Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 132 10.01. 2017г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХ-ти
граждански състав
На шестнадесетит ноември 2016 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател : ЗОЯ БОГДАНОВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №10356 по описа на съда за 2016 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, образувано по предявени
от Дружество за колективно управление в
частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и
на артистите изпълнители „Профон“ против „***** *003“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив ул.“Леонардо Да Винчи“№13 обективно съединени искове с
правно осн чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил договорното
си за дължение по сключен между страните Договор за ************** №*****/01,07,2011г.
и Анекс № *****-1646/21,01,2012г. да му заплати възнаграждение за предоста
вените му по договора права за 2013г. в размер на 1004,81лв. Твърди, че
страните са уговорили срок на плащане 31,03,2013г. Поради неплащане в угово
рения срок ответникът изпаднал в забава
и му дължал обезщетение за забавено плащане в размер на 228,24лв. за периода:
31,03,2013г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът
твърди, че за така описаните суми се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7876/2015г. по описа на ПРС срещу
която ответникът възразил. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено по отно шение на
ответника,че същият дължи на ищеца сумите предмет на изда дената по ч. гр. д.
№7876/2015г. Заповед за изпълнение на парично задъл жение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от да тата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното й изпла щане.Претендира разноски.
Ответникът оспорва така предявените искове и настоява
за отхвър лянето им. Прави възражение за нищожност на договора поради противо
речието му с чл. 55, чл.35 от ЗАПСПП.
Оспорва да е ползвал правата предоставени му по договора. По изложените
съображения настоява за отхвърляне на исковете.Претендира
разноски
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по де лото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,намира за установено следното:
По допустимостта:По приложеното
ч.гр.д.№7876/2015г. по описа на ПРС,в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против ответника за сумите, предмет на настоящия иск срещу
която ответ никът е възразил.Изложеното обуславя правният интерес на ищеца от
уста новяване на вземането му, поради което настоящия установителен иск, предявен в срока по чл.415 от ГПК, се
явява допустим.
По същество:Представен е по делото
договор за **************,сключен между страните на 01. 07.2011г. по силата на
който ищецът в качеството му на организации за колективно управление на
авторски права по смисъла на чл. 40 ЗАПСП
е предоставил на ответника неизключителното право да осъществява пуб лично
изпълнение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения чрез
апарати за озвучаване или по друг начин в обектите, посочени в приложение№1 към
настоящия договор-ресторант „***** *“, ресторант „***** *“-градина и ресторант
„***** *“ ,за които няма спор че се стопанисват от ответника .Срещу това
ответникът се е задължил да му заплати уговореното в чл..2 от договора
възнаграждение общо в размер на
3642,45лв,платими на една годишна вноска,както следва сумата от 837,35лв – за 2011г., 962,95 лв. – за 2012г. и
1004,81лв. – за 2013г. Уговорено е възнаграждението да се плаща на една годишна
вноска, като възнаграж дението за 2013г. е платимо в срок до 31.03.2013г. В
чл.3 е уговорен срок на договора от 01.01.2011г. до 31.03.2014г. Според
клаузата на ч.2, ал.5 от договора ПРОФОН
издава проформа фактури за съответните плащания и изпраща същите на адреса на
управ ление на БХРА (Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация) в срок
до 10 дни преди падежа на съответното плащане,като в случай, че съответната фактура не му е
доставена свое временно от страна на БХРА ползвателят не се освобождава от
отговорност за плащане в срок. Видно от представения на л.20-22 от делото/ на
21.01.2012г. между страните е сключен анекс към гореописания договор, с който е
удължен срокът на същия до 31.03.2016г. В чл.7.2 от анекса са предоговорени годишните
вноски по договора, както следва: за 2013 г. – 1004,81 лв., платима до
31.03.2013г., за 2014 г. – 1046,68 лв. –
платима до 31.03.2014г. за 2015 г. – 1088,55 лв. – платима до 31.03.2015г.
Неразделна част от анекса е приложение 2 – „Изчисление на дължимото
възнаграждение за публично изпълнение в обектите на „***** *003“ЕООД“, според
което възнаграждението е определено по тарифа и с оглед броя на заведенията
(които според приложението са три – ресторант „***** *“,ресторант „***** *“-градина
и ресторант „***** *“ , тяхната категория (1) и брой места (съответно 98,95 и
86), като в полза на ползвателя са приспаднати отстъпки, както следва: 30% за
обем на асоциация, 20% за срок подписване на договор и 10% за еднократно
плащане. Възнаграждението по тарифа според прило жението е 553,80 лв. за едно
заведение,за градината-276,90лв или общо
1384,50 лв. за трите обекта, след
приспадане на отстъпките и начисляване на ДДС е получена базова сума по тарифа
837,35 лв., която е умножена с
коефициент по чл.4 от анекса – 1,20 за 2013 г. в резултат на което въз
награждението възлиза на сумата от 1004,81лв. За така посочения размер на
дължимото възнаграждение за 2013г ищецът е издал данъчна фактура №
23393/08.12.2014г./л.10 от делото/
От
приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по
несъмнен начин, че между страните по делото е сключен договор по смисъла на
чл.76 и чл.86 ЗАПСП, с който от страна на ищеца е разрешено публичното
изпълнение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизиулни произведения в
стопанисваните от ответника обекти, срещу определено в договора възнаграждение.
При сключване на този договор ищецът действа като организация за колективно
управление по смисъла на чл.40 и следващи ЗАПСП, на която изпълнители и
продуценти на звукозаписи са отстъпили правото да договаря пряко използването
на произведенията и да събира възнаграждение за това.
От разпоредбите на чл.40 ЗАПСП следва, че
правоотношенията между организацията и авторите и продуцентите на произведения
са мандатни, при което последната организация може да предоставя ползването на
авторските и сродните права на посочените лица на трети лица – ползватели, като
събира възнаграждение за това, а впоследствие възнагражденията се разпределят
между членовете на организацията (чл.40, ал.6) Следователно ищецът има право да
сключи процесния договор и като страна по същия да предяви от свое име иск,
основан неговото неизпълнение, като при събиране на възнаграждението следва да
отчете същото по реда на чл.284, ал.2 ЗЗД. В тази врзка неоснователни са
доводите на ответника за нищожност на договора поради противоречието му с чл.35
от ЗАПСП, който гласи,че произведението
се използва само след предвари телното съгласие на автора.Цитиранат аразпоредба не
нами ра приложение,тъй като както се посочи по- горе правото
на използване на произведението в случая не се упражнява индивидуално, а чрез
органи зация за колективно управление по смисъла на чл.40 от ЗАПСП
Конкретният
договор има за предмет използването чрез публично изпълнение на звукозаписи и
музикални аудиовизуални произведения, включени в каталозите на продуцентските
компании – членове на ищ цовото дружество. Договорът е консенсуален и се счита
за сключен с постигането на съгласие между страните. Със сключването му се
счита, че ищецът е изпълнил своята престация и възниква насрещното задължение
за плащане на възнаграждение. Последното се дължи за това, че пол звателят е
придобил правата да възпроизвежда звукозаписите в своите обекти, като без
всякакво значение относно възникването на насрещното задължение за плащане на
възнаграждение е това дали ползвателят реално ще осъществи тези права или не.
За това съдът намира възраженията в тази насока на ответника за неоснователни.
Следоватлено
налице е облигационно правоотношение с
описания предмет по което ищецът е изправна страна, която е изпълнила своите
задължения. Ето защо съдът намира, че възнаграждението е дължимо в посочения в
договора размер.В обобщение на горното, ищецът е изправна страна, която може да
претендира възнаграждение, ответникът не е доказал плащането на такова за
2013г., когато е бил обвързан от
договора, поради което главния иск е основателен и следва да се уважи в
претен дирания размер.Съгласно фикцията на чл.422 ал1 от ГПК върху главницата
се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-25.06.2015г до окончателното й заплащане.
По
акцесорната претенция:Като не е изпълил задължението си в уговорения в договора
срок-31.03.2013г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забавено плащане за периода на забавата
в размер на законната лихва-чл.86 ал.1 от ЗЗД.Считано от деня, следващ
изтичането на уговорения в договора срок (т.7.2 от анекса)-01.04.2013г
ответникът е в забава и дължи на ищеца обезщетение за това. Ето защо съдът
намира, че са основателни и исковете с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД. След справка в общодостъпна програма за изчисляване на законна
лихва ,съдът констатира, че законната лихва върху сумата 1004,81 лв. за периода от 01.04.2013г. до
25.06.2015г. се равнява на сумата 228,28
лв.Ето защо тази искова претенция следва да се уважи в претендирания
размер от 228,24лв
При
този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да
се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 1219,16 лв. разноски от които 385 лв разноски в заповедното
производство и сумата от 834,16лв.разноски в исковото производство
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение „***** *003“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив
ул. “Леонардо Да Винчи“№13 , че същото дружество дължи на Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звуко записи и
музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители „ПРОФОН”, БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Цар Асен” №77, представлявано от
С. Щ., сумата 1004,81лв
– възнаграждение дължимо за календарната 2013г
,произтичащо от сключен между страните на 21.07.2012г. договор за публично
изпълнение на звуко записи и музикални видеозаписи № *****/01,07,2011г. и Анекс №*****-1646/21,01,2012г.,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от 25.06.2015г., до
окончателното плащане,сумата 228,24
лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.04.2013г. до 25.06.2015г.., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7876 по описа за 2015г.
на ПРС,
ОСЪЖДА „***** *003“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Леонардо Да
Винчи“№13 ,
че същото дружество дължи на Дружество за колективно управление в частна полза
правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на
артистите-изпълнители „ПРОФОН”, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.”Цар Асен” №77, представлявано от С. Щ. сумата от 1219,16 лв.представляваща разноски
за произ водството
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК