Р Е Ш Е Н И Е
№441
Гр.
Перник, 05.11.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник в публично съдебно заседание проведено на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М. и с
участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа административно дело № 344/2019
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба подадена от П.И.Т. с ЕГН ********** *** против
Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „***“ № ***. Ищецът твърди, че ответникът Главна дирекция
„Национална полиция“ е извършил незаконосъобразни действия, като е направил
искания с peг.
№ У-31081/11.03.2014 година, peг. № 3286р-48573/07.12.2016 година и peг. №
3286р-35808/29.08.2017 година, чрез подаване на сигнал до
Бюро „СИРЕНЕ“ /SIRENE – Supplementary Information Request at the National
Entries – Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали/
за поставянето на П.И.Т. под наблюдение със статут
на „лице, подлежащо на дискретно наблюдение“. В
резултат на тях ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи
затруднение и забавяне при преминаване на граничните пунктове с Република
Македония на 22.09.2017 година, съответно е подложена на допълнителни проверки
от служителите на гранична полиция, които са й причинили неудобство и унижение.
Наред с това сочи, че на 25.01.2018 година в сградата на КАТ Перник, при
подаване на документи за подновяване на СУМПС, служителката, обработваща
заявленията установила, че с Националната Шенгенска информационна система за
нея е подаден сигнал, за което уведомила служител от ОДМВР Перник, при което на
място пристигнал уведоменият служител, който поискал личната й карта и без да
иска съгласието й я завел в сградата на ОДМВР Перник. В резултата на което
ищеца твърди, че е престояла за времето от 10.00 часа до 10.30 часа, което
възприела като принудително задържане. След извършване на необходимата справка,
полицейският служител й върнал личната карта и я освободил. Заявява,
че с тези незаконосъобразни действие /искания/ са нарушени визираните
в закона и подзаконовите актове предпоставки за исканията, в резултата на което
се е почувствала унизена и стресирана, както и е изпитала притеснение от
обстоятелството, че се намира в едно помещение с няколко въоръжени мъже –
полицейски служители. Моли съда да осъди ответника – Главна дирекция
„Национална полиция“ да й заплати сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 13.05.2019 година до окончателно
й изплащане, представляваща претърпени неимуществени вреди.
В хода на устните състезания по делото на проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година ищеца П.И.Т. редовно
призован се явява лично и се представлява от процесуалния си представител адвокат
Г.М. ***, който поддържа предявения иск. Моли съда да осъди ответника Главна
дирекция „Национална полиция“ да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
ведно с лихвата за забава, представляваща претърпени неимуществени вреди.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В хода на устните състезания по делото на проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година ответникът – Главна
дирекция „Национална полиция“ редовно призован не се представлява. По делото е
постъпил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на устните състезания по делото на проведеното съдебно заседание на 07.10.2019 година представителят на
Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск,
поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Постановление от 23.11.2017 година Окръжна прокуратура Кюстендил по повод
подадено оплакване от П.И.Т. против действия на служители на ГКПП „Гюешево“ е
установено, че при извършените действия на 22.09.2017 година не са данни за
извършено престъпление, поради което е отказано образуването на досъдебно
производство и е прекратена преписка вх. № 1947/2017 година по описа на Окръжна
прокуратура Кюстендил.
Видно от Свидетелство за съдимост рег. № 7750 от 17.10.2018 година П.И.Т.
/настоящ ищец/ не е осъждана.
От Удостоверение изх. № 2615 от 17.10.2018 година, издадено от Районна
прокуратура Перник се установява, че към 16.10.2018 година срещу П.И.Т.
/настоящ ищец/ няма обвинения по неприключили наказателни производства.
От Удостоверение изх. № 3249 от 17.10.2018 година, издадено от Окръжна прокуратура
Перник се установява, че към 16.10.2018 година срещу П.И.Т. /настоящ ищец/ няма
обвинения по неприключили наказателни производства.
Със Заявление вх. № 192000-841 от 25.01.2018 година П.И.Т. /настоящ ищец/ е
уведомила началника на първо РУ Перник към ОДМВР Перник, за това, че на
25.01.2018 година при получаване на СУМПС е разбрала, че е издирвано лице в
информационната система на МВР, за което е дала обяснение.
От представеното Писмо изх. № А-9420/29.03.2019 година на директора на
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР се установява, че на
12.03.2014 година в ДМОС – МВР е постъпило искане от Главна дирекция
„Национална полиция“ с рег. № У – 31081/11.03.2014 година е въведен сигнал от
Бюро „СИРЕНЕ“ в АИС „Издирвателна дейност“ – НШИС II за „дискретно
наблюдение“, съгласно чл. 99 от КПШС /сега чл. 36 от Решение 2007/533/ПВР на
Съвета на ЕС от 12.07.2007 година/ относно лицето П.И.Т. /настоящ ищец/ за срок
от 1 година. Посоченото основание в искането за въвеждане на сигнал за
дискретно наблюдение на лицето П.И.Т., е, че е майка на И. В. Т., роден на ***
година, с ЕГН **********, обявен за общодържавно издирване с телеграма № 45997/2013 година от ТДНП,
тьй като И. В. Т. се издирва във връзка с извършено тежко престъпление –
убийство на повече от едно лице, като има влязла в сила присъда „***“, като за
издирваното лице има издадена европейска заповед за арест и червен бюлетин на
Интерпол, въведени в АИС „Издирвателна дейност“. Установено е, че майката
/настоящ ищец/ има силна емоционална връзка с издирваното лице и има голяма
вероятност тя да го посещава на неустановен адрес извън територията на
Република България. Дискретното наблюдение е необходимо с оглед установяването
на местонахождението на издирваното лице – И. В. Т. Сигналът е въведен от Бюро
„СИРЕНЕ“ за срок от една година и е разпространен автоматично в Шенгенската
информационна система. На 07.12.2016 година с писмо рег. № 3286р-48573 ГДНП е изпратила
до ДМОС ново искане за регистрация на обект – лицето П.И.Т. /настоящ ищец/ за
дискретно наблюдение. Създаденият национален сигналът е въведен от Бюро
„СИРЕНЕ“ за срок от една година и е разпространен автоматично в Шенгенската
информационна система. На 29.08.2017 година с писмо рег. № 3286р-35808 на ГДНП е изпратила
до ДМОС ново искане за регистрация на обект – лицето П.И.Т. /настоящ ищец/ за
дискретно наблюдение във връзка с продължаване на сигнала, съгласно чл. 36 от
Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от 12.07.2007 година. Сигналът е въведен
от Бюро „СИРЕНЕ“ за срок от една година и е разпространен автоматично в
Шенгенската информационна система. В представеното писмо е посочено, че
съгласно чл. 69 от Правилата за работа на Бюро „СИРЕНЕ“ при осъществяване на
дискретно наблюдение се събират максимално количество данни за самоличността на
лицето и придружаващите го лица, превозното средство, маршрут, цел на пътуване,
пренасяне на вещи и други, като се вземат необходимите мерки с цел да не се
застраши дискретния характер на наблюдението.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля В. И. Т. /съпруг на
ищеца/, от чиито показания се установява, че при пътуване, осъществено от него
и съпругата му на 22.09.2017 година от Република България до Република Северна
Македония, през ГКПП „Гюешево“ възникнал проблем при извършения граничен
контрол на личните документи на П.И.Т.. От обясненията дадени им от служителите
на ГКПП „Гюешево“ свидетелят и ищеца разбрали, че документът за самоличност на П.И.Т.
/настоящ ищец/ не може да бъде отчетен от системата за контрол, използвана на
пропускателния пункт. Това довело до забавяне на преминаването и причинило
емоционален дискомфорт на ищцата. Тя се безпокояла, защото причина за
пътуването била важна работна среща на съпругът й и закъснението за нея щяло да
доведе до отрицателни последици за извършваната от него дейност. Освен това,
липсата на ясно обяснение за възникналия проблем също причинявала тревога и
недоволство в ищеца. П.И.Т. /настоящ ищец/ се чувствала притеснена и от
появилото се напрежение у останалите граждани, преминаването на които през
контролно – пропускателния пункт също се забавяло. Възникналият проблем при
това пътуване, довел до непрекъснат страх в ищеца да ползва документите си за
самоличност. Винаги когато се налагало да напуска територията на Република
България П.И.Т. /настоящ ищец/ изпитвала емоционално напрежение, безпокойство и
тревога. Свидетелят заявява, че през миналата година /2018 година/ при смяна на
СУМПС ищеца отново изпитал притеснение, поради факта на извършена продължителна
проверка от служители на КАТ Перник. Свидетелят заявява и за трети случай, при
който на връщане от гр. Пловдив, при
посещение на майката на ищеца, били спрени на АМ „Люлин“ за проверка от пътни
полиции, които заявили, че колата е издирвана, като след извършена проверка
било установено, че МПС не се издирва, вследствие на което ищеца отново изпитал
силно притеснение. Това дало повод да подадат сигнал до главния прокурор на
Република България. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав ги кредитира, независимо от семейната връзка на свидетеля с ищеца, тъй
като се основават на преки и непосредствени впечатления.
При така
установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
допустим.
Разгледан по
същество предявения иск за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия на ответника Главна дирекция „Национална полиция“ е неоснователен.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск е допустим, като предявени от лице,
претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие – искане с писмо рег. № 3286р-35808/29.08.2017 година, чрез подаване на
сигнал до Бюро „СИРЕНЕ“ /SIRENE – Supplementary Information Request at the National
Entries – Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали/
за поставянето на П.И.Т. под наблюдение със статут
на „лице, подлежащо на дискретно наблюдение“ за срок от 1 година. Спазена е
разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която
искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ето защо е редовно предявен иск, от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Фактическият
състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или
бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането
на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие
на всеки от елементите от състава на отговорността.
Ищцата претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи затруднение и
забавяне при преминаване на граничните пунктове с Република Македония на
22.09.2017 година, съответно подлагане на допълнителни проверки от служителите
на гранична полиция, които са й причинили неудобство и унижение, както и за
това, че на 25.01.2018 година в сградата на КАТ Перник, при подаване на
документи за подновяване на СУМПС, служителката, обработваща заявленията
установила, че с Националната Шенгенска информационна система за нея е подаден
сигнал, за което уведомила служител от ОДМВР Перник, при което на място
пристигнал уведоменият служител, който поискал личната й карта и без да иска
съгласието й я завел в сградата на ОДМВР Перник, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Както се посочи
по–горе фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието
и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на
отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на
всеки от елементите от състава на отговорността.
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че действително настоящия
ответник – ГДНП е правила искания до директора на ДМОС към МВР, но същите са
извършвани в резултат на осъществяване на функционалната компетентност на ГДНП,
съгласно закона. Като основна структура на МВР, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗМВР,
ГДНП е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по
чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 3, т. 6 – т. 9 от ЗМВР. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 8
от ЗМВР оперативно –издирвателната дейност и превантивната дейност са основни
дейности на МВР, които съгласно цитираната разпоредба се осъществяват и от
самата ГДНП. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМВР оперативно – издирвателната дейност
е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно – издирвателните органи на
МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и
за опазване на обществения ред. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същата
разпоредба, оперативно – издирвателната дейност има за цел превенция и
разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на
обществения ред; издирване на лица, които се укриват от привличане към
наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела
от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица. Правилата за
функциониране и използване на Шенгенската информационна система се съдържат в
Регламент /ЕО/ № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 и
в Решение № 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 година. В съответствие с тях
са разпоредбите на националното законодателство, а именно чл. 120 –чл. 123 от ЗМВР и издадената от министъра на вътрешните работи Наредба №
81213-465/05.09.2014 година за организацията и функционирането на Националната
Шенгенска информационна система на Република България, издадено въз основа на чл.
123, ал. 2 от ЗМВР. В тях са регламентирани основанията и реда за въвеждане,
ползване, актуализиране, заличаване на сигнали в НШИС и тяхното съдържание. Съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 9, т. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т.
7 от Наредба № 81213-465/05.09.2014 година за организацията и функционирането
на Националната Шенгенска информационна система на Република България,
компетентен да въведе сигнал за дискретно наблюдение в ШИС е Бюро „СИРЕНЕ“.
Съгласно чл. 43а, ал. 3 от ЗМВР, Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ е структура на МВР за организиране и координиране на
международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо
подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на
екстрадиция, предаване и трансфер на лица. Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ е националната точка за контакт по линия на Международната
организация на криминалната полиция /Интерпол/, на Европейската полицейска
служба /Европол/ и на Шенгенската информационна система /ШИС/ и изпълнява
ангажиментите на Република България като Национално централно бюро +Интерпол“,
Национално звено „Европол“ и Бюро „СИРЕНЕ“. Съгласно чл. 81, ал. 2, т. 3 от
Правилника за устройството и дейността на МВР /ПУДМВР/, за изпълнение на
дейностите по ал. 1 ДМОС въвежда, обработва и анализира информация от
информационните фондове на МВР и Генералния секретариат на Международната
организация на криминална полиция – Интерпол, на Европол и на ШИС. Бюро „СИРЕНЕ“
е и органът от структурата на МВР, който е въвел в ШИС сигналът за ищцата.
Следователно спорното действие е извършено от компетентен орган. Предпоставка
за въвеждането му съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 81213-465/05.09.2014
година за организацията и функционирането на Националната Шенгенска
информационна система на Република България е постъпило искане от компетентните
органи за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред или
съдебен орган. В конкретния случай, видно от писмо на ДМОС с изх. №
А-9420/29.03.2019 година такова искане до бюро „СИРЕНЕ“ е направено от ГДНП –
настоящ ответник. На основание своята функционална компетентност и в изпълнение
на предоставените й съгласно чл. 35 – чл. 37 от ПУДМВР правомощия, ГДНП е
компетентен орган по опазване на обществения ред по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба №
81213-465/05.09.2014 година за организацията и функционирането на Националната
Шенгенска информационна система на Република България за подаване на искане до
бюро „СИРЕНЕ“ за въвеждане на сигнал в НШИС, като се обработват сигнали за
следните категории лица: лица, подлежащи на дискретно наблюдение или специфичен
контрол въз основа на постъпило искане от компетентните органи за защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред или съдебен орган /чл. 36
от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването,
функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ
поколение /ШИС/. Видно от писмо-телеграма № 45997/11.12.2013 година на ГДНП лицето
И. В. Т. с ЕГН ********** е обявено за ОДИ с мярка „***“, което лице е син на
ищцата по настоящото дело. Същият се издирва за изпълнение на влязла в сила
присъда „***“, постановена по ВНОХД № 674/2012 година по описа на Апелативен съд
София, за извършено тежко криминално престъпление – убийство на повече от едно
лице. За издирваното лице И. В. Т., с ЕГН ********** има издадени европейска
заповед за арест, въведена в АИС „Издирвателна дейност“ НШИС II и червен
бюлетин на Интерпол. В изпълнение на функциите си по чл. 6, ал.1, т.1, т. 6 и т. 8, чл. 8, ал. 1,
ал. 3, т.1 и т. 3, чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Главна
дирекция „Национална полиция“ извършва оперативно – издирвателни мероприятия по
установяване и задържане на издирваното лице И. В. Т. с ЕГН ********** – син на
настоящия ищец. В хода на проведените оперативно – издирвателни мероприятия е
установено, че майката на издирвания П.И.Т. /настоящ ищец/ има силна
емоционална връзка с него и има голяма вероятност тя да го посещава на
неустановен адрес извън територията на Република България. С цел установяване и
задържане на издирвания за изпълнение на наложената му присъда и превенция по
недопускане на извършване на повторно убийство вследствие на изградено в него
чувство за безнаказаност, е изготвено искане до ДМОС МВР, с peг. №
У-31081/11.03.2014 година на ГДНП, за въвеждането на сигнал за дискретно
наблюдение за лицето П.И.Т. Адресат на искането е ДМОС МВР, съгласно чл. 63 от
Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“ и потребителите с право на достъп до
данните в Националната Шенгенска информационна система /НШИС/ като сигнали за
дискретно наблюдение или специфичен контрол на лице се извършва от Бюрото „СИРЕНЕ“,
след получаване на искане от компетентен орган, с цел провеждане на наказателно
преследване, превенция на престъпления, или предотвратяване на заплахи за
обществения ред и националната сигурност. Разпоредбата на чл. 65 от Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“
предвижда, че национален сигнал за дискретно наблюдение или специфичен контрол
на лице се въвежда в АИС ИД НШИС от Бюрото „СИРЕНЕ“, като националният сигнал
се разпространява автоматизирано в ШИС. Актуализацията на националните сигнали
за дискретно наблюдение се извършва в АИС ИД НШИС от Бюрото „СИРЕНЕ“ отново
само по искане на органа, инициатор на сигнала, съгласно чл.67, ал.1 от
Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“. Срокът за съхранение на сигналите за
дискретно наблюдение за лица е до 1 година, като при необходимост може да бъде
продължаван /чл. 67, ал. 2 от Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“/. Бюрото
СИРЕНЕ продължава срока на валидност на сигналите за дискретно наблюдение за лица
въз основа на постъпило изрично искане от органа-инициатор на сигнала /чл. 67,
ал. 3 от Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“/. Съгласно чл. 68 от Правилата за
работа на Бюрото „СИРЕНЕ“, заличаването на националните сигнали за дискретно
наблюдение се извършва в АИС ИД НШИС от Бюрото „СИРЕНЕ“ по искане на органа,
инициатор на сигнала. В изпълнение на посочените разпоредби и по искането на
ГДНП с per. № У-31081/11.03.2014 година е въведен сигнал от Бюро „СИРЕНЕ“ в АИС
„Издирвателна дейност“- НШИС II за „дискретно наблюдение“, съгласно чл. 99 от
КПСШ /ново правно основание чл. 36 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от
12.07.2007 година/ спрямо лицето П.И.Т. /настоящ ищец/ за срок от 1 година.
Създаденият национален сигнал за лицето е разпространен автоматизирано в
Шенгенската информационна система. С искане peг. № 3286р-48573/07.12.2016 година
на ГДНП е изпратено на ДМОС ново искане за регистрация на обект за дискретно
наблюдение, съгласно чл. 36 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от
12.07.2007година спрямо П.И.Т. за срок от 1 година, със същото основание.
Създаденият национален сигнал за лицето е разпространен автоматизирано в
Шенгенската информационна система. С искане peг. № 3286р-35808/29.08.2017 година
на ГДНП е изпратено ново такова искане до ДМОС за регистрация на обект на
дискретно наблюдение във връзка с продължаване на сигнала за дискретно
наблюдение, съгласно чл. 36 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от
12.07.2007 година спрямо П.И.Т. /настоящ ищец/ за срок отново за 1 година. Съгласно
чл. 69 от Правилата за работа на Бюрото „СИРЕНЕ“ при осъществяване на
дискретното наблюдение, служителят, установил лицето, за което в ШИС е въведен
сигнал за дискретно наблюдение, събира максимално количество данни за
самоличността на лицето и придружаващите го лица, превозно средство, маршрут,
цел на пътуване, пренасяне на вещи и други, като се вземат необходимите мерки с
цел да не се застраши дискретния характер на наблюдението.
С оглед на
гореизложеното действията /исканията/ на ГДНП направени с peг. №
У-31081/11.03.2014 година, peг. № 3286р-48573/07.12.2016 година и с peг. №
3286р-35808/29.08.2017 година са направени законосъобразно, в резултат на
упражнени правомощия от служители на ГДНП в рамките на функционалната компетентност
на ГДНП, определена съгласно ЗМВР и другите подзаконови актове по неговото
прилагане, като същите не са отменени по съдебен или друг ред като
незаконосъобразни, поради което не са налице незаконосъобразни действие от
страна на орган или длъжностно лице на ГДНП, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред. Изложеното в исковата
молба не е вследствие на незаконосъобразни действия на ГДНП, относно въведения
сигнал за дискретно наблюдение, а представлява затруднение при работа с АИС „ИД
и НМАП“ НШИС II от страна на служителите на МВР, по време на извършваните от
тях полицейски функции.
С оглед на
изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
изискуемите кумулативни материални предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба – 13.05.2019 година до окончателно й, следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ направеното искане
за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на
ищеца следва да се отхвърли като неоснователно.
Относно искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да се отхвърли, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и
ал. 3 от ЗОДОВ, които разпоредби се явяват специални по отношение на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 143 от АПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Т. с ЕГН ********** *** иск против Главна дирекция „Национална
полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № *** за присъждане
на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 13.05.2019
година до окончателно й изплащане, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/