Решение по дело №127/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 48
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204440200127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Червен бряг, 10.06.2020г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                     

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ,  четвърти наказателен състав в открито заседание на    първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при участието на секретаря М.Цакова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №127 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

               Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 Образувано е по жалба с вх.№374000-2187/28.04.2020г. по описа на РУ Ч.Б.от Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление №ххх. на Началника на РУ Червен бряг, с  което на жалбоподателката за това, че на 21.02.2020г. около 23.30 часа в ***като родител  е допуснала непълнолетния си син С.П.Ц.с ЕГН **********, да пребивава на обществено място след 22 часа без придружител – нарушение на чл. 8 ал.4 от Закона за закрила на детето, поради което на основание чл. 45 ал.3  от Закона за закрила на детето / ЗЗДетето/  и била наложена Глоба в размер на 300 лв.  Признава се в жалбата извършеното нарушение. Твърди се, че непълнолетните не са нарушавали обществения ред, както и С.П.Ц.е оказал съдействие на органите на МВР. Посочва се още, че жалбоподателката е самотна майка, а нарушението е първо. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени  обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката,  редовно призована, се явява лично  и моли съда да приеме, че е налице маловажен случай и отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

РУ Червен бряг, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Контролиращата страна Районна прокуратура Плевен – редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2020г. около 23.30 часа  непълнолетния С.П.Ц./ на 15 г./ се намирал на обществено място в Ч.Б.на улица „Т.със свои приятели, без  да бъде придружаван от свой родител или да му е осигурен пълнолетен такъв.

 По същото време и място служители на РУ на МВР Ч.Б.извършвали проверка съгласно план за специализирана полицейска операция рег.№374р-1944/12.02.2020г.  като били проверени редица питейни заведения, игрални зали.

 Същевременно в дежурната част бил получен сигнал за струпване на младежи пред магазин „Т.“ , които вдигали шум и клатели уличните лампи пред магазина. На място бил изпратен патрул в състав Й.И. Д. и С.В.В., които на място установили група младежи. При пристигането на служителите на МВР, младежите се опитали да избягат, но били последвани от Д. и В.. Сред тях бил и непълнолетния С.П.Ц.. Служителите на МВР отвели непълнолетните в РУ Червен бряг, установили самоличността им и по телефона съобщили на родителите им. Последна на място пристигнала майката на С.П.Ц.- Т.Х.П..  За установеното нарушение  на ЗЗДетето на 21.02.2020г.  св. Й. Д. съставил в присъствието на Т.Х.П. акт за установяване на административно нарушение №21/21.02.2020г. за нарушение на чл. 8 ал.4 от ЗЗД. Актът бил връчен лично срещу подпис на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН било изготвено Наказателно постановление №ххх. на Началника на РУ Червен бряг, с  което на жалбоподателката за това, че на 21.02.2020г. около 23.30 часа в ***като родител  е допуснала непълнолетния си син С.П.Ц.с ЕГН **********, да пребивава на обществено място след 22 часа без придружител – нарушение на чл. 8 ал.4 от Закона за закрила на детето, поради което на основание чл. 45 ал.3  от Закона за закрила на детето / ЗЗДетето/  и била наложена глоба в размер на 300 лв.  Наказателното постановление било връчено на  Т.Х.П. на 21.02.2020г. лично срещу подпис.  С жалба с вх.№374000-2187/28.04.2020г. по описа на РУ Ч.Б.било инициирано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства   по делото вкл. заверено копие на Наказателно постановление №ххх. на Началника РУ Червен бряг, заверено копие на АУАН ф.№21/21.02.2020г., справка с рег.№ 374000-2407/12.05.2020г., заверено копие на докладна записка с рег.№ 374р-2310/24.02.2020г., заверено копие на заповед № 316з-947/06.04.2016г., както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Й.И. Д. и С.В.В..

От писмените доказателства по отделно съдът установи следните факти и обстоятелства от значение за предмета на делото:

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и гласните доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите Й.И. Д. и С.В.В.. От показанията на свидетелите се установява времето, мястото и начина на осъществяване на изпълнителното деяние.  Показанията на свидетелите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие като обективни, безпристрастни и съответстващи на обективната действителност.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От писмените и гласни доказателства в съвкупност съдът установи по безспорен и категоричен начин, че с деянието си Т.Х.П. е осъществила състава на административно нарушение на чл. 8, ал.4 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗДЕТ, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места (...) след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, а ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

В конкретния случай са касае именно за  осъществено нарушение на чл.8, ал.4 ЗЗДетето от страна на Т.Х.П.. Последната  е допуснала непълнолетния си син да престоява в 23,30 часа да престоява на обществено място без придружител / родител или упълномощен от родителя трето лице/, с което е нарушила регламента за законодателя за закрила на децата. Доказателства за осъществени елементите на административното нарушение от обективна страна се съдържат в писмените доказателства - заверено копие на АУАН ф.№21/21.02.2020г., справка с рег.№ 374000-2407/12.05.2020г., заверено копие на докладна записка с рег.№ 374р-2310/24.02.2020г., заверено копие на заповед № 316з-947/06.04.2016г., както и в гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Й.И. Д. и С.В.В.. От субективна страна деянието е осъществено умишлено като  жалбоподателката е съзнавала обстоятелството, че непълнолетният й син след 22.00 часа е извън дома си в тъмната част на денонощието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и ги е допускала. Доказателство за осъществени елементите от обективна и субективна страна на нарушение на чл.8, ал.4 ЗЗДетето е признанието на П. в жалбата и неоспорването на фактите и обстоятелствата в АУАН.

Целият доказателствен материал обуславя извод, че с деянието си Т.Х.П. е осъществила административно нарушение на чл.8, ал.4 ЗЗДетето.

При съставяне на акта за административно нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно наказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 21/ 24.02.2020г., съставен съгласно императивното изискване на чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, във връзка с чл.6, ал. 1 т.2 от ЗМВР вр. чл.46, ал.1 от ЗЗДетето  от компетентно длъжностно лице.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и съдържа изискуемите в чл.42  и чл.43 ЗАНН реквизити.

 Обжалваното наказателно постановление е издадено от орган, притежаващ съответна материална  и териториална компетентност и в едномесечния срок по чл.52 , ал.1 ЗАНН /24.02.2020г./  и в едномесечен срок от издаване на АУАН / 21.02.2020г./. 

Наказателното постановление е издадено при спазване на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН като съдържа името и длъжността на лицето, което го е издало, дата и номер на издаване на постановлението; дата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, имената на нарушителя, адреса му и единен граждански номер, дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. В наказателното постановление съдържа пълно и точно описание на вмененото административно нарушение, датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поради което отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 т. 5 ЗАНН. В обжалваното наказателно постановление изрично са посочени и законовите разпоредби, които са нарушение – цифрово и текстово, както и вида и размера на наказанието.  Ето защо състава приема, че  при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът констатирайки всички релевантни за отговорността на жалбоподателя обстоятелства и факти, счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН / Тълкувателно решение № 1 на ВКС от 2007 г./, но самата преценка е в компетенцията на административно-наказващият орган.

Съдът приема,  че в конкретния случай  не е налице маловажен случай на административно нарушение. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в случая - нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай е безспорно установено и се признава от жалбоподателката, че е допуснала дете на 15 години в 23,30 часа да пребивава на обществено място без придружител /родител или друго лице/, с което е поставила в опасност както живота, така и здравето му.

В чл. 45, ал. 3 от ЗЗДетето се предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3 и ал. 5, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Санкцията, която е наложена от адм.наказващият орган е определена към предвидения от законодателя минимум като е съобразено обстоятелството, че се касае за първо нарушение /справка с рег.№ 374000-2407/12.05.2020г. /. Самото нарушение обаче е с висока обществена опасност, още повече имайки се предвид възрастта на лицето, което е било допуснато на обществено място в  тъмната част на денонощието без да бъде придружавано от пълнолетно лице.

По отношение на изложеното изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, факта че жалбоподателката е самотна майка, то това обстоятелство не намира подкрепа в доказателствата по делото, поради което не представлява такова обуславящо приложението на чл.28 ЗАНН и отмяна на наказателното постановление на това основание.

По делото се констатираха разноски в размер на 12.68 лв. - пътни разходи на свидетеля С.В.В.,  платени от бюджетните средства на Районен съд – Червен бряг. Производството по обжалване на наказателно постановление е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на жалбата, разноските по делото остават за сметка на държавата, а в обратният случай следва да бъдат присъдени на страната,  която ги дължи с поведението си. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС, което предвижда: "По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.". Ето защо с оглед изхода на делото, съдът следва да осъди жалбоподателката да заплати по сметка на РС Ч.Б.сумата от 12,68 лв. деловодни разноски за пътни на свидетел.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И :

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №ххх. на Началника на РУ Червен бряг, с  което на Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес: ***,  за това, че на 21.02.2020г. около 23.30 часа в ***като родител  е допуснала непълнолетния си син С.П.Ц.с ЕГН **********, да пребивава на обществено място след 22 часа без придружител – нарушение на чл. 8 ал.4 от Закона за закрила на детето, като на основание чл. 45 ал.3  от Закона за закрила на детето / ЗЗДетето/  на лицето е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лв.,  като правилно и законосъобразно.

            ОСЪЖДА Т.Х.П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на държавата по сметка на РС Ч.Б.сумата от 12,68 / дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. деловодни за пътни разноски на свидетел.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен  съд гр.Плевен.

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: