№ 18173
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110124598 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Трудово-лечебно стопанство“ ЕООД
срещу Х. Д. Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 000 лева, представляваща главница по Договор за заем от 09.11.2017г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г., до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 309,55 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.05.2020г. до 08.05.2023г.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2017г. между страните е сключен договор за
заем за сумата от 1000 лева, по който ответникът се задължил да върне заетата сума в срок
до 09.05.2018г., като връщането можело да се осъществи в брой или чрез извършване на
СМР. Твърди, че към момента ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Х. Д. Л. чрез
назначения от съда особен представител- адв. К., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Изложени са съображения, че към настоящия момент не са налице
безспорни доказателства за това, че няма извършено плащане на сумата по договора или
осъществена дейност в съответствие с договореното по т.6 от договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между
1
страните е сключен договор за заем, че е предоставил реално на ответника договорения
заем, настъпването на уговорения падеж, изпадането на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на падежа, а именно
връщане на предоставената му в заем сума, респ. извършване на СМР на тази стойност.
От приетия договор за паричен заем от 09.11.2017г. се установява, че ищецът е
предоставил на ответника заем в размер на 1000 лева, която сума се предоставя в брой в
деня на сключване на договора за заем. Уговорено е, че заемателят не дължи
възнаградителна лихва на заемодателя и се задължава да върне заетата сума в срок до
09.05.2018г. В чл. 6 от договора е уговорено, че връщането на заемната сума ще се
осъществи по следния начин – на каса на заемодателя или чрез извършване на строително-
монтажни дейности от заемателя в полза на заемодателя. За извършените дейности от
заемателя се съставя приемо-предавателен протокол и сумата по конкретно извършената
дейност се приспада от дадения от заемателя заем.
От приетата и неоспорена разписка-споразумение от 09.11.2017г. се установява, че
ответникът е получил сумата от 1000 лева по договора за заем.
Предвид гореизложеното, от приетите по делото писмени доказателства се установяват
всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска – заетата сума в размер на
1000 лева е предадена в брой на ответника, между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за заем с конкретно уговорен падеж на задължението за
връщане на заетата сума – 09.05.2018г. Падежът е настъпил и вземането е станало
изискуемо.
При това положение в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискуемото
задължение за връщане на заетата сума по някой от посочените в договора начини – чрез
плащане или чрез изпълнение на СМР, чиято стойност да бъде прихваната с размера на
заема. Въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не
сочи доказателства за това обстоятелство, такива доказателства не са ангажирани по делото.
Ето защо предявеният осъдителен иск за плащане на главницата е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
На следващо място, задължението за връщане на заетата сума е с уговорен падеж, който
е настъпил и ответникът като заемополучател е изпаднал в забава от деня следващ датата на
падежа – 10.05.2018г., без да е необходима покана. В конкретния случай мораторната лихва
се претендира за по-кратък период – от 09.05.2020г. до 08.05.2023г. /деня преди датата на
подаване на исковата молба/, поради което през него ответникът е бил в забава за плащане
на главницата. По реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
съдът установил, че размерът на мораторната лихва за периода от 09.05.2020г. до
08.05.2023г. е в размер на 309,55 лева, какъвто е и претендираният размер. Ето защо
предявеният иск за заплащане на мораторна лихва също е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските.
2
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 52,38 лева, за депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника в размер на 430,95 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, платено изцяло в по банков път, или общо 883,33 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Д. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Две могили, обл. Русе, ул. „Алеко
Константинов“ № 8, да заплати на „Трудово – Лечебно Стопанство“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе – IV КМ“, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща
главница по Договор за заем от 09.11.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.05.2023г., до окончателно изплащане на вземането; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 309,55 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 09.05.2020г. до 08.05.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
883,33 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3