РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.02.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
11-ти с-в, в открито заседание на единадесет декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13858 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „А.” ЕООД твърди, че на
15.01.2013г. „А.” ЕООД сключил с „А.“
ЕООД и с трети лица споразумение, по силата на което „А.“ ЕООД е следвало да
придобие недвижим имот в гр.Ботевград. На 11.02.2003г. „А.” ЕООД и „А.“ ЕООД
сключили предварителен договор , по силата на който „А.” ЕООД се задължил да
прехвърли на ищеца „А.“ ЕООД имота за сумата от 900 000 лв. Имайки предвид
предстоящата покупка на имота, ищецът започнал преговори за реализирането му.
Започнал преговори с купувача „Д.Б.“ ЕООД, от когото получил оферта за
закупуване на стойност 1 590 000лв. без ДДС. Ищецът не успял да получи
кредит за купуването на имота, тъй като се установило вписване на възбрана
върху него, наложена с определение №2658/12.12.2012г. по ч.гр.д. №4539/2012г.,
I състав, на Софийски апелативен съд. При проверка се оказало, че ответникът В.В.В.
е завел вътрешно арбитражно дело №541/2012 пред Арбитражен съд при БТПП, като
за обезпечаване на претендираната сума с посоченото определение на Софийски апелативен съд, е било допуснато
обезпечение – възбрана върху имота, който „А.“ ЕООД се е бил задължил да
продаде на „А.“ ЕООД. Възбраната била вдигната едва на 1.10.2014г. Посочва, че купувачът
„Д.Б.“ ЕООД загубил интерес от покупката на имота и сделката пропаднала. Сочи,
че ищецът е пропуснал да реализира полза в размер на 690 000лв., равна на
разликата между цената, на която той е щял да реализира имота след покупката
му - 1 590 000лв. и цената, която
той е щял да плати, за да купи имота от „А.“
ЕООД . Счита, че ответникът неоснователно е поискал налагането на обезпечение и
по този начин е причинил вреда на ищеца, изразяваща се в пропусната полза.
Предявява частичен иск срещу ответника за сумата 50 000лв. частичен иск от
690 000лв. главница, ведно със законната лихва , мораторна лихва от
завеждане на иска. Претендира за
разноски.
Ответникът В.В.В. оспорва иска, като твърди,
че липсва противоправно деяние, тъй като заведеното арбитражно дело е било
прекратено по отношение на „А.” ЕООД поради липса на арбитражна клауза, а не
поради неоснователност на иска. Поддържа, че не са настъпили вреди, тъй като не е доказано наличието на
проговори между ищеца и евентуалния купувач, нито е доказана договорена между
тях цена. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът В.В.В. е завел арбитражно дело
№541/2012 пред Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата – гр.
София срещу „А.П.“ ЕООД, „А.“ ООД и „Г.“ ООД, във връзка с което, с определение
№2657/12.12.2012 г. по ч.гр.д. №4539/2012 г., I състав, на Софийски апелативен
съд, е било допуснато обезпечение – наложена е възбрана върху собствени на „А.“
ООД недвижими имоти, както следва: Магазинен етаж, състоящ се от четири броя
магазини за промишлени стоки, намиращи се на приземния етаж, на сграда с
идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград, бул. „*******;
Цех за алуминиева, PVC дограма и стъклопакети, представляващ самостоятелно
обособена част от сграда с идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в
гр. Ботевград, бул. „*******, както и върху Пристройка с площ от 214,12 кв.м.
към сграда – Цех за алуминиева и PVC дограма и стъклопакети, находяща се в
горепосочената сграда. Въз основа на издадената на 15.01.2013 г. обезпечителна
заповед, на същата дата е вписана възбрана с вх. рег. №34/15.01.2013 г., том I,
№7 в Служба по вписванията – гр. Ботевград.
От представеното по делото
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от 08.03.2013 г.
/л.24/, се установява, че върху процесните имоти към тази дата е била наложена
и възбрана от 04.09.2012 г. по искане на Т.В.Й..
С Решение от 30.06.2014 г. на
Арбитражния съд при БТПП – гр. София делото е прекратено по отношение на „А.“
ООД поради липса на компетентност, тъй като е било установено, че не е налице
арбитражна клауза, позволяваща спорът да бъде отнесен до арбитражен съд.
На 11.02.2013г., след вписване на
възбраната върху имота, е сключен предварителен договор, с който „А.” ЕООД и „А.“
ЕООД са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 3 месеца за
покупко-продажба на: цялата сграда с всички обекти в нея с площ от 2210 кв.м. и
идентификатор 05815.303.54.1 на три етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 05815.303.54, намираща се в гр.Ботевград, промишлена зона, целият
с площ 6936 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на
трайно ползване – за търговски обект, комплекс, при съседи: 05815.303.171,
05815.303.172 и 05815.303.53. Имотът представлява цех за алуминиева и ПВЦ
дограма и стъклопакети – производствена сграда, състояща се от два цеха,
свързани с триетажна административна сграда със застроена площ от 1987,20 кв.м.
и РЗП 2771,64 кв.м., построена в югозападната част на УПИ LI – за
производствени, обслужващи дейности, складови нужди и парк, кв.199, по плана на
гр.Ботевград с площ от 6876 кв.м.; 4 магазина за промишлени стоки и кафе –
бърза закуска, представляващи обособена част от сградата - цех за алуминиева,
ПВЦ дограма и стъклопакети, с магазини за промишлени стоки и кафе – бърз
закуска, с административен адрес: гр.Ботевград, ул.********; пристройка към
цеха със застроена площ от 214,12 кв.м. Продавачът е декларирал в чл.3 ал.1 от
договора, че имотът не е обременен с права на трети лица, в т.ч. възбрани.
Документът е нотариално заверен. В чл.5 е уговорено, че в случай, че се окажат
права на трети лица върху имотите, или ако същите се окажат възбранени или под
други правни ограничения в резултат на действия или бездействия на продавача,
то той възстановява на купувача задатъка, както и всички виновно причинени
вреди и загуби, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на договора, като му заплаща и неустойка в размер на 300 000лв.
В изпълнение на предварителния
договор купувачът е заплатил задатък в общ размер 30000 лв., видно от представените
вноски бележки /л.17-20/.
Представена е оферта от ищеца, с
дата 21.02.2013г., отправена до г-н К., в която описания недвижим имот е
предложен да бъде закупен от К. за сумата 2 386 000лв. без ДДС /л.20/
. Представено е и предложение от 28.02.2013г. изходящо от г-н К., като
управител на Строителна фирма „Д.Б.“ ЕООД, в което е предложена цена за имота в
размер на 1 590 000лв. без ДДС /л.21/. Ответникът е оспорил тези два
документа в отговора на исковата молба. Твърди, че са антидатирани и създадени
за целите на процеса.
По делото не се спори, че
окончателен договор за имота не е бил сключен между ищеца и „А.“ ЕООД.
Св.М.Т. М. установява, че е била
управител на ищеца за около година и половина. Капиталът на дружеството не е
бил нейн. Не си спомня кой я е назначил за управител , нито как е била освободена
от тази длъжност. Преди да я заеме е била търговски работник. Не си спомня и
какви документи е подписвала като управител на ищеца. Няма спомен да е купувала
имот за 900 000лв., нито да е изпращала нотариални покани, нито да е
подавала документи за отпускане на кредит от банка. Не познава М.К. и не си
спомня да е отправяла покана до него. Не си спомня и да е получавала от него
предложение за закупуване на имот. Свидетелката не е сигурна дали е подписала
предварителния договор от 11.02.2013г. и офертата от 21.02.2013г. Подписът
приличал на нейния.
Проверка в ТР установява, че на 19.08.2014г. М.Т.
М., едноличен собственик и управител на „А.“ ЕООД е продала дружествените си
дялове в „А.“ ЕООД на П.Д.П.за сумата от 100лв. П.П.е станал собственик на „А.“
ЕООД, на „А.“ ЕООД и още няколко търговски дружества, видно от вписванията в
Търговския регистър - „А.П.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Е.– 07“ ЕООД.
Св.М.И.К. е собственик и управител
на „Д.Б.“ ЕООД. Познава собственика на ищеца П.П.отдавна, тъй като съпругата на
П.била братовчедка на свидетеля, но не са поддържали близки отношения. Спомня
си, че преди години търсил да закупи имот в района на Елин Пелин. Срещнал П.П.и
му казал, че търси имот. На следващия ден при него отишла съпругата наП., която
му предложила техен имот – сграда в Ботевград. Цената, която тя и съпругът й
искали, била много висока, и свидетелят продължил да търси други имоти. Не
могъл да намери подходящ и пак разменил сП.и съпругата му оферти за техния
имот. Поискана от тях цена на имота този път била разумна, и на база на същата
свидетелят им отправил писмено предложение да закупи сградата. След това обаче
станали някакви неуредици –П.и съпругата му имали проблеми с документите, което
той точно не си спомня, и не закупил сградата. Спомня си, че сградата се
намирала в централната част на Ботевград и представлявала цех за производство
на дограма и административни сгради. Свидетелят е категоричен, че той е
подписал предложението за закупуване на имота, на л.21 от делото. Не знае чий е
бил имота. П.П.и съпругата му са му го предлагали за продажба.
ГФО на „Д.Б.“ ЕООД за 2012 и 2013г.
не установяват налични парични средства, които да са на разположение за
закупуване на процесния имот на оферираната цена.
Не се спори, че срещу настоящия
ответник се водят още три граждански дела в СГС – две с ищец „А.“ ЕООД и настоящото
и още едно с ищец „А.“ ЕООД.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда в
размер на 690 000лв., представляваща пропусната полза, тъй като поради
противоправното поведение на ответника, който е подал молба за обезпечаване на
иск чрез налагане на възбрана върху собствен на „А.“ ЕООД имот, ищецът не е
успял да закупи и впоследствие продаде имота и от това да реализира печалба.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, следва да са налице следните юридически факти: деяние
/действие или бездействие/, което е противоправно; настъпили за ищеца вреди /претърпяна
имуществена загуба/, причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на ответника и настъпилите за ищеца имуществени вреди. Вината на делинквента, съобразно уредената в
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция
се предполага, до доказване на противното.
Събраните по делото доказателства не
установяват ответникът да е имал неправомерно или противоправно поведение. Като
е поискал да бъде обезпечен предявения от него иск, ответникът е упражнил свое процесуално
право да отправи искане до съда, а съдът съгласно чл.2 от ГПК е длъжен да
разгледа това искане. Съдебната практика
е категорична, че конституционно право на всички граждани е да подават жалби,
предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са
нарушени или застрашени техни права или законни интереси. За да е налице
злоупотреба с право на обезпечение на иск, следва да се докаже твърдяната цел.
Доказателства за недобросъвестност на ответника не бяха установени.
Производството относно вземането на ответника от „А.“ ЕООД е прекратено на
основание липса на компетентност. Арбитражният съд е приел, че арбитражната
клауза в договора за заем не обвързва встъпилия в дълг „А.“ ЕООД. Видно от
мотивите към решението от 30.06.2014г. по арб.дело № 541/2012 г. на БТПП,
претенцията на В.В. се основава на договор от 09.01.2011 г., с който А. ЕООД е
встъпило в дълга на А.П. ЕООД по договор за заем от 01.07.2008 г. При
извършване на проверката за допустимост на предявения иск, Арбитражният съд е
констатирал, че в договора за встъпване в дълг липсва арбитражна клауза,
каквато се съдържа в договора за заем, а встъпването в дълга няма за последица
и встъпване в арбитражната клауза. Това е правен въпрос, който резултат ответникът
не би могъл да знае преди да предяви иска, нито пък води до извода, че „А.“
ЕООД не е имал задължение към сегашния ответник В.. Ответникът е действал правомерно, като е
предявил осъдителен иск срещу трето на ищеца в настоящото производство лице,
респ. като по негово искане е допуснато обезпечение на този иск. С оглед на
изложеното съдът приема, че не се установява противоправността на деянието на
ответника. При липса на един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, не възниква вземане за обезвреда. Поради това е и
безпредметно да се обсъжда възникнали ли са останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
За пълнота на изложението следва да
се посочи все пак, че липсват и останалите елементи от фактическия състав на
деликта. Не е налице причинна връзка между деянието, за което се твърди да е
противоправно, както и вреди, които се твърди да са настъпили. Процесната
възбрана е наложена повече от половин месец преди сключване на предварителния договор
– вписана е в публичен регистър и всяко заинтересовано лице, включително ищеца,
е могло да провери налице ли са вписани тежести или обезпечения върху имота.
Дължимата грижа на купувача при сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот изисква извършването на такава проверка и
евентуалните бъдещи вреди при вписани вещни тежести/чужди права или обезпечения
върху имота си остават за сметка на лицето, неположило грижа към собствените си
работи. Освен това, за имота са били вписани две възбрани – една от
04.09.2012г. и процесната от 15.01.2013г. Следователно не може да се приеме, че
именно наложената от ответника възбрана, и то преди сключване на предварителния
договор, е довела до невъзможност за изпълнението му, а оттам и невъзможност
ищецът да препродаде имота срещу печалба. Не се установява причинна връзка
между деянието и твърдените вреди. Освен това ищецът не установи по един
безспорен начин наличието на преговори за продажбата на имота, вкл. и на
строителна фирма „Д.Б.“ ЕООД. Офертата на ищеца към св.К. и Предложението на
св.К. към ищеца, на л.20 и л.21 от делото, нямат достоверна дата. Ищецът не
успя да проведе пълно и главно доказване на достоверната дата на двата
документа по правилата на чл.181 ал.1 от ГПК, поради което съдът приема, че
тези два документа са съставени само за целите на процеса и тяхната достоверна
дата съвпада с момента на подаване на исковата молба - 9.11.2016г., а не с удостоверените в тези
два документи дати – 21 и 28.02.2013г. Твърдението за имуществена вреда от пропусната
полза остана недоказано.
По разноските.
Ищецът претендира разноски по списък
в размер на 13 230лв.
Ответникът претендира разноски по
списък в размер на 2130лв. Ищецът не го оспорва. Ответникът оспорва списъка с
разноски на ищеца, като посочва че се претендира два пъти адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора на ищеца
разноски не се следват. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват
направените от него разноски по делото.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователен предявения от „А.”
ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***,
чрез управителя П.Д.П., срещу В.В.В. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000лв. - частичен от 690 000лв.,
ведно с лихвата за забава, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди /пропуснати ползи/ от нереализирана продажба на имот в резултат от недобросъвестно
упражняване на процесуални права от ответника чрез налагане на обезпечителна
възбрана върху този недвижим имот, представляващ: сграда с идентификатор
05815.303.54.1 на три етажа с площ от 2210 кв.м.цялата сграда, с всички обекти
в нея, разположена в поземлен имот с идентификатор 05815.303.54, ведно с
пристройка със застроена площ от 214,12 кв.м., с административен адрес:
гр.Ботевград, ул.********, собственост на „А.” ЕООД .
ОСЪЖДА
А.” ЕООД с ЕИК ********
да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за
настоящото производство в общ размер на 2130 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: