Р Е Ш Е Н И Е
22.06.2021 г.
Номер 171 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на първи юни 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 476 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 4 от Закона за МВР.
К.Й.Й. – полицейски инспектор, V степен в група ”Охранителна полиция” към Районно управление – Костинброд при ОД на МВР гр. София, ЕГН **********,***, обжалва Заповед № 8121К - 9289/25.09.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение в МВР по негово собствено желание след подадено заявление за това с вх. № 8121в – 79/09.09.2020 г. до министъра на вътрешните работи. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Заявява, че е подал заявление за напускане на системата на МВР под натиск. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, като претендира направени по делото разноски, по приложен списък. Представя писмена защита, чрез пълномощника си адв. Й..
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния
си представител гл. юк. Т., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки. Претендира разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
По делото са разпитани и свидетелите Н.Н., Добри Т., Н.С., А.Н. и Ю.Н..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Жалбоподателят – К.Й.Й. е заемал длъжността полицейски инспектор - държавен служител, V степен, група „Охранителна полиция“ към РУ – Костинброд при ОД на МВР гр. София. Прекратено е служебното му правоотношение по собствено желание, считано от датата на връчване нса заповедта.
На 09.09.2020 г. К.Й. е подал до министъра на вътрешните работи заявление с вх. № 8121в – 79/09.09.2020 г., с което моли служебното му правоотношение да бъде прекратено по собствено желание. Заявлението е адресирано и подадено от жалбоподателя директно до министъра на вътрешните работи. Формално заявлението не е подадено при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121з – 311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правотношение на държавните служители в МВР, а именно чрез директора на ОДМВР – София, но същото е по желание на самия жалбоподател, като е подаден до органа по чл. 158 от ЗМВР.
Министърът на вътрешните работи, въз основа на подаденото заявление, издава Заповед рег. № 8121К-9289/25.09.2020 г., с което прекратява служебното правоотношение на Й., на основание чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР – по желание на служителя, считано от датата на връчване.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдът не констатира нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Същата е издадена в срока по чл. 228 ал. 2 изр. 1, във вр. с ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 227, във връзка с чл. 158 от ЗМВР /в релевантната редакция/.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не установи основания за отменяемост на административния акт, като счита че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 8121з-311 от 17 юли 2014 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва срещу подпис на държавния служител, който отбелязва датата, часа на връчване и декларира дали се намира в законовоустановен отпуск. Й. собственоръчно в ръкописен вид на 06.10.2020 г. е декларирал, че не се намира в такъв отпуск. Отбелязъл е, че подписва с особено мнение, като такова не е приложено никъде по делото. Жалбоподателят не е упражнил и дадената му от ЗМВР възможност да оттегли заявлението си за напускане по собствено желание. От приложената кореспонденция между Дирекция „Човешки ресурси“ и Дирекция „Координация и административно обслужване“ и ОДМВР София, за периода от 10.09.2020 г. до 21.09.2020 г., не се установява жалбоподателят да е подавал заявление за оттегляне на заявлението си за напускане по собствено желание. Заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание от служителя на МВР е оттегляемо, докато не е прието от адресата.
По делото не се доказа да е налице проблем с дееспособността на жалбоподателя като основно и необходимо качество на правния субект за обективиране на правно валидно волеизявление. За да е налице волеизявление волята следва да бъде обективирана по начин определен в закона. След приемане от адресата волеизявлението обвързва заявителя. В случаите, при които волята не е правилно формирана поради въздействието на външни фактори, които я опорочават и се стига до разминаване между воля и изявление, законодателят е предвидил основания, при наличието на които едностранното волеизявление ще страда от порок и ще се санкционира като нищижно или унищожаемо. В ЗМВР няма такива разпоредби, а общите разпоредби, които регламентират унищожаемостта на сделките се съдържат в чл. 27 – чл. 35 от Закона за задълженията и договорите.
От доказателствата по делото /писмени и устни/, безспорно се доказва отрицателното отношение на Й. към ръководството на ОДМВР – София. Това обяснява мотивите му за подаване на заявление за прекратяване на служебното му правоотношение, но това не води до извод за опорочаване на волята му. Не се доказа, че волеизявлението на Й. е направено под въздействието на обстоятелства, попадащи в хипотези на закона като основание за нищожност или унищожаемост. Разколебаването на жалбоподателя след издаването на оспорената заповед и съответно оспорването й, не опорочава вече взетото и обективирано в подаденото заявление решение за напускане системата на МВР от страна на Й.. Не се доказа в хода на съдебното производство върху същия да е оказан психически натиск и тормоз. Разпитаните свидетели не установиха по безспорен начин, че върху Й. е оказван натиск да подаде заявление за напускане на системата на МВР. От събраните устни доказателства се установява, че жалбоподателят е обмислял решението си да напусне системата на МВР през продължителен период от време, но не се доказва това решение да е обусловено от окозван му натиск за това. Принудата е противоправно мотивиране на лице към поведение, което то не желае, т.е. касае се до въздействие върху психиката на това лице, което може да бъде осъществено и чрез заплашване с бъдещо деяние, което да е от естество да изложи на опасност честта на заплашвания. Принудата може да бъде осъществена и чрез злоупотреба с власт, при което е необходимо съществуването на особени отношения между лицата, при които лицето, осъществяващо принудата да има правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на принудения, което да има за резултат поведение от страна на последния, с което тй извършва нещо против волята си. В случая не се установява наличието на тези хипотези.
Обжалваната заповед съответства и на целта на закона.
Държавната служба в органите на МВР следва да се изпълнява от служители със съответната мотивация и отговорност. В случая Й. е упражнил правото си да поиска прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. С достигане на волеизявлението му до знанието на министъра на вътрешните работи, за същият възниква задължението да се произнесе по направеното искане, което е било сторено с издаването на оспорената заповед. Същата е постановена именно след изрично волеизявление на служителя за прекрятяване на служебното првоотношение с подадено лично от него заявление за напускане по негово желание. В нормата на чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, е предвидено, че служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание. В конкретният случай, безспорно се установява, че Й. е направил такова изрично и категорично волеизявление до министъра на вътрешните работи. Съгласието на министъра, не е част от фактическия състав по чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР. С подаването на заявление /молба/ за прекратяване на правоотношението по собствено желание, служителят упражнява предоставеното му от закона субективно право. Министърат на вътрешните работи няма право на преценка дали да прекрати служебното правотношение, ако има подадено изречно заявление от служителя, ако не е налице ограничението за прекратяване на служебното правотношение, предвидено в чл. 226 ал. 7 от ЗМВР – образувано дисциплинарно производство срещу служителя по чл. 207 ал. 1 от същия закон. Такова дисциплинарно производство към датата на издаване на заповедта не е било образувано. Не се потвърждават твърденията на Й., че срещу него са били образувани три дисциплинарни проверки преди подаването на заявлението, както и че дирекция „Инспекторат“ е извършвала проверка за забавено плащане на обезщетение на Й. /виж писмо рег. № 4575-р-738/11.02.2021 г. – лист 70 по делото/.
Служебното правотношение се прекратява с издаването на заповед, съгласно чл. 227 от ЗМВР, т.е. заповедта има конститутивно действие. За материалната законосъобразност на тази заповед е необходимо фактическият състав предвиден в нормата на чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР да е осъществен към датата да издаването й. В конкретният случай това означава, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител в МВР следва да е имал воля / „собствено желание“/ за прекратяване на служебното му правоотношение. Заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание от служител на МВР представлява едностранно волеизявление адресирано до административен орган, с което законът свързва настъпването на определени правни последици. В закона не е предвидена специална форма за приемана на заявлението, разглеждано като изразяване на воля на страна по служебно правотношение. Волеизявлението на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание следва да е валидно към датата на издаване на тази заповед. С издаването на заповед за прекратяване на правотношението по чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи приема по обвързващ го начин адресираното до него волеизявление на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание.
Доказателствата приобщени по настоящето производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК, се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, твърдяните от Й. нарушения от страна на административния орган не бяха доказани по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
Водим от горното, съдът счита, че предвид
всички изложени съображения по - горе, взети в тяхната съвкупност, процесната
заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата
компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с административно
- производствените правила и правилно приложение на материално - правните
разпоредби, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и
жалбата срещу нея се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на ответника направените разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по този тип дела, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.Й., полицейски инспектор V степен, група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Костинброд при ОД на МВР гр. София, срещу Заповед рег. № 8121К - 9289/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение в МВР по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА К.Й.Й. със съдебен адрес:***, да заплати на Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, сумата от 400 /четиристотин/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен
съдия: