
и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение
поради явна нееквивалентност между представената услуга и уговорената
цена. Поддържа, че при необезпечени заеми възнаградителната лихва не
следва да надхвърля повече от 3 пъти законната лихва, каквото надхвърляне в
момента е налице и представлява нарушение на добрите нрави, защото
същата не отговаря на действителните параметри на договора, с която следва
да се увеличи и стойността на реално приложения годишен лихвен процент на
разходите. Счита, че в случая неустойката от 339.04лв за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора тъй като щети за последния биха
настъпили само при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и
невъзможност вземането да бъде събрано само от неговото имущество.
Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция и
доколкото кредиторът не е търсил обезщетение, тъй като е поставил
ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители-три дни след сключване на договора. Излага се и довод за
преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, целящо да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, че в случая
кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално
обезпечаем кредит поради което неблагоприятните последици за него са
самопричинени поради неспазено задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Излага се и довод, че
неустойката освен санкционен характер, противоречи на принципа на
добросъвестността тъй като цели създаването на предпоставки за
начисляването й с поставянето на условие за обезпечение на задължението на
всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на изискванията, създаващи значителни за изпълнението им
5
препятствия. Счита, че неустойката е в разрез с добросъвестността извън
присъщите й функции и е добавка към възнаградителната лихва и обогатява
неоснователно търговеца и се явява цена на услугата по заема и е печалба за
заемодателя, представлява допълнителна облага-печалба към
възнаградителната лихва без да е обявена по този начин в договорното
съдържание на договорната лихва и като част от ГПР съгласно императивните
изисквания на т.9 и на т.10 от ал.1 на чл.11 от ЗПК. Навежда извода, че в
резултат на това преддоговорната информация в Стандартния европейски
формуляр и на договора за кредит са съставени при неспазване на
изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК като са изготвени без заемателят
да е запознат с действителния размер на ГПР посочен чл.2 от договора.
Твърди се, че сумата по процесната неустойка визирана в чл.4 ал.2 от
Договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума,
която не е била известена на потребителя съобразно обявеното в чл.2 т.7 от
договора, в която изрично е предвидено, че общият размер на всички
плащания възлиза на 822.51лв, като разпоредбата очевидно не включва
оскъпяването, визирано в чл.4 от договора за кредит, поради което общата
сума от 822.51лв е подвеждаща за потребителя и същият не е могъл на
прецени действителният размер на задължението си и последиците от
забавата и че клаузата по чл.4 ал.2 от договора противоречи на добрите
търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. С изложеното ищцата
основава тезата си ,че разпоредбата е в пряко противоречие и с добрите
нрави. Твърди още, че поради невключване на неустойката в ГПР по
договора, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение тъй като реалният лихвен процент
не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Поддържа, че съгласно чл.22 от ЗПК при неспазване на изискванията на чл.11
ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК да бъде посочен точния размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР, ДПК е недействителен и не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение, при което потребителят дължи
съгласно чл.23 от ЗПК само чистата стойност на кредита тъй като е следвало
6
в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането за лихва, прикрито като
неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Счита, че
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност на целия договор, защото договорът не би могъл да бъде сключен
без недействителната му част за лихвата, тъй като същият е уреден като
възмезден и сключван с определено възнаграждение и че нищожните клаузи
на ДПК относно определянето на процента възнаградителна лихва не биха
могли да се заместят по право с повелителни норми на закона поради
невъведени от кредитора императивни размери на цените на кредитите и при
невъзможност националните съдилища да са овластени да изменят
съдържанието на неравноправните договорни клаузи. Твърди се, че при
неспазване на нормативните изисквания към в договора за кредит, уредени в
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК, сред които са и
точното определяне на възнаградителната лихва-чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, ДПК
се явява изцяло недействителен; че законът поставя акцент на посочената
уговорка относно цената на заемните средства в момента на сключването му и
с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и
за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения
процент по кредит, като нищожността на процесната клауза, която е част от
същественото съдържание на договор прави цялото заемно съглашение
нищожно. Моли ищцата да се прогласи нищожността на договора за кредит с
„И.А.М.“ АД от 03.09.2018г., а при условията на евентуалност да се прогласи
нищожността на клаузата по чл.4 ал.2 от договора за кредит като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-
правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 ал.1 т.9
и т.10 от ЗПК относно съществено съдържание на потребителските договори
за кредит. С допълнителна молба от 26.08.2020г. с вх.№260189, ищцата е
конкретизирала петитума на исковата си молба в смисъл да се прогласи
нищожността на договора за кредит с „И.А.М.“ АД като противоречащ на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания
на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равновесие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори.
С определение на РС-П. №5239 от 01.06.2020г. образувано по
7
първоначалното гр.д.№5270/2020г. по описа на същия съд, производството по
делото служебно е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС-
Пазарджик за разглеждане, където е образувано под № 1402/2020г. на
25.06.2020г. по описа на същия съд като в срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „И.А.М.“ АД с вх.№262426 от 15.10.2020г.
който искът се квалифицира като недопустим поради липса на правен интерес
и наличието на друга правна възможност за ищцата да реализира правата си
на защита предявявайки осъдителен иск/, а по същество исковата претенция
се квалифицира като неоснователна. Излагат се подробни доводи.
Възражение за наличието на друг висящ процес със същата искова претенция
и на същото основание и за същото искане не е заявено от ответното
дружество.
Установява се, че 5 /пет/ календарни дни по-рано, а именно на
15.05.2020г. пред П.ски РС е депозирана същата искова молба, /с вх.№
25222/20.05.2020г.-гр.д.№5270/2020г./, но под №24159 и заведена под гр.д.
№5087/2020г., от същата ищца М. СТ. Б. и срещу същия ответник „И.А.М.“
АД, със абсолютно същото изложение на фактите и обстоятелствата за
недействителност на договора за потребителски кредит №3314090 от
03.09.2018г./ и със същите искания, /пълен обективен и субективен идентитет
по отношение на предмета и страните по делата/, като с определение №4954
от 22.05.2020г. РС-П. е прекратил производството по делото и го е изпратил
по компетентност на Пазарджишки районен съд, където е образувано исково
производство под гр.д.№1217/2020г. на дата 09.06.2020г. Производството по
това дело-устните състезания са приключили на дата 26.11.2020г., като с
решение №260303 от 18.12.2020г. постановено по гр.д.№1217/2020г.
Пазарджишкият районен съд е уважил заявената искова претенция, като по
иска на М. СТ. Б., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Р.“ №25, обл. Пазарджик,
против „И.А.М.“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
грС., е обявен за недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК сключения между страните договор за паричен заем №3314090
от 03.09.2018г., като в полза на ищцата с присъдени разноски от 250лв,
платими от дружеството и още 311лв в производство по чл.248 от ГПК
/определение №260078 от 02.02.2021г./. Решението е съобщено на страните и
е влязло в законна сила на дата 20.01.2021г./сряда, присъствен ден/, а в частта
8
за разноските поради развило се производство по чл.248 ал.1 от ГПК е влязло
в законна сила на дата 01.03.2021г.-понеделник присъствен ден. На
дата16.03.2021г. е издаден от съда и изпълнителен лист за разноските
присъдени в полза на ищцата Б..
Предмет на настоящото въззивно производство е обжалване на решение
на Пазарджишки районен съд №260051 от 15.02.2021г. постановено по гр.д.
№1402/2020г. по описа на същия съд, с което е прогласен за нищожен договор
за паричен заем №3314090 от 03.09.2018г., сключен между „И.А.М.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : грС., ж.к.“Л. 7“, бул.“Д.Н.“
№28, ет.2, офис 40-46, представляван от изпълнителния директор Г.Т.Т., и
кредитополучателя М. СТ. Б., ЕГН-********** от гр.П., ул.“Ц. №9, поради
противоречие със закона-чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и присъдени на ищцата М.Б.
разноски в размер на 250лв платими от ответното дружество, и още 311лв в
полза на адв.Е.П., тоест налице е повторно произнасяне по съществото на
спора след като за същия спор и на същото основание и между същите
страни е налице влязло в законна сила предходно съдебно решение № 260303
от 18.12.2020г. по гр.д.№1217/ 2020г. по описа на РС-Пазарджик.
Обжалваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо.
Заявеният с исковата молба правен спор по който процесното обжалвано
решение е постановено, е бил вече разрешен със сила на присъдено нещо, с
предходно постановено във времето решение №260303 от 18.12.2020г. по
гр.д.№1217/2020г. на РС-Пазарджик. Налице е отвод за присъдено нещо по
смисъла на чл.299 от ГПК /непререшаемост/ и спорът разрешен с влязло в
сила решение не може да бъде пререшаван, освен когато законът разпорежда
друго, както и че съгласно чл.299 ал.2 от ГПК повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. В случая е налице първо по време съдебно
решение влязло в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание/чл.298 ал.1 от ГПК/ което е задължително за съда, който го е
постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Р България /чл.287
от ГПК/, за страните, за наследниците на страните и за техните
правоприемници. Правният спор между страните по начина по който е
въведен с първата по време искова молба е разрешен със сила на присъдено
нещо. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по повторно
заведено дело и касае същия предмет на спора, същите страни, същото правно
9
основание и касае същите правни последици за страните. Това налага
обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено и
производството по делото да се прекрати, тъй като спорът е вече разрешен
окончателно и пререшаването му е недопустимо. Липсва и правен интерес за
ищцата Б. да предявява за втори път такъв иск, тъй като за същата искова
претенция е налице формирана сила на присъдено нещо която обвързва
безусловно страните по делото.
Цитираното в отговора на въззивната жалба т.5 на ТР ОСГТК №7/2014г.
няма отношение към предмета на спора доколкото касае друго по вид
производство-отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 ал.1 т.4 във
връзка с чл.307 ал.4 от ГПК, поради което не се и обсъжда от въззивната
инстанция.
При този изход на спора в полза на ответното дружество ще следва да
се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 200лв за
юрисконсултско възнаграждение или по 100лв за всяка от двете инстанции,
съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед
защитавания материален интерес във връзка с чл.78 ал. 8 от ГПК, както и
държавна такса по обжалването в размер на 25лв или общо сумата от 225лв.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.Първо във връзка с
чл.299 ал.2 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен съд №260051 от
15.02.2021г. постановено по гр.д.№1402/2020г. по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА М. СТ. Б., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Р.“ №25,
обл.Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „И.А.М.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление : грС., ж.к.“Л. 7“, бул.“Д.Н.“ №28, ет.2, офис
40-46, представляван от изпълнителния директор Г.Т.Т., разноски в
производството в размер на 225лв /двеста двадесет и пет лева/ общо за двете
инстанции.
10
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11