№ 17916
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110119773 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 104183/13.04.2023г. на СРС,
подадена от К. Г. С. срещу „***********“ ЕАД.
Ищцата К. Г. С. чрез адв. Д. Ч. – АК-София, е предявила срещу ответника
"***********" ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищцата в качеството си на наследник за 1/2 част от
наследството на Г.И.С. не дължи на ответника сумата от 1208,05 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2012г.-30.04.2014г., както и сумата
от 250,00 лева за лихва за периода 31.07.2012г.- 21.07.2015г., за които въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45171/2015г. на СРС, 24 състав, бил издаден
изпълнителен лист от 08.06.2020г. и за събирането на която било образувано изп.д. №
********* на ЧСИ № *** - У.Д.. Твърди, че вземането било погасено по давност след
издаването на изпълнителния лист. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищцата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" ЕАД чрез юрк. М.П. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 155029/02.06.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва давността за вземането да е изтекла, доколкото същото
било установено с влязло в сила решение. Ищцата не била представила доказателства, че е
наследница на Иван Стоянов. Давност по време на обявеното във връзка с епидемията от
коронавирус извънредно положение не била текла. Обосновава подробно позиция, че
давността за вземането не е изтекла. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възражението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
1
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение и решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват и са дължими и изискуеми. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
С Решение № 7703/03.06.2016г.гр.д. № 69955/2015г. на СРС, I ГО, 24 състав /делото
изискано за послужване/ е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Г.И.С. дължи
на „***********“ ЕАД сумата от 2440,54 лева за главница за доставена топлинна енергия до
имот в град София, ж.к. „Надежда“, бл. 464, вх. Б, ап. 74, за периода м.06.2012г.-м.04.2014г.,
сумата от 510,00 лева за законна лихва за забава за периода 31.07.2012г.-21.07.2015г., като са
присъдени и разноски – 1289,00 лева за исковото производство и 510,08 лева за заповедното.
С Решение от 15.12.2016г. по в.гр.д. № 11185/2016г. на СГС, ГО, II-Б възз.с-в,
първоинстанционното решение е отменено по отношение на главницата за горницата в
частта за горницата над 2416,10 лева до пълния уважен размер от 2440,54 лева и по
отношение на лихвата в частта за горницата над 500,00 лева до пълния уважен размер от
510,08 лева, потвърждавайки решението в останалата оспорена част. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Следователно, на основание чл. 296 т. 1 ГПК, и
въззивното решение, и първоинстанционното такова в потвърдената си част, са влезли в
сила на 15.12.2016г.
В случаите, когато определено вземане е установено със съдебно решение, срокът на
давността е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Доколкото процесните вземания са
установени с влязло в сила съдебно решение, то същите следва да се погасят по давност с
изтичане на петгодишен срок.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
2
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3-1980г. е загубило сила.
Видно от представеното заверено копие, с Молба, вх. № 13465/01.07.2020г. на ЧСИ
№ ***, „***********“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително дело за събиране на
дължимите от Г.С. суми пред ЧСИ № ***-У.Д., като е представен изпълнителен лист,
издаден на 08.06.2020г. по ч.гр.д. № 45171/2015г. на СРС, 24 състав. Образувано е изп.д. №
********* на ЧСИ № *** – У.Д.. По делото са извършени справки за имущественото
състояние на длъжника, като са наложени запори върху негови банкови сметки и вземания –
на 28.07.2020г. по сметките в „Банка ДСК“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
„УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. Изпратено е и запорно съобщение до
НОИ, който обаче е отговорил, че получаваната пенсия е под размера на минималната
работна заплата, не подлежи на запориране и се изплаща чрез превод по банкова сметка.
Видно от представеното по изпълнителното дело Удостоверение за наследници, изх. №
РНД-УФ01-1176/3/04.10.2022г. на Столичната община – Район „Надежда“, длъжникът
Г.И.С. е починал на 27.10.2021г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си К.
Г. С. и сина си И.Г.И.. С Протокол от 16.11.2022г. същите са конститурирани като длъжници
по изпълнителното дело на мястото на починалия първоначален такъв.
В конкретния случай, доколкото изпълнителното дело е образувано след 26.06.2015г.,
когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК, този факт сам по себе си не прекъсва
погасителната давност, започнала да тече от 15.12.2016г. Такъв ефект има налагането на
запори върху банковите сметки на длъжника в посочените по-горе банки. Наличието на
наложен запор по банкова сметка, независимо от това, че може да се отнася към
несеквестируеми суми или по вземания с недостатъчен авоар, не влияят върху преценката за
наличие на наложен запор, съответно факта на реализирано действие по изпълнението,
доколкото несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК, урежда само
размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи плащане и/или приход,
по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми такива, върху този доход в повече
ще бъде реализирано принудително изпълнение, съответно същото е, ако по банковата му
сметка постъпи секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-т.д.3129/2015г.-ІІт.о.). Затова,
доколкото е налице запор върху банкова сметка, сам по себе си той съставлява пречка да
изтече давността за вземанията, за събирането на които е наложен. Така давността,
започнала да тече през 2016г., е прекъсната с налагането на запорите през 2020г., като нито
към датата на подаване на исковата молба, нито дори към датата на даване ход на устните
състезания по делото, може да се приеме, че определената от закона петгодишна давност е
изтекла. При това положение, доколкото каквито и последващи действия/бездействия да са
налице по изпълнителното дело, включително водещи до прекратяването му по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, то те не променят факта, че давността не е изтекла и вземанията спрямо ищцата
в качеството ù на наследница на половината от дълговете на първоначалния длъжник не са
погасени по давност.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
3
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Доколкото ответникът е представляван от надлежно упълномощен за
това юрисконсулт, то в негова полза следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. С. , ЕГН **********, с адрес в град София, срещу
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата в
качеството си на наследник за 1/2 част от наследството на Г.И.С. не дължи на ответника
сумата от 1208,05 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.06.2012г.-30.04.2014г., както и сумата от 250,00 лева за лихва за периода 31.07.2012г.-
21.07.2015г., за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
45171/2015г. на СРС, 24 състав, бил издаден изпълнителен лист от 08.06.2020г. и за
събирането на които било образувано изп.д. № ********* на ЧСИ № *** - У.Д..
ОСЪЖДА К. Г. С. , ЕГН **********, с адрес в град София, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 100,00 лева, представляващи разноски по делото /юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4