№ 37426
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110100809 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
След отстраняване от ищеца на нередовността на исковата молба по реда на чл.129,
ал.2 ГПК преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени по реда на
чл.131 ГПК редовно на ответника видно от приложената призовка.
В установения едномесечен срок по чл.131,ал. 1 ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба.
СРС , 68 състав следва да се произнесе по въпросите, изброени в чл. 140 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо съдебното производство по настоящото исково гр.д.
№ 809/2025г. в частта му относно предявените установителни искове по чл.124 ГПК
във връзка с чл.26 ЗЗД за пълна и частична нищожност на процесния договор за
потребителски кредит , тъй като са НЕДОПУСТИМИ. Това е така по СЛЕДНИТЕ
ПРИЧИНИ :
Видно от твърденията в исковата молба процесният потребителски кредитен договор е
прекратен поради пълно изпълнение от страните на договорните им задължения. Изрично
се твърди , че ищцата е платила всички начислени суми по процесния договор за кредит,
но счита , че те са дадени без основание поради пълната или частичната нищожност на
договора.
В исковата молба се обосновава правният интерес на ищцата от предявяване на
установителните искове (за обявяване пълна или частична нищожност на договора) с
упражняването на право по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без
основание по договора , който счита за нищожен. Но вземането по чл.55,ал.1, предл.1
1
ЗЗД за връщане на дадено без основание се упражнява чрез предявяване на осъдителен
иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, а не чрез предявяване на установителни искове по
чл.124 ГПК.
В исковата молба няма твърдения за наличието на бъдещи задължения за ищцата от
процесния договор или за неизпълнени задължения по същия договор, чието изпълнение да
бъде изключено чрез обявяване на пълна или частична нищожност на процесния договор, в
какъвто случай ищцата няма да има вземане по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД , съответно няма да
може да предяви осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД , което би обусловило правен
интерес от предявяване на установителни искове по чл.124 ГПК за обявяване пълна или
частична нищожност на договора.
В конкретния случай ищцата няма правен интерес от предявяването на
установителните искове за обявяване на пълна или частична нищожност на процесния
договор, тъй като фактите, които са предмет на всеки от предявените установителни
искове (посочените основания по чл.26 ЗЗД, чл.22 и чл.23 ЗПК и чл.143 ЗЗП за пълна и
частична нищожност на договора за потребителски кредит), респективно
произтичащите от тях права (за връщане на платеното без основание поради
нищожността на потребителския договор), могат да бъдат установени и съответно
упражнени ЧРЕЗ ОСЪДИТЕЛЕН ИСК по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, какъвто е предявен по
настоящото дело. Според категоричното становище на съдебната практика и процесуалната
доктрина „липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде
предявено чрез осъдителен или чрез конститутивен иск (409-71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49;
39-84 ВДА ХІІІ 27; 552-85-ІІІ , БХ 39; 1019-96-ІV, Сб.101). Защото и чрез тези искове ще
се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще
се постигнат и присъщите им защитни цели” (изрично в този смисъл – проф. Живко
Сталев, „БГПП” , изд. 2001г. , стр.194).
В същия смисъл е и актуалната константна съдебна практика на ВКС : Решение №
35/01.09.2015г. по т.д. № 407/2014г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 127/29.10.2020г. по т.д. №
20/2020г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/06.11.2020г. по т.д. № 36/2020г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 31/14.06.2016г. по т.д. № 3170/2014г. на ВКС, І ТО и др.
Според Решение № 31/14.06.2016г. по т.д. № 3170/2014г. на ВКС, І ТО „наличието на
правен интерес от пердявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
му” , и „когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако
ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждане на установителния
иск , искът е недопустим”.
Същата е и установената пракика на СЕС : решения по дела С-321/22 , С 596/15 , С
597/15 и други.
Според т.60 , т.62 , т.67 и т.68 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС ,
ІV състав конкретно наличието на правен интерес от предявяване на „иск за установяване
на непротивопоставимосттта на неравноправни клаузи”(т.62 от решението)
представлява съществена и основна предпоставка за предявяването му. Според изрично
2
посоченото в т.67 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС: „Избягвайки по-
специално претоварването на правораздавателните органи с искове, с които всъщност
се иска получаване на правни консултации, изискването за правен интерес преследва
общия интерес от добро правораздаване и може да се ползва с предимство пред
частните интереси”, а според т.68 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС)
изискването за правен интерес от установителния иск за обявяване неравноправност
на договорни клаузи в потребителски договори е „по принцип легитимно”.
Това процесуално правило , което е възприето категорично в десетилетната съдебна
практика и в гражданско-правната доктрина и се изучава от студентите по право, не е
опровергано от доводите на ищцовата страна в т.1 от обстоятелствената част на
исковата молба. От правно значение в конкретния случай е, че същите права, факти
и документи , които са предмет на предявените установителни искове , са предмет и
на предявения осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД. Щом това е така според
цитираната безспорна и трайна съдебна практика и според правната доктрина , които следва
да бъдат известни на всеки юрист, съдът е длъжен да прекрати производството по
установителните искове , тъй като същите права на ищеца са предмет на по-голяма
защита чрез предявения осъдителен иск. В тази процесуална хипотеза липсата на правен
интерес от установителните искове се обуславя не от естеството на правата , които са
предмет на установителните искове, а от това , че същите права са предмет на осъдителен
иск, който предоставя по-голяма правна защита на ищеца от установителните искове.
Това е правило, целящо постигане на процесуална икономия и предотвратяване на излишно
усложняване на гражданския процес , и именно настоящото дело е христоматийна
илюстрация за смисъла на тази трайно възприета съдебна практика , доколкото е очевидно
драстичното ненужно усложняване на делото от пълномощника на ищеца чрез предявяване
на недопустими искове с повтарящи се многословни твърдения и искания, както и
абстрактни теоретични разсъждения.
Предявените установителни искове са НЕДОПУСТИМИ поради липсата на правен
интерес от предявяването им, защото правата,фактите и документите, които са техен
предмет , са предмет и на предявения осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД, който
предоставя по-голяма правна защита на ищеца, което е правило , възприето от трайната и
категорична съдебна практика и от гражданско-правната доктрина. Поради тази причина
ищецът няма правен интерес от установителните искове , защото същата защита може да
постигне с осъдителния иск. Да се приемат за разглеждане тези установителни искове
(въпреки че с тях не би се постигнала по-голяма защита , отколкото с осъдителния иск)
означава драстично и абсурдно усложняване на делото , което противоречи на всички
процесуални принципи , което като правна последица би забавило делото и би накърнило
правата на ищеца много повече отколкото прекратяване на делото по тези недопустими
искове и оставянето за разглеждане само на осъдителния иск.
Интересът от търсената защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за
3
ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно
производство. Липсата й, за която съдът следи служебно при установителния иск , обуславя
неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес.
Поради посочените причини насотящото съдебно производство е недопустимо в
частта му относно предявените установителни искове и като такова следва да бъде
прекратено в тази му част.
Определението за частично прекратяване на делото подлежи на обжалване пред СГС в
1-седмичен срок от получаването на преписа от настоящото определение от двете страни.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140, ал.3, изр.2,
предл.1 ГПК :
1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК);
2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :
С исковата молба от името на ищцата М. М. Тихолова- Соколова е предявен чстичен
осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати
посочената в исковата молба сума, представляваща част от платеното без основание от
ищцата като кредитополучател по нищожен договор за потребителски кредит с
ответното дружество като кредитодател , съответно по нищожни договорни клаузи по
същия кредитен договор, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът ”ФАД оспорва изцяло предявените искове с възражения , предявени с
депозирания отговор на исковата молба. Твърди се , че според §3 от процесния договор за
кредит от 15.03.2024г. ако кредитополучателят (ищцата) върне изцяло предоставения
кредит в размер на 400 лв в 30-дневен срок от предоставянето му , кредитът ще се счита
погасен , а договорът прекратен , без да възникват задължения за договорна лихва и за
обезщетителна неустойка , съответно каквито и да са други плащания по договора.
Ищцата е върнала главницата от 400 лв по договора на 15.04.2024г. видно от издадената
платежна разписка , т.е. платила е главното задължение в рамките на договорения безлихвен
период , с което договорът е прекратен. Посочва се , че „други плащания по процесиня
договор за кредит от 15.03.2024г. не са претендирани , не са дължими и не са извършвани” ,
като ответното дружество е получило от ищцата само главницата от 400 лв. Поради тези
причини според ответната страна ищцата няма интерес от предявените искове, включително
и от осъдителния иск по чл.55,ал.1, п редл.1 ЗЗД.
3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :
Страните не спорят относно сключването , съдържанието и прекртяването на
процесния договор за потребтелски кредит.
Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други
правнорелевантни факти относно предмета на иска.
4
4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във
връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за
които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).
5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):
Ищецът следва да установи плащанията на съответните суми по договора за
потребителски кредит.
Ответникът следва да установи твърдените от него основания за отказ от плащане
на претендираните от ищеца вземания.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА
ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА.
ПРИЛАГА по делото депозирания отговор на исковата молба от ответника.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание (чл.143,ал.2 ГПК) да изрази
становище по възраженията на ответника, съдържащи се в депозираните от него отговор
на исковата молба и допълнителен отговор, респективно да предяви допълнителни
доказателствени искания във връзка с тези възражения, ако счита за необходимо,
включително и изрично да заяви ще се ползва ли от оспорените от ответника документи
(чл.193,ал.2 ГПК).
При неизпълнение правото на ищеца да изрази възражения и да предяви искания във
връзка с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор ще бъде преклудирано.
ОТЛАГА на основание чл.140,ал.2 ГПК и чл.146,ал.4 ГПК във връзка с чл.8,ал.1
ГПК , чл.8,ал.3 ГПК и чл.9 ГПК произнасянето на съда по възраженията и
доказателствените искания на страните за откритото съдебно заседание СЛЕД посочване
на допълнителните твърдения , уточнения, възражения и искания от ищеца по реда на
чл.143,ал.2 ГПК (във връзка с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор-б.с.)
и от ответника по реда на чл.144,ал.1 ГПК и СЛЕД изразяване от всяка от страните на
становища по реда на чл.146,ал.3 ГПК по доклада по чл.146,ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.05.2024г. от 09.30 ч., за когато да се
призоват ищеца и ответника.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца заедно с призовката за насроченото открито заседание и
препис от отговора на исковата молба.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6