РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. К., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200523 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **/* година на Н на г. П.к. при РУ на
МВР- К., на А. Н. А., ЕГН ********** от с. С., ул. Ш. №., на основание чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител и лично поддържа жалбата, оспорва
извършване на нарушението
Ответната по жалбата страна – РУП- К., редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Л. П. и свидетелите Г. Г. и К.Г. и приложените и
приети писмени такива – справка за нарушител/водач, Заповед № *г., заповед
№ *г., заповед № *г., заповед № *., НП № *г., АУАН бл.№ *г., съдът намира
за установено следното:
На * г., служителите на РУ на МВР- К., П. и Г. изпълнявали служебните
си задължения по контрол на безопасността на движението, като били на
местостоянка в гр. К., на кръстовището на бул. „О.“ с ул. „М.д.“. Били със
служебен автомобил, обозначен с надписи, паркиран на ул. „М.д.“ в
непосредствена близост до кръстовището и ясно видим за движещите се по
булеварда водачи на автомобили. Двамата служители на РУП К. били с
полицейски униформи по образец със светлоотразителни елементи по тях и
светлоотразителни жилетки. По разпореждане на ръководството били
застанали от двете страни на намиращата се на кръстовището пешеходна
пътека на бул. „О.“ предвид зачестили на същото място нарушения на
движението по пътищата. Около 08.00ч. от посока изток се задал лек
автомобил „Б.М.В. *“ с рег. № **, управляван от жалбоподателя А..
Свидетелят П., който бил застанал северно от платното за движение,
непосредствено до ръба му, му подал сигнал за спиране с ръка, посочвайки,
както водача, така и мястото за спиране, но жалбоподателят вместо да намали
и спре автомобила, погледнал П. и продължил напред. Полицейските
служители не го последвали с патрулния автомобил, тъй като имали
разпореждане да останат при пешеходната пътека за точно определен
интервал от време. След кратко време същият автомобил, управляван от
жалбоподателя, преминал отново покрай полицейските служители, движейки
се в обратна посока, като не спрял на подадения му с ръка сигнал за спиране
от свидетеля П.. По номера на автомобила бил установен собственика му,
който посочил жалбоподателя като водач на същия и последният по указание
на полицейските служители се явил в РУ на МВР К..
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение АУАН бл.№ *г. за това, че на *
г. около 08:00 часа, в гр. К. на бул. О., в близост до кръстовището с ул. М.д.
2
управлява автомобил БМВ 320 Д с рег.№ **, който не е негова собственост, с
посока на движение изток-запад, като на водача А. два пъти му се посочи с
ръка видимо и ясно да отбие и спре за проверка на мястото от контролния
орган, но същия не се подчини на ясния сигнал, продължи движението си на
автомобила, като видимо увеличи скоростта. Нарушението е квалифицирано
като такова на чл. 103 от ЗДвП. Водачът подписал акта, като вписал
саморъчно обяснение, че се е разсеял, тъй като говорил с приятелката си.
На *г. компетентният орган Началник на група П. к. при Р.У. на М.В.Р. -
К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на А., на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани по идентичен начин с тези в АУАН и
е цитирана относимата разпоредба на чл. 103 от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото.
Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция,
установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая фактическите
констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните
доказателства по делото. От показанията на актосъставителя и на свидетеля Г.
се установява, че на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране с ръка от
униформен полицай, свидетелят П.. Сигналът подал от края на пътната лента
за движение на жалбоподателя, посочвайки ясно с ръка, както водача към
който бил предназначен, така и мястото за спиране, възприето и от свидетеля
Г., който бил срещу него от другата страна на платното за движение. Въпреки
подадения ясен знак за спиране, жалбоподателят само погледнал служителя
на полицията и продължил напред по пътя. Съдът кредитира показанията на
свидетелите П. и Г.. Същите са пълни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В
показанията на посочените свидетелите не съществуват съществени
3
противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото.
Същите са и свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото.
Показанията им са в унисон и с писмените доказателства по делото.
Жалбоподателят твърди, че не е разбрал, че полицейските служители искат да
му извършат проверка и му е подаден сигнал за спиране, дори ги помислил за
работници от чистотата, а и били от другата страна на платното за движение.
Ангажирания от него свидетел Г. заявява, че е възприела наличие на полицаи,
но същите били не от страна на пътната лента, в която се движил процесния
автомобил, а южно от платното за движение. Не забелязала подаване на
сигнал за спиране от някой от полицейските служители, а и жалбоподателят й
споделил, че също не бил видял такъв. Показанията на свидетеля Г. относно
местоположението на свидетелите П. и Г. са отречени от непротиворечивите
показания на последните и съдът не ги ползва в тази им част. Свидетелката не
е видяла подаването на сигнал, но сама заявява, че е възприела от разстояние
полицейско присъствие, като вниманието й не е било съсредоточено върху
действията на полицейските служители, каквото задължение и няма, тъй като
е била пътник. Дори и жалбоподателят да не беше възприел сигнала за
спиране, опровергано от показанията на свидетеля П., деянието му отново би
било съставомерно, тъй като в конкретната пътна обстановка, при ясно
подаден сигнал в светлата част на денонощието, от униформен служител и то
в район на пешеходна пътека, в близост до която е бил паркиран и патрулен
автомобил, е бил длъжен и е могъл да възприеме сигнала и да спре.
При установените факти, съдът счита, че правилно от контролния и
административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от
жалбоподателя представлява нарушение по чл. 103 от ЗДвП, задължаваща
водачите на МПС да спрат при подаване на сигнал за спиране. Относимата
санкционна разпоредба за това нарушение се регламентира от правилно
посочената в НП разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, предвиждаща
санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. Не спирайки на ясно и недвусмислено подаден
сигнал за спиране от орган за контрол, жалбоподателят безспорно е
реализирал състава на това нарушение. Санкцията за това нарушение,
определена в разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая
на жалбоподателя е наложено такова в минималния размер на двете
4
кумулативни наказания и не търпи корекция.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **/* година на Н на г.
П.к. при РУ на МВР- К., с което на А. Н. А., ЕГН ********** от с. С., ул. Ш.
№., на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5