Решение по дело №4017/2016 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 152
Дата: 22 март 2017 г. (в сила от 12 юли 2017 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20161420104017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 21.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Н.Г., като разгледа гр.д. № 4017  по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК

Производството е образувано по постъпила искова молба от В.В.С., като майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Т. против Й.М.Т. за увеличаване размера на присъдената издръжка  за детето от 78 лева на 180 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Претендират се разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че с решение по гр.д. № 390/2013 г. по описа на РС - Видин, е прекратен по взаимно съгласие брака между страните, като упражняването на родителските права по отношение на детето Й. е предоставено на майката, а ответникът е бил осъден да заплаща издръжка в размер от 78 лева. Сочи, че присъдената издръжка се заплаща редовно от ответника, но размерът й е недостатъчен да покрива нуждите на детето . Навежда доводи, че са изминали три години от определяне размера на издръжката, за което време нуждите на детето са нараснали, то посещава предучилищна група и предстои да бъде ученик в първи клас. Твърди, че няма трудови доходи, от които да осигурява издръжката на детето. Сочи и че настоящият размер на издръжката е под минималния размер на присъжданата издръжка – 105 лева. Моли да бъде постановено увеличаване размера на издръжката на 180 лева.Сочи, че има друго малолетно дете, за което също се грижи, като разчита на помощ от роднини и близки. Претендира разноски.

В постъпилия отговор по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за местна подсъдност, което е неоснователно съгласно определение №130/13.02.2017г. на ОС-Враца със задължителни указания в този смисъл. Счита, че претенцията е частично основателна, като твърди, че исканото увеличение на издръжката на 180 лева месечно е прекомерно като размер с оглед възрастта и нуждите на детето. Сочи, че до пролетта на 2016г. ищцата и детето са живели в гр. Видин, като освен присъдената издръжка, е имал възможност да полага и други грижи за детето. Твърди, че във връзка с постигнато съгласие за разширяване на режима му на лични отношения с детето е предприел ремонт на жилището си и детската стая, за което изтеглил банков кредит с месечна погасителна вноска от 244,76 лева. Навежда доводи, че размерът на брутното му трудово възнаграждение е 728,60 лева. Сочи, че има допълнителни разходи във връзка с обучението си в Стопанска академия „Д. Ценов“ в гр. Свищов. Сочи, че не възразяване издръжката да бъде увеличена до размер на настоящия минимум, определен в закона.

В съдебно заседание и в представени писмени защити поддържат изложените становища в исковата молба и отговорът на искова молба.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С доклада на съда по чл.146 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че ответникът е баща на детето Й. Й. Т., че същият не е навършили пълнолетие, както и че страните са обвързани от влязло в сила решение по гр.дело № 390/2013 г. по описа на РС - Видин, с което е определена първоначална месечна издръжка в размер на 78,00 лева. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото удостоверение за раждане №********** на Й. Й. Т. и решение № 183/29.04.2013г. на РС-Видин по гр.д. №390/2013г.

Видно от удостоверението за доходите на ответника № 368000-11374 от 22.01.2016 г., издадено от ОДМВР - Видин, Й.М.Т. е реализира доход от около 660,00 лв. на месец.

Представена е студентска книжка, от която е видно, че Й.М.Т. е записан като студент в редовен четиригодишен курс на обучение в Стопанска академия „Д.А. Ценов” – Свищов в специалност „Мениджмънт и маркетинг”, считано от 28.07.2016г.

От представен договор за потребителски кредит № Р216-093101/03.06.2016г. между Й.М.Т. и „Сибанк” ЕАД, ответникът е кредитополучател за сумата от 16 000 лева, като се е задължил да върне същата заедно с договорените лихви на 84 равни месечни вноски от 244,76 лева.

По делото е представено изготвено от  ДСП-Враца становище от 01.03.2017 г., според което основни грижи за детето Й. Й. Т. полага ищцата В.С., която е подсигурила необходимата среда за детето, като в пълна степен е задоволила неговите потребности с оглед възрастта му, неговото възпитание и развитие. Й. Й. Т. се развива нормално за възрастта си. Няма здравословни проблеми, клинично здрав е. Посещава предучилищна група на ДГ „Вълшебница” – Враца, като за учебната 2017/2018г. предстои неговото записване в първи клас. В заключение е посочено, че в интерес на детето е размерът на издръжката да бъде увеличен съобразно потребностите на детето, тъй като досегашният размер е под законоустановения минимален размер.

От представени квитанции на лист 14 и 15 от делото се установява, че детето е посещавало допълнителни занимания в детска градина „Вълшебница”  през месец декември 2016г. и януари 2017г.– футбол, народни танци,  английски език, като за тях е била заплащана такса в различен размер, като общата сума за месец за посещаваната детска градина и допълнителни занимания възлиза на около 50 лева месечно.

По делото е разпитан като свидетел Сашко Ненков Павлов, който заявява, че ищцата и детето живеят заедно с него от началото на 2015г. Сочи, че детето посещава детска градина, разходите за него се изразяват в заплащането на такса за нея, допълнителни занимания – спорт, народни танци, английски език, играчки, посещения на детски центрове и културни мероприятия. Бащата на детето изплаща редовно издръжката, която му е определена към настоящия момент.

Изслушан е и свидетелят С.П.Н., който сочи, че единственият доход на ответника е трудовото му възнаграждение. В момента ответникът изплащал кредит, който бил получил с цел да рефинансира предишно свое задължение и да направи ремонт на апартамента, в който живее. Сочи, че Й.Т. прави разходи за нуждите на детето извън изплащаната от него издръжка –  закупуване на таблет, както и че прави разходи във връзка с осъществяване на личните си контакти с детето. Ответникът се затруднявал финансово, поради което периодично вземал малки суми – 100 лева, в заем от свидетеля. Притежава МПС – мотор.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на  първата алтернатива.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на устните състезания минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лв., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115 лв.

Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето Й. Й. Т. в размер на 78,00 лева месечно по гр.д.№390/2013г. на Районен съд-Видин  до датата на приключване на устните състезания пред районния съд в настоящото съдебно производство 08.03.2017г., е изминал период от време от четири години. В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 460,00 лева, а към 2013г.  /началният момент на присъждане на издръжката за детето/, е бил в размер на 310,00 лв. Увеличението е от 150 лв., което представлява съществена промяна в икономическите условия. От събраните по делото доказателства се установи, че детето Й. Й. Т. е вече на 6 години, в подрастваща възраст, поради което съдът счита, че същият има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, като в чл. 122, ал.2 СК е предвидено, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката  визирани в чл.142 ал.1 от СК, и факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата, настоящият съдебен състав приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 250,00 лв. от които ответникът да заплаща 150,00 лв., като разликата от 100,00лв. до определения общ размер се поеме от ищцата, чието задължение за издръжка не отпада поради липса на доходи. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Й. Й. Т. в посочения размер е съобразена с нуждите му и възможностите на  родителите му.

Ответникът е заявил готовност да изплаща издръжка в размер от 130 лева. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че няма възможност да плаща издръжка в размер над минималния, тъй като има кредитни задължения и разходи във връзка с обучението си и осъществяването на лични контакти с детето. Наличието на кредитни задължения на ответника е правноирилевантен факт при определяне на размера на дължимата издръжка. Задължението за издръжка към детето следва да бъде приоритетно поставено спрямо други облигационни задължения, както и другите задължения, които той доброволно е поел – за продължаване на образованието му. Следва изрично да бъде отбелязан и фактът, че по делото липсват доказателства за специфични здравословни проблеми на ответника и негови задължения към други лица, които биха могли да обусловят по-нисък размер на издръжката, дължима от ответника. Установи се, че същият реализира трудов доход от средно 660 лева месечно. Същият следва да осигурява необходимите условия за отглеждане на детето през времето, в което осъществява личните си контакти с него, поради което неоснователно  е възражението, че е направил разходи единствено във връзка с уговорката с ищцата детето да прекарва повече време с него. Местоживеенето на детето е при майката, която не е ограничена при избора му.

В останалата част до пълния предявен размер от 180 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на В.В.С. следва да бъде присъдена сумата от 211,77 лв. за адвокатски хонорар съразмерно уважената част от иска. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрРС държавна такса върху тригодишните платежи върху увеличения размер на издръжката в размер на 93,84 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение № 183/29.04.2013 г. по гр.д.№390/2013г. на Районен съд-Видин  издръжка, която Й.М.Т. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на В.В.С. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Т. с ЕГН **********, като я увеличава от 78,00 лева на 150,00 лева, считано от 06.10.2016 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Й.М.Т. с ЕГН ********** да заплаща на Й. Й. Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.В.С. с ЕГН ********** издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 06.10.2016 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 180,00 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Й.М.Т. с ЕГН ********** да заплати на В.В.С. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Т. с ЕГН ********** сумата от 211,77 лв. адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.

  ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Й.М.Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 93,84 лв.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

На осн. чл. 315, ал. 2 КТ решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано от  получаването му от страните, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: