Р Е Ш Е Н И Е
№: 62 15.01.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1016 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на С.К., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.В. ***, против решение № 13/07.03.2019г.,
постановено по НАХД № 81/2018г. по описа на Районен съд - Малко Търново, с
което е потвърдено наказателно постановление № 1265/03.12.2018г., издадено от зам.началник
на Митница Бургас, с което за нарушение на чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ),
на основание чл.18, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението: купюри по 500 евро всяка - 18 бр. по 500 евро = 9000 евро; купюр по 50 евро - 1 бр. по 50 евро = 50 евро; купюри по 5 евро всяка - 3 бр. по 5 евро = 15 евро; купюри по 100 долара всяка - 19 бр. по 100 долара =
1900 долара; купюр по 50 долара - 1 бр. по 50
долара = 50 долара; купюри по 20 долара всяка -
2 бр. по 20 долара = 40 долара; купюр по 10
долара - 1 бр. по 10 долара = 10 долара, с левова равностойност в размер на
21 070,62 лв. (двадесет и една хиляди и седемдесет лева и шестдесет и две
стотинки), преизчислени към курс за митнически цели към 24.06.2018г.
Касаторът иска от съда
да отмени оспорваното съдебно решение и да отмени наказателното постановление,
както по отношение на наложената глоба, така и по отношение отнемането в полза
на държавата на предмета на нарушението – копюри
валута в общ размер 9065 евро и 2000 щатски долара, на обща стойност 21`070,62
лева. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за това какво е бил питан
от контролните органи в зоната за митнически контрол. Заявява също, че не
всички пари са били намерени в чантата му, а една част са били в джобовете му,
поради което е налице невярно отразяване в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН). Районният съд не е обсъдил възражението му,
че за изземването на парите била съставена разписка, която според АУАН е 6
листа, а по преписката тя е от 7 листа. Митническите служители са се
легитимирали по-късно в хода на проверката, а не незабавно. Невярно са отразени
в акта действията на служителите по броене на паричните средства. В
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено в
присъствието на свидетеля В., който не е записан в АУАН. В акта не е посочено и
какво е качеството на свидетелите – очевидци или свидетели по съставянето. Налице
е разминаване в правната квалификация на нарушението между АУАН и наказателното
постановление (НП). В последното е допусната грешка в името на нарушителя при
обяснението, че се е нуждаел от преводач, както и че превода е от руски на
български език, което счита за съществено процесуално нарушение. Намира също,
че нарушението може да бъде квалифицирано като маловажно по чл.28 от ЗАНН. Не
се споделят мотивите на районния съд досежно неосигуряването на преводач.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения
адвокат Р.В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за
уважаването й. Добавя и ново основание на което иска отмяна на НП в частта му с
която е отнет предмета на нарушението, а именно наличната несъразмерност, съгласно
определение от 03.10.2019г., постановено по дело С-652/2018г. на СЕС по преюдициално запитване тълкуването
на чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и Съвета
от 26.10.2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността.
Ответникът – Агенция Митници, чрез
редовно упълномощения процесуален представител юрисконсулт К. Т., оспорва
касационната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Алтернативно, ако съдът се съобрази с определението на СЕС по дело
С-652 от 2018г., моли за изрично произнасяне дали задържаната валута подлежи на
връщане, като се позовава на определение № 15615/13.12.2018г. по адм.д.№ 14292/2018г.
на ВАС.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска
от съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по
следните съображения:
Районен съд - Малко Търново с решение №
13/07.03.2019г. по НАХД № 81/2018г., е потвърдил НП № 1265/03.12.2018г., с
което на касатора С.К., за нарушение на чл.11а, ал.1
от ВЗ, на основание чл.18, ал.1 от ВЗ, е наложена глоба от 1000 лева и на основание
чл.20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението: 9065
евро и 2000 щатски долара. Санкцията на К. е наложена за това, че на 24.06.2018г. на Митнически пункт - Малко Търново
не е декларирал с декларация за парични средства, пренасяната валута в горепосочените
размери, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, във връзка с чл.9, ал.1 от
Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г., с което административно-наказващият орган е
приел, че е осъществен състава на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от ВЗ.
За да постанови решението си районният съд е приел, че описаната в съставения
АУАН и издаденото НП фактическа обстановка, отговаря на действителната, не е
нарушено правото на защита на К., АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията
на ЗАНН, поради е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Не могат да бъдат споделени възраженията изложени в касационната жалба. Безпротиворечиво от показанията на всички разпитани в хода
на съдебното следствие свидетели се установява, че при пристигането си на
Митнически пункт - Малко Търново, К. е бил запитан от служителите дали има нещо
за деклариране, при което той категорично е отговорил, че няма. Без значение е
дали намерените в него парични средства са били в джобовете му или в неговата
канта, след като самият касатор не оспорва, че това
са негови пари. Разписката за изземване на намерените парични средства е на
един лист, а не на 6 или 7 листа, на колкото са ксерокопираните
копюри от паричните средства. Няма съмнение и досежно
легитимацията на митническите служители и тяхната служебна функция, още повече,
че деянието е осъществено на Митнически пункт - Малко Търново, т.е. очевидната
месторабота на митническите служители. Ясно в АУАН е посочено, че свидетелите
по съставянето му са такива по чл.40, ал.3 от ЗАНН, а непосочването в акта на
ЕГН и личните адреси на свидетелите, макар да може да се квалифицира като
нарушение, същото не е съществено и се санира с
приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Няма разминаване в правната квалификация
на нарушението между АУАН и НП, като в тях изрично е посочено, че се касае за
нарушение по на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от ВЗ. Посочването в
акта и на други норми е само за уточняване на задълженията за деклариране които
нарушителят е имал на митническия пункт. Нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, предвид обществените отношения, защитата
на които се гарантира чрез Валутния закон и специалната цел за недопускане на
контрабанда.
Настоящият касационен състав намира изводите на Районен съд - Малко Търново
за безспорно установеност на нарушението, за съставомерност
на деянието и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство за правилни и съответстващи на
доказателствата по делото. В тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.221, ал.2 от АПК. Не е нарушено правото на защита на наказаното лица по аргумент за липса на
преводач при митническата проверка и в хода на административно-наказателното
производство. Съгласно чл.1, ал.3 на Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен
от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд, като не предвижда
осъществяване на превод в административно-наказателното или в друго сходно
предхождащо производство. Освен това нарушителят е български гражданин, който
има задължение да изучава и ползва български език съгласно чл.36, ал.1 от Конституцията на РБ. С оглед на това решението на районния съд и наказателното
постановление в частта им, с която се налага административно наказание глоба,
са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Не така стои въпросът с другата част на наказателното постановление. Според
националната правна уредба, установена в чл.20, ал.1 от ВЗ – предметът на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен. На това основание с оспореното НП са отнети в полза на държавата вещите
предмет на нарушението, а именно – 9065 евро и 2000 щатски долара, на обща
стойност 21`070,62 лева. Отнемането на вещи на такава значителна стойност,
наред с наказанието глоба, е прекомерна мярка единствено заради неизпълнение на
задължението за деклариране.
Настоящото съдебно производство беше спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и чл.63, ал.1 от ЗАНН, до
приключване на дело С-652/2018г. на СЕС по преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд -
Хасково в рамките на съдебно производство пред този съд, в което се разглежда
спор идентичен на настоящия. Преюдициалното запитване
се отнася до тълкуването на чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на
Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността. Според произнесеното определение от
03.10.2019г., постановено по това дело С-652/2018г. на СЕС, при положение, че извършителят
е наказан с глоба, в размер на 1000 лева и са му отнети паричните средства, в
размер на 17`425 евро е възможно да се направи извод, че отнемането в полза на
държавата на недекларираните парични средства, наложено наред с наказанието
глоба за неизпълнение на задължението за декларирането им, не е в съответствие
с принципа на чл.49, §3 от Хартата за съразмерност на наказанието спрямо
наказуемото деяние, който държавите-членки са задължени да съблюдават при
въвеждането на санкциите по чл.9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. Според чл.3, §1 от Регламент
№ 1889/2005 всяко физическо лице, което влизали или излиза от Съюза и носи пари
в брой на стойност 10`000 евро или повече е задължено да декларира тази сума пред
компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Съюза.
СЕС е отбелязал в определението си, че на основание чл.4, §2 от същия регламент
парите в брой, които не са били декларирани, могат да бъдат задържани с цел да
се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки
във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение. СЕС изрично е
заявил в определението си, че всяка държава-членка има право да въвежда такива
санкции, приложими в случай на неизпълнение на задължението за деклариране по
чл.3 от Регламент № 1889/2005г., които трябва да са ефективни, съразмерни и
възпиращи. Същевременно, наред с правото на държавите-членки да избират
санкции, които според тях са подходящи, те трябва да упражняват компетентността
си при спазване правото на Европейския съюз и на неговите общи принципи, между
които и принципа на пропорционалност. По тази причина според СЕС, предвидените
в националното законодателство административни и санкционни мерки не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните
цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
съразмерно се съблюдава общият принцип на пропорционалност.
СЕС изрично е посочил, че предвидената в българския закон възможност за
отнемане в полза на държавата на недекларираната сума не може да се разглежда
като мярка за задържане на тези средства по смисъла на чл.4, §2 от Регламент №
1889/2005г., тъй като посочената норма от Регламента предоставя най-вече
процесуални средства за събиране на информация относно движението на пари в
брой, за да се провери дали то не се извършва с незаконна цел. Докато мярката
по българския закон се отнася за всяка недекларирана сума, независимо от нейния
произход и няма за цел събиране на информация относно движението на пари в
брой. По тези съображения СЕС приема, че отнемането в полза на държавата,
регламентирано в чл.20 от Валутния закон, представлява санкция по смисъла на
чл.9 от Регламента. Съдът се позовава на своя практика (решение от 16 юли 2015
г. Chmielewski. С-255/14. EU:C:2015:475, т.30 и
т.31), където е приел, че глоба, която е в размер на 60% от недекларираната
сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50`000 евро и която глоба е
наложена за неизпълнение на задължението за деклариране, не се явява съразмерна
предвид естеството на нарушението. Съдът приема, че подобна глоба надхвърля
границите на необходимото, за да гарантира изпълнението на посоченото
задължение и да се осъществят преследваните от закона цели. Това е така, защото
санкцията по чл.9 от Регламента има за цел да санкционира не евентуални измами
и противозаконни действия, а само неизпълнение на задължението за деклариране.
За това СЕС е постановил, че дори и неизпълнението на задължението за
деклариране да се наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата
недекларирана сума без каквито и да е други наказания, сама по себе си тази
мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението
на това задължение за деклариране. Оттук в посоченото по-горе определение СЕС е
направил извода, че чл.9, §1 от Регламента не допуска отнемане на цялата
недекларирана сума в полза на държавата, независимо дали заедно с това се
налага и административно наказание – глоба. Затова съдът е приел, че чл.9, §1
от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като разглежданата в главното производство (чл.20 от
Валутния закон), която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание – глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата.
Приложение за настоящия случая намира и решение от 15.11.2018г. на ЕСПЧ по
дело Т.срещу България, според което трябва да се установи дали е постигнат
справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и защитата на
основните права на индивида. По това дело жалбоподателят е бил санкциониран в
рамките на административнонаказателно производство за
това, че не е декларирал пред българската митница сумата от 199`400 евро, която
е пренасял. Съдът е отбелязал в решението си, че няма съмнение относно законния
произход на тези средства, а започналото наказателно производство за това
деяние е било прекратено, т.е. лицето не е заподозряно от българските власти в
извършване на незаконна дейност, чийто предмет са пренасяните средства. Затова
ЕСПЧ в посоченото решение приел, че тежестта на наказанието трябва да
съответства на естеството на нарушението, което се изразява само в неизпълнение
на задължението за деклариране. Наказанието не може да съответства на тежестта
на предполагаемо и недоказано престъпление, като например пране на пари или данъчна
измама. Жалбоподателят в това производство е бил наказан с глоба, в размер на
3000 лева, който е максималният предвиден по Валутния закон, но освен това,
както и в процесния случай, му е била отнета цялата недекларирана сума. За ЕСПЧ
това отнемане има изключително и само наказателна цел, тъй като с него не се
цели компенсиране на загуба, която държавата е понесла. Затова съдът е
заключил, че конфискуването на 100% от недекларираната сума, наложено на
жалбоподателя заради неизпълнение на задължението да декларира пренасяните
пари, е непропорционално и му налага прекомерна тежест. По това дело съдът е
осъдил Република България да плати на жалбоподателя обезщетение равно на пълния
размер на конфискуваната сума под формата на имуществени вреди.
По настоящото дело не се съдържат данни, че пренасяната от касатора сума,
която той не е декларирал, е предмет на престъпление. Контролните органи не да
извършили такова отбелязване в АУАН и НК, няма и индиция
за това, която да се извежда от останалата част на проверения от съда
доказателствен материал. Това налага извода, че касаторът е наказан единствено
за недекларирането на сумата. За това нарушение налагането едновременно на
наказание глоба, в случая определено в размер на 1000 лева и отнемане в полза
на държавата на цялата недекларирана сума, въпреки че няма никакви основания да
се счита, че тази сума е предмет на престъпление, е в пълно противоречие с
принципа на съразмерност, визиран в чл.9, §1 от Регламент №1889/2005г.
Съгласно чл.15, ал.2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт
на вътрешното законодателство противоречи на регламент на Европейския съюз,
прилага се регламентът. Отнесено към конкретния казус това правило налага
извода, че административнонаказващият орган неправилно е приложил нормата на
чл.20, ал.1 от ВЗ, тъй като същата е в противоречие с чл.9, §1 от Регламент №
1889/2005г., съгласно тълкуването й дадено в определение от 03.10.2019г.,
постановено по дело С-652/2018г. на СЕС. Ето защо отнетата като предмет на
нарушение чуждестранна валута следва незабавно да се върне на касатора.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, в хода на
устните състезания, поиска съдът изрично да се произнесе по въпроса за връщане
на сумата, която е била отнета в полза на държавата в случай, че се приложи
тълкуването дадено в определението на СЕС по дело С-652/2018г. Съгласно
преобладаващата съдебна практика, залегнала и в определение № 15615/ 13.12.2018г.
по адм. дело 14292/2018г. ВАС, се приема, че в чл.84 от ЗАНН е предвидена
приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно
изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в
чл.301, ал.1, т.11 от НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да
обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е,
че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната
на наказателното постановление няма за последствие автоматичното връщане на
тези вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта
за отнемането на вещите – предмет на нарушението, е необходимо изрично да се
постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с разписка
за задържане № 92493 към протокол за извършена митническа проверка № М 1974/24.06.2018г.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че обжалваното решение е неправилно в
частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 1265/03.12.2018г.
относно постановеното с него отнемане в полза на държавата на основание чл.20,
ал.1 от Валутния закон като предмет на нарушението на 9065 евро и 2000 щатски
долара и следва да се отмени в тази част, а по съществото на спора съдът следва
да постанови отмяна на наказателното постановление в частта, относно отнемането
в полза на държавата на паричните средства, които не са декларирани, както и да
постанови връщането на тези средства на физическото лице, от което са били
отнети.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
13/07.03.2019г., постановено по НАХД № 81/2018г. по описа на Районен съд -
Малко Търново, в частта с която е
потвърдено наказателно постановление № 1265/03.12.2018г., издадено от
зам.началник на Митница Бургас, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния
закон са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението копюри валута в общ размер 9065 евро и 2000 щатски долара,
на обща стойност 21`070,62 лева, като вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 1265/03.12.2018г., издадено от зам.началник на Митница Бургас, в частта с която на основание чл.20,
ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението копюри валута в общ размер 9065 евро и
2000 щатски долара, на обща стойност 21`070,62 лева.
ВРЪЩА на С.К., ЕГН-**********,
с адрес: ***, иззетите с разписка
за задържане № 92493 към протокол за извършена митническа проверка № М
1974/24.06.2018г. парични средства в чуждестранна валута както следва: купюри по 500 евро всяка - 18 бр. по 500 евро = 9000 евро; купюр по 50 евро - 1 бр. по 50 евро = 50 евро; купюри по 5 евро всяка - 3 бр. по 5 евро = 15 евро; купюри по 100 долара всяка - 19 бр. по 100 долара = 1900
долара; купюр по 50 долара - 1 бр. по 50 долара = 50
долара; купюри по 20 долара всяка - 2 бр. по 20
долара = 40 долара; купюр по 10 долара - 1 бр. по 10
долара = 10 долара.
ОСТАВЯ в сила решение №
13/07.03.2019г., постановено по НАХД № 81/2018г. по описа на Районен съд -
Малко Търново в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.