Р Е Ш Е Н И Е
№V-28 Година 2021, 13.05 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и
втори януари, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдията Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 2825 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба
вх.№265801/06.10.2020г., подадена от ,,ЖАНИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. ,,Славейков“ бл.40, вх.4, ет.3, ап.7, чрез
адв.Димитър Димитров-БлАК със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Войводина могила“
№42, партер, ап.1., срещу Решение
№260006 от 10.08.2020г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№9133/2019г. по
описа на същия съд.
С
посоченото решение, съдът е отхвърлил иска на „ЖАНИНИ“
ЕООД, представлявано от Диана Петрова Димитрова, предявен против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от Карл Денк
и Здравко Огнянов Братоев, за осъждане на ответното дружество, на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото сумата от 5468,07 лева, като платена
при начална липса на основание и представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия за кл. № ********** в размер на 39459 кВт/ч, за
периода от 24.08.2016г. до 22.11.2016г., съгласно фактура №
**********/13.11.2018 год.
Със същото решение, ищецът „ЖАНИНИ“ ЕООД
е осъден да заплати в полза на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, съдебно- деловодни разноски в
размер на 301.30 лева.
С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон и нарушение на процесуалните правила.
На първо място се
твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил всички, релевирани от ищеца
възражения.
Навеждат се доводи, че
съгласно чл.83, т.6 от ЗЕ, крайният снабдител имал законова възможност за
извършване корекция на сметка, но само при кумулативното наличие на съответните
предпоставки. Развиват се съображения във връзка с фактическия състав на
корекционната процедура.
Излага се становище,
че след изменението на ЗЕ(ДВ,бр.54/2012г. ) и приемане през 2013г.на ПИКЕЕ от ДЕКЕВР, било
предвидено законово основание за крайния снабдител, да извършва едностранна
корекция на сметките на потребителите при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на доставяната ел.енергия. Цитира се съдебна практика на ВКС и БОС.
Посочва се, че
съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2, т.5 от ЗЕ, крайните клиенти използвали електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия. Пояснява се, че ОУ съдържали ред за уведомяване на клиента при
извършване корекция на сметка.
Жалбоподателят счита,
че ОУ на въззиваемото дружество не били приведени в съответствие с измененията
на ЗЕ от 2012г.- в същите не се предвиждал ред за уведомяване.
Излагат се аргументи
във връзка с приложение разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЕ.
Изразява се несъгласие
с изводите на първоинстанционния съд, че нормите на ПИКЕЕ се явявали неотносими
към процесната корекция, тъй като възможността за същата се уреждала в
индивидуалния договор между потребителя и доставчика на ел. енергия.
Заявява се, че в
конкретния случай не бил осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента.
Твърди се, че съдът не
обсъдил и възражението за липса на материална легитимация на ответното
дружество за извършване на процесната проверка.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.13
от Договора за комбинирани услуги, купувачът(въззивното дружество) заплащал на продавача и координатор-,,Енерго Про
Енергийни услуги“, всички дължими суми за ел.енергия, както и за мрежови
услуги.
Навеждат се доводи, че
за да бъде упражнено потестативното право на корекция на сметка по чл.83,т.6 от
ЗЕ, следвало да е налице валидно облигационно правоотношение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика. (Решение №81 от 23.01.2018г. по в.гр.д.№1856/2017г.по
описа на ОС-Пловдив; Решение№1967 от 16.07.2017г.по гр.д.№3721 от 2017г. на
РС-Пловдив).
Подчертава се, че въззиваемото дружество не
доказало наличието на облигационна връзка с „ЖАНИНИ“ ЕООД за периода, за който
била извършена проверката.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по
делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
процесуалния представител на „Електроразпределение Юг” ЕАД- юрк Кристиян Николов,
с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
Твърди се, че
въззиваемото дружество не доставяло електрическа енергия на „ЖАНИНИ“ ЕООД,
поради което въззивникът неправилно се позовавал на съдебна практика на ВКС,
относима към ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
Подчертава се,
че „ЖАНИНИ“ ЕООД било присъединено към
разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД(притежаващо Лицензия за разпределение на ел.енергия на
обособена територия), поради което, правото на
преизчисляване количеството ел.енергия принадлежало на същото дружество. В тази
връзка се посочва, че въззивникът се
възползвал от законовата възможност( чл.95 от ЗЕ) да избере избере друг доставчик на ел.енергия, различен
от крайния снабдител.
Навеждат се доводи, че между страните съществували
валидни облигационни правоотношения по индивидуален договор, сключен на
29.06.2015г.(Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа№1582768-1/29.06.2015г.).
Излага се становище във връзка предвидената чл. 44,
т.3 от договора безвиновна отговорност на мрежовия клиент, в
случай, че ползва ел.енергия, която не се отчита от средството за търговско
измерване. Развиват се подробни
съображения в тази насока.
Направен е обобщаващ анализ на събраните в
първоинстанционното производство по делото доказателства. Изтъкват се факти и
обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Заявява се, че едностранната корекция на клиента била
извършена от „Електроразпределение Юг” ЕАД по реда на чл.51, ал.2 вр.§2 от
ПИКЕЕ.
Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените в
производството пред въззивната инстанция разноски. На основание чл.78,ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Страните нямат доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го
обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
„ЖАНИНИ“ ЕООД е
предявило пред Районен съд- гр.Бургас осъдителен иск против „Електроразпределение
Юг” ЕАД за осъждане на ответното дружество на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да
заплати на ищеца сумата от 5468,07 лв. като платена при начална липса на
основание и представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за кл. № ********** в размер на 39459 кВт/ч, за периода
от 24.08.2016г. до 22.11.2016г., съгласно фактура № **********/13.11.2018 год.
Сочи се още, че сумата е била начислена на ищеца в
качеството му на потребител на електрическа енергия за електроснабден обект „Бистро и семеен хотел
„Лагуна““, находящ се в с. Лозенец, ул.“Велека“ с ИТ№2540423. Сумата била
начислена за периода от 24.08.2016г. до 22.11.2016г. Ищецът признава, че чрез
посочения обект и въз основа на сключен договор за продажба на електрическа
енергия е ползвало доставена такава през посочения период. Счита обаче, че не
са налице законовите предпоставки за възникване на оспореното задължение, а
стойността на ползваната електроенергия е била заплатена. По-конкретно сочи, че
не са налице предпоставките за едностранна корекция на сметката за минал период
и излага твърдения и доводи в подкрепа на тезата си.
Сочи, че са отменени всички норми на ПИКЕЕ с решение
по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС. Сочи, че към датата на проверката ответното
дружество не е имало право да извършва проверка по реда на ПИКЕЕ, а съставеният
констативен протокол не поражда правните последици по чл.47 и сл. От ПИКЕЕ.
Правното основание на предявения иск е чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ответното дружество „Електроразпределение Юг” ЕАД
своевременно е представило отговор на исковата молба, с който е оспорило предявения
осъдителен иск. като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Излага
подробни доводи, че претендираната сума е за реално предоставена ел. енергия, а
не по едностранна корекция. Изтъква, че ищцовото дружество е присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД. Упражнило е
правото си по чл.95 от ЗЕ да избере друг доставчик на ел.енергия, различен от
крайния снабдител по чл.94а ЗЕ (ЕВН ЕС). Така ищецът е станал участник в
либерализирания пазар на ел.енергия, който се извършвал съобразно Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), в сила от 26.07.2013г. Ищецът купувал
ел.енергия от лицензиран търговец на такава (доставчик) по свободно договорени
цени съгласно чл.100, ал.1 ЗЕ. Тази енергия се е пренасяла през мрежата на
ответното дружество и е отчитана чрез СТИ, собственост на ЕВН ЕР, за което
ищцовото дружество е заплащало на ответника съответна цена за предоставените
мрежови услуги за достъп и пренос. Правата и задълженията на двете страни били
регламентирани в договор от 17.06.2015г. за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа. Същевременно между ответника и ЕВН ЕР ЕАД в
качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа бил сключен рамков
договор.
Сочи, че процесната сума била начислени правомерно,
като се позовава на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр. чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ вр. с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.), във
връзка с чл.51, ал.2, изр.2 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени
съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ ПИКЕЕ. Сочи, че ответникът не е
сключвал рамков договор с търговеца, доставящ ел.енергия на ищеца, въз основа
на комбиниран договор между ищеца и неговия търговец, с който да се уреждат
финансовите отношения между „ЕР ЮГ“ ЕАД,
търговеца и ищеца по предоставените от ответника мрежови услуги. Затова
корекцията, извършена вследствие установеното неправилно и неточно измерване
или неизмерване на консумираната ел.енергия била извършена от ответника на основание чл.51, ал.2 ПИКЕЕ, като
дружеството издало и процесната фактура на стойност, равна на исковата сума.
Сочи се също, че при проверката на СТИ на 22.11.2016г.
служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на
електромера, монтиран в имота на ищеца. Установено е монтирано устройство в
клемореда. Електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба, съставен е КП
в присъствие на свидетели.
Изтъква се, че едностранната корекция на сметката на
ищеца е извършена по реда на чл.51, ал.2
от ПИКЕЕ във връзка с чл.48,ал.1,т.2, б.“а“ ПИКЕЕ. Затова на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е налице изрична законова възможност, а не само
договорна, енергийните предприятия да коригират сметките за минал период, при
прилагане методологията по ПИКЕЕ. Твърди, че корекцията няма за цел да се
санкционира клиента, а да се изравни получения дисбаланс в предоставянето на
блага и овъзмездяване, доколкото е възможно на енергийното дружество. Твърди
също, че допълнително начислената сума, представлява стойността по действителна
цена, по която операторът на електроразпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик ел.енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени на допълнително начислените кВтч за процесния периода.
Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства,
представени от страните, разпитал е свидетели и е приел СТЕ.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество същото е правилно, по следните съображения.
Не се спори, че въззивникът е потребител на ел.енергия
и абонат на дружеството ответник за търговски обект „Бистро и семеен хотел
„Лагуна““, находящ се в с. Лозенец, ул.“Велека“ с ИТ№2540423 като е упражнил правото си по чл.95 от ЗЕ да избере друг
доставчик на ел.енергия, различен от
крайния снабдител. Видно от представеното заверено копие страните са в
облигационни отношения съгласно договор от 29.06.2915г. Не се спори също, че
ищцовото дружество, в качеството на мрежови клиент е присъединено към
електроразпределителната мрежа на „ЕР Юг“ ЕАД, притежаващо лицензия за
разпределение на ел.енергия на обособена територия №Л-140-07/13.08.2004
издадена от ДКЕВР. Ето защо ответното
дружество е операторна електроразпределителната мрежа на тази територия,
обхващаща обл. Бургас, която мрежа по силата на закона е неговата собственост.
По делото няма данни ответното дружество да е
сключвало рамков договор по чл.23, ал.1 във връзка с чл.11, т.13 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, който да урежда финансовите взаимоотношения
ответното дружество, търговеца и ищцовото дружество по предоставените от „ЕР
ЮГ“ ЕАД мрежови услуги.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изпълнена от
в.л. Теодор Стоянов, констативният протокол сочи наличието на външно
устройство непринадлежащо към схемата на
електромера, с което се манипулира отчитането. Осъществен е достъп до клемореда
за вторична комутация, добавено е допълнително устройство фотодатчик,
непринадлежащо към конструкция на електромера. При работа на устройството
отчетената грешка е 74%, което води до непълно отчитане на консумираната
електроенергия. ВЛ посочва, че неизмереното количество ел.енергия е
остойностено правилно съгласно чл.51, ал.1ПИКЕЕ. Вещото лице е установило, че електромерът
е имал всички изискуеми знаци и маркировки.
Като свидетел по делото е разпитан Петър Петров, който
е електромонтьор, обслужване на клиенти в ответното дружество и извършил
процесната проверка. Посочва, че при отваряне на таблото електромерът не
работел, но след известно време започнал да работи. При замерване отчел грешка
в рамките на допустимото, но когато промушили неметална пластина зад междинния
клемоблок се оказало, че пластината не преминава и се установило монтирано
устройство зад междинния клемоблок.
Тук е мястото да се отбележи, че с Решение №1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ
бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи. Отмяната на ПИКЕЕ (с изключение на чл.48-51) няма обратно
действие, поради което следва да се приеме, че за процесния период е имало
приети ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверката на СТИ, съдържанието на
констативния протокол за извършената проверка, методиката за изчисляване на
неотчетеното количество ел.енергия и начина на изчисление на дължимите суми за
неизмереното, непълно или неточно измерено количество ел.енергия.
Съгласно чл.48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на СТИ, както и в
случаите, когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва, или
измерена с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неправилното /
неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до
предходната извършена проверка на СТИ,
но не по-дълъг от 90 дни, като в приложимата към казуса т.2, касаеща небитовите
клиенти, са дадени два метода за извършване на корекциите- б.“а“ и б.“б“. В
случая преизчислението е направено по реда на б.“а“- въз основа на точен
измерител на количеството преминала ел.енергия.
Чл.51, ал.2 ПИКЕЕ постановява, че за клиенти,
закупуващи ел.енергия по свободно договорени цени на доставчик, различен от
крайния снабдител, или такъв от последна инстанция, операторът на
разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата сума
от съответния клиент вследствие установеното неизмерване, непълно или неточно
измерване. Тъй като „ЕР ЮГ“ ЕАД не сключило рамков договор с „Енерго–Про
Енергийни услуги“ ЕООД намира приложение изр. второ от ал.2 на чл.51 ПИКЕЕ, а
именно, за клиенти, закупуващи ел.енергия по свободно договорени цени от
доставчик, различен от крайния снабдител, или доставчик от последна инстанция
операторът на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за
дължимата сума от съответния клиент
вследствие на установеното измерване, непълно или неточно измерване.Ако няма
сключен рамков договор между оператора на разпределителната мрежа и търговеца
въз основа на комбиниран договор между
клиента и търговеца, операторът предоставя фактура за дължимата сума на
клиента.
ОУ на ЕВН ЕС ЕАД не намират приложение, тъй като страните
са сключили индивидуален договор, съдържащ уредба на хипотезите свързани с
неточното измерване.Ответното дружество не е краен снабдител и не доставя
ел.енергия на ищцовото дружество, а е оператор на мрежови услуги. Именно поради
това обстоятелството е неприложима цитираната практика, която касая отношения
при краен снабдител и ОУ.
Предвид гореизложеното съдът намира въззивната жалба
за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърлянето на жалбата на въззивника не се
дължат разноски, а същият следва да заплати тези, сторени от въззиваемия. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 150 лв. за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260006 от 10.08.2020г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№9133/2019г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА ,,ЖАНИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. ,,Славейков“ бл.40, вх.4, ет.3, ап.7, чрез
адв.Димитър Димитров-БлАК със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Войводина могила“
№42, партер, ап.1. да заплати на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37,
представлявано от Карл Денк и Здравко Огнянов Братоев деловодни разноски-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: