Р Е
Ш Е Н
И Е
260129/29.1.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 27.01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 5022 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Валентинов Л., против
Наказателно постановление № 460а-403 от 02.12.2020г. на Началника на 5
РУ-Варна, с което за нарушение на чл. 49 ал.3 от Закон за българските лични
документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. на
основание чл. 81 ал.1, т.6 от същия закон.
С
жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
По същество в жалбата се оспорва извършеното нарушение.
В съдебно заседание, въззивникът не се
представлява, но е
депозирано становище от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
да бъде отменено НП, като отново изразява становище, че конкретното деяние е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, но е депозирала писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Спрямо въззивника бил съставен АУАН след
като в паспортна служба при 5 РПУ Варна било установено, че като родител на
малолетната Каролина А. Линкова с
издаден паспорт № ********* валиден до 25.06.2020г. не го е върнал до
20.10.2020г. на органа, който
го е издал в тримесечен срок след изтичане на валидността му. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което въззивника е бил
санкционирана за извършено нарушение на чл. 49, ал. 3 ЗБЛД с глоба в размер на
20.00 лева.
Като свидетел по делото е бил разпитан
актосъставителят, който е потвърдил отразените от него фактически констатации в
АУАН. Съдът кредитира неговите показания, доколкото същите се явяват
неопровергани от събрания по делото доказателствен материал.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
За да презизвикат целените с
издаването им правни последици, АУАН и НП, следва да съдържат отнапред
определена в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и НП, са посочени в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от
тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от
които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
В конкретния случай отговорността на въззивника
е била ангажирана за извършено нарушение на чл. 49, ал. 3 ЗБЛД. Съгласно
посочената разпоредба, лицата са длъжни да върнат паспортите си и
заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след
изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване
или ползване. Последното
от своя страна предполага установяването от една страна на паспорт с изтекъл
срок на валидност и от друга - невръщането му на органа, който го е издал в
тримесечен срок от изтичане на неговата валидност.
При издаване на АУАН и процесното НП не е била взета
предвид нормата на § 10 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който
срока на валидност на издадените лични документи вкл.и паспорти, който изтича в периода от м.март 2020г. до
31.01.2021г. се удължава с 6 месеца. В този срок от 6 месеца документите са
напълно валидни и не подлежат на връщане на органа, който ги е издал т.е. към посочената дата в НП
20.10.2020г. процесния паспорт е бил все още валиден и неподлежащ на връчване.
Описаното в НП деяние е насъставомерно
и лицето не следва да носи адм.отговорност затова, че не е върнало паспорта в
указания срок. Деянието би било осъществено едва след като се съобрази
разпоредбата на §10 на Закона за мерките действията по време на извънредното
положение и е изтекъл 6-месечния срок с който се удължава валидността на
документа.
Предвид всичко гореизложено настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното Наказателно постановление, е постановено
в нарушение на императивните изисквания на ЗАНН, поради което същото следва да
бъде отменено.
Поради изложените
съображения, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено.
Искане за присъждане на
разноски е било направено в жалбата и от процесуалния представител
на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв..
Искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменен/, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и
се отхвърля от съда.
От друга страна искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г., че
жалбоподателят е възложил на адвокат Красимира оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360
лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5
от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
ОД на МВР-Варна в депозираните писмени бележки по делото и съдът дължи
произнасяне по него. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдебната практика е утвърдила разбирането, че
прекомерно е възнаграждението, което не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Съгласно Наредбата, в редакцията й от 31.07.2020г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв. Съдът намира, че именно
посоченият минимален размер от 300 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивницата, тъй като делото не се откроява с никаква фактическа и
правна сложност. Нещо повече процесуалното представителство в лицето
на адв. се е ограничило до изготвяне на жалба. Поради това и ОД
на МВР-Варна следва да заплати на въззивника разноски по делото в размер
на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 460а-403 от 02.12.2020г.
на Началника на 5 РУ-Варна, с което на А. Валентинов Л., ЕГН ********** за нарушение на чл.49, ал.3 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.81,
ал.1, т.6 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да
заплати на А. Валентинов Л., ЕГН ********** сумата от 300 лв, представляващи сторени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: