РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Бургас, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501257 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по
повод жалбите, подадени адв.Любен Донев от АК Бургас, в качеството му на процесуален
представител на длъжниците А. П. И. (жалба вх.№ 10221/08.06.2022 г. по описа на ЧСИ
Ст.Николова, рег.№ 805 на КЧСИ) против действията на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№
805 на КЧСИ, обективирани в Сметка № ********** от 18.05.2022 г. за дължими разноски
по изп.дело № 20178050401868, „в частта й по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 947,54 лв без
ДДС, респ.1137,05 лв с ДДС“, и на Р. М. И., действащ като непълнолетен лично и със
съгласието на майка си А. П. И., (жалба вх.№ 10222/08.06.2022 г. по описа на ЧСИ
Ст.Николова, рег.№ 805 на КЧСИ), против действията на ЧСИ Станимира Николова, с рег.
№ 805 на КЧСИ, обективирани в Сметка № ********** от 18.05.2022 г. за дължими
разноски по изп.дело № 20178050401868, „в частта й по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 947,54
лв без ДДС, респ.1137,05 лв с ДДС“.
Твърди се, че обжалваните действия на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като, тъй
като са постановени при допускане на съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че липсва основание за начисляване на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, тъй като същата се дължи само при събиране на вземането или част от него в
резултат на принудително изпълнение, поради което начисляването й към момента е
преждевременно, тъй като до реално изпълнение може въобще да не се стигне. Цитира се
съдебна практика в подкрепа на изложените
1
Претендира се за отмяна на атакуваните действия на ЧСИ относно вписаната като
дължима в Сметка № ********** от 18.05.2022 г. и Сметка № ********** от 18.05.2022 г. за
дължими разноски по изп.дело № 20178050401868, „в частта й по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 947,54 лв без ДДС, респ.1137,05 лв с ДДС“. Не се сочат нови доказателства.
Направено е и искане за присъждане в полза на адвокатския представител на
всеки от жалбоподателите на минимално адвокатско възнаграждение съобразно чл.38, ал.2,
вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на по 200 лв.
Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не представя писмени
възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Присъединеният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД също не представя
писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител Станимира Николова излага мотиви във връзка с
обжалваните действия, на основание чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК, в които изразява становище за
допустимост и за неоснователност на подадените жалби.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делого доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Изп.дело № 20178050401868/2017 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е
образувано по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против длъжника М. Р. И. по изпълнителен
лист № 4208/14.08.17г., издаден от Бургаски районен съд по ч.гр.д.5150/2017 г., съгласно
който длъжникът е осъден да заплати на взискателя там посочените парични суми.
С Постановление от 06.10.2020 г., на основание договор за цесия, на мястото на
взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като взискател е конституиран „Агенция за събиране на
вземания“ – ЕАД.
С Постановление от 08.10.2019 г., като взискател по делото е присъединен
„Профи Кредит България“ ЕАД, с удостоверение, издадено по изп.дело № 1102/2018 г. на
ЧСИ на ЧСИ Николова
Видно от намиращото се в изп.дело удостоверение за наследници от 12.01.2022 г.
(л.94), длъжникът М. Р. И. е починал на 25.08.2021 г. и негови наследници са
жалбоподателите А. П. И. – съпруга и Р. М. И. – непълнолетен син. Същите са
конституирани като длъжници с Постановление от 18.01.2021 г. на 17.02.2021 г. и на всеки
от тях е връчено съобщение, с което са уведомени за конституирането им и относно
дължимите от тях суми: главници от 2 539,61 лв и 6 077,86 лв; лихви – 1 005,97 лв, 1 413,10
лв, 1 441,72 лв; 146.56 лв – присъдени разноски; 86.56 лв разноски по изпълнителното дело;
1 224,30 лв – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.01.2022 г. – общо 27 384,24 лв.
На 18.05.2022 г. ЧСИ е издал процесните сметки № ********** и № **********
– за 2 такси по т.3 от ТТРЗЧСИ, 2 такси по по т.5 от ТТРЗЧСИ, по т.9 от ТТРЗЧСИ и по
т.26 от ТТРЗЧСИ – 947,54 лв без ДДС върху материален интерес от 17 411,10 лв.
По делото няма данни, а и твърдения, сумата от 17 411,10 лв, посочена като
материален интерес, върху който е изчислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в двете сметки, да
е събрана чрез изпълнителни действия по изпълнителното дело. Нещо повече, самият ЧСИ в
мотивите си по чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК сочи, че „таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е
пропорционална такса, която се начислява заедно с ПДИ, за да знае длъжникът за нея“, но
същата „се събира само, ако е събрано вземането – в цялост или частично, съразмерно на
събраната сума“.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато са налице предвидените в същата законова норма
2
изключения. Такива обаче в случая не са налице, което означава, че остава приложимо
общото правило, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЧСИ предвижда задължение за ЧСИ да изготви сметка за тях в два или повече
еднообразни екземпляра, подписана от него, единият от които се връчва на задълженото
лице. Според нормата на ал.2, в сметката следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и
последиците от неплащането. Въпреки, че тази сметка не представлява самото реално
събиране на посочените в нея суми, неспазване на изискването за изготвянето й и
връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ,
води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, длъжникът има право да обжалва разноските в
изпълнителното производство, жалбите са подадени от легитимирано лице, в законовия
срок, поради което съдът ги намира за допустими.
При така събраните доказателства, съдът намира, че обжалваните действия на
съдебния изпълнител са незаконосъобразни.
Съдебната практика, вкл.на БОС и на настоящия съдебен състав, по отношение
на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, е категорична, че нито юридически, нито
практически е допустимо и възможно тази такса да се впише и начисли преди да са събрани
чрез използвания в конкретното изпълнително дело изпълнителен способ парични суми.
Това е така, защото таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ се определя като процент от събраната
сума, а кога ще настъпи този момент към момента на връчване на ПДИ не е ясно (в този
смисъл е и определение № 612 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 1394/2016 г. на ВКС).
По гореизложените съображения съдът намира, че действията на ЧСИ по
възлагане на разноски и такси в тежест на длъжниците, обективирани в процесните две
сметки са извършени в нарушение на закона, поради което се явяват незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени като такива.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането за присъждане в полза
на процесуалния им представител, извършил безплатна адвокатска помощ на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което в случая съгласно чл.2, ал.2
вр.чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, е в размер на 200 лв за всеки жалбоподател.
В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на по 25 лв за всеки жалбоподател за
внесена от всеки от тях държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Станимира Николова извършени по изп.д.
№20178050401868, съставляващи определяне на разноските, дължими от жалбоподателите
А. П. И. и Р. М. И. - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка А. П. И. -
длъжници в изпълнителното производство, обективирани в Сметка № ********** от
18.05.2022 г. за дължими разноски по изп.дело № 20178050401868, „в частта й по т.26 от
3
ТТРЗЧСИ в размер на 947,54 лв без ДДС, респ.1137,05 лв с ДДС“, и в Сметка №
********** от 18.05.2022 г. за дължими разноски по изп.дело № 20178050401868, „в частта
й по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 947,54 лв без ДДС, респ.1137,05 лв с ДДС“.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис4 и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. П. И. и Р. М. И. - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка
А. П. И., по 25.00 лева на всеки – съдебно – деловодни разноски за внесена държавна такса
по подадените от всеки от двамата длъжници жалби.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис4 и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА
ЗАПЛАТЯТ на адв.Любен Донев от БАК, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на А. П. И. и Р. М. И. - непълнолетен, действащ със съгласието на своята
майка А. П. И., в размер общо на 400 лв (четиристотин лева) - по 200.00 лв за всеки,
дължимо на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4