№ 49
Гр. Силистра, 9 юни 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на девети май
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 233 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на П.Т.Г. с ЕГН – ********** *** срещу Решение
№ 1040-18-85/ 12. 11. 2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане № 2175 – 38
#3 / 09. 09. 2021 г. на Ръководителя на
"Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е
преизчислена служебно отпуснатата лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката по чл. 102, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 21, ал. 1 от
НПОС на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
В жалбата е
изразено несъгласие с обжалваното решение и се моли за отмяната му и за
присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че до прекратяването
на трудовия договор между жалбоподателката и „Глобал Текх“ АД същата е
извършвала трудовата дейност, за която е била наета, и отговаря на условията на
КСО за осигурено лице. Посочва се, че проверката на контролните органи на НОИ,
при която е съставен констативен
протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09.
2020 г., въз основа на който са издадени задължителните предписания за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за служители на „Глобал Текх“ АД,
между които и жалбоподателката, е
извършена без възлагателна заповед, поради което протоколът, като издаден в
нарушение на установените правила за съставянето му, не е годно доказателствено
средство. Акцентира се, че в производството не са събрани доказателства за
наличието на предпоставки съгласно § 1, т. 30 от Закона за счетоводството, за
да се приеме, че дружеството не е осъществявало дейност в релевантния период.
Твърди се, че преди да издаде предписанията за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО административният орган е
следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и да сезира районния
съд с искане за произнасяне относно недействителността на трудовия договор на
жалбоподателката и едва след евентуално положително решение да поиска
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р.М.
- С., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето
ѝ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 2113-18-104/ 28. 08. 2015 г., подадено пред ТП на НОИ
– Силистра, жалбоподателката П. Г. е
поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
е приложила документи, удостоверяващи осигурителния ѝ стаж (л. 5-л. 19).
С разпореждане № **********
от 03. 09. 2015 г. (л. 44) пенсионноосигурителният орган е отпуснал на П. Г.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07. 08. 2015 г. по чл. 68, ал.
1,2 КСО.
В последствие
размерът на пенсията е преизчислен, като е зачетен осигурителен стаж,
представен с допълнително заявление през 2017 г. С последващи разпореждания
пенсията е преизчислявана и осъвременявана.
Във връзка с постъпил сигнал от ТП на НОИ - София град е издадена Заповед №
ЗР-5-18-00786438 / 20. 07. 2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Силистра (л.
513) за извършване на пълна извънпланова ревизия по разходите на ДОО в „Глобал Текх“ АД за периода от 04.
07. 2014 г. до 30. 04. 2020 г. Резултатите от ревизията са отразени в констативен протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09. 2020 г. (л.
114-119), от който е видно, че
дружеството няма регистрирани фискални устройства и съответно обороти в периода
27. 10. 2014 г. – 21. 07. 2019 г., няма данни за регистрирани търговски обекти.
Констатирано е, че след м. март 2017 г. липсват каквито и да е документи,
доказващи реално извършвана дейност, водеща до реализирането на реални парични
средства; липсват документи, сочещи наличието на готова продукция на склад;
липсва и поддържането на пряка връзка между работодателя и физическите лица, за
които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен доход и
стаж. Направен е извод, че дружеството е било нерентабилно и е съществувало
само формално, респ. е било фиктивен осигурител, който подава данни и
информация в НАП за осигуряване с декларация образец № 1 за физическите лица с
оглед облагодетелстване от фондовете на ДОО.
Въз основа на резултатите от проверката са издадени задължителни
предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за служители на
дружеството, между които и жалбоподателката
(л. 112-113), като за същата заличаването касае периода м. април 2017 г. – м.
февруари 2020 г. Предписанията са влезли в сила, след което данните са заличени. В тази
връзка ръководителят
на „ПО“ на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е преразгледал информацията,
послужила за определяне на размера на пенсията на жалбоподателката, като на
база резултатите от проверката на дружеството и заличаването на данните по чл.
5, ал. 4 от КСО е приел, че за периода 01. 04. 2017 г. - 29. 02. 2020 г. не е
възникнало осигуряване, поради което пенсията е определена в неправилен размер.
Позовавайки се на тези обстоятелства пенсионно осигурителният орган е постановил
Разпореждане № 2175 – 38 #3 / 09. 09. 2021 г.
При оспорването на
това разпореждане по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО ответникът, възприемайки като
правилни мотивите на ръководителя на "ПО", го е потвърдил постановявайки решение № 1040-18-85/ 12. 11.
2021 г. (л.
214-216), чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство, в което на основание чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт и потвърденото с него Разпореждане № 2175 – 38 #3 / 09.
09. 2021 г. са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването им,
а в производствата по постановяването им не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, които да обуславят отмяната им на
това основание. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението, че проверката на контролните органи на
НОИ, при която е съставен констативен
протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09.
2020 г., въз основа на който са издадени задължителните предписания за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за служители на „Глобал Текх“ АД,
между които и жалбоподателката, е
извършена без възлагателна заповед, поради което протоколът, като издаден в нарушение
на установените правила за съставянето му, не е годно доказателствено средство.
По делото е приложена Заповед № ЗР-5-18-00786438 / 20. 07. 2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Силистра за извършване на пълна извънпланова ревизия по разходите на ДОО в „Глобал Текх“, овластяваща гл.
инспектор по осигуряването И.П.Г. да извърши проверката. Проверката е извършена
именно от нея и именно тя е издател на констативния протокол, поради което
същият, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява годно доказателствено средство (чл. 179 ГПК).
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около материалната законосъобразност
на акта и по-конкретно дали в периода 01. 04. 2017 г. - 29. 02. 2020 г. жалбоподателката е
имала качеството осигурено лице.
Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От анализа на цитираните текстове се вижда, че законодателят е въздигнал
извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични
предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото
на парично обезщетение за безработица. Наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и да
бъдат упражнени произтичащите от него права. Не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение (в този смисъл
Решение № 314 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о., Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1378/2019 г., VI о.). Изясняването на обстоятелствата в този смисъл сочи за
неоснователност на тезата на жалбоподателката, че преди да издаде предписанията за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО административният орган е следвало да изпълни задължението си
по чл. 74, ал. 3 от КТ и да сезира районния съд с искане за произнасяне относно
недействителността на трудовия договор на жалбоподателката. Не е необходимо
договорът да е недействителен, за да се изключи непременно наличието на
осигурително правоотношение - същото може да отсъства и при наличието на
валидно трудово правоотношение, по което не се упражнява труд, за което сочи
цитираната по-горе съдебна практика, още повече, че началният момент на
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО относно жалбоподателката не
съвпада с възникването на трудовото ѝ правоотношение с "Глобал
Текх" АД (01.09.2015 г.), т.е. органът приема, че липсва осигурително
правоотношение не за цялото времетраене на трудовия договор, а само за част от
периода.
В настоящия случай от представения констативен протокол № КВ – 18-00813263 / 18. 09. 2020 г. за извършена проверка на
„Глобал Текх“ АД от контролните органи на ТД на НАП-София е видно, че
дружеството е било с роля на фиктивен осигурител. Тъй като жалбоподателката не
е била страна в ревизионното производство по чл.108 КСО, същата не е имала
възможност да оспори задължителните предписания, които я засягат. В тази връзка с разпореждане № 651/ 10.12.2021
г., постановено по делото, на жалбоподателката да са дадени конкретни указания
за установяване на факта, че е осъществявала трудова дейност в релевантния
период. Представените от нея доказателства обаче са недостатъчни да опровергаят
извода на осигурителната
администрация за липса на действително полаган труд. На първо място следва да
се отчете това, че представените документи, касаещи времето преди 01. 04. 2017
г., са неотносими към настоящия процес. За времето след това приложените
доказателства не установяват безспорно, че дружеството е осъществявало
търговска дейност. Видно от приложеното извлечение от аналитичния регистър за
2017 г. е обстоятелството, че през м. септември дружеството е продало два
автомобила (единствената търговска дейност след м. март), плащало е
неколкократно ниски сметки за електричество, вода и канцеларски материали, като
основното перо на разходите за цялата година са изплатените заплати;
доказателства за някаква търговска дейност, свързана с продажба на дървени
въглища, има само до м. 03. 2017 г., т.е. извън процесния период. За 2018, 2019
и 2020 г. не са представени никакви документи, като показанията на разпитания
по делото свидетел нито са убедителни, нито достатъчни, за да опровергаят констатациите на органа. Наличието на фишове
за получавана заплата нямат пряко отношение към установяване на факта, че
жалбоподателката реално е полагала труд. Представените разплащателни ведомости
за периода след м. март 2017 г. не носят нито един подпис на жалбоподателката -
нито като счетоводител, нито като лице, получило суми в брой; не е налице и
яснота от кого са били изготвени тези ведомости, нито пък са подписани от
лицата, за които е посочено, че са получили суми в брой. Що се касае до
твърдението, че цялата събрана счетоводна документация в процеса доказва, че
жалбоподателката е извършвала
трудовата дейност, за която е била наета, същото не може да бъде споделено, тъй
като жалбоподателката е била наета да осъществява счетоводното обслужване на
работещо дружество, а посредством работата си е прикривала факта, че
дружеството не осъществява дейност. Относно наличието на предпоставки съгласно
§ 1, т. 30 от Закона за счетоводството, не е необходимо същите да бъдат коментирани,
тъй като разпоредбата има отношение към законосъобразното отразяване на
действителната дейност на търговците, а не към опитите привидно да бъде
отчетена дейност. Представената в последното съдебно заседание справка за
декларираните в Персонален регистър и внесени в Приходи суми и разликата между
тях помесечно (по фонд и параграф) за периода от април 2017 г. до февруари 2020
г. за фонд ДОО относно „Глобал Текх“ АД (л. 890) не установява факта, че
дружеството е внесло дължимите осигурителни вноски относно жалбоподателката за
посочения период, още повече, че плащането на осигуровките за лицата, работещи
в дружеството, за които данните по чл. 5, ал. 4 от КСО не са били заличени, е
извършено в един много по-късен момент въз основа на започнало принудително
изпълнение, което е видно от предоставената информация от НАП (л. 886-888). В заключение съдът счита, че отрицателният
факт – неполагане на труд, релевантен за отричането на качеството осигурено
лице на жалбоподателката в посочения период, не е опроверган.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от КСО предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл.
98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато се
установи, че: а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или на документ с невярно съдържание; б) инвалидността, за която е
отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото
е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; г)
пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането и; д)
пенсията е определена в неправилен размер.
В настоящия случай органът се е позовал на
последната хипотеза. Целта на разпоредбата е да създаде възможност за въвеждане
на съответствие между правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и
последиците, разпоредени с акта за отпускане, изменение, спиране или прекратяване
на пенсията. Задължителните предписания
по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя „Глобал Текх“ АД относно жалбоподателката,
както и извършеното им заличаване несъмнено са нови доказателства, които
налагат преоценка на вече влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсия,
тъй като се отразяват на параметрите, относими към изчисляване на нейния размер
- чл. 70 и чл. 70а КСО. А след като това е така, както разпореждането на
пенсионно осигурителния орган, така и решението на директора на ТП на
НОИ-Силистра, оспорено в настоящото производство, се явяват съответни на
материалния закон.
Оспореното решение несъмнено съответства и на
целта на закона. Както вече се коментира, целта на разпоредбата на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. "д" от КСО е да създаде възможност за въвеждане на
съответствие между правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и
последиците, разпоредени с акта за отпускане изменение, спиране или прекратяване
на пенсията. Посредством решението тази цел ще бъде
постигната, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 5 от АПК.
В заключение на изложеното съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди
такова в размер на 100 лева в полза на Националния осигурителен институт – гр.
София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният
административен орган – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33,
ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.Г. с ЕГН – **********
*** срещу Решение № 1040-18-85/ 12. 11. 2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Силистра, потвърждаващо Разпореждане №
2175 – 38 #3 / 09. 09. 2021 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Силистра, с което е преизчислена служебно отпуснатата лична пожизнена пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по чл. 102, ал. 1 от КСО във
вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
ОСЪЖДА П.Т.Г. с ЕГН – ********** *** да
заплати на Националния осигурителен институт – гр. София направените по делото
разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: