Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260143………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14.04.
2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д. № 162 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване.
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от А.Т.К., ЕГН **********,***
и Т.А.К., ЕГН **********, от
гр. София , ж. к. „Младост 2“, бл. , вх. ,ет. , ап. ,против М.А.К. ,
ЕГН **********,*** ,И.И.К.,
ЕГН **********,*** и Т.И.К. , ЕГН ********** *** .
С исковата молба е предявен
иск за делба на наследствени недвижими имоти и претенция по сметките .
С Решение № 26251/ 27. 11.2020г. на
районен съд Пазарджик , постановено по
гр. д. № 4094/ 2018г. по описа на същия съд, делбените имоти са разпределени
от съда по реда на чл. 353 от ГПК .
Претенцията по сметките е уважена частично само по отношение на съделителя Т.А.К..
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите М.А.К.
, ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********
и Т.И.К. , ЕГН ********** , подадена
чрез пълномощника на страната.
Решението се обжалва в частта относно способа за извършването на делбата, както
и в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметките.Във въззивната жалба
се излагат съображения за неправилност
на решението в обжалваната част поради нарушение
на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което делбата да се
извърши чрез съставяне на дялове е теглене на жребий, както и да се уважи в
пълен размер претенцията за сметки против съделителя Т.И.К..
Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
по въззивната жалба . В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави
се искане решението на районния съд
, като правилно и законосъобразно в обжалваната част да се остави в сила.Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство .
В хода на
съдебното производство пред първата инстанция
съделителката А.Т.К., ЕГН **********,
е починала ,поради което същата е заличена като страна в делбеното
производство .Производството по делото е продължило с участието на другите
съделители.
В открито съдебно
заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства
пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна
.
І.
По въпроса за способа за извършване на
делбата .
Три са способите
за извършване на съдебна делба , които са посочени в закона :
-
чрез съставяне на дялове и теглене на жребий;
-
разпределяне на имотите между съделителите без да се съставят дялове и да се тегли
жребий;
-
изнасяне на имотите на публична продан;
В кои случаи
делбата се извършва чрез съставяне на
дялове и теглене на жребий?
Този способ за
ликвидиране на съсобствеността се прилага
при наличието на следните предпоставки :
-Първата от тях е
условието , посочено в текста на чл. 69 ал. 2 от ЗН , а именно – всеки
от съделителите да получи своя дял в натура ,
доколкото това е възможно;
-За да се
ликвидира съсобствеността чрез съставяне на дялове трябва в делбената маса да има имоти за всички съделители ;
-Отделните дялове трябва да бъдат образувани
при спазване разпоредбите на ЗУТ и на специалните нормативни актове за лице и площ на парцелите и за възможността
за обособяване на самостоятелни жилища;
-делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на дялове и теглене на жребий , ако
съделителите са повече от имотите предмет на делбата т. е ако няма имоти за всички съделители ;
-основен принцип
при този способ за извършване на делбата е принципа на“равноправие на съделителите „ . Този принцип означава ,че във всеки
дял трябва да бъдат включени по възможност еднакви по вид и приблизителна стойност имоти .
Неравенството в дяловете се изравнява с пари( чл. 69 ал. 2 от ЗН);
-при съставяне на дяловете , като отделни самостоятелни обекти могат да се
поставят и гаражите , които имат
самостоятелно значение и не са сервизни
помещения към жилищата ;
-съставянето на дялове предполага и приблизително
равенство в частите на съделителите ,за да се избегнат затруднения при
уравняване на дяловете;
- в делбеното производство е недопустимо дяловете да
имота различен характер – част от дяловете да имат натурална стойност , а други
парична стойност.Дяловете следва да имат само натурална стойност;
В кои случаи
делбата ще се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК?
В текста на чл.
353 от ГПК е казано ,че съдът може да
извърши делата без да съставя дялове и да тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва „много
неудобно или невъзможно „.
Според съдебната практика на ВКС този способ за ликвидиране на съсобствеността
ще се приложи в следните случаи :
-до делба са допуснати имоти, които
съществено се различават по вид и стойност и в
същото време правата на съделителите са различни ;
- в някой от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения . Ако при тегленето на жребий този имот не се
падне в дял на този съделител това може да доведе до усложнения в отношенията
между съделителите , свързани с
уравняване на дяловете ;
-когато броя на дяловете е по – малък от броя
на съделителите ;
-когато ползването на имотите е било
разпределено между съделетелите и всеки
от тях е направил значителни подобрения
в имота. В този случай имотите
следва да се разпределят според ползването им. ;
Какво е установено
по делото относно фактическото състояние на имотите ?
Предмет на делбата
е дворно място в гр.Б. с площ от 770 кв. м. , в което е
построена двуетажна масивна сграда на
дървен гредоред с размери 51кв.м. и масивен
гараж с размери 35 м. Предмет на делбата е и втори жилищен етаж от двуетажна масивна сграда с размери 132 кв.м.
От разпитаните по
делото свидетели е установено ,че двуетажната масивна сграда на дървен гредоред
с размери 51кв.м. и масивния гараж с
размери 36, 20 м. са построени от
наследодателя А.Т. К. ,брат на А.Т.К. и
баща на съделителя Т.А.К..
Установено
е по делото ,че към настоящия момент съделителите са разпределили ползването на
имотите по следния начин :
-
дворното място заедно с построените в него жилищна сграда и гараж се ползва от съделителя Т.А.К..;
- вторият жилищен етаж от двуетажната масивна сграда с размери 132 кв.м. се ползва от ответниците по иска М. , И. и Т.
К. и и по конкретно от съделителя Т.И.К..
Съделителят Т.А.К.
е поискал в негов дял да се възложи
имота , който ползва към настоящия
момент. В последното по делото съдебно заседание в районния съд този съделител се е отказал от
претенцията си по възлагане на жилищния етаж с размери 132кв.м.
Съделителите М. , И. и Т. К. са
направили искане в общ дял да им бъде
поставен имота , който ползват в момента.
С
обжалваното съдебно решение имотите са разпределени между съделителите по
установения от тях начин на ползване без
да се съставят дялове и да се тегли жребий.Този начин на разпределение на
имотите е съобразен както със закона,така и с установеното фактическо състояние
на имотите.
Въззивната
инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд
за това ,че делбата не може да се
извърши чрез съставяне на дялове и
тегленето на жребий, тъй като това се
оказва невъзможно и много
неудобно . Съображенията на въззивната инстанция за този извод са следните :
1/ Съделителите са повече от имотите предмет на делбата,
което означава ,че няма имоти за всички
съделители. При това положение е невъзможно е да бъдат формирани дялове за
всички съделители, които приблизително да са равни по количество ,вид и
стойност и да съответстват на правата на
съделителите .
Парцелът , върху
който са построени сградите е един. Сградите
, предмет на делбата са три броя ,
докато съделителите са четирима души .Правата на страните също са различни -18/
36 ид.части за Т.А.К. , 4/36 ид. части за М.К. и по 7/36
ид. части за И. и Т. И. К. ;
2/ Парцелът и жилищните имоти са реално неподеляеми с изключение на гаража , който е
поделям на два гаража . Поделяемостта на гаража не дава възможност за
обособяване на гаражни клетки за всички съдеблители . Апартаментът може да бъде
разделен на две жилища, но само след провеждане на процедура по чл. 203 от ЗУТ.
В последното по делото съдебно заседание съделителя Т.А.К. се е отказал от претенцията за възлагане на апартамента и от
провеждането на процедура по чл. 203 от ЗУТ;
3/ В
един от имотите съделителя Т.И.К. е направил подобрения на значителна
стойност. Ако при тегленето на жребий този имот не се падне в дял на този
съделител това може да доведе до усложнения в отношенията между съделителите
, свързани с уравняване на дяловете ;
ІІ.
По въпроса за подобренията , които са извършени в апартамента от 132 кв. м. ,
от съделителя Т.И.К..
Претенцията на
ответниците спрямо ищеца Т.А.К. е за
заплащането на всеки един от тях по 10 250лв. или общо сумата 30 750 лв. за извършени
подобрения в апартамента .
От представените по делото документи за извършени
подобрения и от обясненията на разпитаните по делото свидетели безспорно е установено ,че подобренията в
апартамента са извършени само от
съделителя Т.И.К.. Съделителите М.К. и И.К. не
са извършили подобрения в апартамента,поради което съвсем правилно претенцията
по сметки е отхвърлена по отношение на тези двама съделители .
Обосновано и
законосъобразно районния съд е разграничил разходите за подобрения на „необходими разходи „( чл. 72 ал. 2 от ЗС ) , които са свързани със запазването и
поддържането на съсобствената вещ и „полезни
разходи „ ( параграф 1 т. 12
от ДР на ЗУЕС) , които водят до увеличение стойността на имота . От допълнителното заключение на
приетата по делото и неоспорена от
страните СТЕ е установено ,че необходим разход е единствено разхода за ремонта на покрива в размер на 16 968, 34лв. Покривът
е обща част на сградата ( чл. 38 ал. 1 от ЗС ) ,поради
което разходите следва да се поемат от
всички съсобственици . От посочената
сума следва да се изключи задължението на собственика на първия етаж на
жилищната сграда ,при което за страните в настоящото производство остава сумата
8 484, 17лв. Съделителят Т.А.К. притежава половината от имота (18/ 36 ид. части ) ,поради
което неговото задължение за ремонт възлиза на сумата 4242, 09 лв. Тъй
като всеки един от ответниците е заявил претенция за подобрения към ищеца Т.А.К.,
претенцията по сметки на ответника Т.И.К. към ищеца Т.А.К. следва да се уважи
до размера на сумата 1414, 03лв. Като е приел същото районния съд е
постановил един обоснован и законосъобразен съдебен акт.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се присъдят
разноски в полза на ответника по въззивната жалба . От представения договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК се установява ,че ответната страна е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Въззивната
страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение ,на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В производството пред районния съд е
представена данъчна оценка на имота , от която се установява ,че цената на иска , определена по правилото на
чл. 69 ал. 1 т 2 от ГПК е 10 310 лв. При тази цена на иска , на
основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 840лв. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в рамките на минималното т. ,поради което не следва да бъде
намалявано .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26251/ 27. 11.2020г. на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 4094/ 2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.А.К.
, ЕГН **********,*** ,И.И.К., ЕГН **********,*** и Т.И.К.
, ЕГН ********** ***,да заплатят
в полза на Т.А.К., ЕГН **********,
от гр. София , ж. к. „Младост 2“, бл. , вх. ,ет. , ап. ,сумата 1000 лв.
,представляваща адвокатско възнаграждение
на един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: