Присъда по дело №1878/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 5
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20204110201878
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Велико Търново , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
и прокурора Красимир Иванов Стайков (РП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20204110201878 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. Б. - роден на 24.10.1973 год. в гр.
Велико Търново, българин, български гражданин, с постоянен адрес *******
и настоящ адрес З., със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2017 год. на Първокласен
път І-4 при км. 135+500 при управление в посока към гр. Велико Търново на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с peг. №
*******, собственост на „И.“ ЕООД, с прикачено ремарке „Едуард П-4“ с рег.
№ ******, собственост на П.И.Й. от гр. Стражица, на което бил натоварен л.а.
"Ауди ТТ" с рег. № ******, собственост на „М.“ ЕООД, нарушил правилата
за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на ППС не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не
изпълнил задължението си в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, в резултат на което предизвикал ПТП, като
напуснал платното за движение и се блъснал в бетонна подпорна стена и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди общо в размер на
1
12 762.84 лева, от които вреди на „И.“ ЕООД в размер на 8 854.71 лв.,
изразяващи се в нанесени щети върху лек автомобил „Фоклсваген Крафтер“ с
рег. № ******* и вреди на „М.“ ЕООД в размер на 3 908.13 лева, изразяващи
се в нанесени щети върху лек автомобил “Ауди ТТ“ с рег. № ******, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „А”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
с чл. 36, чл. 57, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, го
ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Е.Б.Г. наказание "Лишаване от свобода" за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
ЛИШАВА на основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК
подсъдимия Е.Б.Г. от правото да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. Б. - роден на 24.10.1973 год. в гр.
Велико Търново, българин, български гражданин, с постоянен адрес *******
и настоящ адрес З., със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в средата на 2018 год. в гр.
Велико Търново като подбудител, в съучастие с В.С.И. от с. К. - извършител,
умишлено склонил В.С.И. от с. К. като свидетел по досъдебно производство
№ ЗМ-945/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай Павлина Вичева-
Пенева, в проведен на 04.01.2019 год. разпит по досъдебно производство №
ЗМ- 945/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново,
устно съзнателно да потвърди неистина, като заяви, че на 18.12.2017 год.,
пътувайки за гр. В. Търново, видял ТИР, движещ се в посока гр. Велико
Търново да изпреварва сив бус с платформа с натоварена на него кола, като
при прибирането си ТИР-а засякъл буса с платформата, в резултат на което
буса излязъл от пътя и се ударил в бетонни заграждения, поради което и на
основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 36 и чл.
58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Е.Б.Г. наказание "Лишаване от свобода" за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
2
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК, подсъдимия Е.Б.Г., да
изтърпи едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото измежду наложените му с
настоящата присъда, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК СЕ
ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така
определеното общо наказание и наказанието "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимия Е.Б.Г. със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ на "И." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителя Р.М.П., сумата от 8 854.71
лева (осем хиляди осемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „А”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.12.2017 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Е.Б.Г. със
снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на "И." ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя
Р.М.П., сумата от 900.00 лв. /деветстотин лева/, представляваща направени
от дружеството разноски по делото за процесуален представител.
ОСЪЖДА подсъдимия Е.Б.Г. със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС сумата от 354.19 лева (триста петдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща ДТ върху уважения
граждански иск.
ОСЪЖДА подсъдимия Е.Б.Г. със снета по делото самоличност, на
основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в общ
размер на 1 321.50 лева (хиляда триста двадесет и един лева и петдесет
стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
3
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
Окръжен съд в 15 дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу Е.
Г. Б. - роден на ***** год. в гр. Велико Търново, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ****** и настоящ адрес *****, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, затова, че:
1. На 18.12.2017 год. на Първокласен път І-4 при км. 135+500 при
управление в посока към гр. Велико Търново на моторно превозно средство -
лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с peг. № *****, собственост на „И.“
ЕООД, с прикачено ремарке „Едуард П-4“ с рег. № ******, собственост на
П.И.Й. от гр.Стражица, на което бил натоварен л.а.“Ауди ТТ“ с рег. № *****,
собственост на „М.“ ЕООД, нарушил правилата за движение по пътищата по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на ППС не контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което управлявал и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП
- като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в
резултат на което предизвикал ПТП, като напуснал платното за движение и се
блъснал в бетонна подпорна стена и по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди общо в размер на 12 762.84 лева, от които
вреди на „И.“ ЕООД в размер на 8 854,71 лв., изразяващи се в нанесени щети
върху лек автомобил "Фолксваген Крафтер" с рег. № ***** и вреди на „М.“
ЕООД в размер на 3 908,13 лева, изразяващи се в нанесени щети върху лек
автомобил “Ауди ТТ“ с рег. № ***** - престъпление по чл.343, ал.1, б. „А”,
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и
2. В средата на 2018 год. в гр. Велико Търново като подбудител, в
съучастие с В.С.И. от с. Караисен - извършител, умишлено склонил В.С.И. с.
Караисен като свидетел по досъдебно производство № ЗМ-945/2018 год. по
описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново, пред надлежен орган на
властта - разследващ полицай П.Вичева-Пенева, в проведен на 04.01.2019 год.
разпит по досъдебно производство № ЗМ- 945/2018 год. по описа на РУ - В.
Търново в ОД на МВР - В. Търново, устно съзнателно да потвърди неистина,
като заяви, че на 18.12.2017 год., пътувайки за гр. В. Търново, видял ТИР,
движещ се в посока гр. Велико Търново да изпреварва сив бус с платформа с
натоварена на него кола, като при прибирането си ТИР-а засякъл буса с
платформата, в резултат на което буса излязъл от пътя и се ударил в бетонни
заграждения - престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от
НК.
По делото е предявен граждански иск от „И.“ ЕООД с ЕИК ******,
против подсъдимия Е. Г. Б. в размер на сумата от 8 854.71 лв.,
представляваща причинени на дружеството имуществени вреди вследствие на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "А", вр. с чл.
342, ал. 2 от НК. Съдът, след като изслуша становището на страните намери,
че така предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице отговаря
на изискванията на чл. 84 и сл. от НПК и на изискванията на разпоредбите на
1
ГПК – предявен е от активно легитимирана страна в законоустановените
срокове преди започване на съдебното следствие, поради което счете, че
следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес. С протоколно определение от 18.01.2021 год. съдът прие така
предявения граждански иск срещу подсъдимия от „И.“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя
Р.М.П., в размер на сумата от 8 854.71 лв., представляваща обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди вследствие на извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 18.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като конституира в качеството на
граждански ищец ощетеното юридическо лице
В разпоредително заседание подсъдимият и неговия защитник – адв.
К.П. от ВТАК – редовно упълномощена, правят искане за разглеждане на
делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Предвид горното, съдът на основание чл.252, ал.1 от НПК преминава
към разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Моли същия да бъде признат за
виновен. Счита, че по безспорен начин е доказана фактическата обстановка,
която е описана в обвинителния акт, като въз основа на нея може да се
направи категоричен извод, че са извършени двете престъпления, за които
подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност. Сочи, че предвид
фактите, че подсъдимият е неосъждан, прави самопризнания, а и че за
постигане целите на личната и генералната превенция, както и при липсата на
отегчаващи вината обстоятелства е резонно да бъде определено наказание от
вида на лишаване от свобода към минималния негов размер от три месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, тъй като за поправянето и превъзпитаването
на дееца поради изложените съображения намира, че не се налага неговото
ефективно изтърпяване. Същото счита, че важи и по отношение на
наказанието досежно престъплението по чл. 290 от НК, като при условията на
чл. 23 от НК моли съда да бъде определено и едно общо наказание измежду
двете, а именно три месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с
изпитателен срок за три години. Счита, че е резонно да бъде наложено и
кумулативно предвиденото от закона наказание относно престъплението по
чл. 343г от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС, като приема,
че за срок от около една година това наказание би изпълнило своите цели.
Предявеният граждански иск представителя на ВТРП намира за доказан и
2
основателен, поради което счита, че следва да бъде уважен, като моли на
подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.
Процесуалния представител на гражданския ищец счита, че
гражданският иск е доказан по предявеното основание и в определения
размер от доказателствата събрани в хода на ДП, като моли наред с
главницата и лихвата на дружеството да бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Защитника на подсъдимия не оспорва фактите и авторството на
деянието. Моли на подзащитния му да бъде наложено минимално наказание,
като съдът се съобрази с имуществения му статус, както и моли за минимално
кратък период на лишаване от право да управлява МПС. Излага доводи в тази
насока.
Подсъдимия се признава за виновен по повдигнатото обвинение и
изразява съжаление за случилото се. Признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. Г. Б. не е осъждан (реабилитиран е). Има налагано
наказание глоба по реда на чл. 78а от НК през 2017 год. Живее в *****.
На 18.12.2017 год. подсъдимият Б. пътувал по първокласен път І-4
гр.Варна - гр.София, в посока гр. В. Търново, с управлявания от него
автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *****, собственост на „И.“ ЕООД,
с прикачено към него ремарке с рег. № ******, собственост на П.И.Й. от гр.
Стражица, на което бил натоварен л.а.“Ауди ТТ“ с рег. № *****, собственост
на „М.“ ЕООД. При км. 135+500 Б. нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на ППС не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението, в резултат на което предизвикал ПТП, като напуснал платното
за движение и се блъснал в бетонна подпорна стена и по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди общо в размер на 12 762.84 лева, от
които вреди на „И.“ ЕООД в размер на 8 854,71 лв., изразяващи се в нанесени
щети върху лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***** и вреди на
„М.“ ЕООД в размер на 3 908,13 лева, изразяващи се в нанесени щети върху
лек автомобил “Ауди ТТ“ с рег. № *****.
Подсъдимият искал да избегне носене на отговорност за случилото се,
поради което сезирал писмено Районна прокуратура - В. Търново със
съобщение от 11.06.2018 год., като твърдял, че друго МПС, което
3
изпреварвало управлявания от него автомобил го принудило да напусне
платното за движение, в резултат на което настъпило ПТП. По случая било
образувано досъдебно производство № ЗМ-945/2018 год. по описа на РУ - В.
Търново в ОД на МВР - В. Търново за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“,
пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. След това, за да подкрепи твърденията
си, в средата на 2018 год. в гр. Велико Търново подсъдимия Б. умишлено
мотивирал В.С.И. от с. Караисен като свидетел по досъдебно производство №
ЗМ-945/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай П. Вичева-Пенева, в
проведен на 04.01.2019 год. разпит по делото, устно съзнателно да потвърди
неистина, като заяви, че на 18.12.2017 год., пътувайки за гр. В. Търново,
видял ТИР, движещ се в посока гр.Велико Търново да изпреварва сив бус с
платформа с натоварена на него кола, като при прибирането си ТИР-а засякъл
буса с платформата, в резултат на което буса излязъл от пътя и се ударил в
бетонни заграждения. По-късно И. обаче се отрекъл от тези си лъжливи
показания, като признал истината.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията
на подсъдимия в хода на съдебното следствие; от разпитаните в хода на ДП
свидетели, от заключенията на техническата, автотехническата и
съдебномедицинската експертизи (всички приобщени по реда на НПК), както
и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимия Е. Г. Б. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК, доколкото на 18.12.2017 год. на Първокласен път І-4 при км.
135+500 при управление в посока към гр. Велико Търново на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с peг. № *****,
собственост на „И.“ ЕООД, с прикачено ремарке „Едуард П-4“ с рег. №
******, собственост на П.И.Й. от гр.Стражица, на което бил натоварен
л.а.“Ауди ТТ“ с рег. № *****, собственост на „М.“ ЕООД, нарушил правилата
за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на ППС не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не
изпълнил задължението си в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, в резултат на което предизвикал ПТП, като
напуснал платното за движение и се блъснал в бетонна подпорна стена и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди общо в размер на
12 762.84 лева, от които вреди на „И.“ ЕООД в размер на 8 854,71 лв.,
изразяващи се в нанесени щети върху лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с
4
рег. № ***** и вреди на „М.“ ЕООД в размер на 3 908,13 лева, изразяващи се
в нанесени щети върху лек автомобил “Ауди ТТ“ с рег. № *****.
Предвид горното съдът намира за доказана от обективна страна
наказателноправно релевантната причинна връзка между нарушените правила
за движение по пътищата и съставомерния резултат - причинените
имуществени вреди на дружествата "М." ЕООД и "И." ЕООД в посочените
размери.
От субективна страна съдът счита, че това деяние е извършено
виновно при форма на вина - непредпазливост. Подсъдимия Б. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняването
на имуществените вреди, но е бил длъжен (с оглед правоспособността си като
водач) и е могъл (с оглед опита си) да ги предвиди.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия Е. Б. по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Съдът счита, че в
конкретния случай не са налице предвидените в закона предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като същия е
извършил в съвкупност и друго престъпление, а освен това вече един път е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Като призна за виновен подсъдимия Е. Б. в това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната
такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия и неспазване правилата
за движение по пътищата.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е,
че са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в
страната ни, като причиненият престъпен резултат е в нанасяне на
имуществени вреди в размер на повече от 12 700 лева.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за
установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното,
чистото му съдебно минало (реабилитация).
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, както и факта,
5
че от настъпилото ПТП Б. е претърпял множество сериозни телесни
увреждания (премахнат далак и др.), дълго време е лежал по болници, не му е
било изплатено обезщетение от работодателя за болнични, както и за
застраховки, съдът определи на подсъдимия Б. наказание лишаване от
свобода близо до минималния предвиден от закона размер, а именно четири
месеца и петнадесет дни. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като
намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Б.
наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително той да изтърпи така наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на това наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Освен това съдът приложи и разпоредбата на чл. 343г от НК, като на
това основание наложи на подсъдимия и предвиденото в чл. 37, л. 1, т. 7 от
НК наказание, а именно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
шест месеца. При определяне размера на това наказание съдът взе предвид
обстоятелството, че подсъдимия е баща на малко дете, което учи редовно в
първи клас в училище „Патриарх Евтимий“ във Велико Търново и всеки ден
той я кара с автомобил до училище и я взема. Отделно от това Б. живее в
*****, където се грижи за възрастната си майка, което също изисква почти
ежедневно пътуване.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото
според съда ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на
осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства
предупредително върху него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимия Е. Г. Б. с второто си деяние е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, доколкото в средата на 2018 год. в гр. Велико Търново
като подбудител, в съучастие с В.С.И. от с. Караисен - извършител, умишлено
склонил В.С.И. с. Караисен като свидетел по досъдебно производство № ЗМ-
945/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново, пред
надлежен орган на властта - разследващ полицай П.Вичева-Пенева, в
проведен на 04.01.2019 год. разпит по досъдебно производство № ЗМ-
945/2018 год. по описа на РУ - В. Търново в ОД на МВР - В. Търново, устно
съзнателно да потвърди неистина, като заяви, че на 18.12.2017 год., пътувайки
за гр. В. Търново, видял ТИР, движещ се в посока гр. Велико Търново да
изпреварва сив бус с платформа с натоварена на него кола, като при
прибирането си ТИР-а засякъл буса с платформата, в резултат на което буса
6
излязъл от пътя и се ударил в бетонни заграждения.
От субективна страна съдът счита, че това деяние е извършено виновно
при форма на вина - на пряк умисъл, тъй като Б. е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и общност на умисъла
свързан със знанието и на двете участващи в престъплението лица, а именно,
че и друго лице действа с оглед причиняване на съставомерния резултат.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия Е. Б. по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление
по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Съдът счита, че в
конкретния случай не са налице предвидените в закона предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като същия е
извършил в съвкупност и друго престъпление, а освен това вече един път е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Като призна за виновен подсъдимия Е. Б. в това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната
такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание и норми за поведение в обществото от
страна на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е,
че са увредени отношенията, защитени с правовия ред в страната ни, но
причиненият престъпен резултат е незнчителен с оглед обстоятелството, че
впоследствие лъжливите показания на свидетеля са признати за такива и не са
налице никакви вредоносни последици.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за
установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното,
чистото му съдебно минало (ребилитация).
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, съдът
определи на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода близо до
минималния предвиден от закона размер, а именно четири месеца и
петнадесет дни. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Б. наказание
7
лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително той да изтърпи така наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на това наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото
според съда ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на
осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства
предупредително върху него.
След налагането на посочените две наказания за извършените от Б.
отделни престъпление, съдът намери, че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл. 23 от НК за групиране на същите. Предвид това съдът
определи на основание чл. 23, ал. 1 от НК, подсъдимия Е. Б. Г., да изтърпи
едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от три години.
След определяне на общото наказание, съдът съобразно разпоредбата на
чл. 23, ал. 2 от НК присъедини към така определеното общо наказание и
наказанието "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.
По отношение на предявения граждански иск от „И.” ЕООД, съдът
намери, че същия е доказан по своето основание и размер от 8 854.71 лева,
доколкото ощетеното юридическо лице е претърпяло имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 343,
ал.1, б. „А”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК извършено от подсъдимия.
Безспорно установено е, подсъдимия Б. е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата вследствие на което е настъпило ПТП, при което са
били причинени имуществените вреди, изразяващи се в осъществяване на
повреди по управлявания от подсъдимия автомобил, собственост на "И."
ЕООД. Поради горните обстоятелства, съдът счете, че така предявения от
ощетеното юридическо лице граждански иск е основателен и доказан по
размер до размера на обвинението - 8 854.71 лева, поради което осъди
подсъдимия Е. Г. Б. да заплати на "И." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от управителя Р.М.П., сумата от
8 854.71 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „А”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 18.12.2017 год. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и с оглед уважения граждански иск, съдът на
8
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Е. Б. да заплати на"И."
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от управителя Р.М.П., сумата от 900 лева, представляваща
направените от дружеството разноски по делото за процесуален
представител, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
354.19 лева - представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск, сумата 1 321.50 лева - представляваща направени разноски по делото,
както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
9
Съобщи за изтекли лични данни