№ 1422
гр. Плевен, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. И.а
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело №
20244430102239 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.
И. И., ЕГН ********** от гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ № *** чрез адв. Н. Я.
от АК-Пловдив, против Прокуратурата на Република България, с посочено
правно основание – чл.2, ал.1, т.3 вр. т.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че живеел със семейството в гр.***, нямал постоянни
трудови доходи, като обичайно набавял определени финансови средства чрез
извършването на определени, възложени му срещу заплащане общи ремонтни
дейности на различни съоръжения от нуждаещи се лица. Твърди, че през
различни периоди бил ангажиран с трудова дейност в търговски предприятия
по време на която придобил допълнителни умения, измежду които и монтаж
на елементарни водоснабдителни връзки от канализационни системи.
Твърди се, че през есента на 2019 г. в гр. *** били предприети действия
по изграждането на канализационна система. Твърди се, че свързването на
физически лица към обществената канализационна мрежа чрез
допълнителното прокопаване на канал към вътрешността на имота им и
полагането на съответните тръби, се извършвало за тяхна сметка
1
самостоятелно или чрез наемане на изпълнител. Твърди се, че ищецът В. И.
извършвал такива услуги и изпълнявал свързването към изграждащата се
канализация в гр.***.
Твърди се в исковата молба, че на 24.09.2019 г. с ищеца се свързали
лицата Р.П., П.М. и В.А., които пожелали той да извърши тази дейност по
присъединяването на техните имоти, като му заплатили незначителни суми
като капаро по 10лв., а В.А. - 50лв. Твърди се, че при изразено желание за
присъединяване от страна на живущите по трасето лица, страните се
договорили с В. И. за заплащането на труда и материалите, дължими за
извършване на изкопни мероприятия по снабдяването на жилищния им имот
със съответната канализационна мрежа. В. И. твърди, че им обяснил, че сам
ще извърши работата по прокопаването на дворното място за полагането на
водопроводните тръби и ще ги свърже към канализацията, като ще започне
работа на следващия ден. Твърди се, че следващия ден трите посочени по-горе
лица, споделили за това с *** на гр.***, а той ги посъветвал да се откажат от
договорите си с В. И.. Твърди се, че вместо трите лица да уведомят В. И., те
подали жалби в РУ-Долна Митрополия при ОДМВР- Плевен. Твърди се, че
вследствие на сигнала, били предприети съответните действия по
установяване механизма на деянието, а при условията на доброволност,
незабавно на следващия ден В. И. върнал на Р.П., П.М. и В.А. получените от
тяхна страна парични средства въз основа на постигнатите уговорености за
конкретна и дължима за извършване определена строително - монтажна
дейност.
Твърди се, че срещу В. И. било образувано и проведено досъдебно
производство под № ***/2019 г. по описа на РП-Плевен.
Твърди се, че на 01.03.2021 г. той бил привлечен в качеството му на
обвиняем по делото, затова че: За периода 24.09-25.09.2019год. в гр.***,
обл.Плевен, при условията на опасен рецидив и при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага под претекст да се извърши услуга, е възбудено и поддържано у Р.Н.П.
с ЕГН: ********** от с.гр. ул.„*** заблуждение и с това й причинил имотна
вреда в размер на 10лв.; е възбудено и поддържано заблуждение у П.П.М. с
ЕГН: ********** от с.гр. ул."***"№*** и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 10лв.; е възбудено и поддържано заблуждение у В.Й.А. с
2
ЕГН:********** от с.гр. ул."***"№*** и с това й е причинена имотна вреда в
размер на 50лв. - престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и
б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години, като Съдът може да постанови конфискация
до една втора от имуществото на обвиняемия. Твърди се, че на обвиняемия
била наложена мярка за неотклонение „Подписка".
Сочи се, че в хода на разследването в качеството на свидетели били
разпитани лицата П.М., В.А., Р.П., В.М., М.С. и П.П.М.. Твърди се, че
вследствие на констатираните съществени противоречия между обясненията
на обвиняемия В. И. и показанията на свидетелите П.М., В.А., лицата били
поставени в очна ставка с обвиняемия за установяване механизма на деянието
по несъмнен начин и наличието на фактически реализирани измамливи
действия. Твърди се, че очните ставки с В. И. били извършвани по домовете
на лицата, като той бил съпровождан от полицейски патрул с автомобил,
разследващ полицай по досъдебното производство и ангажирания му
защитник. Твърди се, че се събрали множество хора в гр.***, които станали
свидетели на случващото се и открито коментирали какво става, и че В. И.
„най-вероятно е престъпник, щом го водят по къщите на хората с полиция и
адвокат“.
Твърди се, че при множеството разпити и извършени очни ставки
лицата, подали сигнала, споделили за собствено оттегляне на желанието им за
присъединяване към канализационната система, на което обвиняемият не се е
противопоставил по какъвто и да било начин и своевременно на следващия
ден-26.09.2019 г. е възстановил лично получените от същите парични суми.
Сочи се в исковата молба, че при така установената фактическа
обстановка, ***ът стигнал до извод: „Изразената готовност от страна на
обвиняемият В. И. по незабавното възстановяване на получените суми по
своето естество изключват и наличието на предварително оформено в
интелектуално-волево отношение намерение по набавянето за себе си или
другиго на имотна облага, тъй като със същите не е констатиран за
извършен противоправен акт на разпореждане в изпълнение на намерение за
задоволяването на лични потребности с чуждите парични средства от
обследваното лице.
От доказателствата по делото маса относима към претенциите на
3
М., А. и П. и събрана по време на проведеното предварително разследване не
се установи по несъмнен начин формирането на неправилна представа в
отразените лица от страна обвиняемият относно определени факти от
действителността, свързани с основанието и условията при които ще се
извърши акта на имущественото разпореждане - тоест изявленията на
лицата за готовност по присъединяване към изграждащата се
канализационна система срещу съответното заплащане е било фактически
възможно към момента на деянието....
Следва да се има предвид, че докато възбуждането на заблуждение
представлява наистина едно активно поведение, при втората форма на
изпълнителното деяние - поддържане на заблуждение, най-същественото е,
че деецът чрез конкретното деяние подсилва или подхранва налично
заблуждение и по този начин създава препятствия за неговото
отстраняване, тоест прави обследваното инкриминирано деяние се
индицира безусловното прекратяване на провежданото досъдебно
производство за реализираното от страна на обвиняемият В. И. И. от гр,
*** престъпление по смисъла на чл. 211 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.
29 ал.1 б."а" и б."б" от Наказателния кодекс тъй като деянието не
съставлява престъпление от общ характер при установеното отсъствие на
елементите от състава, както от обективна, така и от субективна
страна.
Поради изложеното и на основание чл. 243, ал.1 т.1 вр.с чл.24, ал.1 т.1
от НПК прекратявам воденото по отношение на В. И. И. от град ***
наказателно производство за престъпление по смисъла на чл. 211 вр. чл. 209,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б."а" и б."б" от Наказателния кодекс, в
съответствие с условните предпоставки по смисъла на действащата ни
процесуално - нормативна уредба при изложените правноаргументирани
доводи."
Твърди се в исковата молба, че с Постановление от 01.06.2021 г.
досъдебно производство № ***/2019 г. по описа на РП-Плевен било
прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление а наложената на В.
И. мярка за неотклонение „Подписка" била отменена.
Твърди се, че след 2 години и 6 месеца В. И. бил окончателно оправдан
по повдигнатото му обвинение. По време на воденото срещу него наказателно
4
производство той изцяло съдействал за изясняване на обективната истина,
като показал безупречно процесуално поведение.
Твърди се, че през този период от време спрямо ищеца били предприети
множество процесуално-следствени действия, част от тях направени и
достояние на роднинско- приятелския кръг, както и на обществеността в гр.
***. Твърди се, че случаят се разчул в гр.***, поради намесата и на *** на
населеното място. Ищецът твърди, че предвид обвиненията за толкова тежко
престъпление, вероятността да бъде лишен от свобода от 3 до 10 години,
множеството процесуално следствени действия извършвани с голяма
интензивност спрямо него, довели до ежедневни тревоги за бъдещето му,
неиздържайки на шумния обществен отзвук и насадилото се мнение, че той е
извършил престъпление, за което трябва да бъде осъден с присъда до 10
години лишаване от свобода.
Твърди се в исковата молба, че така повдигнатото незаконосъобразно
обвинение от страна на РП-Плевен срещу ищеца предизвикало неописуеми
неблагоприятни последици за него във всеки един аспект от неговия живот.
Твърди се, че никой не искал да го ангажира с работа и той останал без
никакви средства за издръжка. Ищецът твърди, че не можел да спи нощем,
развил тревожност, която му пречела да бъде концентриран и той се затворил
в себе си. Твърди, че научил, че хората си шушукат по улиците по негов адрес,
че е престъпник. Твърди, че се чувствал несигурен и притеснен, именно
поради обвиненията срещу него и натрупалото се негативно отношение в
обществото. Твърди, че висящата угроза от неоправдано лишаване от
свобода, предизвикала неблагоприятни последици за психиката и здравето му.
Твърди, че станал изключително затворен, изпаднал в депресия, бил потиснат,
изгубил общителността си. Твърди, че обществена дискредитация в период от
2 години и половина, довела до дистанциране от него на почти всички негови
близки, приятели и познати. Твърди, че в обществото и заобикалящата среда
всички започнали да гледат на него с презрение и укор, за тях бил престъпник,
който няма място сред обществото. Твърди, че не можел да си намери каквото
и да било работа в гр.***, а нямал и никакви възможности да се отдели от
семейството си и да заживее на друго място, до приключване на
разследването спрямо него.
Ищецът счита, че е жертва на интензивна, незаконосъобразна и
5
незаслужена наказателна репресия и тормоз през период от време от 2 години
и половина. Твърди, че многократно е бил призоваван пред органите на
досъдебното производство.
Твърди, че гореизложеното обуславя високия интензитет на дълбоките,
емоционални и психически терзания, болки и страдания от унижението на
личността, накърняването на нравствените ценности като чест и достойнство,
които е изпитвал. Твърди, че и към настоящия момент не може да се
възстанови напълно и да възвърне доброто си име в обществото.
Отправено е искане, да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдена Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. И.
И. с ЕГН:**********, жив. гр.***, обл.Плевен, ул.*** №9, сумата от 7 000
/седем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконните действия на Прокуратурата на Република България, изразяващи
се в неоснователно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.211, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл.29, б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е
привлечен като обвиняем на 01.03.2021г. по Досъдебно производство №
***/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, прекратено
с Постановление на 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез *** *** от РП-Плевен. Оспорва се претенцията като
неоснователна и недоказана.
Излагат се доводи, че към исковата молба не са приложени
доказателства за точната дата, на която постановлението за прекратяване на
досъдебното производство е придобило стабилитет (било получено от
обвиняемия - ищеца В. И.), а това е съществен елемент от исковата претенция.
Сочи се, че при доказана основателност на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ (хипотезата на прекратяване на наказателно производство поради
липса на престъпление и незаконно обвинение преди това), лихвата би била
дължима от датата, на която постановлението за прекратяване е придобило
стабилност.
Излагат се доводи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на
6
01.03.2021 г., постановлението за прекратяване на досъдебното производство е
от 01.06.2021 г., т. е. В. И. е имал това качество за период от 3 месеца, а не
както се твърди в исковата молба - за период от 2 години и 6 месеца. Излагат
се съображения, че му е била наложена най-леката мярка за неотклонение -
„подписка“, поради което ответникът счита, че не е налице дълга и
изключително интензивна наказателна репресия.
Сочи се в отговора на искова молба, че досъдебното производство е било
образувано за разследване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, без изобщо
да се сочи извършител, без да се цитират или намекват имена на евентуално
заподозрени лица, още по-малко - на ищеца.
В този връзка ответникът счита за неоснователно твърдението в
исковата молба, че в продължение на цели 2 години и 6 месеца И. бил жертва
на интензивна, незаконосъобразна и незаслужена наказателна репресия и
тормоз.
Акцентира, че към момента на повдигане на обвинението, съдебното
минало на ищеца не е било чисто, че същият е бил осъждан общо 18
(осемнадесет) пъти за различни престъпления на различни наказания,
включително и с ефективно лишаване от свобода. В тази връзка ответникът
счита твърдението в исковата молба, че само заради това конкретно обвинение
хората започнали да говорят, че В. И. бил престъпник, не следва да бъде
кредитирано.
В тази връзка ответникът счита, че ищецът не е бил известен с
изключително добро име в обществото и вследствие единствено на
повдигнатото обвинение, това добро име и чест са били уронени и засегнати.
Позовава се на съдебна практика, че увреждането при незаконно обвинение е с
по - нисък интензитет спрямо осъждани лица.
Ответникът излага доводи, че ищецът не е приложил към исковата
молба нито едно доказателство за последици и за съществуващата пряка
причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република
България. Сочи, че липсват медицински документи, от които да е видно
твърдяното влошаване на здравословното състояние, вкл. за изпадане в
депресивно състояние. Сочи, че липсват доказателства ищецът да е търсил
работа (подадени молби, заявления, удостоверяващи кандидатстване за
конкретна длъжност, позиция) и да не е бил нает именно защото е бил
7
обвиняем/подсъдим.
Ответникът оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и по
размер. Посочва, че обезщетението следва да съответства на необходимото за
преодоляването на нанесените морални вреди. Счита, че претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 (седем
хиляди) лева е изключително завишена и не съответства нито на
претендираните вреди, нито на икономическия стандарт в страната и в
конкретния географски район към 2021г., като счита, че присъждането й би
представлявало обогатяване, а не справедливо репариране на претърпени
вреди.
Моли при определяне на размера на разноските за адвокат да бъде
взета предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като сочи, че делото не се
отличава с никаква фактическа и правна сложност.
Направени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът В. И. се явява лично и с адв. Н. Я.
от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.
В открито съдебно заседание Прокуратурата на Република България се
представлява от *** *** при РП-Плевен. Отговорът на искова молба се
поддържа по изложените съображения.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното Досъдебно производство № ***/2019г. по описа на
Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. № 4122/2019г., ЗМ №
243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия се установява, че е образувано
на 26.09.2019г., с първо действие по разследването разпит на свидетел-
пострадал, за което изготвено писмено уведомление до РП-Плевен за
започване на досъдебно наказателно производство при условията на чл. 212,
ал.2 НПК /л.1 от досъдебното производство/ . В писменото уведомление е
посочено, образуваното ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия
е за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, като производството не
е образувано срещу конкретно лице, т.е. води се срещу неизвестен
извършител. Протоколът от първото действие по разследването – разпит на
свидетел В.Й.А., е находящ се на л.29-31 от досъдебното производство.
Установява се от Постановление за привличане в качеството на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение, находящо се на л. 21-л.22 от досъдебното
производство, че ищецът В. И. И. на дата 01.03.2021г. е привлечен в
качеството на обвиняем, затова че:
8
За периода 24.09-25.09.2019год. в гр.***, обл.Плевен, при условията на
опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага под претекст да се извърши
услуга, е възбудено и поддържано у Р.Н.П. с ЕГН: ********** от с.гр. ул.„***
заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 10лв.; е възбудено
и поддържано заблуждение у П.П.М. с ЕГН: ********** от с.гр. ул."***"№10
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10лв.; е възбудено и
поддържано заблуждение у В.Й.А. с ЕГН:********** от с.гр. ул."***"№1 и с
това й е причинена имотна вреда в размер на 50лв., или всичко на стойност 70
лева - престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и б."б" вр. чл.
26, ал. 1 от НК за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години, като Съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на обвиняемия.
Със същото постановление на В. И. е взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“.
Видно от постановлението за привличане в качеството на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение, В. И. се е явил с упълномощен защитник
адв. Н. Я. от АК-Плевен, който е присъствал на процесуалното действие по
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение.
Установява се от Протокол за разпит на обвиняем, находящ се на л.24-25
от досъдебното производство, че В. И. се е възползвал от правото си да даде
обяснения, в присъствието на упълномощен защитник адв. Н. Я. от АК-
Плевен. Направил е доказателствени искания за извършване на очни ставки
между него и свидетели. Не е пожелал да му бъде предявявано разследването.
Установява се от Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 01.06.2021г., че на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1
НПК наблюдаващият *** е прекратил воденото по отношение на В. И.
досъдебно производство за престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.
чл.29, б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивите си РП-Плевен е приела,
че деянието не съставлява престъпление от общ характер, при установеното
отсъствие на елементите от състава както от обективна, така и от субективна
страна.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца.
От показанията на свидетеля В.З. И.а /*** на ищеца/, се установява, че
на съседите на ищеца е станало достояние, че същият е разследван, като са го
питали какво престъпление е извършил. Сочи, че малки ромчета са тичали
след патрулния автомобил, разчуло се е в селото, че е идвал патрулен
автомобил на адреса, и тя самата се е срамувала да отиде до магазина, за да
не я разпитват какво е направил съпругът й. Установява се също така, че
ищецът не е могъл да си намери работа след случая, тъй като работодатели
отказвали да го наемат. Установява се от показанията на свидетелката, че
случаят се е отразил негативно на ищеца, който е станал неспокоен, нарушил
9
се е сънят му, притеснявал се е, че няма работа, и не може да изкара средства
за препитание на семейството си. Свидетелката сочи, че съпругът й се
притеснявал, че може да влезе в затвора, като уточнява, че същият няколко
пъти е бил осъждан на ефективно наказание лишаване от свобода, последното
от които е било една година. Твърди, че за тези предходни негови осъждания,
не е имало коментари от съседите. Сочи, че съпругът й е с образование
завършен седми клас. Уточнява, че умее да прави канализации и нищо друго
не е работил. Свидетелят дава показания, че нейната свекърва ги е
подпомагала финансово, тъй като работещият в семейството е бил ищецът, и
след като се е разчул случая в града не е могъл да започне работа. Сочи, че
двамата са заминали в чужбина след случая, за да си търсят работа, като в
чужбина не са били известни осъжданията му, нито настоящият случай.
Свидетелят дава показания, че един месец съседите само за този случай са
говорили.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като изчерпателни
и непротиворечиви. Съдът преценява показанията на свидетеля, като ги
съпоставя с останалите данни по делото, вкл. и с оглед евентуална
заинтересованост, предвид роднинската връзка. Свидетелските показания са
последователни и непротиворечиви и кореспондират с доказателствата по
делото.
При личното си изслушване ищецът поддържа исковата молба, като
сочи, че се е чувствал засрамен от това, че с патрулен автомобил е бил
разкарван из селото, малки ромчета са тичали след патрулния автомобил и се
събрали хора, които са останали с впечатление, че той е престъпник. Твърди,
че в магазина са спрели да му позволяват да пазарува на вересия, сочили са го
с пръст, с думите, че е престъпник. Твърди, че след случая не е могъл повече
да си намери работа. Прави също така уточнение, преди приключване на
съдебното дирене, че е работил като *** в гр.***, участвал е в полагането на
централната канализационна система и ВиК инсталация, водопитейна вода на
с. ***, като тогава е работил по договор. Посочва, че заради случая е бил
принуден да търси сезонна работа в чужбина, и от там няма никакви
спестявания.
От справка за съдимост на л. 60-л.66 от Досъдебно производство №
***/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен се установява, че ищецът
е многократно осъждан, последно с Присъда №10/28.08.2015г. по НОХД
№68/2015г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в сила от 22.11.2016г. за
престъпление по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр. ал.2, т.2, пр.2, т.3, пр.2 вр. ал.1 вр.
чл. 20, ал.4 вр. чл. 29, ал.1, б. „а НК, извършено при условията на опасен
рецидив и съучастие. Определено му е наказание 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода при строг режим или затворническо общежитие от
закрит тип.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
10
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или Съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице - т.е отговорността на Държавата е обективна
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по престъпление по
чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и б."б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.06.2021г.,
на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК наблюдаващият *** е
прекратил воденото по отношение на В. И. досъдебно производство с
мотиви, че деянието не съставлява престъпление от общ характер-
предвидена хипотеза в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че ищецът неминуемо е претърпял неимуществени вреди,
т.к. всяко незаконно обвинение би се отразило на психическото състояние на
обвиненото лице. Спорно е какъв е обемът, интензитетът и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, които са в
пряка причинна връзка с конкретното незаконно обвинение и какъв е размерът
на обезщетението, което би могло да ги репарира, при съобразяване законовия
и обществен критерий за справедливост.
Съобразно практиката на ВКС, размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, се
определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на лицето, как са извършени действията, в продължение на колко
време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От
значение за размера на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, Съдът съобрази по
в случая следните обстоятелства:
11
За престъплението по чл.211, вр.чл. 209, ал. 1, вр. чл.29, б."а" и б."б" вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил обвинен, се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години, като Съдът може да постанови
конфискация до една втора от имуществото на обвиняемия.
Наказателното производство срещу ищеца за това престъпление е
продължило три месеца – от привличането му в качеството на обвиняем на
01.03.2021г. до 01.06.2021г., когато наказателното производство за същото
престъпление е било прекратено спрямо него с постановлението на РП-
Плевен.
Процесуално-следствени действия спрямо ищеца са били извършени в
периода от 01.03.2021г. до 01.06.2021г., изразили се в привличане в
качеството на обвиняем, съгласно протокол от дата 01.03.2021г., разпит в
това качество, съгласно протокол от 01.03.2021г., три броя очни ставки с
участие на обвиняемия, съгласно три броя протоколи, и трите от дата
04.03.2021г. Спрямо ищеца не са били извършвани други процесуално-
следствени действия.
С оглед предвижданото наказание, малкото населено място, в което
живее ищецът, данните за предходните му осъждания, и обстоятелството, че е
обвинен за престъпление при условията на опасен рецидив, през този период
несъмнено е съществувало притеснение, че може да бъде осъден за
престъплението, в което е бил обвинен и може да получи по-тежко възможно
наказание „лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно – предвид
предходните данни за осъждания. Такива едни психични страдания са от
естество да се отразят трайно на нормалното психическо състояние на едно
лице. И в случая се установи от гласните доказателства, че ищецът е имал
неспокоен сън и притеснения, че няма да може да си намери повече работа,
семейството му не е могло да пазарува на вересия в местния магазин, поради
съмнения в личността му. Стана ясно от обсъдените писмени доказателства, че
след 04.03.2021г. не са били извършвани процесуално-следствени действия
спрямо ищеца. Разследването не е било предявявано с протокол за
предявяване на разследването, поради изразено нежелание на ищеца в
протокола за разпит на обвиняем. Поради гореизложеното, Съдът приема, че
последните процесуално-следствени действия по отношение на ищеца, са
трите броя очни ставки, от дата 04.03.2021г. На ищеца през този период е била
взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.
При съобразяване на гореизложените обстоятелства за
продължителността и интензитета на търпените от ищеца психически
страдания и последиците от тях – за непродължителен период, Съдът намира,
че размера на дължимото за репарирането им обезщетение следва да се
определи на 2600лв. Този размер удовлетворява и обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Следва да
се посочи, че паричният еквивалент на неимущественото увреждане Съдът
12
определя към датата на деликта. През 2021г. минималната работна заплата е
била в размер на 650 лева. Съдът приема, че за четири месеца ищецът не е
могъл да си намери работа - през трите месеца, през които е имал качеството
на обвиняем, и един месец, при възникналия обществен отзвук и коментари от
съграждани, за който свидетелят В. И.а дава показания. Съдът приема, че през
останалото време, посочено в исковата молба ищецът не е имал процесуално
качество на обвиняем.
В останалата част до пълният й размер от 7000 лв., Съдът намира
претенцията за неоснователна и недоказана и като такава следва да се
отхвърли.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, в случая 01.06.2021г., от който момент вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 10лв. за внесена държавна такса по
производството.
Съдът намира, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съдът няма задължение по
закон да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да
уговаря с адвоката пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна
помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни
отношения между представител и представляван. При уговорено адвокатско
възнаграждение между представител и представляван, което е заплатено от
представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила
адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и
съдействие на материално затруднено физическо лице-страна в
производството, разноските се присъждат на адвоката / както е в настоящия
случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид изхода
на делото.
13
Пълномощникът адв.Н. Я. от АК-Плевен е оказал безплатна правна
помощ на ищеца, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана
безплатна правна помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което Съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При
съобразяване тази разпоредба, Съдът приема, че на адв.Я. е дължимо
възнаграждение, тежестта, за което следва да се поеме от ответника. С оглед
уважената част от иска и в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г. минимално дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 560лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. И. И., ЕГН
********** от гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ № 9, сумата от 2600 /две хиляди
и шестстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно обвинение по Досъдебно производство №
***/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен / РП-Плевен/, пр.пр. №
4122/2019г., ЗМ № 243/2019г. по описа на РУ-Долна Митрополия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 7000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. И. И., ЕГН
********** от гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ № 9 сумата от 10 /десет/ лв.,
представляваща разноски за настоящото производство за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н. Я. Я. от АК-Плевен с адрес гр.Плевен, ул.“***“, №***, сумата от 560
/петстотин и шестдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца В. И. И..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14