РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600340 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 51/ 24.09.2021 г., постановена по НОХД № 104/2020 год. по описа
на районен съд Брезник е признат подсъдимият Г.Р., със снета самоличност и ЕГН, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2019 година в ***, общ.***, чрез нанасяне удари в областта на
главата, е причинил на С.С. средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на стените на
десния горено-челюстен синус“, реализирало самостоятелния квалифициращ признак–
„счупване на челюст“ – престъпление по чл.129, ал.2, пр. 3-то, вр. чл.129, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.129, ал.2, пр. 3-то, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.54 от НК районния съд го
ОСЪЖДА, като му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години.
В тежест на подсъдимия са присъдени и разноските по делото.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата и допълнение към нея се сочи, че
фактическата обстановка е приета правилно от районния съд, но въз основа на нея са приети
неправилни правни изводи. Според жалбоподателя налице е било непосредствено
противоправно нападение от страна на пострадалия при което подсъдимия е действувал в
1
условията на неизбежна отбрана. Това становище се поддържа и в съдебно заседание, като
се моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна такава.
Против въззивната жалба е постъпило писмено възражение от частния обвинител,
чрез неговия повереник. В същото и съдебно заседание се поддържа тезата, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
За да постави началото на редовен състезателен наказателен процес в който съда,
след като събере всички релевантни доказателства, да се произнесе по същество и разреши
въпроса за авторството на деянието и вината, обвинителния акт, внесен от съответната
прокуратура следва да отговаря на изискванията посочени в чл.246 НПК.
В случая внесеният обвинителен акт послужил за образуване на наказателното
дело е фактически и неточен, и непълен. Поради това той е бил абсолютно негоден да
постави началото на процес с оглед правото на защита на обвиненото лице, а така и, макар в
по- малка степен, на пострадалия.
От фактическа страна в обвинителния акт е посочено следното:
Между подсъдимия Г.Р. и С.С. съществувал конфликт. На 27.11.19 г. по сигнал
на втория в *** пристигнала комисия от Община Брезник, за да прецени законността на
постройка собственост на Р.. По повод на това след приключване работата на комисията и
нейното отпътуване между двамата започнал вербален контакт. Р. напсувал на майка С..
Според прокурора, по- нататък, подсъдимият нанесъл удар с камък в тилната част на главата
на пострадалия. Хванал го за палтото с ръце и с помощта на съпругата си го свалили на
земята. Там „…продължили да му нанасят удари с ръце по тялото“.
С това конфликта според прокурора приключил. В обвинителния акт следва
констатация, че съгласно СМЕ е видно, че на С. е причинено счупване на челюст.
На първо място, изцяло погрешен е посочения от представителя на държавното
обвинение факт, че Р. е нанесъл удар с камък в главата на С.. Точно обратното, като за това е
налице и влязла в сила присъда, приложена в настоящето производство. Разбира се по
отношение на това обстоятелство, само по себе си, съдът не може да дава указания на
прокуратурата. В случая обаче то е от съществено значение, за да може в последствие да се
прецени кой пръв е започнал противоправно нападение и кой се е защитавал срещу него и
при какви обстоятелства.
По важното в случая и въз основа на което съдът намира, че е нарушено правото
на защита на подсъдимия е следното. От обвинителните факти посочени от прокурора и
цитирани по- горе е видно, че Р., след като нанесъл удар в тила на пострадалия, заедно със
съпругата си М. свалили С. на земята и продължили да му нанасят удари в тялото. Неясно
2
как при това положение прокурора е преценил, че обективно наличното счупване на стените
на десния горночелюстен синус е в пряко причинна следствена връзка с поведението на
подсъдимия и само на него. Липсва фактическо твърдение в обвинителния акт точно там да
е нанасян удар и то от Р.. Следователно, липсва описан какъвто и да е механизъм за нанасяне
на инкриминираната телесна повреда, което е съществено нарушение на правото на защита
на подсъдимия и то не може да бъде отстранено нито във въззивната, нито в първата
съдебни инстанции.
Вместо да отстрани така констатираното нарушение в разпоредително заседание,
първия съд го е задълбочил. Видно от фактическата част на мотивите към обжалваната
присъда, там е прието, че С. е хванал Р. за ръката и го ударил с камък в главата. При
последвалото падане двамата започнали да си нанасят взаимно удари и с един от тях
подсъдимия уцелил пострадалия в дясната страна на лицето. Свидетелката М. Р. не
участвувала физически в този конфликт.
При всичко това, районния съд, за първи път, е приел фактическа обстановка
коренно различаваща се от тази изложена в обвинителния акт, като е допълнил последния с
обвинителни факти по отношение механизма на деянието, които изобщо не са били
предявявани на Р.. Именно въз основа на така допълнените факти, приети за първи път с
присъдата подсъдимия е бил осъден и му е наложено наказание.
Доколкото констатираните пороци касаят съществено нарушение правото на
защита на подсъдимия, допуснато с обвинителния акт, то, тези пороци не могат да се
отстранят от въззивния съд. Действително, в разпоредително заседание подсъдимия е бил
защитаван от адвокат защитник, който не е възразил за допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Това обстоятелство
обаче е свързано единствено с невъзможността защитата да се позовава на такива на по-
късен етап. То не изключва задължението както на първия съд, така и на втората инстанция
служебно да следи за това.
При всичко това и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3 т.1 НПК
обжалваната присъда ще следва да се отмени, а делото върне на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав, от фазата на разпоредително заседание. В последното ще
следва да се извърши нова, самостоятелна оценка на обстоятелствата по чл.248 НПК с оглед
на гореизложеното.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 51/ 24.09.2021 г., постановена по НОХД №
104/2020 год. по описа на районен съд Брезник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от фазата на
3
разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4