Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 687 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.П.Д.**, О.С.Л.***, чрез юрк. М.М.-С., против срещу О.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – с цена на иска 1180,72 лева.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2017 г. е подписан Анекс № 1, представляващ Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.03.2017 г., сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на основание чл. 99 от ЗЗД, по силата на който вземането за което е издаден записа на заповед е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането. Записът на заповед е прехвърлен с джиро от „Кредит Тайм“ ЕООД на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********, като същият се намира в оригинал по ч.гр.д. № 221/2017 г. по описа на Районен съд гр. Луковит.
Твърди се, че на 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /(цесия/ от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземанията, срещу О. Д.Б., за които е издаден процесния запис на заповед са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Сочи се, че в практиката си ВКС в Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 226/ 2011 r., IV г. о., ГК и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 994/ 2010 г., I т. о., ТК приема, че активно легитимиран да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е цесионерът по договор за цесия за вземане по заповедно производство, ако вземането е прехвърлено след издаване на заповедта за изпълнение, предвид което настоящия установителен иск се предявява от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от дата 17.08.2018 г.
В подкрепа на изложеното към исковата молба е приложен заверен препис на договор за цесия, ведно с приложение към него, като според ищеца с това се удостоверява, че процесното вземане е предмет на договора за цесия, както и препис от потвърждението за извършената цесия. Приложение № 1 от 31.03.2017 г. и Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към Договори за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) са представени само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не се представят само на съда. Съгласно т. 1.8 от параграф 1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД Приложение № 1 представлява списък в електронен вариант, подписан с квалифициран електронен подпис, поради което представеното към доказателствата Приложение № 1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора.
Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени Уведомителни писма от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД, в качеството на пълномощник, с изх. №: УПЦ-С-АКПЗ-КТ/6894 от 20.05.2019 г. и с изх. № ЛД- С-АКПЗ-КТ/6894 от 20.05.2019 г. за извършените продажби на вземания изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне, на предоставения от ответника на първоначалния кредитор постоянен адрес. Сочи се, че към депозиране на исковата молба, все още обратна разписка не се е върнала.
Твърди се, че на 08.10.2019 г. до ответника са изпратени повторно Уведомителни писма с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 08.10.2019 г. и № УПЦ-С-АКПЗ-КТ/6894/ ЛД-С-АКГ13-КТ/6894 от 08.10.2019 г., които са се върнали в цялост. В тази връзка се отправя молба като доказателства по делото да се приеме представените с исковата молба - Уведомителни писма от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 08.10.2019 г. и № УПЦ-С-АКПЗ-КТ/6894/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 08.10.2019 г., за извършените цесии – които да бъдат връчени на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Излагат се твърдения, че записа на заповед е предявен за плащане на издателя на 30.08.2016 г. като сумата по него не е била изплатена, поради което от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е входирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до Районен съд гр. Луковит, като е образувано ч. гр. д. № 221 по описа на PC Луковит за 2017г. След като съдът е проверил, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника О.Д.Б., е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.05.2017 г. и Изпълнителен лист от 25.05.2017 г. за претендираната сума в размер на 1180,72 лв. - главница по Запис на заповед от 30.08.2016 г. заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.05.2017 г. до окончателното изплащане и 175.00 лева - разноски , включващи 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева възнаграждение за процесуално представителство. От страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е подадена молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като изпълнителното дело е образувано под № 20179030400267/ 2017 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска за 2017 г. Видно от постъпилото по ч. гр. д. № 221/ 2017 г. по описа на PC гр. Луковит, писмо с изх. № 006809/ 16.08.2019 г. , длъжникът не е намерен на установените в изпълнителното производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в кантората на съдебния изпълнител да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Твърди се, че поради обстоятелството, че за вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, срещу О.Д.Б. – длъжник, е издадена Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист въз основа на представен запис на заповед, то представеният в оригинал менителничен ефект в заповедното производство е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. По своята правна природа записа на заповед е едностранна, строго формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и е условие за валидност на акта. Наименованието „запис на заповед" се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за плащане на определена парична сума - 1243,72 лв., които са предмет на заповедното производство. Посочени са място на издаване и плащане като поемател - „Кредит Таим" ЕООД, а длъжник по него е издателят на документа О.Д.Б..
Твърди се, че на дата 30.08.2016 г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и О.Д.Б. е сключен Договор за заем № 6894. По силата на сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 600,00 лв.. Съгласно договора за заем, заемателят дължи връщане на получената заемна сума при условията на чл. 3 от договора и съгласно Погасителен план - Приложение 1, представляващо неразделна част от договора, посочващ дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране. Съгласно от Договора за заем, заемателят се задължава да върне на Заемодателя цялата дължима сума заедно с изплащане на надбавка, съставляваща лихва в полза на заемодателя. Съгласно т. 4 от договора заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок от три дни след сключването на договора да осигури две физически лица, които да отговарят на чл. 11 от Общите условия, като същите ще поемат задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и допълнителни разходи. Съгласно разпоредбите на сключения договор, поради неизпълнение на поетото от страна на заемателя задължение, от страна на заемодателя е начислена неустойка в размер на 542,20 лв., която страните са договорили да бъде заплатена на части, съгласно Погасителния план. Сочи се, че предвид обстоятелството, че заемателят не е извършил плащания по дължимите суми, Заемодателят е входирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на издадения от заемателя запис на заповед, като претендираната със заявлението сума в размер на 1180,72 лв. представлява сбор от следните суми: 574,14 лв. - главница по договора за заем; 92,30лв. - договорна лихва по договора за заем и 514,42 лв. - неустойка по договора за заем.
Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза даваща правото на Заемодателя да прехвърли по всяко време правата си по договора в полза на трето лице. В случая следва да се има предвид, че записа на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за нейната действителност и сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка или каквото и да е друго основание, както и от развитието на каузалните правоотношения, във връзка с които менителничния ефект е издаден, предвид което претендираме от О.Д.Б. , в качеството му на поемател по запис на заповед издадена на 30.08.2016г., предявен за плащане на 30.08.2016г., да заплати сума в размер на 1180,72 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и 72 ст./ - главница по Запис на заповед от 30.08.2016 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.05.2017 г. до окончателното изплащане и 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева) - разноски , включващи 25 лв. държавна такса и 150 /сто и петдесет лева/ възнаграждение за процесуално представителство.
Отправена е молба до съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признаете за установено по отношение на О.Д.Б., че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, сума в размер на 1180,72 лв. - главница по Запис на заповед от 30.08.2016 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.05.2017 г. до окончателното изплащане и 175.00 лева - разноски , включващи 25 лв. държавна такса и 150 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати разноските извършени по изпълнителното производство, както и разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2017 г., сключен между „Кредит тайм" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Анекс № 1, представляващ Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 31.03.2017 г., сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД; Пълномощно от управителя на „Кредит тайм“ ЕООД, с което е упълномощено „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведомява длъжници от името на „Кредит тайм“ ЕООД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към Рамковия договор и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Пълномощно от управителя на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжници от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за станалата продажба на вземания от 03.05.2019 г.; Индивидуален договор за заем № 6894/ 30.08.2016 г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и О.Д.Б. и общи условия към него; Погасителен план към договор № 6894 от 30.08.2016 г.; Искане за кредит; Уведомителни писма от Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 20.05.2019 г. и № УПЦ-С-АКПЗ- КТ/6894/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 20.05.2019 г. за извършените цесии; Уведомителни писма от Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 08.10.2019 г. и № УПЦ-С-АКПЗ- КТ/6894/ ЛД-С-АКПЗ-КТ/6894 от 08.10.2019 г. за извършените цесии, ведно с известие за доставяне, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо за извършена цесия до длъжника.
Направено е доказателствено искане да се изиска и приложи служебно към настоящото дело ч. гр. д. № 221/ 2017 г. по описа на Районен съд гр. Луковит.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е подаден отговор на исковата молба.
В първото заседание по делото, ответникът О.Д.Б. изложи становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, оспорвайки размера на иска и въвеждайки твърдения, че наистина е бил сключил Договор за паричен заем с „Кредит тайм“, по който договор е получил сумата от 600 лева и е трябвало да плаща по 40 лева на месец. Излага възражения, че е изплатил определена сума по договора.
По делото е прието и неоспорено от страните
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. За установяване на
факта - усвоена ли е от ответника предоставената сума по договора за кредит, от
„Кредит Тайм” ЕООД са предоставили на вещото лице удостоверение, в уверение на
това, че Договор за заем № 6894 е сключен на 30.08.2016г., между О.Д.Б. с ЕГН **********,
заемополучател и Кредит Тайм ЕООД, заемодател, и на същата дата от
заемополучателя е усвоена сума в размер на 600 лева.
На поставените задачи вещото лице е отговори, че
заплатените суми от О.Д.Б. по погасителен план по Договор за заем № 6894 е в
размер на 63,00 лева на 01.09.2016 г., с която сума е заплатена една пълна
погасителна вноска, и част от сумата на неустойката по втората погасителна
вноска. Поредността на погасяване на задълженията по кредита е както следва:
неустойка, лихва, главница. След извършеното плащане на сума в размер на 63,00
лв. от О.Д.Б. на 01.09.2016 г. остатъкът на задължението е както следва:
главница - 574,14 лв.; лихва - 92,30 и неустойка - 514,28 лв. Общият размер на
дължимата сума е в размер на 1180,72 лева, която съответства на претенцията на
ищеца. Законната лихва за периода от 22.05.2017 г. до 06.01.2021 г. е в размер
на 211,47 лв., а законната лихва за периода от 28.10.2019 г. до 06.01.2021 г. е
в размер на 69,69 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 537, чл. 505, ал. 1 и чл.
506, ал. 1, т. 1 Търговски закон. Предявеният иск е допустим, тъй като е
предявен в срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в заповедно производство имащо за
предмет същото вземане, след като заповедта за незабавно изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
От приложеното ч. гр.д. № 221/ 2017 г. на Районен
съд гр. Луковит, се установява, че на 25.05.2017 г. в полза на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена Заповед № 140 за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника за сумата от 1180.72 лева, представляваща
неплатен остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 30.08.2016 г. от О.Д.Б.
в полза на „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* за сумата в общ размер от 1243.72
лева, платим на предявяване, предявен за плащане на 30.08.2016 г., прехвърлен с
джиро от 31.03.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, считано от 22.05.2017 г.
до окончателното погасяване.
В приложеното ч. гр. д. № 221/
2017 г. на Районен съд гр. Луковит се намира оригинала на процесната запис
на заповед.
Представеният в оригинал
запис на заповед, е издаден от О.Д.Б. на 30.08.2016 г., като последният
безусловно е обещал на поемателя „Кредит Тайм” ЕООД, да му заплати сумата от
1243.72 лева на предявяване. Записът на заповед е предявен за плащане на
30.08.2016 г., а с джиро от 31.03.2017 г. всички права по ценната книга са
прехвърлени от „Кредит Тайм” ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, удостоверено чрез подпис върху гърба на ценната книга.
Записът на заповед е едностранна формална
абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга, която
материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на
падежа. Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка няма за
задължителен реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ
посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че приложеният към ч. гр. д. № 221/ 2017
г. на РС гр. Луковит, запис на заповед съдържа всички реквизити за
действителност по чл. 535 ТЗ, като са налице и предпоставките за
изискуемост на конкретното вземане по ефекта, като същия е предявен за плащане
на 30.08.2016 г.
Менителничният ефект бил прехвърлен с джиро на
16.10.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. Джирото
е специален, търговско-правен способ за заместване на носителя на инкорпорирано
в ценна книга субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект
- джирант се съгласява да бъде заменен в правата по записа с друго лице -
джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка. По делото се
установява, че джирото е обективирано върху гърба на записа на заповед и е
подписано от джиранта. Следователно, е произвело своето действие. Установява
се, че към момента на прехвърлянето джиранта е действал чрез законния си
представител – управителя на „Кредит Тайм“ ЕООД – М.А.И.. Съдът намира, че джирото отговаря на всички
изисквания на чл. 466 и сл. ТЗ.
На 03.05.2019 г. е подписан Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който
/Приложение № 1/ вземанията срещу О. Д.Б., за които е издаден процесния запис
на заповед, са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е надлежно легитимиран по делото като носител на
права /на вземане/, тъй като, от една страна произтичат от договор за цесия, по
който цедентът като кредитор, е прехвърлил вземането произтичащо от приложения запис
на заповед, а от друга - прехвърлянето на вземането от „Кредит Тайм“ ЕООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения ООД е валидно извършено, доколкото
джирото не е поставено под условие, не е частично, написано е върху ценната
книга и носи подписа на джиранта, с което са изпълнени изискванията на чл. 467, ал. 1 и ал. 2 и чл. 468, ал. 1, вр. с чл. 537 ТЗ за неговата валидност откъм съдържание и
форма. Тъй като джирото, съгласно чл. 469, ал. 1, вр. с чл. 537 ТЗ, прехвърля всички права по ефекта, и на
основание чл. 485, ал. 1, вр. с чл. 537 ТЗ, ищецът има по представения запис на заповед същите
права по отношение на ответника като издател по този запис на заповед, каквито
е имал поемателят преди прехвърляне на менителничния ефект.
За основателност на претенцията, в тежест на
ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис
на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането
по който е станало изискуемо, но липсва погасяване на претендираната част от
дължимата сума от ответника. Предвид въведеното каузално правоотношение в
исковата молба, следва да установи, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, по което кредиторът е изпълнил задълженията
си за предаване на уговорената сума. Следва да установи и наличието на валидно
постигнати договорености за връщане на заема с лихва и неустойка, както и, че
ценната книга обезпечава всички вземания по договора, като установи претенцията
си и по размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да докаже положителни факти, които да изключват, унищожават
или погасяват претендираното вземане. Следва да докаже връзката между процесния
запис на заповед и каузалното правоотношение, както и всички наведени
възражения от негова страна.
Както се отбеляза по-горе, представената ценна
книга /л.8, ч.гр.д./ отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание,
налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът е редовен от
външна страна документ, удостоверяващ съответно парично вземане, инкорпорирано
в него. Записът е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от
друга - е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена
сума пари при настъпването на падежа. Менителничният ефект обикновено се издава
с обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя,
както е и в случая. Съществуването на каузалното правоотношение, наред със
записа на заповед, не променя абстрактния му характер.
При така предявената претенция, след като съдът
провери редовността на записа на заповед от формална страна, трябва да се
извърши преценка на фактите и обстоятелствата, свързани със заявената каузална
сделка, съответно дали вземането по нея съществува или не. Твърдения за
съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване на
който е издаден записът, са въведени в исковата молба, като в тази връзка има
направени и възражения от ответника, произтичащи от каузалното правоотношение,
във връзка с което е издаден ефектът. Поради това, ищецът следва да установи не
само обстоятелствата, на които основава претенцията си по записа, но и тези, от
които произтичат вземанията му по обуславящата ефекта каузална сделка - в т.см.
е налице трайна и задължителна съдебна практика - т. 17 на ТР № 4/ 2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012 г.
по т.д. № 431/ 2011 г. ІІ т.о. на ВКС; Решение № 133 от 5.07.2013 г. по т. д. №
104/ 2011 г., II т. о. на ВКС; Решение № 110/ 08.11.2010 г. по т. д. № 949/ 2009
г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
Вземането на основание на ценната книга,
независимо от гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване
на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на уговорения падеж. В
производството по чл. 422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и
подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга.
При въведено наличие на каузално правоотношение, задълженията по него също
следва да са изискуеми. За вземанията по последното, които не са изискуеми към
датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение
вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави
възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед
преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга -
в т.см. Решение № 108/ 22.07.2014 г. по т.д. № 2418/ 2013 г. по описа на ВКС,
ТК, І-во отд.; Решение № 61/ 21.10.2015 г. по т.д. № 894/ 2014 г., ТК на ВКС;
Решение № 171/ 11.11.2014 г. по т.д. № 2913/ 2013 г. постановени по реда на чл.
290 ГПК/.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на
дата 30.08.2016 г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и О.Д.Б. е сключен Договор за заем
№ 6894, а запис на заповед е издаден на 30.08.2016 г., то ест в деня на
подписване на договора за заем, като падежът му е на предявяване на същия ден –
30.08.2016 г. Видно от представения Договор за заем № 6894 от 30.08.2016 г.,
ведно с погасителен план /л.23-24/ обаче, падежът на първата дължима вноска по
договора е 13.09.2016 г. /заплатена според заключението на вещото лице/, а на
втората вноска е 27.09.2016 г. На последната дата е станало изискуемо и първото
плащане по каузата. От изложеното е видно, че към датата на падежа на записа – 30.08.2016
г. – няма изискуеми вземания по договора за заем.
Записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за
реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо
задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в
противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на
обезпечителната функция на ефекта. Ако обезпечителната функция на записа на
заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното
правоотношение, следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения от
всеки вид към датата на падежа на записа. При доказана обезпечителна функция на
записа, вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към
падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай
би се стигнало до това, че на основание менителничния ефект би могло да се
присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения,
чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.
Въз основа на изложеното, доколкото записът не
обезпечава изискуеми към падежа му вземания по облигационното правоотношение,
предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като е неоснователен.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Предвид гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д.Р.П.Д.**, О.С.Л.***, против О.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че О.Д.Б. дължи
сумата от 1180.72 лева, представляваща неплатен остатък от вземане по запис на
заповед, издаден на 30.08.2016 г. от О.Д.Б. за общата сума от 1243.72 лева,
платим на предявяване, предявен за плащане на 30.08.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда - 22.05.2017 г. до
окончателното погасяване, за която е издадена Заповед № 140 от 25.05.2017 г. за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 221/ 2017 г. по описа на Районен
съд гр. Луковит - като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: