Решение по дело №33/2017 на Районен съд - Бургас

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и ангажира нови доказателства.

АНО – редовно призован не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата. Представя изискан от съда Протокол за ПТП №1631680/02.10.2016 г.

По делото в качеството им на свидетели са разпитани актосъставителя М. и св.Ц.

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, според чл.189, ал.14 от ЗДвП, жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес да обжалва, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 02.10.2016 г., около 13,50 часа, жалбоподателят като водач на МПС – лек автомобил, марка „.........” с рег.№........., се движел в гр.Б., по ул.”Ал.Б.” и до кортовете се отклонил в дясно, като не оставил достатъчно странично разстояние, при което допуснал ПТП с  паркиран от дясната страна на улицата лек автомобил, марка „...” с рег.№........

Жалбоподателят не уведомил органите на МВР, сектор ПП за допуснатото ПТП, като същите били сигнализирани от случаен минувач, свидетел на произшествието, който съобщил рег.номер на автомобила на жалбоподателя и същият бил издирен по телефон за явяване на мястото на произшествието.

При явяване на място, свидетелят М. съставил Протокол за ПТП №1631680 от 02.10.2016 г., в който посочил схема на ПТП №76, а като причини и условия за ПТП – при преминаване покрай паркирания автомобил на участник №2, участник №1 е отклонява в дясно, не оставя достатъчно странично разстояние и допуска ПТП. В протокола са отразени още материалните щети по двете МПС, като същият е подписан от жалбоподателя, в качеството му на участник №1.

Срещу жалбоподателя е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение №16-0769-3737 от 02.10.2016 г., в който като нарушения са вписани: „На 02.10.2016 г., около 13,50 часа в гр.Б., по ул.”Ал.Б.” управлява л.а. „............” с рег.№........... и до тенис кортовете същият се откланя в дясно, не оставя достатъчно странично разстояние и допуска ПТП с паркирания от дясната му страна л.а.”........” с рег.№.........., след което напуска мястото на ПТП и не уведомява органите на МВР”. Така описаните нарушения са квалифицирани от актосъставителя като такива по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и на нарушителя, който го е подписал без възражения.

В тази връзка, видно от текста на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя, т.е. от съдържанието на легалната дефениция може да се направи извод, че участник в движението е винаги лице, независимо от това дали се движи или се намира в покой, както и независимо от това дали движението му се осъществява посредством ППС или пеша.

В настоящия казус актосъставителят и АНО са приели, че паркирания автомобил, на който са нанесени материални щети, вследствие на предприетото от жалбоподателя отклонение в дясно, е участник в движението, което е в противоречие с легалната дефиниция, дадена в §6, т.28 от ДР на ЗДвП, поради което и възраженията на защитата в тази насока, а именно, че поведението на жалбоподателя не е създало опасност за участник в движението, е основателно.

Дотолкова, доколкото описаното от актосъставителя и възпроизведено от АНО в обжалваното наказателно постановление фактическо описание на нарушението не съответства на посочената като нарушена норма на чл.25, ал.1 от ЗДвП и съдът не може да измени основанието за налагане на административно наказание, в случаите, в които наказващият орган е определил неправилно приложимия материален закон, наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

В останалата част, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съдът намира че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, поради което и тези два акта следва да породят целените с него правни последици. Такива биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на актовете до степен да не могат да породят правно действие или да накърнят правото на защита на нарушителя, поради което и доводите в тази насока на пълномощника на жалбоподателя, са неоснователни.

Изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който се домогва да установи липсата на субективна страна при осъществяване на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП и в тази връзка ангажира свидетелските показания на З.Ц., който при разпита си като свидетел заяви, че при извършване на нарушението се е возил в колата на жалбоподателя, който я управлявал на висока музика, поради което и в нито един момент при управлението на автомобила, не са разбрали с жалбоподателя, че са допуснали ПТП, изразяващо се в съприкосновение с друг автомобил.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, в частта, в която същият се домогва да потвърди защитната теза на жалбоподателя за липса на субективна страна при осъществяване на нарушението, тъй като са в противоречие с показанията на актосъставителя, на които кореспондира и събрания по делото доказателствен материал, от съвкупността на които става ясно, че инцидентът е станал достояние на трето лице, което е сигнализирало органите на МВР, което от своя страна води до извод, че съприкосновението с паркирания автомобил не е било незначително до степен да не може да бъде усетено от жалбоподателя като водач на движещият се автомобил, на който извод кореспондират и отразените в Протокола за ПТП материални щети и по двата автомобила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: / п /

            Вярно с оригинала

            Ж. С.