Решение по дело №162/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260143
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: ……260143………………. Година  2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 14.04.                                                                        2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА  

                                                                                                 

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА    

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 162 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПКвъззивно обжалване.

Районен съд Пазарджик  е сезиран с искова молба,подадена от А.Т.К., ЕГН **********,*** и Т.А.К., ЕГН **********, от гр. София , ж. к. „Младост 2“, бл. , вх. ,ет. , ап. ,против М.А.К. ,  ЕГН **********,*** ,И.И.К., ЕГН **********,***   и Т.И.К. , ЕГН ********** *** .

С исковата молба   е предявен  иск за делба на наследствени  недвижими имоти и претенция по сметките .  

С Решение № 26251/ 27. 11.2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 4094/ 2018г. по описа на същия съд, делбените имоти са разпределени от  съда по реда на чл. 353 от ГПК . Претенцията по сметките е уважена частично само по отношение на съделителя Т.А.К..   

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите  М.А.К. ,  ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********  и Т.И.К. , ЕГН ********** , подадена чрез пълномощника на страната.        Решението се обжалва в частта относно способа за извършването на делбата, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметките.Във въззивната жалба се излагат съображения за  неправилност на решението   в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се  отмени решението на районния съд  в обжалваната част  и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което делбата да се извърши чрез съставяне на дялове е теглене на жребий, както и да се уважи в пълен размер претенцията за сметки против съделителя Т.И.К..  

Прави се искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се  оспорва въззивната   жалба. Прави се искане  решението на районния съд ,  като правилно и законосъобразно  в обжалваната част да се остави в сила.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство .

В хода на съдебното производство пред първата инстанция  съделителката А.Т.К., ЕГН **********, е починала ,поради което същата е заличена като страна в делбеното производство .Производството по делото е продължило с участието на другите съделители.  

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция  и  при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е    процесуално допустима .

Жалбата е   подадена от активно легитимирана страна  (   съделител    в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е    подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

І. По въпроса за  способа за извършване на делбата .  

Три са способите за извършване на съдебна делба , които са посочени в закона :

-       чрез съставяне на дялове и теглене на жребий;

-       разпределяне на имотите между съделителите  без да се съставят дялове и да се тегли жребий;

-       изнасяне на имотите на публична продан;

В кои случаи делбата се  извършва чрез съставяне на дялове и теглене на жребий?  

Този способ за ликвидиране на съсобствеността се прилага  при наличието на следните предпоставки :

-Първата от тях е условието , посочено в текста на чл. 69 ал. 2 от ЗН , а именно – всеки

от съделителите да получи своя дял в натура , доколкото това е възможно;

-За да се ликвидира съсобствеността чрез съставяне на дялове трябва в  делбената маса  да има имоти за всички съделители ;

-Отделните дялове трябва да бъдат образувани при спазване разпоредбите на ЗУТ и на специалните нормативни актове  за лице и площ на парцелите и за възможността за обособяване на самостоятелни жилища;

-делбата не може да бъде извършена чрез  съставяне на дялове и теглене на жребий , ако съделителите са повече от имотите предмет на делбата т. е   ако няма имоти за всички съделители ;

-основен принцип при този способ за извършване на делбата е принципа на“равноправие на съделителите „ . Този принцип означава ,че във всеки дял трябва да бъдат включени по възможност еднакви по вид  и приблизителна стойност имоти . Неравенството в дяловете се изравнява с пари( чл. 69 ал. 2 от ЗН);

-при съставяне на дяловете , като  отделни самостоятелни обекти могат да се поставят и гаражите ,  които имат самостоятелно значение и не са  сервизни помещения към жилищата ;

-съставянето на дялове предполага и приблизително равенство в частите на съделителите ,за да се избегнат затруднения при уравняване на дяловете; 

- в делбеното производство е недопустимо дяловете да имота различен характер – част от дяловете да имат натурална стойност , а други парична стойност.Дяловете следва да имат само натурална стойност;       

В кои случаи делбата ще се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353  от ГПК?

В текста на чл. 353 от ГПК  е казано ,че съдът може да извърши делата без да съставя дялове и да тегли  жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва „много  неудобно или  невъзможно „. Според съдебната практика на ВКС този способ за ликвидиране на съсобствеността ще  се приложи  в следните случаи :

-до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по вид и стойност и в  същото време правата на съделителите са различни ;

- в някой от имотите един от наследниците  е извършил значителни подобрения .  Ако при тегленето на жребий този имот не се падне в дял на този съделител това може да доведе до усложнения в отношенията между съделителите ,  свързани с уравняване на дяловете ;

-когато броя на дяловете е по – малък от броя на съделителите ;

-когато ползването на имотите е било разпределено между съделетелите  и всеки от тях е  направил значителни подобрения в имота.  В този случай имотите следва да се разпределят според ползването им. ;

Какво е установено по делото относно фактическото състояние на имотите ?        

Предмет на делбата е дворно място в гр.Б.  с площ от 770 кв. м. , в което е построена двуетажна масивна сграда на дървен гредоред с размери 51кв.м. и масивен гараж  с размери  35 м. Предмет на делбата е и втори жилищен етаж от двуетажна  масивна сграда с размери  132 кв.м.           

От разпитаните по делото свидетели е установено ,че двуетажната масивна сграда на дървен гредоред с размери 51кв.м. и масивния гараж  с размери  36, 20 м. са построени от наследодателя А.Т. К. ,брат на А.Т.К.  и баща на съделителя Т.А.К..

Установено е по делото ,че към настоящия момент съделителите са разпределили ползването на имотите по следния начин :

- дворното място заедно с построените в него жилищна сграда и гараж  се ползва от съделителя Т.А.К..;

- вторият жилищен етаж от двуетажната  масивна сграда с размери  132 кв.м. се ползва от ответниците по иска   М. , И. и Т.  К.  и  и по конкретно от съделителя  Т.И.К..

Съделителят Т.А.К.  е поискал  в негов дял да се възложи имота , който ползва  към настоящия момент. В последното по делото съдебно заседание  в районния съд този съделител се е отказал от претенцията си по възлагане на жилищния етаж с размери 132кв.м.

Съделителите М. , И. и Т.  К.  са направили искане в общ  дял да им бъде поставен имота , който ползват в момента.

С обжалваното съдебно решение имотите са разпределени между съделителите по установения  от тях начин на ползване без да се съставят дялове и да се тегли жребий.Този начин на разпределение на имотите е съобразен както със закона,така и с установеното фактическо състояние на имотите.

Въззивната инстанция  намира за обоснован и законосъобразен извода на  районния съд за  това ,че делбата не може да се извърши чрез  съставяне на дялове и тегленето на жребий, тъй като това се  оказва невъзможно и  много неудобно .  Съображенията на  въззивната инстанция  за този извод са следните :

1/ Съделителите  са повече от имотите предмет на делбата, което означава ,че   няма имоти за всички съделители. При това положение е  невъзможно е да бъдат формирани дялове за всички съделители, които приблизително да са равни по количество ,вид и стойност  и да съответстват на правата на съделителите .

Парцелът , върху който са построени сградите е  един. Сградите , предмет на делбата са  три броя , докато съделителите са четирима души .Правата на страните също са различни -18/ 36 ид.части за Т.А.К. , 4/36 ид. части за М.К. и по 7/36 ид. части за И. и Т. И. К. ;

2/ Парцелът и жилищните имоти са реално  неподеляеми с изключение на гаража , който е поделям на два гаража . Поделяемостта на гаража не дава възможност за обособяване на гаражни клетки за всички съдеблители . Апартаментът може да бъде разделен на две жилища, но само след провеждане на процедура по чл. 203 от ЗУТ. В последното по делото съдебно заседание съделителя Т.А.К.  се е отказал от  претенцията за възлагане на апартамента и от провеждането на процедура по чл. 203 от ЗУТ;  

3/ В  един от имотите съделителя Т.И.К. е направил подобрения на значителна стойност. Ако при тегленето на жребий този имот не се падне в дял на този съделител това може да доведе до усложнения в отношенията между съделителите ,  свързани с уравняване на дяловете ;

ІІ. По въпроса за подобренията , които са извършени в апартамента от 132 кв. м. , от съделителя Т.И.К..             

Претенцията на ответниците  спрямо ищеца Т.А.К. е за заплащането на всеки един от тях по 10 250лв. или  общо сумата 30 750 лв. за извършени подобрения в апартамента .

От представените по делото документи за извършени подобрения и от обясненията на разпитаните по делото свидетели  безспорно е установено ,че подобренията в апартамента са извършени само от  съделителя Т.И.К.. Съделителите М.К. и И.К. не са извършили подобрения в апартамента,поради което съвсем правилно претенцията по сметки е отхвърлена по отношение на тези двама съделители .

Обосновано и законосъобразно районния съд е разграничил разходите за подобрения на „необходими разходи „( чл. 72 ал. 2 от ЗС )  , които са свързани със запазването и поддържането на съсобствената вещ и „полезни разходи „ ( параграф 1 т. 12  от ДР на ЗУЕС) , които водят до увеличение стойността  на имота . От допълнителното заключение на приетата по делото  и неоспорена от страните  СТЕ е установено ,че  необходим разход е единствено разхода за  ремонта на покрива  в размер на 16 968, 34лв. Покривът е обща част на сградата ( чл. 38 ал. 1 от ЗС ) ,поради което разходите  следва да се поемат от всички съсобственици .  От посочената сума следва да се изключи задължението на собственика на първия етаж на жилищната сграда ,при което за страните в настоящото производство остава сумата 8 484, 17лв. Съделителят Т.А.К. притежава половината от имота (18/ 36 ид. части )  ,поради което неговото задължение за ремонт възлиза на сумата 4242, 09 лв.   Тъй като всеки един от ответниците е заявил претенция за подобрения към ищеца Т.А.К., претенцията по сметки на ответника Т.И.К. към ищеца Т.А.К. следва да се уважи до размера на сумата 1414, 03лв. Като е приел същото районния съд е постановил един обоснован и законосъобразен съдебен акт.                  

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78  ал. 3 от ГПК ще следва да се присъдят разноски в полза на ответника по въззивната жалба . От представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК се  установява ,че ответната страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Въззивната страна е направила възражение  за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. В производството пред районния съд е  представена данъчна оценка на имота , от която се установява ,че  цената на иска , определена по правилото на чл. 69 ал. 1 т 2 от ГПК е 10 310 лв. При тази цена на иска , на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на  840лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното т. ,поради което не следва да бъде намалявано .        

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26251/ 27. 11.2020г. на районен съд Пазарджик  , постановено по гр. д. № 4094/ 2018г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА М.А.К. ,  ЕГН **********,*** ,И.И.К., ЕГН **********,***   и Т.И.К. , ЕГН ********** ***,да заплатят  в полза на Т.А.К., ЕГН **********, от гр. София , ж. к. „Младост 2“, бл. , вх. ,ет. , ап. ,сумата 1000 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение  на един адвокат пред въззивната инстанция . 

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция    подлежи на касационно обжалване  в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.  

                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :