№ 17947
гр. С., 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110169075 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Етажна собственост – сграда „К. К.“, находяща се в гр.
Б., ул. „К. Д.“ № 5, представлявана от управителя А. Т. А., срещу И. Д. Т., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „З. З.“ № 28, по чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48 ЗУЕС
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми за
апартамент 30, находящ се на адрес: гр. Б., ул. „К. Д.“ № 5, ет. 2:
5 524,20 лв. - сбор от месечни такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.11.2019-31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до изплащане
на вземането (прието намаление с протоколно определение от 08.07.2024 г.);
1125,26 лв. - мораторна лихва за периода 01.11.2019-16.05.2023 г. (прието
увеличение с протоколно определение от 08.07.2024 г.);
Ищецът твърди, че с решение на общото събрание на етажната собственост била
определена вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 106,90 евро като 1 % от
общите части на сградата на месец, но ответникът като собственик на процесното
жилище не заплатил таксите за същия фонд за процесния период, поради което дължал
и определената от общото събрание на етажната собственост мораторна лихва в размер
на 10 % на година.
В срока по чл. 131 ГПК И. Т. оспорва исковете по подробни съображения.
Оспорва процесуалната легитимация на лицето, посочено като управител на ЕС,
доколкото изминали пет години от избора на А. А. като управител на етажната
собственост, чийто мандат съгласно чл. 19, ал. 2 ЗУЕС бил за 2 години. В
противоречие със закона било предоставено на „ФИРМА“ ООД ексклузивното право
да управлява общите части на етажната собственост и да извършва хотелска,
ресторантска и друга стопанска дейност чрез цялостно ползване на същите общи
части. Сочи, че само с гласовете на съсобственика „ФИРМА“ ЕООД било взето
решение вноската в горния фонд да бъде над 40 пъти по-висока от определената в чл.
50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. На 22.03.2023 г. внесъл сумата от 5677,81 лв. за периода
01.10.2016-31.10.2019 г., както и обезщетение за забава. По повод предходен правен
1
спор съответно адвокатско дружество с пълномощия от ответника уведомило ищеца за
своя адрес и представителната си власт, но за период от три години не били изпратени
покани за общи събрания, план за извършване на ремонти и възстановяване, отчети за
тяхното изпълнение, ежегодни отчети на управителя и отчети в края на неговия
мандат. Пораждали се съмнения, че средствата по решение на общото събрание от
22.02.2018 г. не били изразходвани целево при наличие на свързаност между основния
съсобственик „ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ – дружеството, което управлява хотел „К.
К.“ ООД. Прави доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на производството
поради липса на качеството „управител“ у А. А., посочен като управител на
процесната етажна собственост.
Производството е допустимо, тъй като видно от протоколно решение на общото
събрание на ищцовата етажна собственост от 21-22.02.2018 г. горепосоченото лице е
избран за управител на етажната собственост за срок от 2 години считано от изтичане
на предходния му мандат на същата длъжност, както се потвърждава и от
удостоверение за подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС от Община Б. от 16.07.2019 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗУЕС избор на нов управителен съвет
(управител) се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал.
2 ЗУЕС, но вече избраният управителен съвет (управител) продължава да изпълнява
функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). По делото няма данни
след приетото решение на Общото събрание на ЕС от 21-22.02.2018 г. да е проведено
ново общо събрание и да са избрани други управителни органи (Решение № 60167 от
6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о.; Определение № 23 от 2.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 120/2021 г., II г. о.; Определение № 319 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4933/2014 г., II г. о.; Определение № 232 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
865/2014 г., I г. о.). Поради това А. А. е продължил да изпълнява функциите на
управител на етажната собственост, поради което има надлежна представителна власт
да я представлява по дело, за което не се изисква изрично упълномощаване съгласно
чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, имайки предвид, че производството по делото е образувано
по иск, предявен от етажната собственост срещу етажен собственик във връзка с
общите части.
Ищецът следва да докаже по иска за главница:
- че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в
режим на етажна собственост и притежаваните от него идеални части от общите части
на сградата;
- наличието на валидно взети решения на общото събрание на етажните
собственици за заплащане на вноски за горепосочения фонд в твърдения размер, както
и размера на частта от разходите, дължима от ответника съобразно идеалните части,
припадащи се на ответника съобразно общите части на сградата.
Не се спори между страните и се установява от приетия Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.03.2011 г., че ответникът е собственик на
самостоятелен обект – ап. 30, ет. 2, в процесната сграда в режим на етажна
собственост, съответно материално легитимиран да отговаря за задължения, касаещи
общите части на процесната етажна собственост.
2
Неотносимо е възражението на ответника, че изцяло в противоречие със закона
били клаузите на раздел VII „Особени правила“ от представения от ищеца Правилник
за вътрешния ред, според които на съответно дружество било възложено безсрочно
ексклузивното право да управлява общите части на етажната собственост и да
извършва хотелска, ресторантьорска и друга стопанска дейност чрез цялостно
ползване на всички общи части на етажната собственост, тъй като в настоящото
производство се изследва дали са взети съответни решения на общото събрание на
етажната собственост, с което са определени задължения в конкретен размер за
отделните етажни собственици във връзка с общите части, а не дали противоречи на
закона съответна разпоредба от правилник за вътрешния ред на етажната собственост.
Процесното решението на ОС на ЕС не е обжалвано от ответника, като няма
данни по делото да е атакувано от друг собственик в етажната собственост, респ. да е
отменено от съда. За атакуване на решенията на ОС е предвиден специален ред - този
по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото
събрание, които противоречат на закона. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и
до влизане в сила на решение по него, с което атакуването решение да се отменя, това
решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 ЗУЕС.
При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и
следва да се приложат съответните правни последици. След като оспорените от
ответника решения не са били обжалвани в законоустановения срок или тяхното
изпълнение не е било спряно от съда, те обвързват всички етажни собственици,
включително и ответника (Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4451/2016 г., IV г. о.). Неснователни са и възраженията на ответника, че с процесното
протоколно решение с гласове на единствен съсобственик били определени „колосални
суми“ за фонд „Ремонт и обновяване“, след като и настоящото производство няма за
предмет оспорване нито законосъобразността, нито целесъобразността на решенията
на общото събрание, на които се основават ищцовите претенция, както бе изрично
посочено и в протоколно определение от 26.06.2024 г. по делото.
Решенията на общото събрание на етажната собственост се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени
за постигане на определена цел. Не са многостранна сделка, защото такава не може да
се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля, а за вземане решение
на общото събрание на етажната собственост е достатъчно да е гласувало
определеното в закона мнозинство. При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие
на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на
многостранните сделки, защото след влизането им в сила те са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове,
взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, а не са
сделки и за тях не се прилагат основанията за нищожност по ЗЗД. Специалните закони
– ЗС, ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези решения, като
регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на
решението на общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените
не е равностойно, но специалният закон /ЗУЕС/ не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
3
рамките на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, което включва специфични
правила. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е само съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Тази
специфика е съобразена с това, че тези решения засягат широк кръг от лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, но и бързина,
включително и при изпълнение на решенията (Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.; Определение № 157 от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2621/2020 г., I г. о.; Определение № 210 от 28.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3670/2019 г., I г. о.; Определение № 99 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2019 г.,
II г. о.; Определение № 472 от 10.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3504/2018 г., IV г. о.).
Поради това е неоснователно възражението на ответника за нищожност на
горепосоченото решение на общото събрание, след като такова възражение се явява
просрочено и е следвало да бъде заявено с оглед оспорване нищожността а същото
решение по реда и в срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, тоест в в 30-дневния срок от
оповестяването на протоколното решение по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. При липса на
данни по делото в противоположен смисъл се приема, че процесното протоколно
решение валидно обвързва ответника и поражда правни последици спрямо него като
етажен собственик.
Не се спори между страните и се установява от протокол от 22.02.2018 г. ( при
липса на необходимия кворум общото събрание е отложено от 21.02.2018г и
проведено на 22.02.2018 г.) на общото събрание, че е взето решение за събиране на
вноски за процесния фонд от всеки етажен собственик от 106,90 евро на 1 % от
общите части на сградата, платими на 4 равни вноски през годината до 15-то число на
последния месец на тримесечието, съответно първа вноска до 15.03, втора вноска до
15.06, трета вноска до 15.09 и четвърта вноска до 15.12.
По делото са приети неоспорени от страните първоначално и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът цени като
компетентни и обективно изготвени. Според първоначалното заключение на ССЕ
събирането на дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната
собственост е възложено на „ФИРМА“ ООД с договор от 01.04.2018 г., като за периода
2018-2023 г. по сметка на същия фонд са събрани средства в размер на 23 007,93 лв. и
са изразходвани общо 41 800,04 лв. за ремонт на покрив, боядисване на стълбища и
полагане на тапети по стените на коридорите с подробна разбивка по пера, дадена в
Приложение № 1 към същото заключение, а през 2018 г. и 2021 г. ремонтите са
извършвани със средства на горепосоченото дружество при липса на данни за събрани
или разходвани средства през 2019-2020 г. съгласно изследваните от вещото лице и
представени от ищеца отчети за събрани и изразходани средства по процесния фонд.
От неоспорени от ответника доказателства, представени от ищеца – договор за
възлагане за извършване на ремонти в общите части от 01.04.2018 г., договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 25.05.2018 г., Акт образец 19 за
установяване завършването на и за заплащане на натурални видове СМР от 17.09.2018
г., договор от 03.11.2021 г. за подмяна и ремонт на покрив, Протокол/Акт (Образец 19)
за извършени СМР от 15.11.2021 г., договор за възлагане на строително-монтажни
работи от 10.04.2023 г. с Протоколи №№ 1 и 2 към него, както и от фактури за
извършени дейности, платежни документи, разходни касови ордери и извлечения от
банкови сметки, както и отчетите на събраните и изразходвани средства по процесния
4
фонд за съответни години се потвърждават констатациите в първоначалното
заключение на ССЕ за разходване на средства от процесния фонд за извършване на
СМР в етажната собственост. Поради това се явява неоснователно възражението на
ответника, че събраните средства не били разходани целесъобразно, което възражение
по правило не подлежи на разглеждане от съда в настоящото производство.
Според допълнително заключение на ССЕ, като се вземе предвид неоспорената
от ответника Таблица за застроената площ на обектите и идеалните части от
23.11.2005 г. към процесния апартамент принадлежат 0,734 % ид.ч. от общите части на
сградата с размер на месечната вноска от 78,46 евро при левова равностойност от
153,45 лв., като за процесния период дължимата вноска за процесния фонд е в размер
на 5 524,20 лв. за претендирания 36-месечен период, а мораторната лихва е в размер на
1125,26 лв. за неизплатените в срок дължими месечни вноски считано от всяка
падежна дата – 15.03, 15.06, 15.09 и 15.12.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете изцяло при липса на
ангажирани от ответника доказателства за заплащане на процесните задължения.
По разноските
Относно размера на адвокатското възнаграждение
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв
случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води
до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални
размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа
на тези съображения СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
5
приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Основателно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК при липса на
каквато и да фактическа и правна сложност на делото, с оглед на материалния интерес
по делото от 6649,46 лв. и двете проведени открити съдебни заседания с участието на
ищцов представител. С оглед изход на спора право на разноски има ищецът при
съобразяване на основната постановка, че горепосочената НМРАВ не е задължителна
относно минималните размери на присъжданите адвокатски възнаграждения, но е
ориентир при тяхното определяне (Определение от 16.05.2024 г. по в.ч.гр.д. №
4493/2024 г. на СГС). Поради това на ищеца се следва сумата от 1100 лв., от които
1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
производство и 100 лв. - по ч.гр.д. № 4479/2024 г. на СГС, без присъждане на
адвокатско възнаграждение за всяко отделно заседание по гореизложените
съображения, при положение че минимално предвиденото адвокатско възнаграждение
с оглед материалния интерес е 964,95 лв.
На следващо място, неоснователна е претенцията за присъждане на разноски за
пътни разходи от 140 лв. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за
разноски не се овъзмездяват за разлика от уредбата при действието на ЗГС (отм.).
Няма ограничение, включително по ЗАвд и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на
свободата на договаряне между клиент и адвокат (чиито отношения максимално се
доближават до тези от договор за поръчка), което да не позволява пътните разходи за
процесуално представителство на адвоката да се имат предвид в размера на
договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му.
Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2 ЗАдв поставя към свободно
договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и обективно и не по
ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. Разходът за пътуване на
адвоката не представлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се
претендира на основание чл. 78 ГПК. Довереник и доверител имат възможност при
уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите
пътни и квартирни разходи (Решение по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС;
Определение № 50321 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2021 г., IV г. о.;
Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о.;
Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за настоящото производство от 1420,97 лв., от които 270,97 лв. – държавна
такса, 150 лв. – депозит за ССЕ и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, а по ч.гр.д. №
4479/2024 г. на СГС сумата от 115 лв., от които 15 лв. – държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД И. Д. Т.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „З. З.“ № 28, да заплати на Етажна
собственост – сграда „К. К.“, находяща се в гр. Б., ул. „К. Д.“ № 5, представлявана от
управителя А. Т. А., следните суми за апартамент 30, находящ се на адрес: гр. Б., ул.
6
„К. Д.“ № 5, ет. 2:
- 5 524,20 лв. - сбор от месечни такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.11.2019-31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 1125,26 лв. - мораторна лихва за периода 01.11.2019-16.05.2023 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., кв. „Д.“, ул. „З. З.“ № 28, да заплати на Етажна собственост – сграда „К. К.“,
находяща се в гр. Б., ул. „К. Д.“ № 5, следните суми за разноски:
1420,97 лв. – по исковото производство;
115 лв. – по ч.гр.д. № 4479/2024 г. на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7