РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 23.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №02196 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на Б.В.Н. по Договор за потребителски кредит № 2850164 от 21 септември 2016 г.: че дължи сумата от 1111.32 лева главница; 100.95 лева договорна лихва за периода от 30 септември 2016 г. - датата на първата вноска до 04 август 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора; 736.18 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 160.82 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01 октомври 2016 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението – 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.10.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото и в заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,    чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор, с който се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, излагат се доводи за нищожност на клаузите от договора.  

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на 21.09.2016г. е бил сключен   Договор за потребителски кредит № 2850164 от 21 септември 2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД като Кредитор и Б.В.Н. като Кредитополучател. С подписването на договора за потребителски кредит, Кредитополучателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които същият се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.

            На 01.07.2017 г. е бил сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съответно на 30.01.2017 г. е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)  на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юли 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

             Съгласно сключения договор за заем, Кредиторът се е задължил да отпусне на Кредитополучателя паричен заем в общ размер на 1600 лева, а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Кредиторът е изпълнил задължението си. Ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 45 Седмични погасителни вноски, всяка в размер на 65.05 лева. Първата погасителна вноска е платима на 30 септември 2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 04 август 2017 г. Ищеца сочи, че по договора за потребителски кредит, Б.В.Н. е извършвала плащания в общ размер на 978.60 лева, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1111.32 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит № 2850164 от 21 септември 2016 г. между страните, ответникът се е задължил да заплати и договорна лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 218.57 лева за периода от 30 септември 2016 г. - датата на първата вноска до 04 август 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Отново ищеца сочи, че след извършените плащания от страна на ответника, дължимата договорна лихва е в размер на 100.95 лева.

             С подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставляват: Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса за услуга „Кредит у дома“. Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома“ е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит у дома е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит у дома е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни услуги са изчислени в размер на 1108.48 лева. Като след извършените плащания от страна на ответника, се претендират дължимие такси и комисионни за допълнителни услуги са в размер на 736.18 лева.

             Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 04 август 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са  изтекли с настъпил падеж.                   

  Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

   На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

              При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума,   поради което исковете за главница,  се явяват основателни и доказани но не за целия размер.   

             Настоящия състав намира, че предвидените такси за услугите „кредит у дома“ са уговорени в противоречие с норма от императивен порядък - чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От една страна се твърди, че 30% от таксата са разходи, свързани с предоставяне на заемната сума по адрес, а от друга страна се твърди, че сумата по кредита е получена при подписване на договора. На следващо място, в частта относно „събиране на вноските“ разходът е с хипотетичен характер, тъй като е свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя. Тези такси се кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Претендираните такси имат за цел оскъпяване на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма да се извършат, което противоречи на добрите нрави, доколкото води до нееквивалентност на престациите. Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на двете такси е почти 2/3 от заемната сума и многократно надвишава размера на възнаградителната лихва, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.

Услугата „кредит у дома“ не би могла да се отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от съществената характеристика на услугата „кредит у дома“ - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на кредита, респ. извършване на действия по събиране на заетата сума, които съставляват управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора.

Претендираната сума от 25.98 лева - такса за оценка на досие противоречи също на императивната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал.2 ЗПК. Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

             Тъй като посочените клаузи са нищожни, същите не са породили действие  и извършените плащания по тях не следва да се считат, като изпълнение на задължение по договора. Както бе посочено самия ищец в исковата си молба твърди, че таксите и комисионните за допълнителни услуги са изчислени в размер на 1108.48 лева, като след извършените плащания от страна на ответника, се претендират дължимие такси и комисионни за допълнителни услуги са в размер на 736.18 лева, за която и сума е предявен иска. От горното следва, че ответницата е внесла 372.30 лева, които са били осчетоводени като плащания по нищожни клаузи.  Поради това от тази сума следва първо да се приспаднат дължимите се договорни и законни лихви, в общ претендиран размер на 261.77 лева, а остатък от 110.53 лева от задължението за главница.

              Предвид всичко изложено, съдът намира, че иска за главница се явява основателен за сумата от 1000.79 лева, като исковете за договорна и законна лихва, и останалите се явяват неоснователни, поради неоснователност, респективно нищожност на така сключените клаузи.   

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 332.13 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да бъде посочено, че в настоящето производство съдът определя 100.00 лева юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца.             

             С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Б.В.Н.,

ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, по Договор за потребителски кредит № 2850164 от 21 септември 2016 г., сумата от 1000.79 лева представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.10.2018г., до окончателното изплащане на посочената главница, като за разликата до пълния предявен размер от 1111.32 лева главница; 100.95 лева договорна лихва за периода от 30 септември 2016 г. - датата на първата вноска до 04 август 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора; 736.18 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 160.82 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01 октомври 2016 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението – 17.10.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и поради нощожност но договорните клаузи.

            ОСЪЖДА   Б.В.Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на  332.13 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.             

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 07305/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.