Решение по дело №748/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във вр. с чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. С. М. Д. С., Я. С. Я. и А. С. Г. чрез адв.А.Ж. против Решение № 349/19.02.2024г. постановено по гр.дело 3549 /2022г. описа на РС Бургас с което съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Д. С., , М. Д. С., , Я. С. Я. и А. С. Г. чрез адв. А. И. Ж., с искане за обявяване нищожността на Решение №2651 от 12.01.2018 година на ОСЗ [населено място] по преписка образувано по заявление № 2651 от 26.02.1992година на наследници на Я. С. Е. и връщане на преписката на ОСЗ -Созопол за ново произнасяне, като неоснователна и недоказана. Отхвърлил е жалбата и с искане за прогласяване за нищожни на раздел II, т.2 и 3 от Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие“ и за отмяна на решението в частта относно раздел III, т.2 и т.3 и постановяване на ново, с което да възстанови правото им на собственост върху нива от 1,200 дка. в местност „Акра“ и нива от 4,204 дка. в местността „Ачмите“, като неоснователна и недоказана.

В касационната жалба, са изложени доводи , че обжалваното решение е неправилно и постановено при съществени нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Изложени са доводи, че Решението на ОС „Земеделие“ е нищожно, тъй като по отношение на два от възстановените имоти не са посочени граници и така имотите не са идентифицирани съобразно разпоредбата на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и са изложени доводи, че решението с което е отказано да са възстанови нива от 1.200дка в м. „Акра“ и нива от 2.450дка в строителните граници на Черноморец е незаконосъобразно, тъй като по отношение имота в м. „Акра“, съдът не е взел предвид, че имота отдавна не е в държане на МО, а е актуван за частна държавна собственост, а по отношение имота в м. „Ачмите“ съдът не е взел предвид, че АО не е дал указанията на заявителя да представи удостоверение и скица издадено по реда на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като се касае за имот в урбанизирана територия.

В съдебно заседание касаторите се представляват от адв.Ж., който поддържа жалбата, счита, че същата е основателна и пледира за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касацията редовно призован не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадено от надлежна страна, в срока по чл.211 от АПК, вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съответства на изискванията за форма и реквизити, поради което се явяват процесуално допустима.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред РС Бургас е обжалвано Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие – Созопол за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в землището на [населено място]. Видно от Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие – Созопол, със същото е признато право на собственост на наследниците на Я. С. Е. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1. други от 2,099 дка, трета категория, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „Аклади“ по плана изработен през 1939 година, 2. нива от 2.276дка в землището на [населено място], в местността „Атия“; 3. нива от 1,200 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Акра“ от плана, изработен 1939 година, 4. нива от 4, 204 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“; възстановено е право на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други от 1.342дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „Аклади“ [имот номер] по плана изработен през 1939 година; нива от 2.276дка в землището на [населено място], в местността „Атия“; ; нива от 1.754 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“ и е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други 0,757 дка., находящ се в строителните граници на [населено място] в местността „Аклади“, [имот номер] по плана, изработен 1935г . с мотив че е осъществена дворищна регулация; нива от 1,200 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Акра“ от плана, изработен 1939 година с мотив, че имота попада в обект на МНО и нива от 2,450 дка находящ се в строителните граници на [населено място] в местността „Ачмите“, с мотив, че попада в [населено място]. С постановеното решение, БРС е отхвърлил жалбата.

Не се спори по делото, че жалбоподателите в първоинстанционното производство - наследници на Я. С. Е. починал на 25.07.1976г. със заявление вх. № 2631 /26.02.1992г. са поискали възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, между които и процесните имоти. Не се спори и се установява от представените доказателства, че постановеното Решение № 2651/22.04.1998г. изд. от ПК – Созопол с което е възстановено е право на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други от 1.342дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „Аклади“, [имот номер] по плана изработен през 1939 година; нива от 2.276дка в землището на [населено място], в местността „Атия“; нива от 1.754 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“ и е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други 0,757 дка., находящ се в строителните граници на [населено място] в местността „Аклади“, [имот номер] по плана, изработен 1935г.; нива от 1,200 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Акра“ от плана, изработен 1939 година и нива от 2,450 дка, находящ се в землището на [населено място], м. „Ачмите“ е прогласено за нищожно с Решение № 4/23.05.2017г. на РС Бургас постановено по гр.дело № 8//2016г., като издадено от незаконен състав, тъй като не е било спазено изискването за състава на ПК. Административната преписа е върната за ново произнасяне и е издадено обжалваното Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие – Созопол, което е идентично, с прогласеното за нищожно решение относно признатото право на собственост, възстановяването на имотите и отказа за възстановяване.

Видно е от преписката, че след постановяване на Решение № 2651/22.04.1998г. изд. от ПК – Созопол /обявено за нищожно/ е постановено на основание чл. 18ж, ал.1, 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ , Решение № 2651 от 22.02.1993г. по чл. 18ж, ал.1 от ЗСППЗЗ и във връзка с направени измервания на земята в доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари граници Решение № 2600/30.04.1998г. с което на жалбоподателите са възстановени: 1. нива от 2.276дка, трета категория, местност „Атия“, [имот номер] по картата на землището при граници : [имот номер] – нива, имота № 001206-вина, [имот номер] – нива и [имот номер]-нива; 2. нива от 1.342дка, трета категория, местност „Аклади “, [имот номер] по картата на землището при граници : [имот номер] – населено място, 006476-нива, 006475-нива, 006012-нива, 006538-нива [рег. номер]-нива; 3. нива от 0.918дка, трета категория, местност „Ачмите “, [имот номер] по картата на землището при граници : [имот номер] – нива, [имот номер]-нива, [имот номер]-пътна мрежа, [имот номер] – нива.

В решението е отразено, че се издава в изпълнение на чл. 18д, ал.4 и чл. 31, ал.2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 2651 от 20.02.1993г. и че заверените скица на номера на имоти 1204, 6535, 40118 представляват неразделна част от решението.

В преписката се съдържа и Решение №5Ч от 17.02005г. за определяни на наследниците на Я. С. Е. обезщетение за невъзстановено право на собственост върху част от заявените земи, но няма доказателства обезщетителната процедура да е приключила.

В хода на разглеждане на делото РС - Бургас и допуснал и приел без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.М. и допълнителна такава. Видно от заключението за [населено място] има изготвен съвместен кадастрален план в цифров вид, добавен към КВС на [населено място] с непълен разписен лист за имоти в строителните граници в местността “Ачмите“ са използвани планове и данни от кадастрален произход, част от които не е установено защо не е официално приет. [населено място] няма самостоятелно землище, разположено е на две места - в м.Ачмите (към него има зона по §4 с която граничи) и бившето селищно образувание към мина „Р.“ - Миньор. Изготвена е комбинирана скица за процесния имот находащ се в м. Ачмите“ за частта, която е възстановена - [ПИ], в местността. "АЧМИТЕ" и остатък от имота 2.450дка за който е отказано възстановяване, който попада под асфалтов път и в строителните граници на [населено място]. Вещото лице е посочило, че северната граница на имот [ПИ], видимо е продължена от другата страна на шосето като граница на [ПИ] по КК на селото. Вещото лице е категорично, че местността „Ачмите“ не е идентична с местността „Манастири“ (или „Манастира“), като местността „Ачмите“ се намира в западната част на землището на [населено място] като обгражда северната част на [населено място], която е по близо до пътя Бургас-Созопол, а местността „Манастири “ (или „Манастира“) се намира на юг от [населено място] и граничи от север с м.“Аклади“, изток м. “Червенка“, юг път и селищно образувание и на запад см. “Каваците“. Вещото лице е посочило, че недвижим имот „НИВА“ от 2.450 дка, която е остатъка от НИВА с площ 4.204 дка в м. “Ачмите“ за която е отказано възстановяване се намира една част под асфалтов път, а останалата част е в строителните граници на [населено място] срещу възстановен на ищците [ПИ] .За частта в [населено място] е изготвен план с недовършен кадастрален регистър на имоти, като част от тях попадат в [ПИ] по действащата КК и КР на [населено място], записан на името на С. С. К.. .За другия възстановен [ПИ] в м. "АТИЯ" по КК на [населено място] е изработена комбинирана по която имота е близо да границата на зона по §4 в м. “М. мост“, но не попада изцяло или частично в нея. Относно имота - нива от 1200дка в м. „Акра“, в землището на Черноморец, вещото лице е посочило, че в процесния имот в м. „Акра“ не е установено наличие на сгради, подземни и надземни съоръжения. Видно от приложената към СТЕ, скица- извадка изготвена от вещото лице имотът с площ от 1200дка в м. „Акра“, попада в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], м.”Акра”.

По делото е представено Решение № 144/28.02.2005година на МС, с което обявява за имот частна държавна собственост следния имот публична държавна собственост управлявано от Министерство на отбраната – имота намиращ се в землището на .Черноморец, местността „Акра“ , №000016 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], община Созопол, представляващ поземлен имот с площ 375 606кв.м. заедно с постройките в него - 36 сгради подробно описани в Акт за държавна собственост № 0612 от 20.11.2003г. С Решение № 537/23.07.2010г. на МС, имота обявен с Решение № 144/28.02.2005година на МС за имот частна държавна собственост се отнема от МО и се предоставя за безвъзмездно управление на областния управител на област Бургас. Представен е Протокол за приемане и предаване на имот частна държавна собственост в който е описано предаването на имот с [идентификатор] но КККР на землището на [населено място] със стар [идентификатор] заедно със сградите, подземни и надземни комуникации. Посочено е че в терена са изградени 36 сгради масивни и полумасивни в недобро състояние, терена е с асфалтова настилка и ограден. За имота е съставен Акт № 6559 за частна държавна собственост от 03.12.2012г. в който е посочено, че сградите на бившето военна поделение 1381 в поземления имот за премахнати като компрометирани.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: За да постанови решението, районният съд е приел, че Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие – Созопол не е нищожно и не са налице предпоставките за неговата отмяна относно имотите които е постановен отказ от възстановяване.

Според настоящия състав решението на БРС в частта с която е отхвърлена жалбата на жалбоподателите с искане за обявяване нищожност на Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие – Созопол е правилно. Съдът намира за неоснователно искането за прогласяване нищожност на Решение №2651 от 12.01.2018г. на ОС „Земеделие“ [населено място], във връзка с липсата на индивидуализация на имотите в Раздел II т.2 и т.3 . С обжалвано решение е признато право на собственост на наследниците на Я. С. Е. в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други 2.099дка в землището на [населено място], м. „Аклади“; нива от 2.276дка в землището на [населено място], м. Атия; нива от 1.220 в землището на [населено място], м. Акра; нива от 4.204дка в землището на [населено място], м. Ачмите, но е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: други от 1.342дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „Аклади“, [имот номер] по плана изработен през 1939 година; нива от 2.276дка в землището на [населено място], в местността „Атия“; нива от 1.754 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“, по отношение нива от 1.220 в землището на [населено място], м. Акра, част от нива в м. „Ачмите“ и част от нива в м. Аклади е постановен отказ. Следва да се отбележи, че с така постановеното решение не приключва процедурата по възстановяване и индивидуализацията на имотите. Безспорно е, че следва да се издаде последващо решение което да е съобразено с редукция, ако такава е необходимо да се прави и с действащата карта на землището и именно тогава ще бъдат индивидуализирани имотите с посочване на границите. Такава индивидуализация е била направена на имотите преди обявяване на Решение № 2651/22.04.1998г. за нищожно с Решение № 2600 от 30.04.1998г. и отново следва да бъде направена от ОС „Земеделие“ с последващо решение. При възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, идентична с чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, задължително към решението се прилага скица на имота издадена от ОСЗ, а за имот в границата на урбанизирана територия от техническа служба на общината. След окончателното решение за възстановяване на имотите предстои и издавеното на скиците на имотите. За да настъпи реституционния ефект на решението е достатъчно да е издадена скица индивидуализираща имота с номер, площ, местоположение и граници, която да е заверена от ОС „Земеделие“ , като закона не установява изискване за едновременно издаване на скицата с решението на ОСЗ. Не съществува пречка скицата да бъде издадена и заверена от ОСЗ и след влизане в сила на решението на ОСЗ. В този смисъл Решение №501/19.11.2010г. на ВКС по гр.дело №933/2009г. Затова и постановеното решение не е нищожно поради липсата на индивидуализация на имотите, тъй като производството по възстановяване не е приключило. Реституционния ефект на решението ще завърши с издаването на заверена скица за възстановените имоти в която ще бъдат индивидуализирани.

Съдът намира искането на касаторите за отмяна на Решение № 2651/22.04.1998г. изд. от ПК – Созопол, като незаконосъобразно в частта с която е отказано възстановяване на нива от 1,200 дка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Акра“ от плана, изработен 1939 година с мотив, че имота попада в обект на МНО за неоснователно, поради следните съображения. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и застроени или върху тях проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Така собствениците притежавали земеделски земи, които не могат да възстановят чрез реална реституция собствеността си в две хипотези, когато земята е застроена или върху нея са проведени мероприятия непозволяващи възстановяване на собствеността. Пречките за реално връщане на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи са изчерпателни уредени в закона и органът, както и съдът, не могат да се позовават на основания извън тях. Разпоредбата на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ сочи, че строителни дейности които не позволяват възстановяване на собствеността са надземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ж..п. линии и др, а съоръжения които не позволяват възстановяване на собствеността са канали, мостове, корекции на реки, язовири, дири, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи,, нефтопроводи и др.

В случая върху имот с площ 375 606кв.м. в м.Акра в който попада и имота от 1.200 дка за който се иска възстановяване е бил изграден обект на отбраната, военно поделение 1381, като са построени сгради и съоръжения. Реализираното преди влизане в сила на ЗСПЗЗ , мероприятие – изграждане на военно поделение, променения характер на терена, не позволяват реституция на притежавания от Я. С. Е. земеделски имот в стари реални граници предвид изключението по чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, затова и правилно ОСЗ е отказала възстановяване, а собствениците следа да бъдат обезщетени. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал.3 от ЗСПЗЗ държавата е запазила правото си на собственост върху целия поземлен имот, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ военният обект е съществувал към този момент – 1991г., поради което възстановяването на имотите е било невъзможно на основание чл.10б и чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, както правилно за приели ОСЗ-Созопол, а собствениците е следвало да бъдат обезщетени по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ по тяхно искане. Понятието визирано в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ „проведени мероприятия“ който не позволяват възстановяване на собствеността няма легална дефиниция, но съдът счита че изграждането на военно поделение в съответствие с нуждите на обществото към момента на изграждането са именно мероприятия които възпрепятстват реституцията. Без значение е, че към настоящия момент сградите са премахнати и имотът е предаден от МО на областния управител, тъй като преценката дали са налице предпоставките за реституция следва да са налице към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а не към момента на постановяване на решението на ПК или ОСЗ. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, имотът е бил публична държавна собственост, в него е изградено военно поделение и са налице пречки по чл.10б от ЗСПЗЗ за реституция.

Жалбата срещу решението на БРС в частта с която е отхвърлена жалбата на Ж. Д. С., М. Д. С., Я. С. Я. и А. С. Г. против Решение № 2652/12.01.2018г ОСЗ [населено място] в частта с която е отказано възстановяване на право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: нива от 2.450дка в м. „Ачмите“ / раздел III, т.3 /, съдът намира за основателна, а решението в тази част за незаконосъобразно.

С Решение № 2652/12.01.2018г ОСЗ [населено място] е признала право на собственост върху; нива от 4.204дка в землището на [населено място], м. „Ачмите“, но е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1.754 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“, а по отношение останалата част от нивата от 2.450дка находяща се в строителните граници на [населено място] е отказано възстановява и е посочено, че попада в [населено място]. Правото на собственост на бивши земеделски земи попадащи в урбанизираната територия се възстановява по реда на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии / населени места/, определение с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради на трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешения строеж към 1 март 1991г. е започнал.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5, и 6 от ППЗСПЗЗ. Издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл. 13а от ЗЗЗСПЗЗ е задължителна предпоставка за постановяване на решението по чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ от ОСЗ. Преди да бъдат издадени удостоверение и скица, следва да бъде проведено производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в което да се определи застроената, респективно свободната площ от имота при спазване на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство в отделните видове територии и устройствени зони. Производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасяне на ОСЗ по искането за възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи които понастоящем са в границите на урбанизираните територии на населеното място. То включва сложен фактически състав, включващ решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което се определя застроената и свободната от застрояване част от имота. Следователно подрежат на изследване обстоятелствата относно тава има ли реално строителство или строителна дейност която по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота, каква част от имота не е засегната от строителство и съответно може да бъде възстановена. Едва след издаване на удостоверение и скица за свободните площи които могат да бъдат възстановени се постановява Решение по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗ. Съответно при липсата на свободна площ и неиздаване на удостоверение и скица, ОСЗ следва да откаже възстановяване на имота, като за собствениците остава възможността за обезщетяване.

Безспорно е че жалбоподателите, преди постановяване на обжалваното решение, за този имот не са поискали от община Созопол издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ и едва в настоящото производство са представили заявление до общината с вх. № 94-00-1855/23.05.2024г. с което са поискали издаването на удостоверение и скица. Т. искане, обаче е можело да направи и ПК съответно ОСЗ, след като е установила, че част от имота за който е признато право на собственост се намира в строителните граници [населено място], тъй като това не е било основание за отказ, а за изискване на необходимите документи с оглед преценката подлежи ли на възстановяване имота. Затова и настоящия състав, счита, че Решение № 2652/12.01.2018г. на ОСЗ [населено място] в частта с която е отказала да възстанови право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 2.450дка находяща се в строителните граници на [населено място] /[населено място]/ е незаконосъобразно и следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по отношение нива от 2.450дка находяща се в строителните граници на [населено място] /[населено място]/ , след представяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ. В тази връзка Решение № 349/19.02.2023г. постановено по гр. дело № 3549/2022г. по описа на РС Бургас в частта с която е отхвърлена жалбата на Ж. Д. С., М. Д. С., Я. С. Я. [ЕГН], и А. С. Г. , със съдебен адрес: адвокат А. И. Ж. за отмяната на Решение № 2652/12.01.2018г ОСЗ [населено място] в частта с която е отказано възстановяване на право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2.450дка в м. „Ачмите“ / раздел III, т.3 / следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а в останалата част следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

О. Р. № 349/19.02.2023г. постановено по гр. дело № 3549/2022г. по описа на РС Бургас в частта с която е отхвърлена жалбата на Ж. Д. С. [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], М. Д. С. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап. ляв, Я. С. Я. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] А. С. Г. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, със съдебен адрес: адвокат А. И. Ж., САК за отмяната на Решение № 2652/12.01.2018г ОСЗ [населено място] в частта с която е отказано възстановяване на право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: нива от 2.450дка находяща се в строителните граници на [населено място], в местността „Ачмите“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Решение №2651 от 12.01.2018г. постановено на ОС „Земеделие – Созопол в частта с която отказва да възстанови право на собственост на наследниците на Я. С. Е. в съществуващи / възстановими/ сатир реални граници на следния имот: нива от 2.40дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местността „Ачмите“ заявен с пореден №16 от заявлението и ВРЪЩА преписка по заявление вх. № 2651 от 26.02.1992г. на наследници на Я. С. Е. на ОС „Земеделие“ – Созопол за ново произнасяне съобразно указанията дадени с мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ В С. Р. № 349/19.02.2023г. постановено по гр. дело № 3549/2022г. по описа на РС Бургас в останалата част.

Решението е окончателно.