Р Е Ш Е
Н И Е
№ 182
град Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 229/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Ивком“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стражица, ул. „Тодор Каблешков“ № 3,
представлявано от Р.М.П., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0350-000025/05.05.2022 г.,
издадена от началника на РУ Стражица към ОД на МВР – В. Търново, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. номер
*** за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна.
Излага доводи, че същата е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, тъй като не е ясна категорията, която следва да притежава
водача по отношение на състава от ППС, не са посочени нарушените от водача
разпоредби и не е посочено по какъв начин „Ивком“
ЕООД е допуснало управлението от А.К.. Сочи, че собственик на „Мерцедес Спринтер“ с рег. номер *** е „Алианц
Лизинг България“ АД. Твърди, че заповедта е необоснована и по отношение срока
на мярката от 6 месеца. По тези съображения, доразвити от пълномощника му в
съдебно заседание, се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – началникът
на Районно управление Стражица към Областна дирекция на МВР – Велико Търново,
не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 04.05.2022 г. около 15:45 ч. в с.
Лозен, ул. „Първа“ в посока към с. Виноград, А.К. К.
е управлявал състав от ППС „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ ***, собственост на „Алианц лизинг България“ АД, с
прикачено ремарке за лек автомобил с рег. номер ***, собственост на „Ивком“ ЕООД, като проверяващите са приели, че водачът не
притежава валидна категория към която спада управлявания от него състав от ППС.
Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия АД № 045064/04.05.2022г.
При тази фактическа обстановка
от началника на РУ Стражица при ОДМВР – В. Търново е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка 22-0350-000025/05.05.2022 г., с която на „Ивком“ ЕООД
на основание чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. номер
*** за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на 10.05.2022 г., като жалбата
срещу нея е подадена в съда на 12.05.2022 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в адм.
преписка, както и представените от жалбоподателя лизингов договор, проформа фактура, свидетелство за регистрация на МПС-част I и свидетелство за управление на МПС.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно
известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП
следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2.
Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните
дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената по
делото Заповед № 366з-4488/31.12.2021
г. директорът на ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – В. Търново
да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 3 4, т.
5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени началниците
на РУ при ОДМВР – В. Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ при
ОДМВР – В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване.
Заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон. Като
правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б "а" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Систематичният анализ на цитираната
разпоредба налага извода, че адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
принудителна административна мярка е единствено собственикът на МПС, за което
са налице предпоставките на разпоредбата. В този смисъл мярката по чл. 171, т.
2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на лице,
което не е собственик на МПС и следователно несобственик не може да бъде
адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
– така напр. Решение № 2290 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 10035/2018 г.
От представения и приет като
доказателство по делото Договор за финансов лизинг с клауза за прехвърляне на
собствеността № 12367 от 26.07.2021 г., сключен между "Алианц
Лизинг България" ЕАД-клон Русе, в качеството на лизингодател
и "Ивком" ЕООД, в качеството на лизингополучател, е видно, че лизингодателят,
се е задължил да предостави за ползване на лизингополучателя
5 бр. товарни и лекотоварни автомобили "MERCEDES-BENZ" с посочени в договора номера на
шаси и двигател, сред които и МПС с номер на шаси W1V9077351P383786
и номер на двигател 64289942341093,
срещу заплащане на възнаграждение, представляващо първоначална лизингова вноска
и 36 месечни лизингови вноски. По
своята правна същност договорът за финансов лизинг е търговски договор, с който
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето
лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение – чл. 342, ал. 2 от
Търговския закон. С договора за финансов лизинг не се прехвърля собственост, а
само се предоставя правото на ползване върху съответната вещ, т.е. при този
договор лизингодателят запазва правото си на
собственост до момента, когато го прехвърли на лизингополучателя,
а лизингополучателят придобива само държането на
вещта. Обектът на лизинга не е собственост на лизингополучателя,
а лизингодателят запазва правото си на собственост
върху този обект. Това изрично е уговорено и в чл. 3 и чл. 20 от посочения
Договор за финансов лизинг № 12367 от 26.07.2021 г., съгласно които ако в срока
на договора лизингополучателят изпълни всички
останали условия на договора и приложимите към него Общи условия, лизингодателят прехвърля собствеността върху вещта/вещите,
в предвидената от закона форма. Следователно към момента на издаване на
обжалваната заповед - 05.05.2022г., лизингополучателят „Ивком“ ЕООД,
не е бил собственик на предоставеното му за ползване с договора за лизинг МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1
от ЗДвП, регистрацията на превозното средство се извършва на името на
собственика. В случая от прието като доказателство по делото Свидетелство за
регистрация на МПС № *********, е видно, че лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** с номер на шаси
W1V9077351P383786
и номер на двигател 64289942341093,
е регистрирано като собственост на "Алианц
лизинг България" АС-кл. В. Търново (т.С.1.1.), а в графа C.3.1 и 3.3 на свидетелството за регистрация
на МПС, като лице, можещо да ползва автомобила по силата на право, различно от
правото на собственост, е вписано "Ивком“ ЕООД,
гр. Стражица т.е. самите органи на МВР, извършили регистрацията на автомобила,
са посочили в свидетелството, че "Ивком"
ЕООД не е собственик, а само ползвател на л. а. Мерцедес Спринтер“
с рег. № ***.
Принудителните административни мерки
/каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка
по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на
нормативно регламентирания принцип по чл. 23 от ЗАНН за законоустановеност
на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т. на основанията за
тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат
на стриктно тълкуване. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.
"а", предл. последно от ЗДвП, законът
определя единствено собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано
от лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно за съответната
категория. Следователно лицето, ползващо автомобила по силата на право,
различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата
на чл. 171, т.2а, б. "а", предл. последно
от ЗДвП. В случая от представените по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен
АУАН, управляваният от водача А.К. К. лек автомобил
"Мерцедес Спринтер" с рег. № ***, не е бил
собственост на "Ивком" ЕООД – дружеството лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 12367 от
26.07.2021 г., а е бил собственост на "Алианц
Лизинг България" АД – лизингодател по посочения
договор. Ето защо "Ивком" ЕООД -
дружеството, ползващо превозното средство по силата на право, различно от
правото на собственост, не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171,
т.2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП във
връзка с управлението на посочения лек автомобил.
Предвид така установеното, „Ивком“ ЕООД се явява ненадлежен адресат на процесната
заповед. Като е приложил мярката спрямо
ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния
закон, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото,
представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0350-000025/05.05.2022
г., издадена от началника на РУ Стражица към ОД на МВР – В. Търново. ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Велико Търново да
заплати на „Ивком“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стражица, ул. „Тодор Каблешков“
№ 3, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски
по делото. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: