№ 1603
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500820 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивни жалби срещу решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение №
260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС и частни жалби срещу
постановените по същото дело определения № 263543/19.11.2020г. и № 264417/10.12.2020г., както
следва: -1.Въззивна жалба вх. № 28299/19.11.2020г. подадена от АТ. АЛ. Д. срещу решението, в
частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.57, ал.2 СК за
периода 03.03.2018г.-03.11.2019г. в размер на 19 000лв. Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено,
като се постанови ново, с което исковете да се уважат в предявените размери. Съдът не е обсъдил
направените от ищцата твърдения и възражения, поради което е достигнал и до неправилни изводи
относно обема на предоставеното за ползване на ответника семейно жилище. Твърди, че в
семейното жилище се включва и югоизточната стая, като правото на ползване по отношение на
същата, предоставено на трети лица е било погасено поради неупражняването му от момента на
учредяването. Твърди също, че определената наемна цена за периода от 19 месеца в размер на
4568лв. е занижена, тъй като в тази цена не се включва наемната цена на посочената стая – част от
жилището, както и на прилежащите тавански стаи. Решението се обжалва и в частта относно
определената наемна цена за разликата от присъдените 125лв. до предявения размер от 200лв.
месечно. Решението се оспорва и в частите, с които е отхвърлен предявения иск за разликата над
присъдените 2284лв. за периода 03.04.2018г.-03.11.2019г., като погасена чрез прихващане с
дължими от ищцата суми и суми за разноски, поради недължимост на сумите, с които е извършено
прихващане. По изложените съображения, претендира отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат в предявените размери.
Претендира присъждане на разноските по делото.
1
-2. А.Д. е депозирала и частни жалби: вх. №289775/16.12.2020г. срещу определението, с
което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и жалбоподателката е
осъдена да заплати допълнително разноски в размер на 81,40лв., ; вх.№292138/29.12.2020г. срещу
определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК, подадена от А.Д.. Жалбоподателката
счита, че същите са неправилни и незаконосъобразни.
В предвидения срок ИВ. АНГ. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в
обжалваните части.
С писмени отговори И.П. оспорва частните жалби като неоснователни.
-3. Въззивна жалба от ИВ. АНГ. П. срещу постановеното по делото решение №
260266/01.02.2021г., с което е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначалното решение, с наведени оплаквания за неправилност поради съществени процесуални
нарушения и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира
решението да бъде отменено, а в условие нА.ентуалност същото да бъде изменено, като се допусне
прихващане с насрещните вземания на И.П. срещу А.Д., описани във възражението за прихващане
в отговора на исковата молба, които не са погасени с извършеното с решение №26070/15.10.2020г.
прихващане
С писмен отговор насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите и прецени събраните по делото доказателства
на основание чл. 235 ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ВРС АТ. АЛ. Д. е предявил иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС срещу И.П. за
осъждането му да заплати на ищцата сума в размер на 19000лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствен между страните имот, представляващ семейно
жилище, което след прекратяване на брака е предоставено за ползване на ответника за периода
03.04.2018г.-03.11.2019г. и иск по чл.57, ал.2 СК за определяне на наемно възнаграждение в размер
на 1000лв. за ползване ва ½ ид.ч. от съсобственото семейно жилище, което след прекратяване на
брака на страните с развод с решение по гр.д. №76595/2015г. по описа на ВРС е предоставено за
ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са бивши съпрузи, чиито граждански брак,
сключен на 25.11.1977г. е прекратен с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. по описа на ВРС. С
решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС, ползването на семейното жилище, придобито в
СИО, представляващо втори етаж от къща, находяща се в ***, състоящо се от антре, салон, три
стаи, кухня, баня-тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен
етаж, състоящ се от коридор, изба, килер е предоставено на съпруга И.П., на основание чл.56, ал.5
СК. От деня на въвода на ответника в имота-03.04.2018г. до подаване на исковата молба ищцата е
лишена от ползването на собствената си ½ ид.ч., поради което и претендира обезщетение в размер
на 19 000лв., както и за определяне на наемно възнаграждение, което занапред ответникът да й
заплаща, на основание чл.57, ал.2 СК.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Твърди,
че семейното жилище се състои от спалня, хол, кухня, детска стая и сервизни помещения. Оспорва
твърденията на ищцата, че ползва изба и таванско помещение в подпокривното пространство на
жилищната сграда, както и, че е възпрепятствал достъпа й до тях. Твърди, че в тези помещения се
съхраняват вещи на децата на страните. Оспорва и твърденията, че използва едната стая от
семейното жилище, като твърди, че в нея се съхраняват вещи на ищцата. Доколкото наемно
отношение не е възникнало за таванските и избените помещения, счита иска за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС и за определяне на наемно възнаграждение за неоснователни.
Претенциите по отношение на семейното жилище, състоящо се от спалня, хол, кухня, детска стая
и сервизни помещения счита за неоснователни, предвид липсата на отправена покана до
съсобственика преди подаване на исковата молба. В условие нА.ентуалност отправя възражение за
прихващане със сумите: 1226лв., представляващи сторени в производството по гр.д. №
2
7695/2015г. на ВРС и в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС съдебни разноски; 600лв., представляващи
сторени в производството по гр.д. № 9443/2015г. на ВРС съдебни разноски; 51,27лв.- заплатен на
24.02.2015г. местен данък и такса битови отпадъци за съсобствения имот, дължими за 2015г.;
51,15лв.- заплатен на 27.04.2016т. местен данък и такса битови отпадъци, дължими за 2016г.;
3786,97лв., представляваща платена без основание стойност на възнаграждение за престой,
медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на ищцата в хоспис за
периода 22.02.2019г. – 23.06.2019г.; 1840лв., платени на възнаграждение за престой и медицинско
обслужване на ищцата в дом за стари хора в периода 23.06.2019г. – 23.08.2019г.; 380лв. заплатени
в периода 20.03.2019г.-17.04.2019г. за медицински изследвания на ищцата; 556,51лв. заплатени в
периода 22.02.2019г.-01.08.2019г. за медикаменти на ищцата; 176,61лв.- половината от заплатени в
общ размер от 353,22лв. от ответника консумативни разходи за доставена в съсобствения имот и
потребена от ищцата електроенергия в периода 05.01.2017г.-03.07.2017г.; 108,04лв. платена в
периода 05.11.2014г.-03.01.2017г. стойност на доставени и ползвани от А.Д. ВиК услуги,
представляващи ¼ част от общата сума от 652,27лв.; 2022,58лв., представляаваща ½ от стойността
на доставена и потребена от прехвърлителите А. А. и Т. А.а електроенергия за ползваната от тях
стая за периода 05.11.2014г.-04.12.2019г., 113,47лв.- половината от стойността на ползвани
далекосъобщителни услуги от Т. А.а за периода м. декември 2014г.-м. март 2019г.; 83,30лв.
половината от заплатена цена за ползвана услуга – сателитна телевизия от Т. А.а в периода м.
декември 2017г.- м. януари 2020г.; 24,50лв. половината от стойността на абонамент „Втора
младост“, ползван от Т. А.а за 2018г., 2019г.,; 530лв.- половината от стойността на погребение, на
прехвърлителя А. А. и 20лв., представляващи половината от платена такса за издаване на
съобщение за смърт; 802лв., представляващи половината от възнаграждение за изработка на
паметник.
Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява,
че сключеният на 25.12.1977г. брак на страните е прекратен на основание чл.49, ал.1 СК, с влязло
в сила решение № 2314/13.06.2016г., постановено по гр.д. № 7695/2015г. по описа на ВРС, като с
решение №2/03.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2056/2016г. е прието, че вина за
разстройството на брака носи съпругата- А. П.а, като на основание чл.56, ал.5 СК придобитото в
СИО семейно жилище, находящо се в *** е предоставено за ползване на И.П.; на 03.04.2018г. А.Д.
е напуснала семейното жилище, съгласно протокол за въвод във владение.
Съгласно представен по делото договор от 25.05.1981г., А. РА. е прехвърлил на дъщеря си
А. П.а правото на собственост върху втори етаж от жилищна сграда и ½ ид.ч. от изба, заключена в
северната част на сградата, ведно с 556 кв.м. ид.ч. от дворно място в *** срещу задължението на
преобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителя и неговата съпруга Т. А.а до края на
живота им, като прехвърлителят е запазил за себе си и своята съпруга правото на безвъзмездно
ползване на югоизточна стая от етажа до края на живота на живота им.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на СТЕ се установява, че вторият
етаж от жилищната сграда, находяща се в *** се състои от антре – 11 кв.м., хол-22,5 кв.м., спалня-
20,5, спалня 14,5 кв.м., кухня – 11,8 кв.м., баня-тоалет-3,9 кв.м., килер 1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м.,
като антрето представлява остъклена част от стълбищната площадка.; югоизточната стая, върху
която прехвърлителите са запазили право на ползване, представлява спалня с площ от 14,5 кв.м. и
е означена с червени щрихи на скицата към заключението; достъпът до тази стая се осъществява
от антрето; избата, заключваща се в северната част на сградата е с площ от 17 кв.м., означена с
червени щрихи на скица №3, приложена към заключението; в подпокривоното пространство на
сградата съществуват две тавански стаи, тоалет и коридор. Средният пазарен наем на семейното
жилище, при отчитане на запазеното право на ползване върху югоизточната стая за периода
03.04.2018г. – 03.11.2019г. е в размер на 4230лв. за целия имот. Вещото лице е посочило, че
определяне на размера на наема е съобразило обстоятелствата, че жилището е съсобствено при
запазено право на ползване за една от стаите; намира се на последен етаж от къща; достъпа до
помещенията се осигурява чрез остъклено антре; има две преходни стаи; отдалеченост от магазини
и автобусни спирки; стари електроуреди.
Съгласно заключението по проведенета пред ВРС комплексна тройна СТЕ входното антре
осигурява достъп до югоизточното стая, салона и другата спалня; през него се осигурява достъп и
до таванския етаж; таванският етаж е изграден върху пристройка с площ от 42 кв.м., изпълнен през
3
1982г. кв.м.; средния пазарен наем за жилището, при отчитане на запазеното право на ползване
върху югоизточната стая за процесния период е в размер на 4568лв., като при определянето му са
използвани методът на пазарните аналози, информация за сключени сделки и предлагани офертни
цени; методът на възстановителната стойност, отчитащ РЗП, , експлоатационна гадност,
инвестиционна стойност; технологично обезценяване и осъвременена възстановителна стойност;
местоположение на жилището, състояние.
Съгласно приетото при въззивното разглеждане на делото заключение на първоначална
СТЕ процесното жилище се състои от хол-18,13 кв.м., спалня-17,33 кв.м., спалня 11,88 кв.м., кухня
9,49 кв.м., баня-тоалет- 2,75 кв.м., килер 1,70 кв.м., салон 11,84кв.м.; избеният етаж се състои от
две избени помещения, избени коридори и гараж; избата в североизточното част е 17 кв.м.;
таванският етаж се състои от две помещения с площ от 9,57 кв.м. и 10,15 кв.м., коридор 7,56 кв.м.
и санитарен възел – 2,24 кв.м., общата застроена площ е 29,52 кв.м.; размера на средния пазарен
наем на жилището за периода 03.04.2018г. – 03.11.2019г. е 10 408лв.; среден пазарен наем, към
момента на изготвяне на заключението – 567 лв.; при определяне на размера на наема, не е взето
предвид, че върху едното стая от жилището е запазено право на ползване; в обясненията си вещото
лице е посочило, че не е взело предвид, че имотът е в съсобственост, като при остойностяване на
наема при съсобственост, следва да се приложи коефициент и наемът би бил по-нисък; посочило е
също, че имотът може да бъде отдаден под наем за посочената цена, като се включат и таванските
помещения, освен помещенията на втория етаж.
Съгласно заключението на повторната СТЕ, проведена при въззивното разглеждане на
делото, размера на средния пазарен наем за периода 03.04.2018г. – 03.11.2019г. за процесния имот,
представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от антре-11 кв.м.,
хол-22,5 кв.м., спалня-20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня 11,8 кв.м., баня-тоалет 3,9 кв.м., килер
1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м., ведно с изба с площ от 17 кв.м. в размер на 5358лв.; размера на пазарния
наем за жилището, при отчитане на правото на ползване на едната стая, запазено за
прехвърлителите на имота е в размер на 4769лв.; размера на месечния наем към настоящия момент
вещото лице е определило в размер на 333лв. / без отчитане на право на ползване върху част от
жилището/; размера на месечния наем за таванските помещения за периода от 03.04.2018г. –
03.11.2019г. е в размер на 104 лв., а към настоящият момент – 123,65лв.
Първоинстонционният съд правилно, въз основа на представените по делото доказателства,
съобразявайки постановеното в решението по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС и ППВС
№12/1971г. е приел, че семейното жилище на страните по делото се състои от: антре с площ от 11
кв.м., хол с площ от 22,5 кв.м., спалня с площ от 20,5 кв.м., спалня с площ от 14 кв.м., кухня с площ
от 11,8 кв.м., баня-тоялет с площ от 3,9 кв.м., килер с площ от 1,7 кв.м., салон с площ от 14,1 кв.м.
и ½ ид.част от избата, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при
лично ползване на съсобствената вещ от някой от съсобствениците възниква от деня на писменото
поискване. Обезщетение по реда на чл.31, ал.2 СК се дължи и за имоти, придобити в СИО,
прекратена поради развод и съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище,
дължи обезщетение за ползване на другия съпруг, като фактическия състав на претендираното
обезщетение не включва отправянето на покана. Приема се, че такава не е необходима, тъй като
въз основа на съдебно решение, с което е постановено ползване на семейното жилище от страна на
единия съпруг е възникнало везмездно наемно правоотношение, като ползващият съпруг следва да
се счита уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.
В случая за периода от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 2056/2016г. на
ВОС, с което ползването на семейното жилище е предоставено на И.П. до настъпване на условията
за прекратяване на ползването, неползващият съпруг- А.Д. има право на обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС по отношение на семейното жилище, без да е необходимо да отправя нарочна покана.
Първоинстанционният съд правилно е установил подлежащите на доказване факти,
съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса и въз основа на твърденията на
страните и събраните по делото писмени доказателства е приел, че наемно правоотношение между
страните е внъзникнало само по отношение на семейното жилище, описано в решение
№2/03.01.2017г., постановено по вгр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС, а именно три стаи, кухня,
4
баня и тоалетна. Предвид посоченото в решението, съобразявайки постановките в ППВС
№12/1971г., както и посоченото в договора от 25.05.1981г. за продажба на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, настоящият въззивен състав приема, че предоставеното за ползване на
ответника семейно жилище се състои от: антре с площ от 11 кв.м., хол с площ 22,5 кв.м., спалня
20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м., килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м.
и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м.
Без значение е дали съпругът, на когото е било предоставено ползването на семейното
жилище фактически е ползвал всички помещения в него и чии вещи са се съхранявали в някои от
помещенията, при липса на наведени твърдения, че другият съпруг е ползвал жилището..
Наведените от въззивницата А.Д. възражения, че при определяне на размера на наема не следва да
се отчита запазеното в полза на трети лица право на ползване върху едната стая, както и, че
същото се е погасило поради неговото неупражняване, настоящият състав на съда намира за
неоснователни. По силата на договора, обективиран в НА№ 196/25.05.1981г. прехвърлителят на
процесния имот, който страните са придобили в СИО е запазил за себе си и за съпругата си
пожизнено право на ползване върху югоизточната стая от жилището. Това право на ползване е
лично и не се погасява с неупражняването му, като по делото неса представени доказателства,
притежателите на това право да са се отказали от него по съответния надлежен ред. Правото на
ползване върху част от жилището следва да се цени функционално като тежащо върху жилището и
до неговото погасяване със смъртта на ползвателите е обременявало същото.
Съгласно приетото пред настоящият въззивен състав заключение на СТЕ средният пазарен наем на
семейното жилище, при отчитане на запазеното право на ползване на югоизточната стая, за
периода от 03.04.2018г. до 03.11.2019г. е в размер на 4769лв. При определянето му е използван
сравнителния метод на база направени от вещото лице справки във фирми за отдаване под наем на
недвижими имоти в периода 2018-2019г. в кв.Г., като за сравнение са взети реални сделки. Вещото
лице е извършило замервания и оглед на место, като е взело предвид местоположението на имота,
близостта до училище, детска градина, магазини, техническата инфраструктура и транспортната
достъпност – добра транспортна достъпност, наличие на автобусна линия до града. Настоящият
състав на съда, кредитира това заключение, тъй като използвания метод за оценка, с отчитане на
индивидуалните характеристики на имота и сравнение с реални сделки в периода 2018-2019г. в
района, в който се намира имота установява реалното положение на пазара на недвижими имоти
под наем.
По изложените съображения предявеният иск е основателен до размера на сумата от
2384,50лв., която представлява обезщетение за лишаването от ползване на ½ ид.част от
съсобствено семейно жилище за периода от 03.04.2018г. – 03.11.2019г.
По възраженията за прихващане: ответникът е направил възражения за прихващане с негови
насрещни вземания, като е представил доказателства за снабдяване от негова страна с
изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в сила решения по гр.д. №7695/2015г. на
ВРС и в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, с които А.Д. е осъдена да му заплати съдебни разноски в
размер на 1226,50лв. и 600лв., или общо 1826,50лв.; представени са и доказателства, от които се
установява, че И.П. е заплатил на Община Варна дължимите за 2015г. и 2016г. местни данъци и
такси за семейното жилище по партидата на ищцата общо в размер на 102,42лв. С посочената сума
ищцата се е обогатила за сметка на ответника, поради което същата дължи връщането й. По делото
е представен договор от 22.02.2019г., сключен между И.П., като представител на А.Д. и „Хоспис
Филаретова“ЕООД за срок от 30 дни, с който дружеството е поело задължение за осигуряване на
медицинско обслужване на А.Д. срещу заплащане на 900лв. Посочената сума е заплатена от И.П.
на 22.02.2019г., видно от представената квитанция.
Възраженията за прихващане между дължимото обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС и
разноските, присъдени по водени между страните дела, платени местни данъци и такси за имота за
2015 и 2016г., възнаграждение за престой и медицинско обслужване в хоспис на А.Д. по договор
от 22.02.2019г. са основателни и следва да бъдат уважени.
Искът с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, следва да се отхвърли за сумата от 2384,50лв.,
поради прихващане чрез насрещни вземания на ответника И.П. до размера на сумата от 2384,50лв.,
5
от която 1826,50лв.- съдебно деловодни разноски, присъдени с решения по гр.д. № 7695/2015г. на
ВРС и гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, 102,42лв., представляващи дължими от ищцата и заплатени от
ответника местни данъци и такси за 2015г. и 2016г. и сумата от 455,58лв., представляваща част от
заплатено възнаграждение за престой в хоспис на А.Д. за периода от 22.02.2019г. – 24.03.2019г., по
договор от 22.02.2019г.
Предвид изложеното, решението на първоинстонционния съд, в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.31, ал.2 ЗС, поради прихващане следва да се отмени, като се постанови ново, с което
искът за сумата от 2384,50лв. се отхвърли поради прихващане с посочените по-горе суми.
Иска за разликата до претендирания размер от 19000лв. и за часттите от съсобствния на
страните имот над определеното семейно жилище е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ
от някой от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е съсобственик, че е отправил писмена
покана до ответната страна, с която е изявил воля да му се заплаща обезщетение за лишаването му
от ползване на съсобствения имот; че ответната страна ползва имота, вкл. чрез възпретятстване
ползването му от ищеца и размер на обезщетението представляващо пропусната полза. В случая
ищцата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е отправила писмена покана
за заплащане на обезщетение, както и, че ответникът ползва частите от съсобствения имот, извън
обема на семейното жилище. Решението в тази част е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да се потвърди.
По иска по чл.57, ал.2 СК: С исковата молба ищцата е предявила искане за определяне на
наемно възнаграждение за процесното жилище, което ответникът да бъде осъден да й заплаща
занапред. Безспорно е по делото, че от 03.01.2017г. семейното жилище е предоставено за ползване
на ответника, на основание чл.57, ал.1 СК, като съдът не е определил наем; жилището се ползва от
И.П..
Първоинстанционият съд правилно е установил подлежащите на доказване факти,
съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса и въз основа на събраните по
делото доказателства е установил, че претенцията на ищцата е основателна до размера на сумата от
125лв. По отношение на определената наемна цена за периода след завеждане на исковата молба,
настоящият състав на съда кредитира, заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВРС, тъй
като в приетото пред въззивния съд заключение на СТЕ по отношение на размера на наема към
настоящия момент, вещото лице е посочило, че не е открило и не е взело предвид реално сключени
сделки, а само офертни цени за отдаване под наем на имоти, в района, в който се намира и
процесния имот. Правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата е дължима, считано от
датата на предявяване на иска, като предвид неизискуемостта на вземането по чл.57, ал.2 СК не са
налице предпоставките за извършване на прихващане с насрещни вземания на ответника.
Правното основание на претенцията, която съдът е възприел твърденията на ищеца е осъждане на
ответника да заплаща наемна цена за процесното жилище за периода след подаване на исковата
молба, т.е. след 04.11.2019г.
Възраженията на жалбоподателя И.П. относно възможността размера на наема за периода
от предявяване на исковата молба до постановяване на решението да се определи математически,
поради което е възможно да се извърши и прихващане с насрещни вземания на ответника, не се
споделят от въззивния съд. В случая не са налице две насрещни изискуеми вземания, поради което
и не са налице предпоставките за извършване на прихващане.
Поради гореизложеното и съвпадане крайни изводи, до които достигна въззивният съд с
тези на първоинстанционния, решението в тази част следва да се потвърди.
Решението на ВРС е правилно и в частта относно разноските, като същите са правилно
математически изчислени, съобразно изхода от спора, съразмерно на уважените претенции и
съгласно представените доказателства за извършването им.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноските следва да останат, така както са
направени от всяка от страните.
6
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение № 260266/01.02.2021г.,
постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от АТ. АЛ. Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН ********* иск с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 2284лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ½ ид.ч. от съсобствено семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се в
***, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м., хол с площ 22,5 кв.м., спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5
кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м., килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба,
заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м, след прекратяване на брака с развод с
решение гр.д. № 769/2015г. на ВРС,което е предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д.
№ 2056/2016г. по описа на ВОС за периода 03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез
прихващане с насрещни вземания на И.П., предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ размер на
2284лв., от които 1826,50лв.- съдебни разноски; 102,42лв. местни данъци и такси за 215г. и 2016г.
и 355,08лв. част от платено възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за
консумативи по договор от 22.02.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АТ. АЛ. Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН
********* иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 2384,50лв
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствено семейно жилище,
представляващо втори етаж от къща, находяща се в ***, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м.,
хол с площ 22,5 кв.м., спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м.,
килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на сградата с площ от
17 кв.м,, което, след прекратяване на брака с развод с решение гр.д. № 769/2015г. на ВРС, е
предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС за периода
03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на И.П.,
предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ размер на 2384,50лв., от които 1826,50лв.- съдебно
деловодни разноски, присъдени с решения по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и гр.д. № 2056/2016г. на
ВОС, 102,42лв., представляващи начислени по партида и дължими от А.Д. и заплатени от И.П.
местни данъци и такси за семейното жилище за 2015г. и 2016г. и сумата от 455,58лв.,
представляваща част от заплатено възнаграждение за престой, медицински обслужване и разноски
за консумативи в хоспис на А.Д. за периода от 22.02.2019г. – 24.03.2019г., по договор от
22.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение
№260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, останалите
обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с касационна жалба пред ВКС, по реда и условията
на чл.280 ГПК, в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7