№ 151
гр. Б., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора М. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно
наказателно дело № 20241200600410 по описа за 2024 година
Производството пред Окръжен съд Б. е образувано по жалбата на адв. К., в
качеството му на защитник на обвиняемия Х. Д. Д. от гр.Б., и е за проверка на
невлязлото в сила решение № 19 от 29.01.2024 год., постановено по нахд №
585/2021 год. по описа на РС Разлог.
С цитираното решение решаващия съд е признал обвиняемия Х. Д. Д. с ЕГН
**********, от гр. Б., за виновен в това, че на ****г. около 10.00 часа в
търговски обект на „Б./“ ЕАД, ЕИК *********, находящ се в гр. Б., обл. Б.,
пл. “Н.В.“ № 6, чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на лицето,
причинил на длъжностно лице - М.Ц.Ш. от гр. Б. - сътрудник продажби в
„Б.“, БУЛСТАТ **** - поделение на „Б.“ ЕАД, при изпълнение на службата
му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство
на здравето, изразяваща се в контузия в областта на лицето, контузия вляво
на долната челюст, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. I, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл.78а от НК, районният съд е освободил обвиняемия
Д. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба” в полза на Държавата в размер на 1 000 (хиляда) лева. С атакуваното
решение обвиняемия Д. е осъден и да заплати сторените по делото разноски
за възнаграждение на вещи лица и за издаване на изпълнителни листа, като е
разпоредено вещественото доказателство - 1 бр. СД, приобщено с протокол
за доброволно предаване от 25.02.2020 г. /л. 27 от ДП/ по делото да бъде
унищожено като вещ без стойност.
1
Недоволен от така постановеното решение останал обвиняемия, който чрез
защитника си твърди във въззивната жалба , че атакуваното решение е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон,
при липса на доказателства за виновно поведение на обвиняемия. Твърди се,
че не е доказано, че обвиняемия е ударил пострадалия Ш., но ако се приеме,
че това е така следва да се кредитира комплексната експертиза, че това е
станало в състояние на силно раздразнение от обвиняемия, като удар с ръка
не е имало, а евентуално само с лист хартия. Иска се отмяна на атакуваното
решение и оправдаване на обвиняемия Х. Д., а алтернативно- отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Разлог. Доказателствени искания не се правят.
В съдебно заседание обвиняемия Х. Д. се явявя лично и със защитника си-
адв.К.. Поддържат въззивната жалба, както и направените искания за отмяна
на атакуваното решение. Твърди се от защитата, че няма нанесен удар от
обвиняемия върху пострадалия с „ части от човешкото тяло“, а с листа
хартия, които Д. е държал и то в резултат на арогантното и грубо поведение
на пострадалия. Намира също така с оглед на заключението на комплексната
експертиза, че Х. Д. е бил в състояние на афектно състояние, като е нямал
умисъл да посяга на държавен служител.
В право на лична защита Х. Д. твърди, че е излъган от длъжностно лице на
мобилен оператор, като ходил неколкократно в офиса на оператора, за да се
анулира договора с по-високата месечна такса. В право на последна дума
заявява, че иска да бъде оправдан, сочи, че е бивш дългогодишен служител на
МВР.
Прокурорът, представител на Окръжна прокуратура намира жалбата за
неоснователна. Счита, че обвинението е доказано от събраните по делото
доказателства, чрез които фактическата обстановка е изяснена в
пълнота.Мотивите на решаващият съд дават отговор на всички възражения на
защитата, а наложеното наказание е справедливо, доколкото е определено в
минималният му размер при превес на смекчаващите отговорността на Д.,
обстоятелства. Пледира атакуваното решение на РС Разлог да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид, изложеното в жалбата,
становищата на дстраните и събраните доказателства, след като извърши
цялостна проверка на атакуваното решение и извън основанията посочени от
страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира
следното:
Фактите по делото са изяснени от районният съд правилно, тъй като това е
сторено въз основа на верен анализ на доказателства и доказателствени
средства, сълрани по предвидения процесуален ред, споделят се и от
настоящия състав и са следните:
На основание трудов договор № 197/30.09.2019 год. пострадалия М.Ц.Ш.
заемал длъжността „сътрудник-продажби“ в Б., поделение на „Б.“ЕАД, като и
към дата **** год. Видно от длъжностната му характеристика, част от
2
служебните задължения на същия включвали продажба на нови стоки и
услуги на В.; администриране на продажби; обслужване на клиенти; носене
на материална отговорност за събиране, съхраняване, разходване или
отчитане на парични или материални ценности от продажбата на стоки,
услуги и продукти, като и точното и правилно изготвяне на всички първични
счетоводни документи, съпътстващи клиентските плащания; извършване на
консултация на клиентите за продукти и услуги на фирмата; продаване и
предлагане активно на цялата гама от продукти и услуги на компанията. Към
дата **** год. Ш. изпълнявал трудовите си задължения в офиса на „Б.“ЕАД в
гр.Б., на ул. „Н.В.“ №6.
Обвиняемият по делото- Х. Д. Д. е от гр.Б.. Същият е с висше образование,
пенсионер от системата на МВР, неосъждан, с добри характеристични данни.
Той е и дългогодишен абонат на „В.“, като ползвал предоставяни от
дружеството мобилни услуги. Тъй като текущият му договор за мобилни
услуги изтичал, Д. посетил на 16.01.2020 г. офиса на „Б.“ЕАД, в г.Б., където
работил Ш.. Влизайки в офиса обвиняемият се обърнал към пострадалия Ш.,
за да поиска да поднови договора си за мобилни услуги, като двамата
провели и разговор за условията на бъдещия договор, като Ш. предложил
такъв договор, който предвижда и възможността за получаване на мобилен
телефон, като Д. разбрал, че ще получи телефона безплатно и се съгласил.
След това Ш. попълнил в софтуерната програма на мобилния оператор
приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за мобилни
съобщителни услуги от 16.01.2020 г., като последния тарифния план на
обвиняемия бил променен от Smart XL, на нов абонаментен план - Smart XL+
при месечен абонамент от 41.99 лв. с ДДС със срок на действие - 24 месеца. В
споразумението за продължаване на услугите, което представлява
предварително изготвена бланка е посочено, че при прекратяването му, преди
изтичане на договорения срок, по искане или по вина на абоната се дължи
неустойка равна на оставащите до края на срока но не повече от трикратния й
размер, месечни абонаменти за услугите на срочния абонамент. Също така е
посочено, че освен тази неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
абонатът дължи на „Б.“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата,
които са закупени или предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия
срок от договора. Посочено е още в споразумението, че абоната е заявил
желание то да влезе в сила незабавно. След като споразумението било
изпринтено от Ш., било предоставено за подпис от абоната- Д., който се
подписал на полето в бланката „за абонат“. Екземпляр от споразумението
било връчено на обвиняемия. В обясненията си обвиняемия твърди, че е
подписал споразумението, убеден, че се запазва размера на дължимата от
него месечна вноска, както и, че получава безплатен мобилен телефон. След
сключване на споразумението , Д. получил СМС от В., с който го
уведомявали за промяна на плана, от който СМС обвиняемия разбрал, че
месечната такса за мобилната услуга е по-висока от предната и възлиза на
41.99 лв. Обвиняемия Д. се ядосал и отново посетил офиса на В., в който
работел Ш. и поискал да премине на по- нисък тарифен план. Поради това
3
между „Б.“ЕАД, чрез служителя М. Ш. и обвиняемия Д. е сключено
допълнително споразумение, съгласно условията на което тарифния план на
абоната бил променен от SmartXL+ на Smart L при по-ниска месечна
абонаментна вноска от 26.99 лв. с ДДС. Също така от мобилния оператор
издали фактура на обща стойност от 363.75 лв. от които начислена неустойка
от 334.19 лв., поради промяна на договора към по-нисък тарифен план, преди
изтичане на уговорения 24 месечен срок, съгласно постигнатото между
страните писмено споразумението 16.01.2020 г. След като узнал за сумите,
които следва да заплати за неустайка обвиняемия силно се ядосал на
пострадалия Ш. и на **** г. около 10.00 часа, отишал отново в офиса на
„Б.“ЕАД. Влизайки вътре в офиса Д. говорел на висок тон и в дясната си ръка
държал листове, които размахвал . Отправил се към Ш. и го запитал кой ще
заплати сега тези неустойки, като пострадалия отвърнал на Д. ,че той ще си ги
заплаща и е следвало да гледа като подписва споразумението от 16.01 какви
са условията на същото. В този момент обвиняемия Х. Д. се приближил в
непосредствена близост до Ш. и замахнал с дясната си ръка, в която държал
свити на рубо листове и го ударил в областта на лицето в ляво, след което
излязъл от офиса. Непосредствено след това пострадалия Ш. позвънил на
тел.112 и малко след това на място пристигнал екип на полицейски
служители от РУП Б.- В.М. и И.Б.. Пристигнал и екип на спешна помощ,
които прегледали Ш. и поставили работна диагноза „Контузия на лицето.
Контузия в областта на долната челюст“. М. Ш. посетил на същата дата и
лекар, доктор Б.Т., който изготвил и медицинско свидетелство, в което
отразил по снета анамнеза:“пострадалият съобщава, че същата сутрин е
ударен на работното място. При прегледа обективно е констатирано:
палпаторна болка в областта на долната челюст от лявата страна. Палпаторна
болка в областта на десния мастноиден израстък. Описаните увреди отговарят
да са получени при удар с твърд тъп предмет или от удар върху твърд тъп
предмет“. В заключението лекарят е посочил: „Контузия на лицето. Контузия
в областта на долната челюст в ляво“.
В хода на ДП е назначена и изготвена от д-р Р.Х., съдебно-медицинска
експертиза. В заключението на същата се сочи, че по данни от
документацията пострадалият М. Ш. е получил следните травматични
увреждания: Контузия в областта на лицето. Контузия в ляво на долна
челюст. Според вещото лице тези травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой,
като са причинили на пострадалия болка и страдания.
Също така в хода на ДП е назначена, а в хода на съдебното следствие – и
приобщена към доказателствения материал и видео-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А. Т.ов, която е изследвала записите на ДВД диск
от видеокамера, находяща се в офиса на мобилния оператор, от заключението
на която се установява, че посетителя в офиса в в 10:00:22 часа пристъпва по-
близо до служителя, говорейки и жестикулирайки с ръка и в 10:00:25 часа ,
замахва с дясна ръка, държаща листа по посока лицето на служитела и го удря
по лявата буза, като служителя отмята глава и се хвваща за лявата буза. Към
момента на удара пръстите на дясната ръка на посетителя са свиди и даржат
4
листата, но не са свити в юврук. В съдебно заседание това вещо лице
уточнява, че при удара листата се подгъват и не може да се види дали удара е
с ръка или част от нея, но не е с цяла ръка, защото ако е така движението на
удареният би било по-различно.
В хода на съдебното следствие, решаващият съд е назначил по искане на
защитата на обвиняемия и комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза, която е изготвена от вещите лица д-р К.К.- психиатър и д-р С.М.-
психолог, за изясняване въпроса дали към момента на деянието обвиняемия
се е намирал в условията на физиологичен афект. От заключението на тази
комплексна експертиза/КППЕ/ се установява, че преди инкриминирания
период обвиняемия Д. бил в обичайната за него кондиция, психично
клинично здрав. В периода на уреждане на отношенията свързани с
подновяване на договора му се надявал на благоприятен изход от неприятната
ситуация, в която бил попаднал не по негова вина и дни наред натрупвал
неудовлоствени изживявания. Към инкриминирания период попадайки в
афектогенна за него ситуация изпаднал в състояние на силно раздразнение,
провокирано от думи и действия на пострадалия накърняващи най-вече
самоуважението му. В този момент според ВЛ Д. се е намирал под
въздействието на интензивен афективен негативен заряд /гняв, обида/, който
по сила бил такъв, че се е отразявал на оценъчната му способност и
балансираност на преценките му, но в степен затрудняваща възможностите
му да взима правилни решения. Въз основа на направените констатации,
вещите лица са стигнали до извода, че деянието не е извършено по
психопатологични мотиви. Извършено е в състояние на силно раздразнение
провокирано от думи и действия на пострадалия, непокриващо параметрите
на физиологичния афект. След преустановяване на несъразмерно
поведенческия акт, Д. не е почувствал облекчение. С оглед актуалното му
психично състояние към инкриминирания момент, обвиняемия е разбирал
свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи
постъпките си. Към момента на освидетелстването той е с изградена защита,
предвид процесуалната му роля. Според вещите лица частичната амнезия
може да има и психогенен характер - изтирване на спомена за нещо
неприятно за личността. Предвид актуалното му психично състояние към
правно релевантните моменти Д. може да дава достоверни обяснения в
случай, че желае това. Предвид актуалното му психично състояние към
правно релевантните моменти няма пречки от психично здравен характер за
участието му в наказателното производство, както и да се представлява сам. В
заключение вещите лица са стигнали до извода, че обвиняемия е екстроверт,
със сангвиничен темперамент, неагресивен, с интериален локус на контрола и
с просоциално ориентирана ценностна система, със средни стойности на
самоконтрол, с висока степен на самоуважение. В конфликтна ситуация
преобладаващия му стил на поведение е компромис (висока степен) и
съперничество (доминираща степен), сочещо на склонността му да търси
приемливо разрешаване на ситуацията при възникнал конфликт. В
инкриминирания момент получавайки неочаквано за него неудовлетворяващи
го отговор и отношение от страна на пострадалия, се почувствал унизен и
5
губещ контрола над ситуацията, изпитал вътрешна принуда да направи нещо
за да не загуби себеуважението си. Отговорил с несъразмерен агресивно
поведенчески акт на раздрата - ударил в лицето пострадалия. Имал подредено
поведение, бил ориентиран и целенасочен, излязъл бързо от офиса.
Напрежението и вегетативния дискомфорт не паднали, не усетил как е
извървял 100-те метра между двата офиса- до неговия. След 10 минути, при
появата на полицията, вече бил в кондиция. Без спомен за проявената от него
невербална агресия. С оглед така направените констатации, ВЛ са стигнали
до извода, че експертното изследване не сочат наличието на типичните
характеристики /фази и симптоми/ на физиологичния афект. В съдебно
заседание експертите потвърждават, че не установяват разгръщането на
типичните фази на физиологичния афект. Не е бил в стесненото състояние,
което е характерно за физиологичния афект. Относно симптомите на високо
кръвно налягане, посочват, че това са симптоми, които той и друг път е
разгръщал, вкл. и след разговора с вещите лица и през 2017 г. Тази негова
симптоматика вещите лица свързват с артериалната хипертония. Би могъл да
вдигне високи стойности, които се отразяват на мозъчната му дейност и
съответно на неговата оценъчност и поведенчески изяви. Вещите лица са
категорични, че посоченото състояние на обвиняемия не е довело до
невъзможност да ръководи постъпките си към онзи момент, но се е отразило
на неговата оценъчност да вземе решение.
Така установеното във фактическо отношение е изведено въз основа на
доказателства и доказателдствени средства, събрани по предвидения
процесуален ред. Основен доказателствен източник са показанията на
пострадалия М. Ш.. Едновременно с това именно тези показания заради
процесуалното качество на пострадал, което свидетеля има, следва да бъдат
анализирани и ценени най-внимателно, доколкото това му качество може да
го мотивира да бъде заинтересован от изхода на процеса. В настоящият казус
обаче правилно районният съд е дал вяра на показанията на Ш. -касаещи
обективните действия на обвиняемия по причиняване на телесната повреда-
поради това, че те са последователни и пълни и поради факта, че
кореспондират с всички останали доказателствени източници- заключението
на видео-техническата експертиза на записа на диска от охранителната
камера в офиса на В., заключението на съдебно-медицинската експертиза,
както и показанията на полицейските служители- М. и Б., като не е
кредитирал показанията на Ш. относно причината за спора му с Д.. В
показанията си Ш. подробно изяснява за възникналия конфликт между него
и обвиняемия Д., като излага и твърдения за това, че добросъвестно е
разяснил на обвиняемия условията на новия договор, който ще се сключва,
както и условията за закупуване на мобилен телефон. В тази му част
показанията му противоречат на обясненията на обвиняемия, като настоящата
инстанция намира за достоверни именно последните. Това е така, тъй като
последващите действия на Д. са били такива на силно ядосан човек, какъвто
нямаше да е, ако Ш. като продавач- консултант му бе разяснил условията на
договора, такива каквите са те в действителност. Това обстоятелство не
освобождава и обвиняемия сам да се запознае с условията на новият договор,
6
като прочете същите преди да го подпише. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия са от части и показанията на свидетелката М.С., също
служителка в този офис, която е била на работа и която е възприела словесния
спор между двамата и това, че Д. е твърдял, че условията на новия договор не
са такива, каквите му е разяснил Ш.. При изясняване обаче на съставоремния
факт за причиняване на телесното увреждане показанията на Ш. следва да се
кредитират. Така, както той изяснява, че обвиняемия е замахнал с ръка и го е
ударил по лицето се потвърждава от заключението на видео техническата
експертиза на записа от охранителната камера. Вещото лице е приложило в
експертизата си и последователността на кадрите от записа, при което
несъмнено се изяснява, че в 10:00:22 часа , Д. пристъпва по-близо до Ш.,
говорейки и жестикулирайки с ръка и в 10:00:25 часа , замахва с дясна ръка,
държаща листа по посока лицето на служителя и го удря по лявата буза, като
служителя отмята глава и се хваща за лявата буза. Към момента на удара
пръстите на дясната ръка на посетителя са свити и държат листата, но не са
свити в юмрук. Видно от фотоснимките Ш. се хваща за лявата буза. В
експертизата е посочено, че лицата не може да се идинтифицират, но съда
намира, че това се изяснява с необходимата категоричност от свидетелските
показания и от обясненията на Д.. Именно след това действие на Д.- по удара
по лицето на пострадалия, последния е подал и сигнал на тел.112, като се е
представил с името си. Веднага е съобщил този факт и на останалите си
колеги, сред които свидетелката Стракова, която не е възприела удара, но е
възприела факта, че Ш. се държи за лява буза. Точно това е обяснил
свидетеля Ш. и на пристигналите полицейски служители- че е бил ударен от
Д.. Този факт- за наличието на болка е констатиран и при прегледа на Ш. от
екип на спешна помощ, както и в медицинското свидетелство, издадено от д-р
Т. при прегледа на Ш. още същия ден. В тази връзка , съдът кредитира и
заключението на съдебно- медицинската експертиза, тъй като тя е изготвена
от лице с необходимата квалификация и съдът я намира за компетентна и
пълна. Видно от нея на пострадалия е причинана контузия в областта на
лицето. Контузия в ляво на долна челюст. Според вещото лице тези
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и
могат да се обяснят с нанесен побой, като са причинили на пострадалия болка
и страдания. Именно това увреждане се квалифицира като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК, тъй като то не е свързано с
нарушение на телесната неприкосновеност, а само в причиняване на болки
или страдание без разстройство на здравето. Тъй като това телесно увреждане
е причинено на длъжностно лице, то правилно е квалифицирано по чл.131,
ал.1 т.1 пр.1 от НК във вр. с чл.130,ал.2 от НК. Обстоятелството, че Ш. е бил
длъжностно лице към инкриминираната дата и е изпълнявал служебните си
задължение към момента на деянието, е изяснено с необходимата
доказдателствена обезпеченост, тъй като по делото са приложени писмени
доказателства- трудов договор , длъжностна характеристика, както и от
гласни доказателдствени средства- показанията на свидетелите Ф.Б.-
регионален мениджър и М.С., също служител в посочения офис. Следва да се
отбележи изрично също така и обстоятелството, че обвиняемия не отрича
7
факта, че е „замахнал“ към пострадалия, макар и да сочи, че не го е ударил,
като последното се възприема от съда като негова защитна версия, тъй като се
явява изолирано доказателствено средство и се опровергава от обсъдените по-
горе доказателства, които са еднопосочни и кредитирани от съда по
изложените съображения.
Във въззивната си жалба защитата на обвиняемия твърди, че съдът не е
обсъдил заявеното от обвиняемия, че ако е искал да причини телесна повреда
на пострадалия щял да стори това с отворена ръка или с юмрук. Следва да се
посочи, че задължение на съда е да обсъжда доказателствата, събрани по
предвидения процесуален ред, а не намерения. От друга страна, видно от
заключението на КСППЕ обвиняемия е действал в състояние на силно
раздразнение. Последното обаче категорично се разграничава от състояние на
физиологичен афект, като вещите лица изясняват в заключението си, че
липсва една от фазите на физиологичния афект- след преустановяване на
несъразмерно поведенческия акт, Д. да е почувствал облекчение. Експертите
са категорични, че с оглед актуалното психично състояние на Д. към
инкриминирания момент, той е разбирал свойството и значението на това,
което върши и е могъл да ръководи постъпките си, като към момента на
освидетелстването е с изградена защита, предвид процесуалната му роля.
Защитата твръди, че решаващия съд е игнорирал това заключение, но видно
от мотивите на атакуваното решение това не е така. РС е изложил подробни
съображения защо е кредитирал заключението на КСППЕ, както и за това, че
дейнието не е извършено при условията на физиологичен афект, каквото е и
заключението. За да се приеме дали има или не физиологичен афект са
необходими специални знания и именно за това е назначена тази експертиза
/а това е станало и по искане на защитата/. Видно е от настоящето
заключение, че такъв афект не е налице, поради което и възраженията на
защитата в тази насока не са основателни, още повече пък и тези при които
се твърди, че обвиняемия не е разбирал свойството и значението на това което
върши. Не е основателно и възражението, че РС не е отчел причината, поради
която се е стигнало до конфликта- а именно поведението на Ш. и факта, че
същият е подвел обвиняемия за условията на договора. Видно от мотивите на
РС, последния е кредитирал обясненията на Д. относно факта, че при
изпълнение на служебните си задължения Ш. е бил недобросъвестен, така,
както намира и настоящият състав. Наред с това този факт безспорно е
мотивирал РС и да определи административното наказание в минимален
размер.
С оглед на всичко изложено и въззивната инстанция намира, че решаващия
съд правилно и законосъобразно с атакуваното решение е признал Х. Д. Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1 т.1 пр.1 от НК във вр. с
чл.130,ал.2 от НК, като също така и в съответнствие с наличието на
материално-правните предпоставки за това, визирани в разпоредбата на
чл.78а от НК, ко е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
администартивон наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. За да приложи
разпоредбата на чл.78а от НК правилно РС е съобразил доказателствата,
установяващи по несъмнен начин- от свидетелството за съдимост- че Д. не е
8
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, това наказанието, което законът предвижда по
чл.131,ал.1 от НК е до една година лишаване от свобода или пробация и от
деянието не са настъпили имушествени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
При определяне на размера на административното наказание „глоба“, който
законодателят е предвидил да е в рамките от 1000 до 5000 лв., решаващият
съд справедливо, тъй като е съобразено с относимите към това доказателства,
е определил този размер в минимума от 1000 лв. Безспорно е, че обвиняемия
освен, че не е осъждан е и с добри характеристични данни- той е пенсиониран
служител от системата на МВР, без данни от каквито и да е
противообществени прояви и настоящето деяние е извършено от него в
състояние на силно раздразнение, което категорично се установи, че е от
поведението на пострадалия като служител, който некоректно е изпълнил
трудовите си задължения.
По възражението на защитата, напревон във въззивнатажалба като
алтернативно искане- делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на РС Разлог, не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да могат да бъдат
отстранени. При служебната проверка на решението на РС, въззивната
инстанция не констатира такива нарушения, поради което и намира искането
за неоснователно.
В предвид на постановяване на крайният резултат- признаването на
обвиняемия за виновен, правилно с атакумваното решение, защото е
съобразено с нормата на члр.189, ал.3 от ННП е присъдил негова тежест и
сторените по делото разноски.
С оглед изложеното, при липса на основание за изменение или отмяна на
атакуваното решение и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 29.01.2024 год., постановено по нахд №
585/2021 год. по описа на РС Разлог.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10