Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 20.12.2016
Град К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
седми декември две хиляди и
шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1060 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание по
член 150 от СК.
Ищецът
– М.Р. В., в качеството на майка и законен представител на малолетната Т.К.Б.
твърди, че ответникът е баща на малолетното им дете - Т.К.Б. с ЕГН **********,
родена на ***г***, Акт за раждане № 0334 от 06.03.2008г. на Община П.. Сочи, че
двамата живеели съпружески около три години, след което се разделили. С
Определение № 1269 от 12.11.2012г. по гражданско дело № 500/2012 г. по описа на
Районен съд - К. била постигната съдебна спогодба, съгласно която родителските
права по отношение на детето били предоставени на майката и определен режим на
лични отношения между ответника и дъщеря им, както и месечна издръжка в размер
на 80.00 лева, считано от 01.06.2012г. до навършване на пълнолетие на детето
или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване. До момента ответникът плащал издръжката, макар това почти винаги
да става след телефонни обаждания и приканвания от нейна страна, тъй като
обикновено се забавял с по един, два или три месеца. Същият не изплатил
присъдената издръжка за минало време, но за тази сума ще предяви отделна
претенция. Твърди, че от определянето на издръжката изминал продължителен
период от време, през който значително нараснали нуждите на малолетното дете.
Променил се и законовият минимум на дължимата издръжка, който понастоящем бил
105.00 лева. Сочи, че Т.К.Б. е на 8 години и през учебната 2016/2017г. е
ученичка в СОУ „*****“. За посещаване на училище и за задоволяване нуждите й
във връзка с учебния процес било необходимо да й се закупуват учебни помагала,
тетрадки и подходящо за училище облекло. Ежедневно й давала по 1.20 лева за
посрещане на нуждите й през учебно време, както и още по един лев за
ежедневното й изхранване в училищния стол, която сума плащала наведнъж всеки
месец, т. е. по около 22.00-23.00 лева месечно, според броя на учебните дни.
Все по-често й се налагало да й купува нови дрехи и обувки, тъй като детето расте
и се нуждаело от облекло с по-голям размер. Нараствали и желанията на детето от
закупуване на подаръци и технологии от различно естество, без които не можело
да се чувства пълноценно, сравнявайки се с другите деца на нейната възраст -
мобилен телефон, таблет, играчки и други подобни, които се чувствала длъжна да
закупи, за да удовлетворя желанията на детето. През новата учебна година ще
бъде записана на курс по математика, който струвал 10.00 лева на посещение. Все
още не били решили колко пъти седмично ще го посещава - преценката ще бъде на
учителя. Твърди, че била безработна и с
влошено здравословно състояние, за което представя решение от ТЕЛК,
удостоверяващо, че е с 50% трайно намалена работоспособност. Твърди, че
ответникът също бил безработен, но с начина си на живот демонстрирал добро
материално положение и висок стандарт на живот. Знаела, че притежава три
автомобила - лек автомобил марка „*****“, лек автомобил марка „*****“,
микробус, както и един пистов мотор „*****“,
като не й било известно дали всички тези превозни средства по документи
се водят негови. Виждала го, обаче често да ги управлява и по нищо не личало да
са нечия друга собственост. За сведение отбелязва, че само екипировката му за
мотора струвала поне 200.00 лева, а може и повече. Доходите му били от магазин
за бяла техника, който се намирал в град Сопот и за който също не била сигурна
дали бил на негово име или фирмата е регистрирана на името на майка му. Напълно
възможно било да има и други източници на доход, които не й били известни.
МОЛИ
съда, на основание член 150 във връзка с член 143, ал. 1 и 2 от СК, да
постанови решение, с което да измени присъдената по гражданско дело №
500/2012г., издръжка, като осъди К.М.Б. да заплаща месечна издръжка в размер на
150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - К.М.Б.
в срока по реда на член 131 от ГПК не депозира писмен отговор. В открито
съдебно заседание оспорва иска. Не ангажира доказателства.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на
непълнолетното дете - Т.К.Б. с ЕГН ********** са М.Р. В. и К.М.Б. се установява
от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане
№ 0334 от 06.03.2008г. от Община П..
От приложеното гражданско дело № 500/2012 г.
по описа на Районен съд – К. се установява, че с влязло в законна сила на 20.11.2012г.
Определение № 1269/12.11.2012г., страните са постигната съдебна спогодба,
съгласно която родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката и определен режим на лични отношения между ответника и дъщеря им, както
и месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 01.06.2012г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване.
Представеното Удостоверение № 659/21.09.2016г.,
издадена от ОУ „*****“ град К. удостоверява обстоятелството, че Т.К.Б. е редовна
ученичка от II-ри „в“ клас през учебната 2016/2017 година. Детето посещава
занималня и се храни в училищния стол с купони на цена 1.00 лев на ден.
Представеното Удостоверение №
636-4/20.09.2016г., издадена от ОУ „*****“ град К. удостоверява
обстоятелството, че Т.К.Б. е записана в подготвителна група за задължителна
предучилищна подготовка или като ученичка за
учебната 2016/2017 година във II-ри „в“ клас. Детето е записано в
книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на
стр. 6, № 77.
Видно от представеното Експертно решение на
ТЕЛК № 0464 от 23.04.2015г. на майката - М.Р. В. е определена 50% намалена
работоспособност за срок от две години (до 01.04.2017г.) с общо заболяване:
псориазис вулгарис.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата страна. От
показанията на свидетеля – Т.И. Д., баба на детето по майчина линия се
установява, че бащата - К.Б. ***. Детето живее при майката, която се грижела за
него. Помагали й тя и съпругът й (баба и дядо на детето, по майчина линия).
Твърди, че К. плащал редовно издръжка на детето в размер на 80 лева от 2012г.
Имало моменти, когато я забавял, но я плащал. Тези пари не били достатъчни. Т.
била във втори клас и често боледувала. Детето посещавало три пъти в седмицата
курс по математика, като заплащали по 7 лева или общо 21 лева. Детето било с
ларингит, купували се лекарства. Осъществявал се преглед на детето, който не се
плащал. Твърди, че детето имало нужда и му се купували дрехи, учебни помагала,
всичко което е необходимо. Сочи, че не й било известно К. да е купувал
лекарства за детето. Детето ако 5 дни е на училище, следващите 10 дни е болно.
Почти всеки месец детето имало проблем и трябвало да му се купуват лекарства.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за основателен и
доказан, по следните съображения:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на нуждите на
детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на
издръжката до настоящия момент е изминал период от четири години. Детето е
пораснало. Това обуславя обстоятелството, че потребностите им безспорно са се
завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за
неговата издръжка.
Съгласно
нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали
имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установява, че последното
определяне на издръжката на детето е преди четири години, поради което съдът
счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло в сравнение с
предходния момент. За обучението му се реализират допълнителни разходи,
свързани с посещение на курс по математика. Отделно на детето се предоставят
джобни суми за училище, както и за изхранването й в училищния стол. Само това
обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. Освен това, детето
често боледува, което предполага закупуване на лекарствени медикаменти за
лечението му. От приетите по делото гласни доказателства, които не бяха
оспорени от ответника се установи, че само майката осигурява средства за
лекарствата. Безспорно от приетите доказателства се установи, че грижи за
детето се полагат единствено от майката, като тя поема всички разходи освен за
домакинството и за издръжката и отглеждането на детето, имайки предвид, че
същата е с 50% намалена трудоспособност, което предполага разходи за лечението
й. Затова съдът счита, че е налице трайно
съществено изменение на нуждите на детето. Тези
нужди обаче следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности, съобразени със сегашния момент и със стандарта на
живот, тъй като нито се твърдят, нито се представят доказателства за наличието
на обстоятелства, които водят до по-големи нужди и ежедневни разходи за
покриването им, с изключение разходите за лекарства на детето.
По делото не се установиха какви са възможностите на родителите – нито
материалното им положение, нито имотно състояние. Затова, като изход от тези
обстоятелства и с оглед на възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна
му издръжка са необходими около 300 лева, от които бащата следва да заплаща 150
лева. Останалата сума, необходима
за непосредствените разходи на детето, следва да се поеме от майката, която
полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Не
са ангажирани доказателства по делото, установяващи ответникът да е задължено
лице спрямо друго лице по закон. Установеното по делото, имайки предвид и
обстоятелството, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали имат имущество, обуславя извода, че така определената от
съда издръжка следва да се увеличи. Изменената издръжка се дължи от датата на
завеждане на исковата молба – 29.09.2016г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Ищцата
претендира разноски по делото, но по делото няма представени доказателства за
реализирани такива, поради което не се присъждат.
Ищецът
по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което държавната такса
по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху иска за издръжка в
размер на 100.80 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК във връзка с член 69, ал.
1, т. 7 от ГПК.
Съгласно
член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК, определена
по гражданско дело № 500/2012г. по описа на РС – К. издръжка, която К.М.Б.
*** и ет. 2 с ЕГН ********** заплаща на детето си Т.К.Б. с ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка и законен представител - М.Р. В. с ЕГН
**********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 (осемдесет) лева на 150.00 (сто и петдесет)
лева, считано от датата на подаване на исковата молба –29.09.2016г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, К.М.Б.
*** и ет. 2 с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К., държавна
такса върху увеличението в размер на 100.80 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд П., в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено
на 07.12.2016г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 21.12.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.