№ 496
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500393 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 42 от 03.04.2025, постановено по гр. д. № 3/2025 г. по
описа на РС – Е., ответникът в производството - Ц. В. Н., е осъдена да заплати
на ищеца Г. С. В. сумата от 4 000,00 лева, представляваща неизпълнено
задължение по сключен между страните устен договор за заем от 26.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска (09.07.2024 г.) до окончателното й изплащане. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати и разноските сторени от
ищеца в първоинстанционното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц. В. Н. с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се решаващият извод на
първоинстанционния съд, че е налице валидно възникнало заемно
правоотношение. В тази връзка се отправя критика към оценката на събраните
по делото доказателства и в частност на свидетелските показания и
обясненията на ответника. Изложен е самостоятелен анализ на посочените
1
доказателства. По същество е отправено искане за отмяна на обжалвания акт и
постановяване на ново въззивно решение по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, основаващ се на твърденията на
ищеца, че между него и ответника на 26.02.2024 г. е сключен договор за заем,
за сумата от 4 000,00 лева и със задължението на ответната страна да върне
паричните средства в срок до 3-4 месеца. Посочва се, че страните са живеели
на съпружески начала за срок от 18 месеца, като през месец юни 2024 г.
отношенията им се влошили и ответника Н. категорично отказала да върне
сумата по заема.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанциония съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. В принципен план договорът за заем е неформален
договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена форма
(изключение са договорите за паричен наем за суми над 5000 лв., за
доказването на които съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е необходима винаги
писмена форма). Договорът за заем с предмет парична сума е реален договор
по своя правен характер и се счита за сключен не в момента, когато между
страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата страна да получи
2
със задължение да върне конкретна сума, а едва когато въз основа на това
съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя.
Предвид посоченото, за да се приеме за основателен предявеният иск, в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключеният между него и ответника договор за заем, т.е. необходимо е да се
докаже по делото обстоятелството, че сумата е предадена от ищеца на
ответника със задължението на последния да я върне.
С оглед доводите във въззивната жалба, съдът намира, че основният
спор по делото на етапа на въззивното производство е дали в случая е налице
валидно сключен договор за заем за сумата от 4 000,00 лева, със страни Г. С.
В. (въззиваем), като заемодател и Ц. В. Н. (въззивник), като заемател, или
посочената сума е била лична собственост на ответника.
За установяване твърденията на страните в първоинстанционното
производство са представени и приети писмени доказателства и са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Г., Д. С.а, А.А., И.И. и
Ц.Й., и чрез дадените от ответника обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по
делото заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС, че на
26.02.2024 г. Ц. В. Н. е придобила собствеността върху лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“ за сумата от 2 200,00 лева. Не е спорно и
обстоятелството, че с последващ договор от 10.07.2024 г. Ц. Н. продала
посоченото МПС на Н.В.Т.. Въпреки че посочените обстоятелства не са
спорни между страните, настоящият състав намира, че те не са от значение за
установяване фактическата страна на делото, предвид неговия основен спорен
предмет.
По отношение на правнорелевантните по настоящото дело факти,
относими, по мнение на настоящия състав, са само събраните гласни
доказателства. Същите условно и най-общо биха могли да бъдат разделени на
две групи: от една страна са показанията на разпитаните свидетели по искане
на ищеца – Г., А. и С.а (негова дъщеря), а от друга - са тези, поискани от
ответната страна - на свидетелките Й. и И. (дъщеря на ответницата), както и
обясненията на Ц. Н., дадени по реда на чл. 176 ГПК. Така в показанията си
свидетелката Г. посочва, че познава страните по делото във връзка с работата
си в хотелски комплекс „Подковата“ /конна база/ в гр. Е., където те често
3
отсядали, а в ресторанта сядали при нея на служебната маса. Свидетелката
посочва също така, че познава и свидетелите на ответната страна – Цветелина,
която била приятелка на ответницата, и И. – дъщеря на ответницата, които
също работили в ресторанта към хотелския комплекс. Според свидетелката
през месец февруари 2024 г. (не посочва точна дата, но твърди да е било
неделя срещу понеделник) при едно от посещенията си в конната база
страните по делото са обсъждали закупуването на кола от ищеца, която да
служи на ответницата и са разглеждали обяви. На следващата сутрин двамата
са пили кафе със свидетелката и тръгнали към В.. Свидетелката не посочва
конкретна сума, но знае от самата ответница, че именно ищецът е закупил
автомобила с марка „Тойота“ и модел „Ярис“. Също така свидетелката
посочва, че е чула ответницата да казва на ищеца, че ще му върне парите до 2-
3 месеца, когато брат й й изпрати пари. В тази насока са и показанията на
свидетелите А. и С.а, които са присъствали на място при закупване на
автомобила, като и двамата посочват, че ответницата е поела ангажимент да
върне парите в срок до 2-3 месеца, след като брат й й прати пари от чужбина.
Показанията на двамата посочени свидетели са еднопосочни по отношение на
факта на предаване на паричната сума в размер на 4 000,00 лева от страна на
ищеца на ответницата. И двамата свидетели посочват също така, че преди
финализиране на сделката по покупко-продажбата на МПС ищецът е попитал
ответницата дали автомобилът й харесва и тя е потвърдила, след което го е
прегръщала и целувала. В показанията си свидетелката С.а допълва, че
ответницата не е върнала парите на баща й.
От друга страна свидетелките И. - дъщеря на ответницата, и Й. – нейна
близка приятелка, посочват, че паричната сума в размер на 4 000,00 лева,
предназначена за кола, се е намирала в свидетелката И. на 26.02.2024 година
преди обяд. Еднопосочни са показанията на тези свидетелки по отношение на
обстоятелството, че на посочената дата дъщерята на ответницата й е предала
процесната сума в присъствието на ищеца, след което ответницата е предала
сумата на ищеца и двамата заедно са потеглили към В.. В тази връзка са и
обясненията на ответницата, която излага, че парите са лична нейна
собственост – спестявания от различни празници през годините, които е
предоставила на дъщеря си за съхранение, а на 26.02.2024 г. последната й ги е
върнала и ответницата ги е предала на ищеца.
След самостоятелен и подробен анализ на посочените доказателства
4
настоящ състав намира, че следва да даде вяра на изложеното от свидетелите
от първата група. Това е така по следните съображения.
Показанията на свидетелите Г., А. и С.а (последните, преценени по реда
на чл. 172 ГПК) настоящият състав намира за еднопосочни, логични,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Също така посочените свидетели
(с изключение на свидетелката С.а) не могат да се считат за заинтересовани от
изхода на делото, доколкото не излагат в показанията си данни за близки
отношения с нито една от страните по делото. Напротив – свидетелката Г.
познава както ищеца, така и ответницата от работното си място, което двамата
посещавали, а свидетелят А. е повикан за съдействие във В. не от ищеца, а от
неговата дъщеря. Обстоятелството, че живеят в едно и също населено място
не може a priori да обоснове, че двамата са в близки приятелски отношения,
което да води и до заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.
Действително по отношение на свидетелката С.а би могло да се предположи,
че същата е лично заинтересована от изхода на делото, предвид, че е дъщеря
на ищеца, но същото важи и за свидетелката И. – дъщеря на ответницата.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката С.а, защото за
разлика от свидетелката И., тя е била очевидец на закупуването на
автомобила, съответно на всички действия на страните свързани с това, а и
показанията й се подкрепят от тези на другия свидетел – А.А., също очевидец.
Също така следва да се отбележи, че показанията на втората група свидетели,
макар сходни с дадените от ответницата обяснения, преценени по правилата
на нормалната житейска логика се явяват необосновани, а и неподкрепени от
други доказателства по делото. Посочените свидетели свидетелстват за
действия, извършени от тях и страните, преди последните да тръгнат към гр.
В. за закупуване на автомобила. Въззивният състав не дава вяра на
изложеното от свидетелките И. и Й., че процесната сума, за която твърдят да е
лична собственост на ответницата, е предадена от нея на ищеца. Подобно
действие, по мнение на съда, противоречи на формалната логика, доколкото в
случай, че ответницата е решила да закупи автомобил с лични средства, с
които разполага, би следвало към момента на сключване на сделката именно
тя да се разпореди с тях. В настоящия случай подобни действия не се
доказаха. Напротив както се установи от свидетелите очевидци сумата от
4 000,00 лева е предадена от ищеца на ответницата със задължение да бъде
върната, като същата е послужила за закупването на лек автомобил.
5
Предвид изложеното настоящият състав намира, че по безспорен начин
се доказа сключването на процесния договор за заем между страните.
Предвид, че заемната сума не е върната от ответната страна, осъдителният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като крайните изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззивникът
следва да понесе отговорността за разноските сторени от насрещната страна,
които се установяват в размер на 700,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42 от 03.04.2025, постановено по гр. д. №
3/2025 г. по описа на РС – Е..
ОСЪЖДА Ц. В. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр. Е., обл. С., кв. „В.“ №
43 да заплати на Г. С. В., с ЕГН **********, с адрес: с. С.М., общ. Л., обл. М.,
**** **** сумата в размер на 700,00 /седемстотин/ лева, представляваща
разноските, сторени от него във въззивното производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6