Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15979/2019 г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Х.К. главни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане в размер на 16 481 лв., претендирано като непогасена главница по договор за кредит
за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от
17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и
допълнително споразумение от 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 05.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 091, 47 лв.,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от
17.05.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 64, 35 лв., претендирана като неустойка
за забава за времето от 15.06.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 120 лв.,
претендирана като такса изискуемост, за които суми е издадена заповед №
163/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 276/2017г. на Районен съд – Варна и в условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за заплащане на
сумата от 16 481 лв., претендирана като непогасена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от
17.05.2017г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
1 091, 47 лв., претендирана като възнаградителна
лихва за периода от 17.05.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 64, 35 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
времето от 15.06.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./ и сумата от 120 лв., претендирана
като такса изискуемост.
В исковата молба ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди,
че страните по делото са обвързани от договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 05.02.2014., по силата на който банката е поела задължение да
предостави на Х.К. сумата от 20 000 лв. срещу поето от потребителя
задължение да върне заетата сума на равни месечни анюитетни
вноски, всяка включваща главница и възнаградителна
лихва от 10, 5 % при изпълнение на условията на договор за пакет частно
банкиране на банката с падеж двадесет и пето число на месеца в срок до
05.02.2024г.
Неразделна част от договора за кредит са
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Банката е изпълнила задължението си,
заверявайки сметката на потребителя със сумата от 20 000 лв. в деня на
сключване на договора.
По настояване на потребителя, на
17.05.2017г. между страните по договора е сключено допълнително споразумение, с
което потребителят е признал, че към посочената дата остатъкът от дълга му
възлиза на 16 481 лв., представляваща сбор от 15 973, 51 лв. и
редовна лихва, която е капитализирана към главницата, а кредиторът се е
съгласил да я получи на 120 месечни анюитетни вноски
при лихвен процент по кредита от 10, 5 %. Уговорен е гратисен
период през който размерът на вноската е 144, 21 лв., а след това в размер на
225, 63 лв.
Твърди се, че потребителят не е заплатил
нито една от месечните вноски, съобразно уговореното в допълнителното
споразумение, което е дало основание на банката да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми, на осн. чл. 19.2 ОУ с
нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Поддържа се, че потребителят е неизправна по
правоотношението страна, която не е обслужвала редовно задълженията си, поради
което се настоява за уважаване на предявените искове в пълния им претендиран
размер.
Правният интерес от предявяване на исковете
по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с надлежното връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 4 ГПК.
Осъдителните искове, съединени в условията
на евентуалност с исковете по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че
ако вземанията на банката не са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 ГПК, то с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, длъжникът следва да се счита
уведомен за волята на банката, както и че дължи сумите, заявени с исковата
молба, поради забава в плащанията на вноски с повече от 90 дни, на осн. чл. 19.2 ОУ.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Х.К.,
е депозирал писмен отговор, с който признава както сключването на договор за
потребителски кредит от 05.02.2014г. и допълнително споразумение на
17.05.2017г., така и заверяване на сметката на потребителя със сумата от
20 000 лв.
Релевирани са възражения за
нищожност на договора за потребителски кредит от 02.05.2014г, на осн. чл. 22 ЗПК по съображения, че не са изпълнени
изискванията на чл. 11, т. 9, 11, 12, 15, 16 и 20 ЗПК. В договора липсва
информация за броя и размера на погасителните вноски, за ГПР, за годишния
лихвен процент, за ГЛП при просрочие, както и
възможност за отказ от договора.
Клаузите на Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, касаещи начина на формиране на лихвения
процент по т. 7.1 и чл. 19.1 ОУ, с която е уговорена неустойка за забава се
поддържа, че са нищожни, тъй като не са уговорени индивидуално и същевременно
са и неравноправни, защото създават значително неравновесие между търговеца и
потребителя. Отделно, разпоредбата на т. 7.1 е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, защото възнаградителната лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва. Клаузата относно годишния
процент на разходите е нищожна, на осн. чл. 19, ал. 5
вр. ал. 4 ЗПК.
В този случай, потребителят дължи връщане
единствено и само на усвоената главница.
В условие на евентуалност в случай, че
договорът за кредит, допълнителното споразумение и Общите условия съдържат
действителни клаузи, то се поддържа, че предсрочната изискуемост на вземанията
не е настъпила, защото изявлението на кредитора не е достигнало до ответника.
Счита се, че осъдителните искове са
недопустими, евентуално неоснователни по изложените съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 163/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
276/2018г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание от което вземането произтича се сочи договор
за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. /л. 9/, по силата на който „Б.Д.”
ЕАД, е поела задължение да предостави кредит под формата на заем от 20 000
лв. по банкова сметка ***ихвен процент в размер на
10, 5 % годишно /чл. 8/, а Х.К. да върне заетата сума на равни месечни вноски с
падеж 25 – то число на месец, всяка включваща главница и възнаградителна
лихва в срок от 10 години /чл. 2/, съобразно погасителен план /л. 12/.
С
полагането на подпис потребителят е декларирал, че е получил и приема Общите
условия.
Преди сключване на договора, на 03.02.2014г., Х.К. е
декларирал, че е получил необходимата преддоговорна
информация по чл. 5, ал. 2 ЗПК за сравняване на различни предложения и за
вземане на информирано съгласие /л. 8/.
Така сключеният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит в редакцията на закона към деня на
сключването му /ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г./.
Неразделна
част от договора за потребителски кредит са общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, актуални към деня на сключване на договора /л.
10 гръб/, които съдържат подписи на страните по съглашението.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от
Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г./ към деня на
сключване на договора за потребителски кредит – 05.02.2014г. поставя следните изисквания към формата и съдържанието му,
на които договорът за
кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. отговаря,
както следва:
1./
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора – чл. 10,
ал. 1 ЗПК, декларирано с полагането на подпис;
2./
договорът е изготвен на разбираем език, съобразно чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата
и място на сключване /гр. Варна, 05.02.2014г./; вида на предоставения кредит
/под формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора;
срокът на договора /120 месеца/; общият размер на кредита и условията за
усвояването му /20 000 лв., усвоен по банкова сметка/; ***, 50 %; ГПР – 11, 60
% /т. 9/; условията и процедурите за промяна, условията за издължаване на
кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т. 11 и т. 12/,
който план в случая е неразделна част от самия договор, както и останалите
условия, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20, изрично
предвидени в Общите условия.
Въз
основа на така изложеното, съдът приема, че при сключване на договор за кредит за текущо
потребление от 05.02.2014г. са били
спазени императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което
същият е действителен и валидно обвързва страните.
Между
страните не е спорно, че сумата от 20 000 лв. е усвоена по банкова сметка ***,
посочена в самия договор, факт, който се признава от особения представител и се
потвърждава от заключението на ССчЕ, неоспорено от
страните и кредитирана от съда.
Със
заверяване на сметката на потребителя със сумата от 20 000 лв., следва да
се счита, че банката е изпълнила задължението си да предостави под формата на
заем уговорената сума.
В
чл. 8 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен
процент в размер на 10, 5 % годишно или 0, 3 % на ден при изпълнение на
условията по договор за ползване на пакети „Частно банкиране на Б.Д. ЕАД” и
приложенията към него, сключен между страните по настоящия договор (по-нататък
наричани „Условията”). При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи
правото да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се
увеличава съгласно договор за ползване на пакети „Частно банкиране на Б.Д.
ЕАД”. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат
на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му
компонента, който към момента на сключване на договора е 14, 95 % годишно или
0, 02 % на ден.
В
чл. 7.1 от ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от базов лихвен процент (променлива компонента), определян по
одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на
базовия лихвен процент по решение на кредитора.
Към
деня на сключване на договора, Методологията на банката, по която е определен
базовият лихвен процент /БЛП/, включва следните групи фактори: 1./ Цена на
капитала; 2./ Лихвени фактори, вкл. цена на привлечен ресурс; цена на възможен
ресурс; алтернатива за инвестиции; алтернатива за нови инвестиции и лихвен
риск; 3./ Нелихвени фактори, вкл. валутен риск; инфлационен фактор; въвеждане
на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/или Б.Д. ЕАД; промени
в нормативните фактори, както и регулациите на БНБ, засягащи функционирането на
и изискванията на банките; съществена промяна на паричната политика на БНБ,
като премахване на Валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Безспорно
е още, че към момента на сключване на договора, банката е олихвявала кредита с
лихвен процент от 10, 50 % за периода от 05.02.2014г. до 25.12.2016г.,
приемайки, че потребителят е изпълнявал условията по договор за ползване на
пакети „Частно банкиране на Б.Д. ЕАД” и приложенията към него /л. 92/.
Установява
се от изготвеното заключение, че за посочения период от време, потребителят не
е отговарял на Условията на пакет „Частно банкиране”, тъй като не е разполагал
поне веднъж месечно допълнително със сумата от 200 лв. в банковата си сметка,
над дължимата месечна погасителна вноска. Въпреки това банката е олихвявала
кредита с лихвен процент от 10, 50 %, което е било благоприятно за потребителя.
В
периода от 26.12.2016г. до 17.05.2017г. е приложен лихвен процент от 14, 95 %,
така както е уговорен в чл. 8 от договора, поради неизпълнение на Условията.
Разпоредбата
на чл. 8 от договора, в която е уговорено заплащане на възнаградителна
лихва, не е нищожна. Възнаградителна е лихвата, която
представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на
уговорка между страните или по силата на закона. Размерът на лихвата, както по
договора за заем по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, респ. по договор за банков кредит по
чл. 430, ал. 2 ТЗ, е
определен писмено в договора и предназначението й да възмезди заемодателя
/банката за ползването на паричната сума от заемополучателя
за времето на действие на договора.
Договорът за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК допуска страните да уговорят заплащане на възнаградителна
лихва, която уговорка е част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
В случая, при сключване на договора,
потребителят се е съгласил да върне освен предоставената му сума от 20 000
лв. и възнаградителна лихва от 14, 95 %, с чиито
размер се е съгласил, ползвайки и преференциален лихвен процент по програма
„Частно банкиране“ от 10, 95 %.
Както вече беше посочено, потребителят не е
отговарял на изискванията на пакет „Частно банкиране“ и спрямо него е приложен
по-нисък лихвен процент, което е било благоприятно за Х.К., защото същият е
заплащал по-ниско възнаграждение на кредитора за ползваните парични средства.
Разпоредбата
от договора, определяща възнаградителната лихва от
14, 95 %, която не е прилагана за период от почти три години, а не както се
посочва в отговора от 149, 50 %, не е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора и в случая, размерът й от 10, 50 %,
респ. 14, 95 %, не
е надвишавал трикратния размер на законната лихва.
Годишният
процент на разходите от 11, 60 % не надвишава петкратния размер на законната
лихва от 50, 20 %, поради което посочената разпоредба, след допълнението на чл.
19, ал. 4 ЗПК /ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014г./, също не е нищожна, на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 7.1 от ОУ в частта, с която е предвидена възможност за едностранно
увеличаване на лихвения процент по решение на кредитора, е неравноправна, защото
клаузата не е индивидуално уговорена, сключена е в нарушение на принципа на
добросъвестността, създава значителна неравноправност между страните относно
правата и задълженията им – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията им и във вреда на потребителя.
В
случая, нито в договора, нито в общите условия не е указано как и поради какви
причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия
лихвен процент, когато липсват критерии, по които тя да увеличи възнаградителната лихва.
Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване на
БЛП при необявени предварително и невключени като от съдържанието на договора
ясни правила за условията и методологията, при които този размер може да се
променя, какъвто е и настоящия случай, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравноправност.
Въпреки
нищожността на клаузата, в случая потребителят се е възползвал от по-нисък
лихвен процент от 10, 50 % за период от почти три години, без да са налице
условията за това, а за времето от 26.12.2016г. до 17.05.2017г., е приложен
лихвен процент, съобразно първоначално уговореното към деня на сключване на
договора – 05.02.2014г. от 14, 95 %.
Или,
в конкретния случай, банката изобщо не се е възползвала от правото едностранно
да измени лихвения процент, увеличавайки БЛП.
Макар
и със забава, потребителят е погасявал месечните анюитетни
вноски до 17.05.2017г.
На
посоченото дата – 17.05.2017г. между страните по договора за кредит за текущо потребление от
05.02.2014г. е сключено споразумение по искане на
потребителя /л. 16/, който е декларирал, че не полага труд.
Със
сключването му Х.К. е признал, че дължи главница в размер на 15 973, 51
лв., редовната лихва от 746, 74 лв., а задължението за заплащане на обезщетение
за забава възлизащо на 3, 53 лв., банката е опростила.
Със
сключеното споразумение, страните са изменили по общо съгласие условията за
погасяване на оставащия дълг от 16 481 лв., включващ главница и
капитализирана лихва от 507, 49 лв.
Потребителят
се е съгласил да погаси оставащия дълг на месечни вноски за период от 10
години, съобразно нов погасителен план при лихвен процент по кредита от 10, 50
%, формиран от 6 месечен софибор от 0, 326 % ( при
отрицателна стойност се приема за нула) и надбавка от 10, 174 % при договорен гратисен период от 3 месеца, по време на който той заплаща
единствено възнаградителна лихва 144, 21 лв., а след
изтичането му месечна вноска в размер на 225, 63 лв.
Уговорката
за заплащане на лихва по вече изложените съображения не е нищожна. За пълнота
следва да се посочи и че доколкото клаузата за възнаградителната
лихва по договора за кредит е обвързана от публичен индекс, индивидуално
уговорена, съобразно затрудненото положение на потребителя в размер по-нисък от
първоначално определения от 14, 95 %, и не е сключена в негова вреда при
спазване на принципа за добросъвестност без да създава обосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните, то възражението за
неравноправност, не може да се счете за основателно.
Годишният
процент на разходите от 11, 25 % не надвишава петкратния размер на законната
лихва от 50 %, поради което разпоредбата на чл. 6 от допълнителното
споразумение, също не е нищожна, на осн. чл. 19, ал.
5 ЗПК.
Последното
плащане по договора за кредит, потребителят е извършил на 17.05.2017г., когато
е погасил в пълен размер изискуемата вноска с падеж – 25.01.2017г. по
първоначалния погасителен план.
Считано
от 17.05.2017г., Х.К. е преустановил редовното обслужване на кредита и не е
погасил нито една вноска в размерите и падежите, инкорпорирани в новия
погасителен план.
Поради
допусната забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, считано от
26.04.2017г., е възникнало право в полза на кредитора да обяви вземанията по
договора за потребителски кредит за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 19, ал. 2 ОУ, което тя е упражнила надлежно с
нарочно изявление, връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на
уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника, видно от съставения протокол
на нотариус Илияна Маджунова.
Уведомлението
е залепено на входната врата на къщата на 03.10.2017г. и след изтичане на
двуседмичния срок, считано от 18.10.2017г. нотариалната покана следва да се приеме
за редовно връчена, а изявлението достигнало до адресата.
Считано
от деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, за длъжника
възниква задължение да върне на кредитора изискуемата главница от 16 481
лв. и възнаградителна лихва за периода от
17.05.2017г. до 17.10.2017г. /вкл./, съгласно т. 2 от ТР № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, възлизаща, според заключението на ССчЕ на сумата
от 718, 61 лв., до които размери предявените искове следва да бъдат уважени.
За
разликата над присъдената сума от 718, 61 лв. до пълния претендиран размер от
1 091, 47 лв. за времето от 18.10.2017г. до 05.01.2018г., претенцията,
следва да бъде отхвърлена, тъй като възнаградителна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи / т. 2 от ТР №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно
чл. 19.1 ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Уговорената
мораторна неустойка не е нищожна, на осн. чл. 143, ал. 1 ГПК, тъй като не отговаря на посочените
по-горе предпоставки.
Мораторната неустойка не е
нищожна и поради накърняване на добрите нрави, защото не надвишава в пъти
размера на главницата, която обезпечава и с нея не се игнорират типично
присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции,
съобразно с възприетото в т.3 на ТР № 1/ 15.06.2010 год. на ОСГТК на ВКС
задължително тълкуване на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Доколкото,
потребителят не е заплатил на падежа – 15.09.2017г. дължимата главница от първата погасителна вноска,
след сключване на споразумението от 17.05.2017г., то същият дължи на банката
неустойка за забава за времето от 16.09.2017г. до 05.01.2018г., чиито размер
служебно изчислен възлиза на 64, 37 лв.
При
спазване на диспозитивното начало, претенцията следва
да бъде уважена до претендирания размер от 64, 35 лв. за времето от
16.09.2017г. до 05.01.2018г. и отхвърлен за периода от 15.06.2017г. до
15.09.2019г. /вкл./.
С
полагане на подпис в договора за кредит, потребителят е изразил съгласието си
да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д.
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента и е декларирал, че е запознат с нея
към деня на сключването му.
Доколкото
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, то ответникът дължи на банката разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лв., на осн. чл. 5
от нея.
Предвид
несбъдване на условието под което са предявени, съдът не дължи произнасяне по
осъдителните претенции, съединени в условията на евентуалност.
При
този изход на спора в полза на ищеца „Б.Д.“ ЕАД следва да се присъдят разноски
в размер на 396, 63 лв. за производството по ч.гр.д. № 276/2018г. на ВРС и
1 717, 27 лв. за настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
в полза на ответната страна Х.К. не се присъждат, поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Х.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София сумата от 16 481
лв. /шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева/, представляваща
непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г.
и допълнително споразумение от 17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление и допълнително споразумение от 17.05.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 718, 61 лв. /седемстотин и осемнадесет лева
и шестдесет и една ст./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 17.05.2017г. до 17.10.2017г. /вкл./,
сумата от 64, 35 лв. /шестдесет и четири
лева и тридесет и пет ст./, представляваща неустойка за забава по чл. 19.1
от Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 16.09.2017г. до 05.01.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 15.06.2017г. до 15.09.2019г.
/вкл./ и сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща такса по чл. 5 от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Б.Д. ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента по
предявените от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София срещу Х.М.К., ЕГН **********,*** искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ***, гр. София срещу Х.М.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата
над присъдената сума 718, 61 лв. до пълния претендиран размер от 1 091, 47
лв., представляваща възнаградителна лихва за времето
от 18.10.2017г. до 05.01.2018г. по договор за кредит
за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от
17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и
допълнително споразумение от 17.05.2017г.
ОСЪЖДА Х.М.К.,
ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ***, гр. София сумата от 2 113,
90 лв. /две хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет ст./, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, от които 396,
63 лв. за производството по ч.гр.д. № 276/2018г. на ВРС и 1 717, 27 лв. за
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: