№ 13849
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110169088 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 04.10.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. Д. Я. за сумата от
57,71 лева, главница за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.-30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **, аб.№ **, сумата от 46,44 лева,
главница за дялово разпределение за период 01.08.2020 г.-30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,08 лева,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за период 15.09.2021 г.-14.09.2023 г.,
сумата от 11,15 лева, мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период
16.10.2020 г.-14.09.2023 г., и разноски по делото. В тази връзка било образувано гр.д. №
54850/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като била издадена исканата заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на ответницата, която в срок възразила, поради което
на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се
изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответницата била
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала
при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата използвала доставената топлинна
енергия през исковия период. До момента обаче не погасила задълженията си. Ищецът сочи,
1
че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били
издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата дължи процесните суми – главници и лихви, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2023 г., до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Е. Д. Я. оспорва исковете с твърдения, че е погасила чрез плащане
задълженията си.
Съдът, като съобрази събраните доказателства във връзка с наведените доводи
по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ответницата представя доказателства за плащане, а ищецът в съдебно заседание
заявява, че са погасени всички искове, като претендира разноски в минимален размер за
исковото дело.
Представените от ответницата два бр. платежни документа сочат, че с първото
плащане от 124,38 лв. ответницата е платила процесните вземания, поради което и исковете
подлежат на отхвърляне поради плащане в хода на процеса.
С второто плащане от 80 лв. са погасени разноските по заповедното дело от 75 лв.,
видно от основанието на плащането, което е разноски по ч.гр.д. № 54850/2023 г. и законна
лихва. С остатъка от 5 лв. е погасена законната лихва за забава върху платените главници от
датата на заявлението 04.10.2023 г. до датата на плащането от 28.02.2024 г.
С оглед обстоятелството, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, на
ищеца следва да се присъдят разноски от 25 лв. държавна такса за исковото дело и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по преценка на съда, общо 75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Е. Д. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че на ответницата дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, главница за цена на
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.-30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. **, аб.№ **, сумата от 46,44 лева, главница за дялово разпределение за
период 01.08.2020 г.-30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 04.10.2023 г.
2
до изплащане на вземането, сумата от 9,08 лева, мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за период 15.09.2021 г.-14.09.2023 г., сумата от 11,15 лева, мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за период 16.10.2020 г.-14.09.2023 г., които
вземанията са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 18.10.2023 г. по ч.гр.д. № 54850/2023 г., СРС, 161-ви с-в, поради плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА Е. Д. Я., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3