МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 114, постановена
на 12.09.2019г.
по НОХД № 2627/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу В.С.П. - С., ЕГН: **********, за това, че на 31.03.2011г.
в град Стара Загора, в качеството си на управител на ”В. 2004” ЕООД, с ЕИК
*********, противозаконно присвоила чужда движима вещ - лек автомобил ”Toyota,
Yaris 1.0 Petroi 5D Terra”, рама VNKKG98330A106323, първа регистрация 2007г.,
двигател 1KR5634960, на стойност 6 987,12 /шест хиляди деветстотин осемдесет и
седем лева и дванадесет стотинки/, собственост на ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД, гр.
София, с ЕИК *********, която вещ владеела на основание договор за финансов
лизинг № 21544/23.10.2007г. и споразумение към него от 29.05.2008г. - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата В.С.П. - С.. Според
представителя на обвинението от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимата е
извършила престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, за което е предадена на съд. Излага
аргументи защо съдът не следва да кредитира възраженията на подсъдимата,
изложени в нейните обяснения. Моли да й бъде определено наказание при условията
на чл. 54 НК, а именно: лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на
разноските, направени по делото - пледира да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимата П. - С..
Защитникът на подсъдимата В.С.П. - С.
- адв. В.С. заявява, че подзащитната му не е осъществила нито от обективна,
нито от субективна страна състава на чл. 206, ал. 1 НК, тъй като в случая става
въпрос за гражданскоправен, а не за наказателноправен спор. Излага аргументи за
това, че договорът за финансов лизинг № 21544/23.10.2007г. и споразумението към
него от 29.05.2008г. и към настоящия
момент са действащи и П.-С. владее вещта именно на това основание. Пледира съда
да я признае за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.
В своята лична защита подсъдимата В.С.П.
- С. заявява, че поддържа, казаното от защитника си. Сочи, че уведомителните
писма, които е получила са послужили за разваляне на друг договор, който е
различен от този, по който тя е страна и е предмет на разглеждане в настоящото
наказателно производство.
В последната си дума П. - С. заявява,
че иска да бъде призната за невинна, тъй като не е била осъждана до сега за
присвояване на чужди вещи. Заявява също, че има свидетели и предполага, че е имало
камери, от които да се установи, че е искала срещи с лизинговото дружество, но
до ден днешен не е получила отговор. Искала да продължи да си плаща или да
прекрати договора. Твърди, че освен уведомителните писма, които не касаят
договора й, друго не е получавала.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМАТА В.С.П. - С., с ЕГН: **********
е родена на ***г***. Българка е. Българска гражданка. Живее в гр.
Бургас, ж.к. Лазур № 9, вх. 3, ет. 1, ап. 1. Със средно образование е. Омъжена.
Работи като управител на „В. 2002” ЕООД, гр. Стара Загора, „В. 2004” ЕООД, гр.
Стара Загора, „В. Г.” ЕООД, гр. Варна и „Е.Е.В. Г.” ЕООД – Бургас. Не е
осъждана.
На 23.10.2007г. е сключен договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 21544/23.10.2007г. между „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" АД и С. С. П. – брат на подсъдимата. Обект на лизинга е лек
автомобил марка: Тойота, модел: Ярис, с рама № VNKKG98330A106323, с peг. № СТ ***АВ, предаден на
лизингополучателя на 31.10.2007г. Срокът на договора е от 23.10.2007г. до
23.10.2012г.
Първоначално лизингополучателят редовно
заплащал дължимите лизингови вноски, но половин година по-късно преустановил
плащанията.
Това станало причина на 29.05.2008г. в
гр. Стара Загора да бъде подписано споразумение към договор за финансов лизинг
№ 21544 от 23.10.2007г., по силата на което „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД -
лизингодател, С. С. П. - лизингополучател, „В. 2004“ ЕООД, представлявано от В.С.П.
- С. - поемател и „В. 2002“ЕООД, представлявано от В.С.П. - солидарен длъжник
се споразумели всички права и задължения по посочения договор за финансов
лизинг да се прехвърлят на поемателя „В. 2004“ ЕООД, като лизинговият обект също
му е предаден.
До края на 2008г. подсъдимата П. - С.
в качеството си на управител на „В. 2004“ ЕООД заплащала дължимите лизингови
вноски, но в началото на 2009г. започнала да изпада в забава, като последното
плащане, което направила по процесния договор било на 23.02.2009г. в размер на
945, 27 лв.
На 17.02.2011г. лизингодателят получил
молба от „В. 2004“ ЕООД за разсрочване на задължението по договора.
На 15.03.2011г. подсъдимата П. - С.
получила в качеството си на управител на „В. 2004“ ЕООД и „В. 2002“ ЕООД
уведомителни писма от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, че към 25.02.2011г. „В. 2004“ ЕООД
дължи по договор за лизинг № 21544/23.10.2010г. и споразумение към договора от
29.05.2008г. общо сумата от 12 316,70 лв. Даден е 7-дневен срок от
получаване на писмото, имащо характер на покана за доброволно плащане, за
погасяване на всички посочени задължения, като е посочено, че в противен случай
договорът ще се счита за развален на основание чл. 87 ЗЗД с всички произтичащи
от това последици. Посочено е също, че в срок до 7 дни от настъпило разваляне
на договора на основание чл. 33 от договора за лизинг следва да бъде върнат
обекта на договора на адрес: гр. София, ул. Цариградско шосе № 40, в
състоянието и вида, в който е било предоставено, като се отчита обикновеното
похабяване от използването му.
На същата дата, 15.03.2011г. на
подсъдимата П. - С. в качеството й на управител на „В. 2004“ ЕООД е предявен за
плащане запис на заповед № 21544 от 29.05.2008г., подписан при сключване на
споразумението към договора за финансов лизинг, като обезпечение.
До 22.03.2011г. не постъпило
доброволно плащане, поради което и от 23.03.2011г. започнал да тече даденият с
уведомителното писмо 7-дневен срок за връщане на лекият автомобил, обект на
договора за лизинг. Този срок изтекъл на 30.03.2011г., но автомобилът не бил
върнат на лизингодателя.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В хода на съдебното следствие
подсъдимата В.С.П. - С. дава обяснения, които съдът не кредитира изцяло.
На първо място, съдът не кредитира обясненията
й в частта, в която заявява, че според нея няма официален договор между „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ АД и представляваното от нея дружество „В. 2004“ ЕООД.
В случая е налице вътрешно
противоречие между това нейно твърдение и последващите, а именно: че е правила
различни постъпления за разсрочване на задълженията по договора, включително и
пътуване до гр. София; че след като е получила уведомително писмо, лично се е
обадила на В. по телефона, за да разбере какво точно се случва; че въпреки
неплащане на задълженията по договора, автомобилът е останал при нея, както и
че е правила опити да извърши плащане в полза на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, но
сметката, посочена в договора била закрита.
Освен това, видно от приложените по
делото вносни бележки, всички плащания, направени след 29.05.2008г. са
направени именно от нея, като не е посочила, че те са в полза на брат й С. С. П.
/вж. вноски бележки от 30.05.2008г., 20.06.2008г., 23.07.2008г., 08.09.2008г.,
18.09.2008г., 02.09.2008г., 03.10.2008г., 06.11.2008г., 18.11.2008г.,
17.12.2008г., 20.02.2009г., 21.02.2009г., 27.02.2009г., 30.10.2009г.,
04.11.2009г., 09.04.2010г./
От подсъдимата, в качеството й на
управител на „В. 2004“ ЕООД изхожда и молба за разсрочване на задълженията по
процесния договор от 15.02.2011г. до „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, получена на
17.02.2011г. /вж. л. 73-75, том. 2 от ДП/
Водим от горното, съдът прие, че
подсъдимата В.С.П. - С. е била наясно, че със сключването на споразумение от
29.05.2008г. към договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
21544/23.10.2007г., представляваните от нея дружества „В. 2004“ ЕООД и „В. 2002“
ЕООД стават страна по него, първото като поемател /замества в дълг С. С. П./, а
второ - като солидарен длъжник.
В този смисъл са и писмените
доказателства по делото:
От ДОГОВОР за финансов лизинг на пътно превозно средство №
21544/23.10.2007г. се установява, че същият е сключен между „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" АД в качеството на лизингодател и С. С. П. в качеството на
лизингополучател.
По силата на този договор
лизинготаделят се задължил да придобие пътно превозно средство, описано в
Приложение № 1 и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение, определено при условията на този договор.
В Приложение № 1 е посочен като обект
на лизинговия договор: лек автомобил - нов, марка: Тойота, модел: Ярис, с рама
№ VNKKG98330A106323, първа регистрация 2007г., двигател 1KR5634960.
Към договора е приложен погасителен
план, в който са посочени доставната цена: 22 635,60 лв., лизинговата цена
26 970,04 лв., платената на 23.10.2007г. първоначална вноска 2899,28 лв., както и размерът на дължимите
лизингови вноски от 23.10.2007г. до 23.10.2012г.
Във връзка с посочения договор по
делото са приети като доказателства искане за лизинг вх.№ 357/22.10.2007г. по
описа на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД; дебитно писмо във връзка с платената
първоначална вноска; заявление за вписване на договор за лизинг; запис на заповед № 21544 от 23.10.2007г.,
обезпечаващ договора; вносни бележки от 24.10.2007г., 06.11.2007г.,
21.11.2007г., 18.12.2007г.
От фактура № **********/25.10.2007г. е видно, че лизингодателят „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ АД, клон Стара Загора е закупил от „Адакс“ ЕООд л.а. марка: Тойота,
модел: Ярис, с рама № VNKKG98330A106323, с двигател 1KR5634960 за сумата от
22 635,60 лв. Покупко-продажбата е извършена въз основа на поръчка от 11.10.2007г.
и поръчка № 4856 от 11.10.2007г., в които като купувач е записан
лизингополучателят - С. П..
От свидетелство за регистрация на МПС част І
№ ********* от 30.10.2007г. се установява, че автомобилът е получил
регистрационен № СТ ***АВ.
От приемо-предавателен протокол към лизингов договор № 21544/23.10.2007г.
е видно, че на 30.10.2017г. автомобилът е предаден от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД на С.
С. П..
От СПОРАЗУМЕНИЕ от 29.05.2008г. към договор за финансов лизинг № 21544 от
23.10.2007г. е видно, че същото е постигнато между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД -
лизингодател, С. С. П. - лизингополучател, „В. 2004“ ЕООД, представлявано от В.С.П.
- С. - поемател и „В. 2002“ЕООД, представлявано от В.С.П. - солидарен длъжник.
С него посочените страни се споразумели всички права и задължения по договора
за финансов лизинг на пътно превозно средство № 21544/23.10.2007г. да се
прехвърлят на поемателя „В. 2004“ ЕООД, като лизинговият обект също е предаден
на поемателя.
От приемо-предавателен протокол към лизингов договор от 29.05.2008г. е
видно, че на 29.05.2008г. автомобилът е предаден от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД на
поемателя „В. 2004“ ЕООД чрез неговия управител - подсъдимата В.П. - С.. В тази
връзка е съставено пълномощно за управление на пътно превозно средство с рег. №
СТ ***АВ със срок на валидност 30.10.2009г.
Във връзка със споразумение от
29.05.2008г. към договор за финансов лизинг № 21544 от 23.10.2007г. са
представени: застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена за лек автомобил с рег. № СТ ***АД и вноски бележки
от 30.05.2008г., 20.06.2008г., 23.07.2008г., 08.09.2008г., 18.09.2008г.,
02.09.2008г., 03.10.2008г., 06.11.2008г., 18.11.2008г., 17.12.2008г.,
20.02.2009г., 21.02.2009г., 27.02.2009г., 30.10.2009г., 04.11.2009г.,
09.04.2010г.
На второ място, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата В.С.П. - С. в частта, в която заявява, че за нея
договорът не е прекратен, тъй като не е била уведомена за това по никакъв
начин.
В разрез с това нейно твърдение са
писмените доказателства по делото:
От молба, подадена от „В. 2004“ ЕООД на 15.02.2011г. и получена от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД на 17.02.2011г. /вж. известие за доставяне, намиращо се на л. 73, том.
2 от ДП/ се установява, че лизингополучателят по договор за финансов лизинг на
пътно превозно средство № 21544/23.10.2007г. и споразумение от 29.05.2008г. към
него - „В. 2004“ ЕООД, представлявано от управителя В.П. - С. иска разсрочване на задължението по договора.
В отговор на това искане са изпратени две уведомителни писма от страна на „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ АД, адресирани до „В. 2004“ ЕООД и „В. 2002“ ЕООД.
От тях се установява, че към
25.02.2011г. „В. 2004“ ЕООД дължи по договор за лизинг № 21544/23.10.2010г. и
споразумение към договора от 29.05.2008г. общо сумата от 12 316,70 лв.
Даден е 7-дневен срок от получаване на
писмото, имащо характер на покана за доброволно плащане, за погасяване на
всички посочени задължения, като е посочено, че в противен случай договорът ще
се счита за развален на основание чл. 87 ЗЗД с всички произтичащи от това
последици.
Посочено е също, че в срок до 7 дни от
настъпилото разваляне на договора на основание чл. 33 от договора за лизинг
следва да бъде върнат обекта на договора на адрес: гр. София, ул. Цариградско
шосе № 40, в състоянието и вида, в които е било предоставено, като се отчита
обикновеното похабяване от използването му.
От показанията на свидетелката М.С.А.,
работеща като специалист „Проблемни вземания“ в УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД /вж.
пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 3081/09.04.2015г. по
описа на нотариус В.В./ се установява, че тези уведомителни писма са типови и
се изпращат в случаи като процесния, когато страните по договор за лизинг не
плащат редовно дължимите лизингови вноски.
От направена служебна справка в
търговския регистър съдът констатира, че към датата на сключване на договора
седалището и адресът на управление на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД е в гр. София, ул.
Златен рог 22. Това е и причината този адрес да бъде посочен в т. 8 на
Приложение № 1 към процесния договор. Същевременно от 14.11.2008г. лизингодателят
е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Цариградско шосе № 40.
Това е и причината, поради която с уведомителните писма се иска връщане на
лизинговия обект именно на този адрес. В случая следва да се приеме, че
уведомителното писмо касае и адресът, на който следва да бъде върнат лекия
автомобил. При съмнение, че този адрес не е на лизингодателя, подсъдимата е
могла да направи справка в търговския регистър, който е публичен или да се
свърже с лицето, което е изготвило уведомителните писма.
От обратна разписка, намираща се на л. 39, том 1 от ДП и обратна разписка, намираща се на л. 45,
том 1 от ДП се установява, че уведомителните писма са получени лично от подсъдимата П. - С. на 15.03.2011г. в качеството й на
управител на „В. 2004“ ЕООД и „В. 2002“ ЕООД.
Действително в уведомителните писма, получени лично от В.С.П. - С. е посочен
договор за лизинг от 23.10.2010г.,
но съдът намира, че подсъдимата е била наясно, че в случая става въпрос именно за
процесния договор за лизинг от 23.10.2007г.
На първо място, в уведомителните писма
е отбелязан договор за лизинг от 2010г.,
но същевременно се посочва споразумение към същия този договор от 2008г., като няма как споразумението
към договора за лизинг да бъде сключено преди самия договор.
На второ място, прави впечатление, че
номерът, датата и месецът на договора за финансов лизинг, както и датата,
месецът и годината на споразумението към него съвпадат с тези, по които „В.
2004“ ЕООД е поемател.
На трето място, съдът намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 175 ГПК, тъй като се касае за разваляне
на договор за финансов лизинг и приложими са общите правила на гражданското
право.
В своите обяснения подсъдимата П. - С.
заявява следното: „Уведомителното писмо
го получих и веднага се свързах с въпросната В. по телефона. С нея едно и също
си говорихме. Тя каза, че договорите и трите са прекратени и сумите трябва да
бъдат платени в тридневен срок, ако не - в седемдневен срок договорът е прекратен.
… Понеже са три лизингови автомобила -
единият автомобил съм го върнала, за другия има отказ за образуване на
досъдебно производство, а за третия - сега се води това дело.“
По своята същност тези обяснения
представляват неизгодни за „В. 2004“ ЕООД признания на факти, направени от
неговия управител, които са релевантни за спорното право и следва да се
преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Когато тези признания водят до
съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за
тяхната истинност.
В конкретния случай, се установява, че
непосредствено след получаване на уведомителните писма подсъдимата П. - С. се
обадила на представител на лизингодателя - Г.А.В. - специалист в Отдел
„Проблемни вземания“ при „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД /вж. пълномощно на л. 83 от
делото/, и тя обяснила, че и по трите договора за лизинг, по които страна са представлявани
от подсъдимата дружества са изпратени такива писма за развалянето им.
Ето защо, следва да се приеме, че е
спазен, предвидените в чл. 87 ЗЗД ред и
форма за разваляне на договора за лизинг и същият е развален. /„Когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.“/
На същата дата - 15.03.2011г. на подсъдимата П. - С. в качеството й на управител на
„В. 2004“ ЕООД е връчена лично нотариална покана до „В. 2004“ ЕООД с
рег. № 620/15.03.2011г. по описа на нотариус Г.В., вписана под № 388 в
Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Стара
Загора.
С нея е предявен за плащане запис на
заповед № 21544 от 29.05.2008г., подписан при сключване на споразумението от
29.05.2008г. към договор за финансов лизинг № 21544 от 23.10.2007г., като обезпечение.
В поканата са посочени новите седалище и адрес на управление на лизингодателя
гр. София, ул. Бул. Цариградско шосе № 40, които са вписани и в търговския
регистър.
Междувременно е направен опит за лично
връчване и на нотариална покана до „В. 2002“ ЕООД с рег. № 1083/15.03.2011г. по
описа на нотариус Е.Д., вписана под № 190 в Регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд - Варна, но същата е връчена по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК, вр. с чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК, като на 15.03.2011г. на адреса на
получателя е залепено уведомление, че в канцеларията на нотариуса е оставена
нотариална покана на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с посочен адрес в гр. София, бул.
Цариградско шосе № 40.
С нея е предявен за плащане запис на
заповед № 21544 от 29.05.2008г., подписан при сключване на споразумението от
29.05.2008г. към договор за финансов лизинг № 21544 от 23.10.2007г., като
обезпечение.
Всички предприети действия от страна
на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД спрямо „В. 2002“ЕООД и „В. 2004“ ЕООД сочат на това,
че дружеството цели разваляне на договор за лизинг № 21544/23.10.2010г. и
споразумение към договора от 29.05.2008г. поради неплащане на дължимите
лизингови вноски по него.
На трето място, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата В.С.П. - С. в частта, в която заявява, че по
времето, когато искала разсрочване на задълженията си по процесния договор за
лизинг, започнала да получава обаждания и заплахи от различни мъже, представящи
се като служители на СГ Г., тъй като било прехвърлено вземането срещу нея.
От приложеното към делото
удостоверение от ЧСИ Г.И€, вписана под № 765 в регистъра на Камарата на
частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора се
установява, че вземането на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД не е прехвърлено на трето
лице, тъй като изпълнително дело № 20147650400447 е образувано на 19.03.2014г.
именно въз основа на молба от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД /взискател/ срещу „В.
2004“ ЕООД, „В. 2002“ ЕООД и В.С.П. - С. /длъжници/, като към него са приложени
заповед № 2709 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 4404/2013г. по описа на
Районен съд - Стара Загора. Последните били връчени на длъжниците на
01.04.2014г. по реда на чл. 47 ГПК - чрез залепване на уведомление.
На следващо място, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата В.С.П. - С. и в частта, в която заявява, че многократно
е искала да извърши плащане във връзка с процесния договор, но сметката,
посочена в него е била закрита и това станало причина да изпадне в забава.
От представеното по делото
удостоверение с изх. № 0735-65-010646 от 09.06.2017г. по описа на УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД /л. 82 от делото/ се установява, че и към днешна дата „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ ЕАД притежава разплащателна сметка
с IBAN: ***, която съвпада с тази, посочена в приложение № 1 т. 15 към
договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 21544/23.10.2007г.
В този смисъл са и показанията на
свидетелката Т.Т. - към момента директор на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД - клон Стара
Загора /пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 1473/19.02.2016г.
по описа на нотариус В.В./, която заявява, че в разговорите си с подсъдимата й
е разяснявала, че договорът за лизинг е прекратен, а не че сметката на
лизингодателя е закрита.
От изложеното следва, че ако
подсъдимата е искала да плати посочената в уведомителните писма сума, тя е
можела да стори това, тъй като не е съществувала обективна пречка.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на лек
автомобил, марка: Тойота, модел: Ярис към 23.10.2007г. е 22 635,60 л. с
ДДС, а към 31.03.2011г. е 6987,12лв. с ДДС.
Във връзка с актуалното състояние на „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ ЕАД са представени: удостоверение с изх. № 20170209151423/09.02.2017г.
и удостоверение с изх. № 20170210103906/10.02.2017г., и двете по описа на
Агенция по вписванията; решение № 29/28.12.2007г. по ф.д. № 5140/1999г. по
описа на СГС; удостоверение № 20170209152552/09.02.2017г. по описа на Агенция
по вписванията; удостоверение от 10.03.2008г. по ф.д. № 5140/1999г. по описа на
СГС; решение № 27/19.12.2016г. по ф.д. № 5140/1999г. по описа на СГС; решение №
28 от 18.01.2007г. по ф.д. № 5140/1999г. по описа на СГС. Всички те са
представени във връзка с промени, вписани в търговския регистър, които касаят
дружеството, в т.ч. правно-организационната му форма /АД - ЕАД/, седалище и
адрес на управление, управители и др.
Във връзка с личността на подсъдимата П.
- С. по делото са приобщени множество справки за съдимост, от които се
установява, че последната не е осъждана, както и декларация за семейно и
материално положение от 10.04.2017г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимата В.С.П. - С. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимата П. - С.
*** Загора, в качеството си на управител на ”В. 2004” ЕООД, с ЕИК *********,
противозаконно присвоила чужда движима вещ - лек автомобил „Toyota, Yaris 1.0
Petroi 5D Terra”, рама VNKKG98330A106323, първа регистрация 2007г., двигател
1KR5634960, на стойност 6 987,12 /шест хиляди деветстотин осемдесет и седем
лева и дванадесет стотинки/, собственост на ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД, гр. София, с
ЕИК *********, която вещ владеела на основание договор за финансов лизинг №
21544/23.10.2007г. и споразумение към него от
29.05.2008г.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, а именно, че след като на 15.03.2011г. е получила
писмено предупреждение /2 бр. уведомителни писма/ в 7-дневен срок да заплати
всички дължими по процесния договор за лизинг задължения, тя не е сторила това
и считано от 23.03.2011г. същият е развален. След това, умишлено не е върнала
обекта на лизинговия договор в дадения й 7 дневен срок - до 30.03.2011г., след
изтичането на който следва да се приеме, че тя е обсебила същия, считано от
31.03.2011г.
Действително по настоящото дело е
приложено ч.гр.д. № 4404/2013г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, от което се установява, че две години и половина
след инкриминираната дата - след като лизингодателят не е получил
инкриминираната вещ - е предприел действия за удовлетворяване на правата си по
друг ред.
На
19.09.2013г., въз
основа на негово искане е издадена заповед № 2709 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - посоченият по-горе запис на
заповед е предявен за плащане на „В. 2004“ ЕООД на 15.03.2011г. По силата на тази заповед за изпълнение е разпоредено
„В. 2004“ ЕООД, „В. 2002“ ЕООД и В.С.П.С. да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ Ад сумата от 11 454,16 евро за главница по запис на заповед №
21544/29.05.2008г., и законната лихва от 18.092013г., както и сумата от 1144,33
лв. - разноски по делото. Издаден е и изпълнителен лист, за което е направено
надлежно отразяване върху оригиналния запис на заповед.
Същевременно обаче след образуване на
изпълнителното дело, не е връчен на подсъдимата като представляващ „В. 2004“
ЕООД и „В. 2002“ ЕООД и в лично качество издадената заповед за изпълнение и
изпълнителния лист. Следователно, до изискването на частното гражданско дело за
прилагане към настоящото НОХД № 2627/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, същата официално не се е запознавала със съдържанието му.
Следователно за нея е съществувало
единствено и само задължението след разваляне на договора да върне процесния
автомобил - обект на договора за лизинг.
В случая е важно да се отбележи, че
след 23.02.2009г., когато подсъдимата П. - С. е направила последното плащане по
процесния договор за лизинг, до настоящия момент /повече от десет години
по-късно/ тя не е предприела никакви действия във връзка с договора - нито е
плащала лизингови вноски, нито е върнала лекия автомобил на лизингодателя.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 206, ал. 1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимата В.С.П. - С. съдът прие, че е налице превес смекчаващи вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете чистото й съдебно
минало, както и обстоятелството, че от датата на извършване на инкриминираното
деяние са изминали повече от осем години.
Същевременно, като утежняващо вината
обстоятелство съдът отчете и фактът, че и към настоящия момент процесният лек
автомобил не е върнат от подсъдимата на лизингодателя, не са заплатени и
дължимите по договора суми.
Водим от горното, настоящият съдебен
състав приема, че на подсъдимата П. - С. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК към минималния, предвиден от
законодателя размер - за срок една година.
Доколкото обаче настоящото дело е
образувано след като по жалба на подсъдимата с решение №115/08.10.2018г.,
постановено по ВНОХД № 1129/2018г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е
отменена присъда № 55/28.03.2018г., постановена по НОХД № 2037/2017г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, с която е приложена спрямо подсъдимата
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като й е определено и наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6-месеца, то при настоящото
разглеждане на делото нейното положение не може да бъде утежнено, след като
липсва протест на прокурора.
Така мотивиран, съдът определи и
наложи на подсъдимата П. - С. наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/
месеца.
Същевременно, след преценка на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. От една
страна, към момента на извършаване на деянието подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното й
наказание е за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето й не се налага същата ефективно да го
изтърпи.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимата да заплати
- в полза на Държавата по бюджетна
сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата в размер на 48,30 лв. (четиридесет
и осем лева и тридесет стотинки), представляваща направените разноски по
досъдебното производство № 349-зм-33/2016г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора - възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-икономическата
експертиза.
- в полза на Държавата по бюджетна
сметка на Районен съд - Стара Загора сумата от 310,00 /триста и десет/ лева,
представляваща направените разноски в хода на съдебното производство, от които
230 лв. по НОХД № 2037/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора и 80 лв.
по НОХД № 2627/2018г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: