Р Е Ш Е Н И Е
№ …….. /01.04.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.х.д. № 45 по описа
на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„****“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. ХХХХХХ,
срещу решение № 260079 от 10.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 44/2021 г.
по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено изцяло наказателно
постановление № 08-001637/383 от 11.12.2020 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Добрич, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Правят се
възражения за неправилна правна квалификация на нарушението. Твърди се, че за
да е осъществен фактическият състав на вмененото на дружеството нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ, е необходимо, първо, да има сключен трудов договор между
страните, и второ, уведомление за сключения договор до съответната ТД на НАП, а
в случая такива не са били налице към момента на извършване на проверката. Счита
се, че словесното описание в НП сочи евентуално на нарушение на двете норми на
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Твърди се, че това несъответствие между
обстоятелствената и диспозитивната част на НП представлява съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като води до
невъзможност да се разбере волята на административнонаказващия орган за кое
точно деяние е ангажирана отговорността на дружеството. Оспорва се изводът на
въззивния съд, че към момента на проверката свидетелят Д.е упражнявал трудова
дейност в дружеството, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че той
е бил нает за конкретно определена работа срещу заплащане на еднократно
възнаграждение. Счита се, че отношенията между дружеството и Д.не биха могли да
се определят като трудови, тъй като липсват основни техни характеристики -
работно време, почивки, почивни дни и уговорено трудово възнаграждение. По тези
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление, както и присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. В пледоарията по същество се отправя евентуално искане
за намаляване размера на имуществената санкция към законоустановения минимум.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
С процесното наказателно постановление на „****“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушаване на чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че в качеството си на
работодател е допуснало до работа на 19.08.2020 г. лицето Й.Т.Д.като
“монтажник, хладилни и климатични инсталации” преди да регистрира в ТД на НАП
сключения трудов договор и съответно преди да му връчи копие от уведомлението
относно регистрацията на договора, заверен от ТД на НАП.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че нарушението е безспорно доказано, тъй като от данните по делото е
видно, че по време на проверката в сградата на ДСП – Балчик лицето Д.е
осъществявало трудова дейност в обекта, без работодателят да му е връчил
заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, като правната
квалификация на деянието и размерът на наложеното наказание са правилно
определени.
Така постановеното решение е неправилно.
Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни
доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в случая е
налице нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За да е осъществен съставът на тази
разпоредба, трябва да
е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от
двете страни. Едва
тогава за работодателя възниква задължение да не допуска до работа работника,
преди да му е връчил копие от трудовия договор и от уведомлението до ТД на НАП.
От анализа на събраните в хода на въззивното производство доказателства, в т.ч.
и попълнената от работника декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ,
се налага изводът, че към момента на самата проверка
писмен трудов договор, подписан от
двете страни, не е имало. При липсата на такъв договор
към релевантния момент няма как да бъде връчено копие от уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което
отговорността на работодателя е следвало да бъде ангажирана именно за това нарушение. Вярно е, че по – късно в изпълнение на задължението си по чл. 45, ал.
1 от АПК жалбоподателят е представил сключен писмен договор от
19.08.2020 г., но от
доказателствата по делото, включително и от справката на НАП, е видно, че той е
подписан от работника след извършване на проверката, т.е. след като вече е бил
допуснат до работа, което изключва приложимостта на чл. 62, ал. 3 от КТ. За съставомерността
на деянието е
необходимо наличие на писмен трудов договор, подписан от страните, към момента
на проверката, а не след това. Ето защо, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ разграничава като самостоятелни хипотези допускането на работник на
работа без сключен писмен договор и без връчени екземпляри от трудов договор и
уведомление, като за всяко от тях е предвидено налагане на отделна имуществена
санкция. В зависимост от установените факти АНО може да ангажира отговорност
само за едно от тях. Тъй като в случая е безспорно установено, че към момента на проверката между санкционираното дружество
и лицето Й.Т.Д.не
е имало сключен писмен трудов договор, неправилно отговорността на работодателя
е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с данните по
делото и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
С оглед на изхода от спора на касатора следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 440 (четиристотин и
четиридесет) лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260079 от 10.12.2021 г., постановено по н.а.х.д.
№ 44/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-001637/383 от 11.12.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „****“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.ХХХХХХ, представлявано
от управителя В.К.И., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич да заплати на
„****“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.ХХХХХХ,
представлявано от управителя В.К.И., разноски по делото в размер на 440 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: