№ 302
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20221001000097 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
производството „БЪЛГАРСКИ КОМФОРТ“ ЕООД, чрез назначения му
особен представител адв. В.Г., срещу първоинстанционно решение № 291 от
01. 12. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-3 състав по т.д. № 1525 по описа на съда за 2021 г., с което е прекратено
дружеството – жалбоподател на основание и в хипотезата на чл. 155, т. 3 от
Търговския закон /ТЗ/ - по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител.
Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост,
евентуално – за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение,
иска се обезсилването му, евентуално - отмяната му и постановяване на друго
решение по съществото на спора, с което предявеният срещу жалбоподателя
иск да бъде отхвърлен, със законните последици.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
1
Във въззивната инстанция са приемани нови писмени доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното решение, като постановено от законен съдебен състав в
рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда е
валидно, но е недопустимо, поради следното:
По делото не се спори по фактите, установява се и от събраните, и
неоспорени писмени доказателства – акт за смърт, както и от служебна
справка по партидата на дружеството – жалбоподател в публичния
електронен търговски регистър /ТР/, че едноличният собственик на капитала
на ЕООД, той и управител, представляващ дружеството В. П., е починал през
2017 г. и до приключването на устните състезания и в настоящата инстанция,
в ТР не е заявено продължаване на дейността, промени в персоналния
субстрат на съдружниците, вписване на нови едноличен собственик на
капитала или съдружници в дружеството, както и на нов управител.
При така установеното, въззивният състав също намира за безспорно, че
еднолично дружество с ограничена отговорност би подлежало на
прекратяване при условията на чл. 155, т. 3 от ТЗ по иск на прокурора,
какъвто е инициирал и настоящото производство.
Това би било така обаче само в случай, че дружеството вече не е
прекратено, както в настоящият, процесен случай.
Искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ, какъвто е и настоящият, е конститутивен. С
предявяването му се цели предизвикването на правна промяна, която промяна
настъпва по силата на самото съдебно решение, с което искът бива уважен, и
2
към момента на влизането му в сила.
В случая целената с предявяването на иска промяна е прекратяването на
дружеството и доколкото същото прекратяване вече е настъпило по силата на
закона, то и тази същата промяна, вече настъпила, и за втори път, е
непостижима, включително и чрез предявяването и уважаването на иска, по
който настоящото производство е образувано, и който е уважен с
обжалваното първоинстанционно решение.
Съобразно разпоредбата на чл. 157 от ТЗ дружеството, в което капиталът
се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. По
делото нито се твърди, нито се установява такова продължаване да е искано
или да е заявявано за вписване, същото е видно и от съдържанието на ТР.
Систематичното и семантично /лингвистично семантичното - езиково,
основано на значението на думите, фразите и другите елементи на езика/,
тълкуване на разпоредбите на чл. 155 и 157 ТЗ обуславя извода, че за разлика
от хипотезите на чл. 155 ТЗ, при които търговско дружество може да бъде
прекратено като последица от предявен конститутивен иск, в хипотезата на
чл. 157 ТЗ прекратяването на дружеството настъпва като последица от
смъртта на едноличния собственик на капитала по право и по силата на
закона, без да е необходима намеса на съда, още повече пък в исково
производство, за реализиране на съществуващо (отново - още по-малко пък в
полза на прокуратурата), потестативно гражданско субективно право.
Изключение от правилото за прекратяване по право на едноличното
дружество с ограничена отговорност при смърт на физическото лице –
едноличен собственик на капитала му са случаите, при които в учредителния
акт на дружеството е предвидено продължаване на дейността му или пък
наследниците на едноличния собственик на капитала заявят воля за това.
В случая при служебна справка в публичния ТР, воден от АВ към МП на
РБ се установява, че в учредителния акт на ЕООД не е предвидена хипотеза
за продължаване дейността на дружеството в случай на смърт на едноличния
собственик на капитала му – физическо лице. /Отделен е въпросът, че при
липса на желание и намерение, съответно – нарочно заявление и свързаните с
това, активни действия от страна на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала, дори и да е налице, такова вписване в учредителния
3
акт не би породило каквото и да било действие, водещо до продължаване на
дейността/. Наследниците на починалия едноличен собственик на капитала в
случая също не са заявили желание за продължаване на дейността.
Видно е следователно според настоящия въззивен състав, че в
конкретният процесен случай, дружеството – ответник по иска на прокурора,
се явява прекратено ex lege, целеният от прокурора чрез предявяването на
иска, с който съдът е сезиран, правен резултат е вече постигнат и без съдебна
намеса, поради което и така предявеният иск, с който съдът е сезиран, се
явява недопустим, съответно – недопустимо е и постановеното по него
решение по съществото на спора, поради което и същото следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 291 от 01. 12. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав по т.д. № 1525 по
описа на съда за 2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4